You are here: Home Миналото Българските светци Велики православни христянски български светци:: Свети Йоан Рилски-Великият закрилник на българският народ и неговият Застъпник пред Бога

Велики православни христянски български светци:: Свети Йоан Рилски-Великият закрилник на българският народ и неговият Застъпник пред Бога

Оценка на читателите: / 8
Слаба статияОтлична статия 

Най- великият български светец роден в българските земи и застъпник пред Бога за българският народ Свети  Йоан/Иван/ Рилски Най- великият български светец роден в българските земи и застъпник пред Бога за българският народ Свети Йоан/Иван/ Рилски

Свети Йоан Рилски е най-великия български  светец, пустинник и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България –Рилският, още преживе наричан от съвременниците си  „земен ангел“ и „небесен жител“.

Бъдещият велик рилски светец  Йоан се родил около 876 година в село Скрино намиращо се в гънките на Оосоговската планина край река Струма.

Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир-Расате, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър.

До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра.  Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иоан постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.

Йоан Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Извършил много чудеса през живота си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде.

Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на Бэлгария, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 km от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелал да се срещне с владетеля поради смирение и двамата общували чрез писма носени от нарочен куриер изпратен от българският цар Петър Първи

Преподобният Йоан приел плодовете, но не и златото, което царят му предложил, като само му се покланил отдалеч на хълма на който стоял, царят сторил същото.

Това още повече увеличило  славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.

В пълно уединение великият рилски светец съставил своето „завещание“. известно ,като "Завета на Свети Йоан Рилски". Този Завет той оставил на учениците си на 25 март Благовещение през 941 година.

Свети Йоан Рилски умира  на 18 август 946 година. на около 70-годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес.

След няколко десетки години Божият угодник се явил на учениците си и поискал от тях да пренесат мощите му в град Средец (София). Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно  неговото тяло. Прославяйки Бога, с почести го пренесли в София. Това станало на 19 октомври. Оттогава на този ден тържествено се чества неговата памет.Светите мощи били положени най-напред в църквата "Св. великомъченик Георги Победоносец". После били пренесени в църквата "Св. апостол и евангелист Лука".

През 1183 г. унгарците на крал Белла ІІІ превзели град София и отнесли мощите на преподобни Йоан Рилски в своята столица Гран (Естергом). И тук, на унгарска земя, станали редица чудеса, някои от които дали възможност на унгарците да разберат, че мощите на светеца трябва да пребивават в неговата родна земя. След тригодишен престой в Унгария светите мощи били върнати обратно в София с много дарове. Кралят украсил ковчега със злато.

В дванадесети век един благочестив и богат българин построил в чест на св. Йоан Рилски хубава каменна църква, в която били пренесени мощите му и при която се образувал манастир. Страдалци от всякакъв род тук получавали здраве, утеха и подкрепа.

През 1195 г. българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София в Търново - тогавашната столица на България.През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в  Рилският манастир. Това станало на 1 юли.

Най-великият светец на българската земя, преподобният Йоан Рилски се родил около 876 г. в селището Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край рeка Струма. До 25-годишната си възраст бил пастир.

По това време из цяла България се строели усилено  църкви и манастири, дело започнато от първият български християнски владетел княз Борис Първи Михаил и продължено от сина му Симеон.

Свети Иван РилскиСвети Иван РилскиТези манастири и църкви не били само християнски храмове и монашески обители, но и книжовни и просветни средища. В такава обител да се посвети в служение на Бога било желанието на младия Иоан.

Когато родителите му починали, той раздал своята част от наследството им на бедни и болни хора, и поел пътя на монашеството. Първоначално постъпил като послушник в близкия до родното му място манастир "Св. Димитър", под самия връх Руен.

Тук той развил своите заложби към духовно съзерцание, които доближавали макар и временно материалният човек живевещ в греховният земен свят до възвишеният духовен свят, този на Бога.

В манастира "Свети Димитър" бъдещият велик христянски отшелник, който бил наречен още преживе от неговите съвременници-небесен жител Иван се научил на четмо и писмо, което му позволило да чете свещените и богослужебни книги. Не след дълго приел монашество, но не останал в манастира, а се отдал на аскетичен живот в пълна самота, молитви и пост.

