You are here: Home

Миналото

Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 

Независимостта на България от Османската империя е провъзгласена с Манифест на 22 септември 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново, от българския владетел княз Фердинанд Сакскобургготски.

Избраното място за прочитане на царския манифест било символично. В Търново било обявено възстановяването на българската независимост от Византийската империя от Асеневци на 26 октомври 1185 година,в църквата "Свети Четиридесет мъченици". Търново известен през средновековието още, като Търновград или Царевград Търнов бил до османското завладяване на българските земи столицата на Втората българска държава.

С обявяването на Независимостта се подчертавала приемствеността със средновековната българска държава. Тогавашното Княжество България било обявено за царство, а княз Фердинанд приел титлата „цар на българите“.

Датата 22 септември е обявена за официален празник в Република България с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.

Продължение...

Оценка на читателите: / 8
Слаба статияОтлична статия 

Най- великият български светец роден в българските земи и застъпник пред Бога за българският народ Свети  Йоан/Иван/ Рилски Най- великият български светец роден в българските земи и застъпник пред Бога за българският народ Свети Йоан/Иван/ Рилски

Свети Йоан Рилски е най-великия български  светец, пустинник и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България –Рилският, още преживе наричан от съвременниците си  „земен ангел“ и „небесен жител“.

Бъдещият велик рилски светец  Йоан се родил около 876 година в село Скрино намиращо се в гънките на Оосоговската планина край река Струма.

Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир-Расате, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър.

До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра.  Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иоан постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.

Йоан Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Извършил много чудеса през живота си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде.

Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на Бэлгария, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 km от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелал да се срещне с владетеля поради смирение и двамата общували чрез писма носени от нарочен куриер изпратен от българският цар Петър Първи

Преподобният Йоан приел плодовете, но не и златото, което царят му предложил, като само му се покланил отдалеч на хълма на който стоял, царят сторил същото.

Това още повече увеличило  славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.

В пълно уединение великият рилски светец съставил своето „завещание“. известно ,като "Завета на Свети Йоан Рилски". Този Завет той оставил на учениците си на 25 март Благовещение през 941 година.

Свети Йоан Рилски умира  на 18 август 946 година. на около 70-годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес.

След няколко десетки години Божият угодник се явил на учениците си и поискал от тях да пренесат мощите му в град Средец (София). Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно  неговото тяло. Прославяйки Бога, с почести го пренесли в София. Това станало на 19 октомври. Оттогава на този ден тържествено се чества неговата памет.Светите мощи били положени най-напред в църквата "Св. великомъченик Георги Победоносец". После били пренесени в църквата "Св. апостол и евангелист Лука".

През 1183 г. унгарците на крал Белла ІІІ превзели град София и отнесли мощите на преподобни Йоан Рилски в своята столица Гран (Естергом). И тук, на унгарска земя, станали редица чудеса, някои от които дали възможност на унгарците да разберат, че мощите на светеца трябва да пребивават в неговата родна земя. След тригодишен престой в Унгария светите мощи били върнати обратно в София с много дарове. Кралят украсил ковчега със злато.

В дванадесети век един благочестив и богат българин построил в чест на св. Йоан Рилски хубава каменна църква, в която били пренесени мощите му и при която се образувал манастир. Страдалци от всякакъв род тук получавали здраве, утеха и подкрепа.

През 1195 г. българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София в Търново - тогавашната столица на България.През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в  Рилският манастир. Това станало на 1 юли.

Продължение...

Оценка на читателите: / 13
Слаба статияОтлична статия 

Емблематичната партизанка Митка Гръбчева на митинг на 9 септемеври 1944 година в СофияЕмблематичната партизанка Митка Гръбчева на митинг на 9 септемеври 1944 година в София

Извършената насилствена промяна в държавната власт в България,през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година води до свалянето на правителството на Константин Муравиев и идването на власт на правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев.

Отечественият фронт взема властта в България с помощта на окупиращите страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в съветската сфера на влияние

Продължение...

Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 

Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември ст. ст.) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото на 6 септември 1885г. съединение на Княжество България с Източна Румелия, което според нея се нарушавало "равновесието" на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес 1878 г., обявява война на България. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“ довежда до международното признаване на Съединението на България.

 

 

 

 

 

Продължение...

Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 

Съединението на България е актът на обединение на Княжество България и Източна Румелия, извършен на 6 септември 1885 г. То е подготвено и осъществено от Българския таен централен революционен комитет /БТЦРК/ и подкрепено от българското княжество и неговия владетел - княз Александър Първи Батенберг.

 

 

 

 

 

 

Продължение...

Back to top

Copyright © Вселена нюз 2019

joomla templates by Free Joomla Templates & Projektowanie stron Szczecin.