You are here: Home Миналото Българското минало 9 септември 1944 година - преломната дата в новата българска история

9 септември 1944 година - преломната дата в новата българска история

Оценка на читателите: / 13
Слаба статияОтлична статия 

Емблематичната партизанка Митка Гръбчева на митинг на 9 септемеври 1944 година в СофияЕмблематичната партизанка Митка Гръбчева на митинг на 9 септемеври 1944 година в София

Извършената насилствена промяна в държавната власт в България,през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година води до свалянето на правителството на Константин Муравиев и идването на власт на правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев.

Отечественият фронт взема властта в България с помощта на окупиращите страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в съветската сфера на влияние

Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка на историците.

В историографията отпреди 1970 г. по пропагандни причини се твърдеше, че извършената промяна 9 септември 1944 година била „народно въстание“.Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция“. След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно, като „военен преврат“.

Нека се върнем 64 години назад и да се опитаме да проследим събитията на това историческо, революционно време отброяващо последните часове на Третото българско царство.

Щаба на партизанска бригада "Чавдар" през лятото на 1944 година /от дясна на ляво Веселин Андреев - Андро - политкомисар на бригадата, Добри Джуров - Лазар - командир на бригада "Чавдар", Иван Хариев - Доктора - лекар на бригадатаЩаба на партизанска бригада "Чавдар" през лятото на 1944 година /от дясна на ляво Веселин Андреев - Андро - политкомисар на бригадата, Добри Джуров - Лазар - командир на бригада "Чавдар", Иван Хариев - Доктора - лекар на бригадата

На 26 август, под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз. То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени.Същевременно, правителството започва в Египет сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, като се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България. Същият ден, 26 август, ЦК на БРП издава Окръжно №4, с което поставя като задача вземането на властта в България посредством въоръжено въстание.

На 2 септември е образувано правителство на БЗНС Врабча 1 (част от дотогавашната парламентарна опозиция), начело с Константин Муравиев. То продължава сепаративните преговори за мир и се обявява за „демократични реформи“. Междувременно негови представители започват подготовка за сдаване на властта. На 4 септември 1944 г. началниците на полицията в София канят представители на НОВА на преговори.

Преди да разгледаме завземането на властта от силите на Отечественият фронт в столицата и страната на  9 септември нека си припомним, какви цели и задачи стояха пред партизанското движение в България /1941-1944г./

Партизанското движение в България по време на Втората световна война възниква през втората половина на 1941 г. Включва първите партизански групи и чети.

Политическото ръководство се осъществява от Политбюро на БРП (к). Ръководи се оперативно от Централната военна комисия на БРП (к) с командир Цвятко Радойнов и членове Христо Михайлов, Боян Българанов, Петър Михайлов, Гочо Грозев, Георги Минчев, Иван Масларов, Димо Дичев. Сътрудници са Антон Иванов, Антон Югов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Антон Попов, Атанас Романов.

Правителственото контраразузнаване разкрива част от членовете и сътрудниците на Централната комисия. След съдебен процес по ЗЗД те са осъдени и екзекутирани на 23 и 26 юли 1942 г. Военното ръководство временно се поема от Политбюро на БРП (к). Възложено е на Емил Марков. Формират се нови партизански чети и отряди.

През март 1943 г. е създадена нелегалната партизанска организация "Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА)". Целта е създаване на единно командване и по-добра координация на действията на нарасналите по брой и числен състав партизански подразделения след Сталинградската битка.

Оперативно територията на страната е разделена на 13 "въстанически оперативни зони (ВОЗ)".