Младият отшелник Иоан се подвизавал на много места, едно от тях било и планината Витоша разположена близо до средновековния град Средец /дн. София/. Там от сухи вейки си направил колиба. И почнал да се подвизава в пост и молитва. Хранел се само с диви растения. В една нощ разбойници го нападнали, набили го и го изгонили от там. След разбойническото нападение преподобният Йоан останал куц с единият си крак, като до краят на земните си дни се придвижвал с помощта на патерица.След скитане из планината наберил дълбока пещера и се заселил в нея.

Неговият братов син Лука, без да каже на баща си, тръгнал един ден да търси любимия си чичо из планината. След големи трудности го намерил. Като видял отдалече момчето, отшелникът помислил, че сънува. Толкова му се видяло чудно, че може сред това пусто място да стъпи човешки крак. С любов той приел племенника си. Много се зарадвал, като чул от него, че желае също да се подвизава. Намерило се място в пещерата и за Лука. Двамата почнали да се подвизават в труд и молитва.

Разтревожен за сина си, бащата тръгнал из планината да го търси. Намерил го в пещерата като същински отшелник. Разгневил се и се озлобил срещу брата си Иоан, който е допуснал това.

Преподобният мълчал.

Бащата хванал сина си и го повел със себе си.

Отшелникът коленичил и със сълзи молел Господа да устрои нужното за вечното спасение на момчето. След това седнал в пещерата и се отдал на размисли за опасностите на светския живот.

Като вървели по пътя към родното село, змия ухапала младия Лука и той умрял. Бащата, дълбоко нажален от станалото, се почувствал виновен за тъй неочакваната смърт на момчето. Той взел мъртвото тяло и го понесъл обратно към пещерата на брат си.

Пустинникът искал от него да погребе сина си близо до пещерата. Когато бащата си отишъл, Иоан почнал редовно да ходи при гроба. Седял до него и се отдавал на мисли за суетността на тукашния живот. Това било любимото му място. Тук той си почивал от продължителните подвизи. А подвизите му били големи - срещу съблазните и изкушенията от злите духове, а също и срещу немощите на плътта.

В тая пещера Иоан прекарал 12 години.

От пещерата той минал в Рила планина. Поселил се в хралупата на едно грамадно дърво. Постел, молел се и плачел. Хранел се само с трева. Не виждал никъде човешко лице. Прекарвал със зверовете, които се оказали добри към него.

След известно време го открили овчари. Вестта за него бързо се разнесла из околните долини и полета.

Много хора от различни места идвали при хралупата, в която живеел преподобният за да видят и чуят тоя пустинник. Някои от тях водели със себе си болни. Със силни молитви преподобният измолвал от Бога за всички здраве.

, Един човек бил мъчен години наред от нечист дух. Като видял хора да отиват към рилската пустиня, където живеел Сети  Иоан, тръгнал подир тях. Като стигнал до полите на планината, той паднал на земята и почнал да вика:

Пещерата на Свети Иван РилскиПещерата на Свети Иван Рилски

Не мога да вървя по-нататък, огън ме изгаря!

Спътниците вързали нещастния човек и го повели към жилището на преподобния. Замолили го да излекува болния.

- Деца мои - им казал той, - това не е по силите ми. Аз съм като вас немощен човек. Само Бог може да го излекува!

Те продължили по-усилено да молят светеца. И той се помолил горещо.

Спътниците видели обхванатия от нечист дух вече оздравял. И прославили Бога.

Смиреният Иоан искал да се усамоти тъй, че да скъса изцяло с тая широка известност. Напуснал любимия си дъб, който му бил оказал години наред топло гостоприемство. Продължил да се изкачва нагоре в планината.

Стигнал до грамадна скала, до която видял просторна пещера. Поселил се в пещерата, а на скалата се молел ту изправен, ту на колене. Тук той водел и непрекъсната борба с изкушенията на зли духове. Водел и борба с всички природни стихии - ветрове, бури, дъждове, снегове, виелици.

