You are here: Home Миналото Българското минало СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 

Съединението на България е актът на обединение на Княжество България и Източна Румелия, извършен на 6 септември 1885 г. То е подготвено и осъществено от Българския таен централен революционен комитет /БТЦРК/ и подкрепено от българското княжество и неговия владетел - княз Александър Първи Батенберг.

 

 

 

 

 

 

Берлинският договор от юли 1878 г. осигурил своеобразно международно признание на Българската държава и българската нация. Но този договор представлявал един несправедлив диктат, който жестоко разпокъсал българската нация, задълбочил балканските противоречия и създал българския национален въпрос. Същността на този въпрос се състояла в десетилетните борби на българите за освобождение и обединение на всички български земи в целокупно отечество.

Според Берлинския конгрес на Великите сили, територията на българските земи се разделяла на три отделни части. Първата част - българското княжество със столица София получава статут на васална държава, която трябва да плаща годишен данък на султана. Македония, Eгейска и Вардарска с преобладаващо българско население, според клаузите на Берлинския договор, оставали в Османската империя. В Тракия, която също оставала в рамките на империята на султаните, се обособявала автономна провинция под името Източна Румелия, която трябвало да бъде управлявана от генерал-губернатор християнин, назначаван от султана и одобрен от Великите сили.

Първият Директорат на Източна Румелия, Пловдив, 1879. Седнали: 1. Йоаким Груев, директор на народното просвещение и вероизповеданията, 2. Гаврил Кръстевич, главен секретар и директор на вътрешните дела, 3. Александър Богориди, генерал-губернатор, генерал Виктор Виталис, началник на милицията и жандармерията, 5. Тодор Кесяков, директор на правосъдието, Прави: Неизвестен руски офицер, 2. д-р Адолф Шмит, директор на финансите, 3. Георги Вълкович, директор на земеделието търговията и общите сгради 4. неизвестен руски офицер.Първият Директорат на Източна Румелия, Пловдив, 1879. Седнали: 1. Йоаким Груев, директор на народното просвещение и вероизповеданията, 2. Гаврил Кръстевич, главен секретар и директор на вътрешните дела, 3. Александър Богориди, генерал-губернатор, генерал Виктор Виталис, началник на милицията и жандармерията, 5. Тодор Кесяков, директор на правосъдието, Прави: Неизвестен руски офицер, 2. д-р Адолф Шмит, директор на финансите, 3. Георги Вълкович, директор на земеделието търговията и общите сгради 4. неизвестен руски офицер.

Първият генерал-губернатор на Източна Румелия бил българинът на османска служба Александър Богориди. Роден през 1823 г. в Котел, завършил право в Париж, дълги години работил като турски дипломатически чиновник в чужбина. Новото му назначение го заварило като представител на Високата порта във Виена. Александър Богориди пристигнал в Пловдив на 15 май и на новия пост започнал да провежда политика на утвърждаване на българския етнически елемент в областта. В символ на тази негова политика се превърнала

демонстративната смяна на феса с български калпак още при пристигането му на гарата в Пловдив. 

Развитието на движението за съединение било сериозно повлияно от факта, че в Източна Румелия били заложени редица конфликти на етническа и верска основа. Мюсюлманите в областта се ползвали със значителни права, което било умело използвано от Високата порта. Османското правителство изпращало в Източна Румелия ходжи и молли, които призовавали /къде прикрито, къде по-явно/ мюсюлманското население да не се подчинява на новата власт. В тази връзка, в Кърджалийско избухнал бунт, потушен от Хасковската дружина на източнорумелийската милиция, чиято цел била отцепване на района и присъединяването му към Османската империя. Нов проблем за правителството в Пловдив била и така наречената Тъмръшката помашка република, която включвала мюсюлманските села, намиращи се край коритото на река Въча. Тази република, ръководена от Ахмед ага Караходжов, известен още като „Тъмръшлията“, просъществувала от 1879 до 1886 г. 

На 10 февруари 1885 г. в Пловдив бил учреден Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). Негов председател станал Захари Стоянов – виден български революционер, публицист и историограф на националноосвободителното ни движение. Секретар на БТЦРК бил Иван Андонов. Под председателството на Захари Стоянов комитетът приел свои Програма и Устав. Според програмата на БТЦРК негова основна цел била освобождение и обединение на българския народ чрез съвместни действия на север и юг от Стара планина. Като основен път за обединение се посочвала възрожденската идея за “революция, морална и с оръжие”.