Зоните на действие на партизанските сили на Народо освободителната въстанническа армия /НОВА/ нанесени на картата на БългарияЗоните на действие на партизанските сили на Народо освободителната въстанническа армия /НОВА/ нанесени на картата на България

I-а Софийска, командир Лев Главинчев и заместници: Владо Тричков, Славчо Трънски

II-а Пловдивска, командир Георги Жечев и заместници: Иван Радев, Боян Българанов

III-а Пазарджишка, командир Методи Шаторов

IV-а Горноджумайска, командир Никола Парапунов и заместник  Крум Радонов

V-а Старозагорска, командир Стою Неделчев-Чочоолу

VI-а Ямболска, командир Димитър Димов

VII-а Хасковска, командир Иван Араклиев

VIII-а Горнооряховска, командир Борис Копчев

IX-а Шуменска, командир Груди Атанасов

X-а Варненска, командир Ламбо Теолов

XI-а Плевенска, командир Пело Пеловски и заместник  Борис Попов

XII-а Врачанска, командир Дико Диков

XIII-а Русенска, командир Никола Попов

 

Подривните действия във всяка зона се ръководят от командир, заместник-командир, началник на щаба и политически комисар. Те влизат в състава на висшето командване на НОВА.

НОВА се командва от Главния щаб. В първия си състав ГлЩ се състои от:

командир на щаба - Христо Михайлов (загинал на 8 февруари 1944 г.),

политически комисар - Емил Марков (заменен след смъртта му на 12 юли 1943 г. от Добри Терпешев),

членове - Антон Югов, Петър Вранчев, Лев Главинчев и Тодор Тошев.

Последният ръководител на НОВА Добри ТерпешевПоследният ръководител на НОВА Добри Терпешев

От февруари 1944 г. съставът е:

командир на щаба - Добри Терпешев,

членове - Антон Югов, Боян Българанов, Владо Тричков, Петър Илиев, Тодор Тошев, Петър Вранчев, Благой Иванов

Партизанските формирования действат в широк териториален обхват. Силите на НОВА прилагат гъвкавата тактика на партизанската война, обусловена от числения състав и въоръжението. Тя се характеризира с временно заемане на малки селища, бързи саботажни действия и оттегляне. В граничните райони е установено взаимодействие със силите на Югославска народна освободителна армия (ЮНОА) и Гръцка народна освободителна армия (ЕЛАС).

Численият състав на партизанските формирования бил променлив и зависи от броя на заловените и екзекутираните и новите попълнения. Най-голям е през лятото на 1944 г. Според някои данни, броят на бойците на НОВА на 8 сепетември 1944 година възлизал на 10 000 човека.

В борбата срещу партизанските формирования  и бойните структури /т.нар. бойни групи/ в градовете на нелегалната Българска Работническа Партия /БКП/ властите през 1943 година вземат изключително драстични мерки.

Заловените нелегални от двата пола са изтезавани в полицията с електрически ток, като много често електродите са поставяни на гениталиите.

Провесвани били задържаните нелегални в полицейските участъци да висят продължително време с главите надолу /да започнат да мислят "правилно" и да ускорят следствието/

Широко е бил използван методът за наливане на терпентин в ушите, носа, ануса, влагалището /за жените/ за изтръгване на самопризнания.

партизански отряд в Родопите през пролетта на 1943 година партизански отряд в Родопите през пролетта на 1943 година

Използвана бил тактиката на продължително осветяване на разпитваните със силна лампа на сантиметри от очите им.

Мъжете и жените нелегални и заловени партизани са били лишавани с дни от сън, вода, храна. Нанасян им е бил системен побой върху ходилата на краката корема, седалищните части, главата, шията,с пръчки, гумени палки.

На задържаните са били набивани клечки под ноктите.

Раните на изтезаваните били посипвани със сол.

Много често задържаните нелегални и техните помагачи са били извеждани на инсценирани  разстрели и връщани след фалшивата екзекуция обратно в килията. Това се правело многократно и целяло сломяването на тяхната воля.

Същите изтезания били използвани и спрямо ятаците на партизаните и помагачите на нелегалните.