Имал на тялото си една дълга кожена дреха, който непрекъснато вехтеела.

Мълвата за духовните подвизи на Иван Рилски стигнали и до българският владетел Петър / 927-969 г. /. Както вече казахме, цар Петър е бил син на първият български цар Симеон.

Възхитен от благодатния живот на рилския пустинник, благочестивият цар се отправил към неговата обител, за да се срещне с аскетичния монах. Но поради големите стръмнини в тогавашната рилска пустош благоверният български цар Петър не успял да стигне до мястото където се подвизавал великият български отшелник.Пратил по свой слуга скъпоценности и плодове предназначени за преподобния. Освен тези царски дарове, слугата носел и писмо до Иван Рилски.

В него българският владетел искал да научи отговорите на вълнуващите го светски въпроси свързани с бъдещето на държавата. Най-много били разбира се духовните въпроси, свързани с младата тогава българска църква. Виждайки неговото благочестие преподобният Иван се съгласил да се види с българският цар.

Според преданието, двамата не са разговаряли  лично а са се видели от разстояние от два срещуположни хълма, като са се поклонили един на друг. Хълмът на който стоял цар Петър впоследствие бил нарлечен Царев връх.

Богатите царски дарове Иван Рилски върнал обратно, като изтъкнал пред владетеля, че златото и скъпоценностите са повече нужни за държавата и войската, която трябвало да пази държавата и народа от враговете им. Задържал за себе си само плодовете.

Скоро за тази необикновена среща между монарха и монаха се разчува из цялата страна и към преподобния се присъединяват нови ученици, устремени към богоугоден живот в Христа. Към Иван Рилски започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир- Рилският.Първоначално манастирският храм бил устроен в пещерата, където по-рано живеел самият пустинник

Преди смъртта си преподобният Иоан отишъл на пълно уединение, там съставил своето "завещание" известно, като "Завета на Свети Иван Рилски"HTTP: //www.rilamonastery.pmg -blg.com/St_ivan_rilski_zavet_bg.htm /

Успението на Свети Иван РилскиУспението на Свети Иван Рилски

Велкият рилски светец се преселил в небесните селения на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес.

Когато изминало време, Божият угодник се явил на учениците си, и пожелал мощите му да бъдат пренесени в Средец /дн.София/. В изпълнение на волята му те отворили гроба и тогава открили, че тялото на преподобния било нетленно и благоуханно. Скоро след това, самият цар Петър, научавайки за чудото дал заповед Светите мощи да бъдат тържествено и с прослава пренесени в Средец.

Това се случило на 19 октомври, 980 година и оттогава всяка година Светата Църква тържествено отбелязва събитието. Вероятно тогава първият и най-велик български светец е канонизиран.

Чудесата на Свети Йоан Рилски

- Първите свидетелства за чудотворствата след успението на рилският светец били описани от Георги Скилица, назначен от император Мануил I Комнин / 1143-1180 / за управител на Средец това станало по времето когато българските земи били завладени от Византия. Самият Скилица бил на смъртен одър но след като се измил със светена вода, с която са били обляни мощите на преподобния рилски светец, напълно оздравял. Скоро образованият византиец станал и пряк свидетел на изцерението и на своя покровител, византийският император. През 1173 г. Мануил Комнин посетил Средец. По време на престоя му се появила болка в ръката и силен гърч, последван от сърдечен пристъп. Намазан с клей от кандилото над гроба на светеца императорът оздравял по чудо. Още след собственото си изцеление, Георги Скилица започнал да събира информация за живота и делото на Свети Йоан Рилски.

Скилица попаднал на уникално житие, сътворено в народната памет. В него се разказвало как в последния миг от живота на светеца / денят е 18 август 946 г. / При смъртния му одър на Йоан Рилски се явявил самият апостол и евангелист Свети Йоан Богослов, за да му съобщи, че заради богоугодния му подвиг Господ му е приготвил венец и го вика при себе си. Отнякъде прелетяла бяла пчела, влизнала в устата на преподобния Иван и той започнал да "лети духом по въздуха като орел из горите, като златогърдест гълъб" . Бялата пчела била символ на добрия ангел-хранител. Духовните чеда на преподобния Иоан оплаквали своя наставник цели 40 дни, а тялото му благоухаело и изглеждало съвсем непроменено. Отецът сякаш бил заспал. Поклонници откъде ли не се стичали, за да видят това свръхестествено явление ,

- През 1183 г. , на цариградския престол се възкачил Андроник I Комнин Унгарският крал Бела III по това време в съюз със сърби нападнал Византия и навлезнал дълбоко в земите й. Завладял Белград, Ниш и Средец.

