You are here: Home

Религиите на човека

Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 

Православна икона на Свети Йоан КръстителПравославна икона на Свети Йоан Кръстител

На 7 януари Българската православна църква почита паметта на последният от старозаветните пророци Свети Йоан Кръстител извършил свето кръщение във водите на река Йордан нашият Господ и Спасител Исус Христос /празника известен, като Богоявление или Кръщение Господне се празнува на 6 януари/.

От този момент, от извършването на акта на светото кръщение от Свети Йоан Кръстител Христос бива осенен с благодатта на Светият дух и започва през оставащият му кратък земен път, който му остава да извърви до неговото разпятие своите проповеди съчетани с редица чудеса за прослава на Бога.

Църквата още от най-първите си времена извършва празника на събора на честния и славния пророк Йоан, Предтечата и Кръстителя на Господа. И напълно подобаващо е да се почете със специален празник този, който послужил на тайнството на Божественото кръщение, като възложи ръката си върху главата на Владиката на всички.

Свети Иоан Предтеча възпоменаваме няколко пъти в годината:

На 7 януари - Събор на св. пророк Йоан Кръстител (Ивановден) - денят след Кръщение Господне (Богоявление), 24 февруари първото и второто намиране на  честната глава на свети Йоан Кръстител, 25 май - Третото намиране главата на Предтечата господен, 23 септември - Зачатие на св. Иоан Предтеча, 24 юни - Рождение на св. Иоан Кръстител (Еньовден), 29 август - Отсичане главата на св. Иоан Кръстител.

Всеки вторник през годината е също посветен на неговата памет и има специална молитва в молитвеника,която се чете на този ден. Единствено той и Свети Николай Мирликийски ,за който има специална молитва, която се чете всеки четвъртък са удостоени с тази чест да има специални молитви за тях в молитвеника в дните от седмицата.

Църковният празник посветен на Свети Йоан Кръстител се празнува , и като народен такъв известен под името Ивановден.

Според народното вярване Св. Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера.

Народните традиции и обичаи повеляват на Ивановден кума или девера да "къпят" младоженците, сключили брак преди една година, пръскайки ги с вода. Младото семейство от своя страна носи на кума вино, кравай и месо, тъй като този ден е посветен на кумството и побратимството, чийто покровител е Св. Йоан Кръстител. Обредното къпане завършва с размяна на подаръци.

Обредите и обичаите, които се изпълняват на Ивановден, се свързват с очистителната сила на осветената вода на Йордановден. "Мръсните дни" вече са отминали и хората обръщат поглед към сбъдването на предвещанията за здраве, щастие и берекет.

На трапезата на Ивановден присъстват: фасул, варено жито, ошав, баница, кървавица, свински ребра със зеле и печена луканка.

Ивановден поставя край на периода, в който бродят маскираните новогодишни дружини.

Продължение...

Оценка на читателите: / 1
Слаба статияОтлична статия 

Свети Николай архиепископ Мир-Ликийски по Божията воля ЧудотворецСвети Николай архиепископ Мир-Ликийски по Божията воля Чудотворец

На 6 декември Българската православна църква почита паметта на един от най- великите християнски .светци Николай архиепископ Мирликийски по волята на Бога Чудотворец почитан, както от православни християни, така и от католици.

Името Николай има гръцки произход и произлиза от гръцките думи побеждавам (niko) и народ (laos).  Светеца се назовава още Мирликийски (още Мир Ликийски) по името на града Мир, на който бил архиепископ, който се намирал в област Ликия.

Свети Николай  се представил пред Бога на 6 декември 342 г.

Прозвището на Свети Николай Чудотворец идва от множеството чудеса, с които е известен приживе. Всичките му дела имали за цел да умиротворяват, закрилят и дават изцеление. Постигал го с чудна лекота, заради което го наричали Чудотворец. Той е един от малкото светци некроманнт – притежаващи силата да възкресяват мъртвите със силата на молитвата си към Бога.