В провинцията, в превърнатите в казарми на така наречените "ловни роти" селски училища били използвани при разпитите на заловени партизани, ятаци, нелегални, ремсисти нечовешки изтезания. Вадени били очи, рязани били пръсти на ръце и крака.

Разпитваните били дамгосвани с нажежено желязо по ръцете, краката гърба, корема  и в областта на гениталиите.

Рязани били носове, уши.

Практиката да се палят партизански и яташки къщи била повсеместна.

На изтезания били подлагани и заловени малолетни партизани, ятаци или децата от техните семейства, за които властите се съмнявали, че знаят нещо за нелегалните или партизаните.

Началникът на отдел "Държавна сигурност" в Дирекция на полицията на Царство България Никола Гешев ръководил лично много от следствията на задържаните нелегални и пленени партизаниНачалникът на отдел "Държавна сигурност" в Дирекция на полицията на Царство България Никола Гешев ръководил лично много от следствията на задържаните нелегални и пленени партизани

Още през 1942 година година била обявена награда за главата на партизанин възлизаща на 50 000 лева за обикновен партизанин.

Срещу партизаните се сражавали и  по-големи армейски формирования, като дружини, полкове, дивизии, подпомагани от авиорляци /ескадрили/ от Въздушните на Негово Величество войски. Но те нямали тази "специализация" като "ловците" и се използвали при по-мащабни акции.

Съществували и специални сборни полицейски групи /полицейски контрачети/ за борба срещу партизани и въоръжени и опасни нелегални /т.нар бойни групи в градовете/, някои наброяващи до 200 човека набрани изцяло на доброволен принцип от редиците на полицаите и полицейските агенти, в това число и на агентите от териториалните структури на Държавната сигурност към Дирекцията на полицията, чийто началник бил вездесъщият Никола Гешев.

Била създадена и милиционна структура за борба срещу партизаните на местно ниво /селата и малките градове в провницията/ известна, като „Обществена сила“ по инициатива министърът на вътрешните работи от кабинета на Богдан Филов, Дочо Христов. В тази структура влизали освен селските полицаи, кметове, служители на общината, ветерани от войните, местни доброволци.

Оръжието, карабини, пистолети, ръчни гранати се осигурявало от властите. Членовете на Обществената сила допълвали въоръжението си с трофейните шмайзери, карабини, картечници и рядко срещаните в българските партизани британски, американски и съветски автомати.

На местно ниво структурите на "Обществена  сила" се командвали от селският кмет или градоначалник, или пък от ветеран офицер или подофицер.

Голяма част от членовете на Обществената сила режели главите на убитите /в някоr случаи отсичали главата на заловените партизанки и партизани в гората без да си правят труда преди това да ги застрелят/ партизани за да получат големият хонорар, с който да обезпечат семействата си.

Започнал големият "лов" за партизански глави, с които понякога буквално бил застилан селският площад. Това ставало когато бил например ликвидарн чял портизански отред /чета/ или много рядко  отряд.

Изобретени били начини за съхраняването на отрязаните партизански глави, поне няколко дена за да може "трофеят" да бъде изложен на площада в селото, дори в малкият град и приносителите му да съберат овациите на "патриотично" настроените си земляци и най- вече да получат обещаните от властите награда за всяка партизанска глава.

За партизанските глави се провеждал своеобразен търг, в който наддавали "ловци" /офицери, подофицери и войници  от армейските подразделения за борба с партизаните/, полицаи, агенти, жандармеристи/от февруари 1944 година, когато е възстановена държавната жандармерия, която действа до 9 септмвреи същата година/ както и членове на Обществената сила или по-заможни граждани и селяни верни на Царя и Отечеството  оказващи морална и най- вече материална подкрепа на гонителите на партизаните.

Търгът ставал най- често в местната кръчма. Но при хубаво време се провеждал и на двора й, ако нямало такъв пред нея, като главите , когато търгът бил навън били поставяни на маса, подпирани на ограда, в много редки случаи са окачани на клони, върхове на дървета /ниски дървета/ или на върлини или колове.