Като знаел за чудотворната сила на мощите, крал Бела ги откраднал от Средец и ги занасъл в унгарския град Остригон, днешен Естергон. За тях чул и остригонският архиепископ. Отказал да повярва в мощта им и тутакси "получил немота на езика", , разбрал за причината, духовникът се освестил навреме На лист хартия описал прегрешението си Католикът коленичил пред ковчега на Свети Йоан и на "часа му се развързва езикът". Унгарският крал обхванат от ужас и с велика почит, върнал мощите в Средец.

След освобождаването на българската държава от византийска власт, през 1195 г. мощите език Рилския светец били пренесени в престолния Търновград. В новата българска столица Търново мощите му престояли близо два века и половина. И в Търново ставали много изцеления и чудеса. Те били съхранявани в малка църквица под Трапезица и останали в Търново и след завладяването на града от османците през 1393 година.

Никой от поробителите не посмял да посегне на светите мощти на великият рилски пустинник след, като бил чувал толково много примери за вразумителната сила на светеца.

Пренасянето на мощите на Свети Иван Рилски от Търново в Рилския манастирПренасянето на мощите на Свети Иван Рилски от Търново в Рилския манастир

- През 1496 г. със застъпничеството на  съпругата на султан Мурад. - българката Мария, мощите на Свети Йоан Рилски потеглили Към Светата Рилска обител Пътешествието на монасите, пренасящи сакрала, се превърнало в истинско изпитание братята се чудели как да преминат буйната и придошла река Росица, когато от ковчега се разнася благоуханен дим. Ароматът изпълва цялата околност.

Монасите не усетили как преминали реката и стигнали чак до подножието на Рила. Тук ги очаквали техните събратя, начело с игумена.

Вместо да бъдат уморени от предългия поход, чернодрешковците започват да тичат със скъпоценния си товар "по-силно от бързите елени и от летежа на орлите, окрилени от бързоходната лекост на божествения дух", пише Владимир Граматик в своята "Рилска повест" през 1469 година ,

http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=452&WorkID=15780&Level=1

- По времето на султан Махмуд през 1821 г. , . турски низами от Дупница се настанили В Манастира, подочули за несметните богатства в него Р ешили Да изколят монасите И Да плячкосат Всичко докато отдъхвали подготвяйки СЕ за Голямото клане на манастирските братя им се  явил гневният дух на Свети Йоан Рилски и ги заплашил със  страшни последствия, ако осъществят намеренията си. Стреснатите османлии, които били чували за голямата мощ на светеца, набързо се изнизали и дори дали съвет на монасите да почитат повече своя покровител, докато са живи, защото бил запазил тях от изтребление, а техният манастир от ограбване и опустошение ,

- През Балканската война Чудотворецът Свети Йоан Рилски покровителствал българските войници.  Свети Йоан Рилски  с издигнат кръст и с патерица в ръка повеждал често нашите воини напред, точно когато загубвали сили, смелост и кураж да отбраняват позициите.си в битката при Чатладжа.

Днес всеки вярващ може да целуне ръката на Свети Йоан Рилски, чиито нетленни мощти се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира "Рождество Богородично".

Чудотворецът  лекувал от болест и помагал в нужда не само на българи и християни но и на чужденци и друговорци дошли с вяра да потърсят неговото молитвеното застъпничествмо за техните болки ,страдания и нужди пред Бога в Рилската Света обителносеща неговото име.

- Шизофреник се сбогувал с раздвоението на личността си, след като 40 дни заспивал с ромона на река Друшлявица течаща до Рилския манастир

- Старица от Силиконовата долина, повалена от коксартроза, захвърлила патерици край "провиралото", гроба на пустинника.