Св.Николай Чудотворец е един от най-почитаемите християнски светци. Със своите чудеса той се е прославил от Изток до Запад. Горещ защитник на християнската вяра, човеколюбив и милосърден мъж през годините на своя живот и след неговото възнесение, той е спасил множество хора, като ги е изцелявал от физически недъзи, от мъка и печал. Невъзможно е да се изброят чудесата, които са се случили по молитвите пред светлия образ на св.Николай Чудотворец, защото списъка ще се окаже огромен, колкото е огромна и безгранична любовта на Светията към човешкия род.

Свети Николай се почита, като покровител на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката, покровител на моряците, рибарите, пътешествениците, банкерите,  търговците, пивоварите, затворниците, кираджиите, воденичарите, ловджиите, избавител на пленниците.

Той е най-популярният светец в Източноправославната църква и често се изобразява редом до Христос и Дева Мария.

Църквата му отдава специална молитвена и богослужебна почит и всеки четвъртък. С такава чест на ежеседмична прослава е удостоен единствено "най-големият между родените от жени" (Мат. 11:11) св. пророк, Предтеча и Кръстител Иоан.

Свети Николай Чудотворец е първообраз на известния у нас като Дядо Коледа белобрад старец, който раздава подаръци, а по света като Санта Клаус в Съединените щати  и Западна Европа, Пер Ноел във Франция, Дядо Мраз в Русия, до 90-те години на миналият век и в България.

В католическите страни на този ден вечерта на децата се правят малки подаръци, които се скриват в обувки или чорапи, за да ги намерят на сутринта. Този обичай води началото си от славата на светеца като дарител на бедните.

Паметта на Свети Николай честваме два пъти през годината :. На 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 май / 22 май - денят на пренасяне светите му мощ от град Мир (Древна Ликия) в Бари (Италия)

Деня на кончината на Свети Николай Мирликийски на 6 декември е празнуван също като народен празник известен под името  Никулден.

Оценка на читателите: / 3
Слаба статияОтлична статия 

Икона на христовият войн Свети великомъченик Мина възседнал жребец държащ в дясната си ръка кръст – символ на вярата му в Христос Икона на христовият войн Свети великомъченик Мина възседнал жребец държащ в дясната си ръка кръст – символ на вярата му в Христос

На 11-ти ноември Българската православна църква и всички православни християни по света почитат Свети великомъченик Мина /името на когото означава "месечиан, луна"/ бърз помощник в беди, светец на спрведливостта и възмездието, помощник  за откриването на  нещо изгубено, пазител на сираците и семейството.

На неговият празник всички православни християнки се молят пред иконата му  за благополучие и радост в дома, както и за здравето на децата си.

Светецът също  е покровител на самотните жени, пътниците, бездомните, сираците, жените които не могат да заченат, знахарите и лечителите, войните, пътешествениците и охранителите.

Мина бил египтянин, роден в Александрия носел в сърцето си вярата си в Христа. Той служил известно време, като  войник във войскова част на римската армия дислоцирана в Котуанската област в Египет под командата  от военноначалника Фирмилиан.

В краят на 3 век римските императори Диоклетиан /244-311г./, и Максимиан /250-310 г./, които упрвлявали съвместно Рим започнали поредното гонение срещу християните, като издали  указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите обявени от римляните за божества.

Войнът Мина не можел да преследва своите братя християни, да ги изтезава и убива. Но в същото време бил само един обикновен войник и осъзнавал, че няма никаква власт да спре тези жестоки безчинства.  Примирен пред своята човешка безпомощност той напуснал армията и се оттеглил в пустинята Котуан. Предпочел да живее сам в компанията на зверовете, отколкото сред злите човеци. От името на пустинята днес Свети великомъченик Мина е познат и като Мина Котуански. През цялото време той постил и отправял непрестанни молитви към Господ, в които искал да има справедливост.

Веднъж на тържество в чест на езическите божества, гражданите на Котуан устроили шумни зрелища и жертвоприношения. Като научил за това, отшелникът Мина влязъл в града и започнал да изобличава самозабравилите се езичници.