Как протичал едни такъв търг през пролетта на 1943 година?

Тази партизанска глава струвала цели 50 000 лева Тази партизанска глава струвала цели 50 000 лева

Водещият "търга": офицер, подофицер от ловната рота, полицейски началник, старши полицейски агент или  командир на  местната структура на Обществената сила вдигал в началото на наддаването тост за здравето на Негово Величество царят на българите Борис Трети и за за престолонаследника на българският трон Симеон. Следвали тостове за германските съюзници и за тяхната благородна мисия целяща унищожаването на болшевишко - еврейските агенти в света.

Водещият наддаването за отрязаната партизанска глава обявявал на висок глас пред събралите се участници и зрители при какви обстоятелства  е бил ликвидиран шумкарят? От кой отред /чета/, отряд, бригада е? Каква длъжност е заемал там? Каква е приблизителната му възраст. Местен ли е или е от  от друг район на България или е съветски офицер- инструктор.

Макар и рядко се режели главите  на убитите от правителствените сили в сражение с партизаните съветски офицери-инструктори, ако последните нямали типичните руски, славянски черти на лицето.

След, което наддаването вече можело да започне.  Както вече казахме, най-високо били оценявани отрязаните глави на партизански командири, политкомисари, главите на млади партизани и най- вече партизанки. Уточняваме, че става дума за глави, за които да се наддава за сума по- голяма от 50 000 лева. Властите коректно плащали за всеки убит партизанин при представяне на доказателство за това, донасяне на тялото или главата му.

Главите на убитите партизани, които били деформирани от куршуми не ставали за трофей. Понякога се режели ушите или се вадели очите за да се представят от "ловците", пред властите като доказателство, че са ликвидирали партизанина.

Спечелелият търга /наддал с най- голяма сума за отрязаната партизанска глава/, вдигал тост за Царя, Отечеството, германските съюзници, като чашата, с която се вдигал тоста била държана с дясната ръка, а партизанската глава с лявата.

Произнасяли се традиционните речи за борба срещу международният болшевизъм, като се  изразявало задоволство за постиганите временни успехи у нас при ликвидирането на болшевишките агенти в България и дори на цели техни диверсионни структури. Давали се обещания за безпощадно преследване и ликвидиране на партизанските формирования.

Докато траел пира партизанските глави били подреждани , ако не на кръчмарският тезгях, то на лавици, первази разположени близо до пируващите. Те били един вид неми свидетели на пиршеството в "тяхна чест".

Отрязаните глави на убити партизани от отряд "Антон Иванов" действащ в Родопите /в дъното техните пленени другари след минути ще бъдат разстреляни и обезглавени , припомняме, че за една отрязана партизанска глава властта в България от 1942 до 1944 година е плащала 50 000 лева/Отрязаните глави на убити партизани от отряд "Антон Иванов" действащ в Родопите /в дъното техните пленени другари след минути ще бъдат разстреляни и обезглавени , припомняме, че за една отрязана партизанска глава властта в България от 1942 до 1944 година е плащала 50 000 лева/

Целта на тези търгове била да бъдат събрани средства за закупуване на по-модерно оръжие за членовете на местната структура на Обществената сила или поне със събраните пари да бъдат материално стимулирани "ловците" на партизани. Но това не се ставало защото всичко се изяждало и изпивало от гонителите на партизани и техните съмишленици за няколко вечери в селската кръчма.

Партизанската  глава била занасяна от спечелият търга в дома му и окачана на видно място до къщата. След няколко дена, когато започвал процесът на разложение на тъканите на главата и тя започвла да издава неприятна миризма, станалият ненужен  "трофей" се изхвърлял в клозета на спечелилият наддаването.

Голяма част от участниците в пиршеството гордо се фотографирали с отрязаните глави на партизаните.