- Болен от левкемия се прибрал в родния Нагазаки с чиста кръвна картина. Той пък е целунал стъклото, под което се пазят мощите на отшелника, и е кътал памучето по-добре от зениците на очите си.

- Родил се с болестта на Даун кореец от Сеул, обвързан с Буда, напирал да влезе в християнското лоно, след като се излекувал от болестта си след посещение на Рилския манастир.

- Друг кореец дал последните си спестявания, за да се докосне до обителта. Когато се прибрал у дома си, неговата жена ударила джакпота от лотарията.

- "Сякаш се намираш в чистилището Когато дойдох за първи път в манастира, бях на жесток предел, нещо от рода на границата между небесните висини и ада.", Спомня си бившият банкер Майкъл Йънг от Ню Йорк.

Профукал хиляди долари за психотерапевта си. Почти насила бил тикнат зад решетките на психиатрична клиника. В една от ремисиите попада в Рилския манастир. Сънародниците му се настанили в шикозни апартаменти. Той предпочел тясна манастирска килия независимо от мизерните условия в нея. Първата нощ Йънг не мигнал.

Разговарял си мислено с вечно течащата вода - символ на живота, и с камъните, с които се бори стихията. -. Неизбежните според него бариери в човешкото Битие . Станал преди изгрев слънце Още преди монасите Да СА СЕ отправили Към сутрешната молитва Си измил Лицето Си в седемте чешми. И сякаш прогледнал за нов живот. "Носих със себе си касетофонче" Сони ". Два часа записвах песента на тази омайна вълшебница. Когато се прибрах, 40 вечери заспивах под ромона й. На 41-вата сутрин се събудих напълно здрав.", Разкавал Йънг след завръщането си в САЩ пред приятелите си.

 

МОЛИТВА КЪМ СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ


-"О пречестний Иване, изпълнен с благодатта на Светия Дух,

обиталище на Бога Отца и на Спасителя,

който стоиш пред Царя на всичко и се наслаждаваш в светлината на единосъщната Троица,

като херувим пееш заедно с ангелите трисветата песен и имаш голямо дързновение -

моли се на всемилостивия Господ да спаси твоите сродници, еднородния твой български народ, и да му покори всички врагове!

Запази вярата непорочна, утвърди нашите градове, умири целия свят, а нас избави от глад и пагуба, и ни запази от нападенията на другородци!

Старците утеши, младежите поучи, безумните умъдри, вдовиците помилвай, за сираците се застъпи, децата възпитай и целия твой народ запази от всякакви напасти,

а в деня на страшния съд ни избави от лявата участ

и ни сподоби по твоите молитви заедно с десните овци да чуем блажения глас на Господа Христа:

"дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира!"

Защото Нему подобава слава, чест и держава в безкрайните векове  Амин!


Друга молитва


-"О, велики угодниче Божий, пресвети и богоблажени отче наш Иване,

земен ангел и небесен човек, добър пазител и закрилник на нашия народ,

и благонадежден пред Господа Бога застъпник за всички,

които в нужда с вяра притичат към тебе и с гореща молитва те призовават.

Ти, който остави световните връзки и преходното богатство,

прибягна към Христа, избра безшумния живот

и сега, справедливо увенчан с нетленния венец на славата, предстоиш пред Бога на небето, откъдето не преставаш да помагаш благодатно на своите люде.

Ти си изряден наш водител към Началника и извършителя на вечното спасение.

Ти си горещ молител и ходатай за българската държава,

за народоуправителите, за войнството и за всички твои люде.

И така, преподобни отче, като чеда към баща си,

като към бърз помощник и молител за нашите души,

ние, грешните и недостойните, сега усърдно прибягваме при тебе

и с дълбоко смирение умилено те молим.

Погледни, преподобни отче наш, от небесните жилища милостиво на нас

и обърни внимание на нашата молба.