Градоначалиникът наредил да бъде арестуван смутителят на тържеството. Мина бил  жестоко измъчван – бит с волски жили, тялото му стъргано с железни куки, обесен с главата надолу. Накрая бил посечен с меч на 11-ти ноември 296 година в оклоностите на град Котуан, Египет.

След екзекуцията изпълнявайки заповедта на градоначалника, войниците изпълнили присъдата над  Христовият мъченик Мина хвърлили   в огъня  многострадалното му тяло. Когато те си тръгнали вярващите християни дошли на лобното  място и събрали тайно останките на мъченика, които по чудоден начин не били унищожени от огъня, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. След прекратяването на гоненията срещу християните в Римската империя при възкачването на престола на император Константин Велики официално признат за първият християнски римски император светите останки на Христовият мъченик Мина били пренесени тържествено от Котуан в родния му град Александрия, където били  погребани с почести. Впоследствие на това място била построена църква носеща името на Светеца  и в нея станали множество чудеса.

На празника на Свети великомъченик Мина Българската православна църква почита също паметта на Светите великомъченици Виктор, Викентий и  Светата мъченица Стефанида Дамаска.

Светият великомъченик Виктор, който също бил войник като Свети Мина, бил посечен с меч при император Антонин в Италия през 161 г. Една млада християнка на име Стефанида, която присъствала на неговите страдания, започнала да слави подвига му и сама заедно с него се удостоила с мъченическа смърт.

Светият великомъченик Викентий бил дякон. Той пострадал за вярата в Христа в испанския град Валенсия също при управлението на император Диоклетиан.

Продължение...

Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 

 

СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТЪР СОЛУНСКИСВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТЪР СОЛУНСКИ

На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на един от най- великите православни християнски светци-мъченици Димитър Солунски Чудотворец /среща се и като Свети Димитрий Солунски/ убит по заповед на римският император Галерий заради вярата му в Христа на същата дата през 306 година.

Димитър бил роден в Солун през 3 век. Баща му бил управител на града, а по религиозни убеждения - християнин. Управителят на Солун не изповядвал открито християнската си вяра заради силните гонения срещу християните цялата римска империя.

Когато родителите на Димитър умират, император Максимиан Херкулий го назначава за управител на Солун със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.

При  връщането си от поход от източната част на Империята, новият римски император Галерий спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещания не помогнали. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър, Нестор, измолил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър — прободен с копие в 306 година.

Според легендата, преди да се яви пред жестокият гонител на християните император Галерий, Димитър предал имането си на роба си Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани.

Минали години. Гонението се прекратило. Вярващите построили малък храм върху гроба на св. Димитър.

Един илирийски велможа, на име Леонтий, получил изцеление при гроба на светеца и в знак на благодарност построил голям храм. При събарянето на малкия храм намерили мощите на св. Димитър. Положили ги в сребърен ковчег и ги поставили в новата църква. От мощите му текло миро. Затова Църквата е нарекла светеца – мъченик св. Димитър Мироточиви.

Свети Димитър, който бил роден в Солун и получил мъченически венец в родният си град на 26 октомври 306 година  много пъти е спасявал града  от вражески нападения поради , което се смята за светец-закрилник на Солун.

Датата 26 октомври, когато  православните християни почитат паметта на Свети Димитър Солунски се празнува от българите и като народен празник бележещ краят на лятото и началото на зимата  известен, като  Димитровден.

Народна поговорка гласи: "Георги носи лято, Димитър - зима". Според легендата св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки.

Продължение...

Оценка на читателите: / 3
Слаба статияОтлична статия 

УСПЕНИЕТО НА СВЕТА БОГОРОДИЦА УСПЕНИЕТО НА СВЕТА БОГОРОДИЦА

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица честван на по стар стил от Българската православна църква на 15 август всяка година е един от най-големите християнски празници, отбелязван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации.

Този ден е посветен на успението /смъртта/ на Божията майка.

Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло.

Смята се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария християнски храм.

Вярващите в деня на успението на Света Богородица  търсят покровителството на Божията майка в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

Продължение...

Copyright © Вселена нюз 2019

joomla templates by Free Joomla Templates & Projektowanie stron Szczecin.