Впоследствие, тези снимки щели да послужат, като доказателство пред Народния съд, когато "ловците" на партизани бъдат изправени пред него.

Една част от присъствалите на пиршеството въобще не били преследвали или  убивали партизани , но на пияна глава гордо се пъчели с отрязаните партизански глави, като някои дори се фотографирали с нож в дясната ръка, който най- често бил окървавен с животинска кръв и отрязаната партизанска глава държана с лявата ръка.  За по- зрелищен ефект си придавали зверски израз на лицата със съответната гримаса. Впоследствие, много от тях щели горчиво да съжаляват за тези свои постъпки извършени при тяхното опиянение, защото Народният съд приемал такива снимки за доказателство, че лицата от фотографиите с партизанските глави са преследвали и убивали партизани и ги "награждавал" за "героичната постъпка" с бесилка или разстрел.

В началото на 1944 година властта решава да възстанови държавната жандармерия за борба срещу партизаните. Последвали няколко големи офанзиви до есента на 1944 година, при които били избити стотици партизани.

През юли-август 1944 година НОВА извършва мобилизация на своите структури и броят на новите партизани надхвърля 4000. Към партизаните се присъединяват и известен брой офицери и войници, някои от които с оръжието си.

Войските на Трети Украински фронт влизат в БългарияВойските на Трети Украински фронт влизат в България

Към края на август 1944 г. НОВА се подготвя за завземане на властта в столицата и по места в условията на бързо напредване на Червената армия към границите на България.

В навечерието на 9 септември 1944 г. съставът на НОВА достигнал 9 бригади, 35 батальона и отряда, 2 самостоятелни чети, бойни групи. В началото на септември 1944 г. е сформирана Първа Софийска партизанска дивизия.

Съветският съюз следвал своите цели и на 5 септември 1944 г. обявява война на България.

На 5 септември ЦК на БРП и Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) изработват оперативен план за вдигане на въстание, доуточнен на 8 септември. Според него трябва посредством координирани действия на партизаните, на бойните групи и преминалите на страната на ОФ армейски части през нощта на 9 септември да бъде взета властта и да бъде установен пълен контрол върху страната. За цел на въстанието е обявено „да се събори фашистката власт и се установи народно-демократична власт от Отечествения фронт“.

Още на 6-7 септември започват вълнения в различни части на България. Избухват стачките на пернишките миньори, на трамвайните служители в София, общите стачки в Пловдив и Габрово. Разбити са затворите в Плевен, Варна, Сливен и са освободени много затворници. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, дадени са жертви и от двете страни. На 7 септември правителството възстановява правата на политическите партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология, разформирова жандармерията и разпуска 25 Народно събрание.

Силите на НОВА /Народоосвободителната въстаннническа армия/ започват да завземат властта в странатаСилите на НОВА /Народоосвободителната въстаннническа армия/ започват да завземат властта в страната

На 8 септември сутринта Червената армия (Трети Украински фронт и Черноморския флот) нахлува на територията на България през северната и морската граница и окупира редица градове като Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас.По нареждане на правителството, българските войски не ? оказват съпротива. При нахлуването на съветските войски във Варна командирът на 3-а армия ген. Никола Христов е убит. На същия ден в София в дома на Кимон Георгиев се събират членове на Националния комитет на Отечествения фронт и е определен съставът на правителството след преврата, като от некомунистическите партии в ОФ присъстват Никола Петков и Григор Чешмеджиев.

През нощта на 8 срещу 9 септември в условията на започнала съветска окупация, офицери лоялни към политическия кръг „Звено“ превземат ключовите пунктове в София — Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други.

Рано сутринта новият министър-председател Кимон Георгиев по радиото уведомява народа за извършената промяна:

 

"С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел. “

На 9 септември, по нареждане на главнокомандващия на НОВА Добри Терпешев всички партизански формирования слизат от планините и вземат властта в селата и градовете в България. На места това става без бой, но в други случаи войскови и полицейски части оказват ожесточена съпротива на силите на ОФ.