Постарай се в молитвата към Господа милостиво да пази под закрилата на Своята благост

и от всяко зло обстоятелство нашия народ,

да избавя твоето земно отечество - българската държава и целия наш народ

от смутове, раздори и безредие,

от земетръс, от нахлуване на другородци и междуособни борби,

от глад, мор и смъртоносни болести,

от наводнение, огън и меч, от внезапна смърт и всяко зло;

да ни дарува ревност за Православието;

да даде на църковните пастири усърдие за душеспасението на пасомите;

на народоуправителите, началниците и съдиите - страх Божий, правота и безкористие;

на войниците - търпеливост, мъжество и победа над враговете;

на съпрузите - взаимна любов, вярност и домоуредба;

на земеделците - трудолюбие;

на болните - изцерение;

на обидените - защита;

на оклеветените - оправдание;

а на всички твои люде - помощ да изпълнят службата и призванието си,

и да имат помежду си взаимна любов и единомислие.

Изпроси за всички нас, пресвети отче, от Господа и Бога нашего Иисуса Христа

Неговата всесилна благодат, нужна ни за победа над нашите изпитания и за нашия възход към богоугоден и праведен живот.

Бъди за наранените ни души спасителен лекар и ни утешавай в нашите скърби.

Подигни нас, падналите.

Помогни на нас, загиващите.

Съедини нас, разделените с Бога.

Изпроси ни пред Божия престол твърдост във вярата,

подкрепа на надеждата и умножаване на любовта.

Дай ни помощ да поживеем добре и да славим Бога.

Чуй молбата ни, всеблаги наш отче, и се смили над нас,

които по ум, думи и дела сме греховен мрак,

и ни избави от Божия гняв, та да се удостоим с райските блага на небесното царство,

където винаги да славим Господа Бога - Отец, Син и Свети Дух,

и твоето милостиво застъпничество во веки-веков.

Амин!

РИЛСКИЯТ МАНАСТИР

Рилският манастир е разположен на 1,147 метра надморска височина сред ухаещите иглолистни гори на планината Рила.

Създателят на Рилската обител е първия български монах-отшелник Йоан Рилски (876-946г.), Избрал пътя на пустинножителството като способ за духовно усъвършенстване и начин на протест срещу потъпкването на високите нравствени норми на истинското християнство.

Рилският манастир " Свети Иван Рилски" погледнат отгореРилският манастир " Свети Иван Рилски" погледнат отгоре

Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м. Рилският манастир се отличава с уникална архитектура. Отвън, с 24-метровите каменни стени на основните си сгради, които образуват неправилен петоъгълник, манастирът има вид на крепост. Затова поклонникът или туристът, който попада във вътрешността през една от двете железни порти, остава изненадан от мекотата на архитектурните форми: арки и колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци, зад които са килиите - 300-400 на брой.

В средата на калдъръмения двор в странна симбиоза съжителстват суровите бойници на Хрельовата кула и бароковите сребърни куполи на главната църква. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса - впечатляваща каменна кула, създадена от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г. Непосредствено до нея стои и малка църква, която е само няколко години по-млада (1343 г.). В по-нови времена (1844 г.) към кулата е добавена и камбанария. Приблизително от същия период датира и главната манастирска черква "Рождество Богородично". Архитект е майстор Петър Иванович, който работи по нея межу 1834 и 1837 г. Храма е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Едно от най-ценните неща вътре е иконостаса със своята невероятна дърворезба. Стенописите са завършени през 1846 г. И Са дело език МНОГО майстори, но само известния Захари Зограф се е подписал под своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между 14-ти и 19-ти век.

Манастирът притежава също така своя библиотека, която е изключително богата на книжовен материал, събиран през вековете. Там се съхраняват ценни български писмени паметници - около 250 ръкописни книги от 11-19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др. Музеят, разположен на територията на манастира, също притежава богата експозиция -. историческа сбирка с 35000 експоната, богати колекции от икони, произведение на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети . Музеят притежава едно уникално произведение на изкуството наречено " Кръста на Рафаил направен от цяло парче дърво (81 х 43 см.) носещо името на своят създател монахът Рафаил. Монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Работата трае не по-малко от 12 години и е завършена през 1802 г. - Тогава автора губи и зрението си.

Дворът на Рилската света обител с главната манастирска църква "Рождество Богородично" и Хрельовата кулаДворът на Рилската света обител с главната манастирска църква "Рождество Богородично" и Хрельовата кула

Въпреки немалката площ, с която разполага, братството всъщност не е в състояние да покаже всичките си съкровища едновременно - затова наред с постоянните изложби се уреждат и временни експозиции, показвани в манастира, в различни български селища или в чужбина.

Рилският манастир е създаден през 30-години на Хв. на мястото на старата постница в планина Рила. През времето на своето съществуване манастирът е бил многократно преустройван, разрушаван и отново възстановяван. Рилската обител е придобила сегашния си облик към средата на миналото столетие. Тя е най-голямата и най-почитаната българска обител.

През XIVв. Строителната дейност на протосеваст Хрельо Драговол, чието феодално владение се е простирало в земите около р.Струма, превръща в манастира в солидно укрепен, внушителен архитектурен ансамбъл, който в същото време удивлява със своята вътрешна архитектура и декорация, меките форми на фасадите и колонадите, които ярко контрастират с външния вид на манастира. Хрельо Драговол е изградил манастира на сегашното му място, състоящ се от сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква, от които днес е останала само кулата, която носи името "Хрельова кула" . На последния етаж на кулата има малък параклис, богато украсен със стенописи, отличаващи се с голяма художествена стойност и оригинални иконографски качества.

Осъзнавайки ясно ролята на Рилската обител в борбата за народностно сплотяване, много български владетели я дарявали с привилегии, имоти и средства, скрепявайки ги с дарствени грамоти. През ХIV век манастира е щедро даряван от българските владетели Иван-Александър и Иван Шишман. Дарствената грамота на цар Иван Шишман от 1378 година се пази и до днес. От това време е и пространното житие за св. Иван Рилски, написано от патриарх Евтимий. Официалната подкрепа помага на манастира по това време да се превърне в културен и духовен център. Светата обител достига своя апогей между 12-ти и 14-ти век, а подемът й е пречупен с идването на османските нашественици в края на 14-ти в., Което е последвано от нападения и разрушаване на манастира в средата на 15-ти в,

Завладяването на българското царство от османците в края на XIVв., Това злощастно събитие за българския народ, което забавя развитието му с векове, променя съдбата и на манастира. Въпреки охранните грамоти, които получава от някои от турските султани, той е подлаган многократно на нападения и грабежи и само усилията на българското население от всички части на българските земи успяват да го запазят и възстановят след всяко насилническо действие. Пет века той остава средище на верски и културен живот, като усилията на манастирското братство са насочени към съхраняване на народното съзнание чрез християнската вяра. В него се формира книжовна школа, която обучава духовници и книжовници и поддържа връзки с просветно-религиозни средища в останалите източно-православни страни. Руската православна църква прави дарения на монасите под формата на книги, пари и църковни аксесоари. Манастирът получава подкрепа и от руските царе и молдовските воеводи.

През 1778г. манастирът "Св. Иван Рилски" става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784г. от майстор Алекси, който през 1816-1819 г. проектира И строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833г. , Като възстановяването му отново е ръководено от Алекси.

Епохата на Българското възраждане променя и разширява дейността на Рилския манастир. По това време той вече е не само пазител на историческата памет, но и огнище на разпространение на новите идеи и стремежи на формиращата се нация. Комплекса бива реконструиран и реновиран с помощта на богати българи от цялата страна (Копривщица, Тетевен, Чирпан, Стара Загора, Самоков, София). Многобройни книжовници и просветители, възпитани в него, ратуват за изграждане на национално самоосъзнаване и посредством широката мрежа от метоси и параклиси, обхванали цялата страна, разпространява тези идеи с апостолска самоотверженост. От началото на ХІХв.