В София, Пловдив, Пернишко, Шумен и Хасково са съкрушени с въоръжени средства. Като цяло армията подкрепя новото правителство, което обявява военния министър в кабинета на Муравиев, генерал Иван Маринов, за главнокомандващ.

Сътрудникът на Първа Софийска въстанническа оперативна зона и пълномощник на Окръжният комитет на Българската работническа партия /БКП/ Тодор Живков поздравява партизаните от бригада "Чавдар" с победата на Отечественият фронт на 9 септември 1944 година в столицата Сътрудникът на Първа Софийска въстанническа оперативна зона и пълномощник на Окръжният комитет на Българската работническа партия /БКП/ Тодор Живков поздравява партизаните от бригада "Чавдар" с победата на Отечественият фронт на 9 септември 1944 година в столицата

Установяването на новата власт става най-късно в Хасково, където партизаните превземат с много жертви артилерийските казарми след провалени преговори с командващите офицери едва на 12 септември. В отговор партизаните организират „кървава баня“. Избити са 7 офицери, командващи 2-ри артилерийски полк, начело с командира на гарнизона в града — полк. Маринов.

В правителството на ОФ са включени представители на БРП, БЗНС Пладне, БРСДП (ш.с.) и ПК Звено. Старият министър-председател Константин Муравиев минава в нелегалност. Регентите и правителството са арестувани. По-късно са заловени и началниците на полицията, жандармерията и някои войскови части.

На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8 130 политически затворници. Разпускат се концентрационните лагери на предишния режим като Гонда вода, Еникьой, Лебане и други.

На 9 септември съветските войски не са в София, а все още настъпват в Северо- и Югоизточна България. Частите на Трети Украински фронт влизат в София на 16 септември 1944 година.

След 9 септември българската армия е включена в състава на III Украински фронт и дава десетки хиляди убити и ранени в действията срещу германската армия. На България не е признат статут на съвоюваща страна, но е разрешено да запази освободената през 1940 година Южна Добруджа.

Извършването на Деветосептемврийския преврат е последвано от вълна на насилие, извършвано главно от комунистически групи срещу политически или лични противници. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. Народен съд в края на годината. Според различни оценки броят на убитите през този период е около 40 000 души.

Червената армия влиза в София на 16 септември 1944 годинаЧервената армия влиза в София на 16 септември 1944 година

Осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд” са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.

На 8 септември 1946 г., в България се провежда референдум. Според официални резултати от 4 509 354 гласоподаватели в референдума участват 4 132 007 гласоподаватели (91,63%), като 92,72% от гласувалите се обявяват за премахването на монархията и обявяването на страната за република.

Резултатите от референдума са оспорвани от монархисти, които смятат, че намиращата се на територията на България Червена армия е оказала влияние върху тях.

На 15 септември 1946 г. е провъзгласена Народна република България. Невръстният цар Симеон II, майка му царица Йоанна и сестра му княгиня Мария-Луиза са принудени веднага (в срок от няколко дни) да напуснат страната. Отправят се в Египет, а през 1951 г. - в Испания.

След премахването на монархията Васил Коларов изпълнява функциите на държавен глава (заемайки длъжността „председател на Временното председателство на републиката“) (15 септември 1946 - 7 ноември 1947) до приемането на Димитровската конституция на 6 декември 1947.

Димитровската конституция е съставена под ръководството на Георги Димитров и по модел на конституцията на СССР от 1936 г. Според нея всеки гражданин е равен пред закона, освободен от дискриминация, има право на социална помощ и свобода на словото, печата и събранията, неприкосновеност на личност и дом, но тя забранява всяка дейност, която може да застраши „постиженията на Септемврийската революция“.

Печат PDF

Back to top

Copyright © Вселена нюз 2019

joomla templates by Free Joomla Templates & Projektowanie stron Szczecin.