Започва строителното обновяване на манастира и за половин век той се превръща в паметник на най-доброто, което художествения опит на Възраждането може да сътвори. Ето защо Рилския манастир е зримо, материално въплъщение на естетическия идеал на Възраждането. В него работят най-опитните творци на епохата, които, водени от желанието да създадат величав паметник на своя народ и своето време, се стремят да постигнат съвършенство, подчинявайки на тази цел всички лични амбиции и дори, когато е нужно, собствената творческа индивидуалност. Затова е много трудно да се определят творбите, принадлежащи на точно определена група майстори или на отделен зограф. Това уеднаквяване, извършено с почти религиозно смирение, е позволило художественото творчество, осъществявано в манастира, да надмогне рамките на локалните школи - родови или селищни, и да придобие чертите на общонационално изкуство. Единната спонтанна насоченост на хиляди усилия, мисли и воля, които са вложени в манастирския ансамбъл, са го превърнали в материален израз на най-съкровеното, което всеки българин от тази епоха е носел в сърцето си - желанието за красота, свобода и самоутвърждаване.

Поколения строители са вложили своя труд в сградите на манастира. Те са работили неуморно, за да ги изградят и укрепят със стенописи, дърворезба и каменна пластика, влагайки най-доброто, на което са били способни, и са успели да сътворят съвършен паметник на художественото умение на българския народ. Изграден и поддържан с дарените от населението по българските земи средства и труд, веществен израз на отправените чистосърдечно и с дълбоко упование хиляди човешки молитви и съкровени надежди, манастира излъчва и внушава душевно спокойствие и ведра жизнерадост.

Стенопис в манастирската църква в центъра на който е Свети Иван Рилски  на Рилската света обителСтенопис в манастирската църква в центъра на който е Свети Иван Рилски на Рилската света обител

Ярко потвърждение за международното признание на историческата, културната и художествената стойност на Рилския манастир като документ за историческото развитие на човечеството е признаването му за световна културна ценност и вписването му през 1983г. в "Листата на световното културно наследство", която наброява не повече от 200 обекта от всички краища на планетата. Манастирът, в който се съхраняват някои от най-старите и най-ценни творби на българския дух, е музей на българската история, култура и изкуство. От 1961 г. Рилският манастир Е превърнат В Национален музей, а ЮНЕСКО обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значение. Достъпът до неговите ценности е свободен за всички изследвачи на историческата истина.

През април 1991г. с постановление на Министерския съвет на Република България бе възстановен монашеския статут на манастира и неговата автономия в рамките на Българската православна църква.

Когато днес се възхищаваме от Рилския манастир като архитектурен паметник и съкровищница на културни и художествени ценности, трябва винаги да споменаваме с признателност онези, чиято работа и усилия са допринесли за проучването и опазването на неговото културно наследство. Между тях са имената на големия български учен и пламенен патриот Иван Дуйчев, на Кръстю Миятев, на Христо Христов и Георги Стойков. А на вдъхновеното перо на възрожденския просветител и духовен водач Неофит Рилски дължим първото описание на манастира и най-ценните сведения за изграждането му през ХІХв.

Нашата епоха има свой принос в манастирската дълговековна история главно с грижите, полагани за разкриването и консервацията на събраните в него архитектурни и живописни паметници, привеждане в известност на ръкописите и ценните книги в неговата библиотека и на документите и предметите в музейните фондове. На десетки специалисти дължим утвърждаването на Рилския манастир като познавателен, културен и туристически център, който има задачата да възпитава съвременниците и бъдещите поколения в дълбоко хуманен дух, да продължи делото на манастира, основан от българския светец, св. Йоан Рилски.

 

Великият светец Йоан Рилски помага на всички нуждаещи се от неговата помощ от цялата земя, дошли с вяра да се поклонят и да потърсят помощ изцеление от болестта или сполетялата ги беда пред неговите свети мощи в Рилската света обител, която е оцеляла при всички бурни исторически поврати в нашата история и е била и продължава да бъде стожер на българската духовност съхранила ни като народ.

С такъв Велик застъпник пред Бога, като Свети Йоан Рилски всеки народ ще пребъде през хилядолетията.

 

Използван източници: "Жития на светиите"София 1991г.rilamonastery.pmg-blg.com

 

 

 

 

 

 

Печат PDF

Back to top

Copyright © Вселена нюз 2019

joomla templates by Free Joomla Templates & Projektowanie stron Szczecin.