БТЦРК: Коста Паница, Иван Стоянович, Захари Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов. ФотографияДимитър Карастоянов БТЦРК: Коста Паница, Иван Стоянович, Захари Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов. ФотографияДимитър Карастоянов

Преломен момент в дейността на БТЦРК и в развитието на съединисткото дело било заседанието на комитета на 25 юли 1885 г. в с. Дермен дере. На него е избран нов състав на БТЦРК: Захари Стоянов, Иван Андонов, Иван Стоянович, както и дошлите от Княжеството Димитър Ризов и Коста Паница. Делегатите на събранието взели съдбоносното решение, Съединението да се осъществи само между Княжество България и Източна Румелия. Тази позиция – плод на политическия реализъм – е продиктувана от очакваното сериозно противодействие от страна на балканските държави и Великите сили при евентуални действия в Македония. Освен това се взема решение Съединението да бъде извършено под скиптъра на българския княз, за да се демонстрира общобългарската същност на акцията.

В същото време комитетът установява връзки с висши офицери от източнорумелийската милиция, като майор Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. 

Планирало се Съединението да се проведе в началото на септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Княз Александър Първи Батенберг ги уверил в подкрепата си за Съединението.

Първоначалното намерение на БТЦРК било, Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище започнал бунт, овладян още същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решил да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК били изпратени в различни градове на областта, откъдето трябвало да поведат бунтовнически групи към Пловдив и там да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.

Съединението на Княжество България и Източна Румелия

Подготвяното съединение се посрещало по различен начин от дейците на основни партии в Източна Румелия, Либералната и Народната партия. Либералната партия променила своята позиция спрямо съединисткото движение и решила да подкрепи БТЦРК с убеждението, че така може да възстанови авторитета си и да се върне на власт. Народната партия пък се обявила против Съединението, защото смятала, че без подкрепата на Русия то било обречено на неуспех. 

Все пак, особено важна за Съединението била позицията на княз Батенберг. Съединисткото дело било в синхрон с неговите политически интереси. Вземайки предвид нестабилните си политически позиции в България след провала на режима на пълномощията, острите критики от страна на крайните русофили и влошените взаимоотношения с Русия, Батенберг си давал сметка, че за да оцелее в българския политически живот трябва да подкрепи разгърналото се патриотично движение. БТЦРК, от своя страна, също се нуждаел от помощта на българския княз. В тази връзка, дейците на Съединението Сава Муткуров и Димитър Ризов пристигнали в Княжеството, за да съгласуват общите действия и плана на акцията.

Но развоят на събитията значително променил предварителния план. На 2 септември 1885 г. избухнало въстание в Панагюрище. Под празничния звън на камбаните събралите се около 2000 души, започнали да скандират “Долу Румелия! Да живее Съединението!”. През следващите дни избухнали бунтове и в други селища, между които с. Голямо Конаре, начело с Продан Тишков (Чардафон Велики). Под напора на събитията в провинцията, БТЦРК решил да предприеме конкретни действия. За това съдействало и подготвяното учение на резервистите (запасни войници) начело с майор Даниел Николаев.

 Картина на обявяването на Съединението на Източна Румелия към Княжество България на 6 септември 1885 година в Пловдив Картина на обявяването на Съединението на Източна Румелия към Княжество България на 6 септември 1885 година в Пловдив

Така, на 6 септември 1885 г. вечерта източнорумелийските отряди, командвани от Данаил Николаев и други офицери-съединисти, обкръжили конака на генерал-губернатора. Въпреки че бил предизвестен за тази акция, Гаврил Кръстевич не се възползвал от правото си да повика османски войски в областта, постъпвайки не като чиновник на Високата порта, а като български патриот. За това свидетелстват и думите му: “И аз съм българин! И аз съм за Съединението!”. В Пловдив пред населението, войската и части на източнорумелийската милиция, била прочетена прокламация, съставена от Захари Стоянов. Създадено било и временно правителство, начело с д-р Георги Странски, в което за главнокомандващ на войските в Източна Румелия бил определен майор Даниел Николаев. В същото време била обявена мобилизация на населението, с помощта на руски офицери и бил съставен план за отблъскване на османските войски при евентуална война с Високата порта. 
Редом с това, от околните селища в Пловдив се стичали въоръжени български отряди в подкрепа на Съединението.

Само една жертва паднала при извършването на Съединението в Пловдив и това е легендарният български герой, участник в Сръбско-турската и Руско-турската Освободителна война, командвал рота в Българското опълчение, майорът от източнорумелийската милиция Райчо Николов. Той бил застрелян случайно от свои. 

Още на 6 септември 1885 г. Временното правителство изпратило телеграма до княз Батенберг, в която настояло той да признае Съединението. На 8 септември 1885 г., в Търново, княз Александър Първи Батенберг издал Манифест, с който провъзгласил присъединяването на доскорошната османска област Източна Румелия към българското княжество. Временното правителство, създадено след осъществяването на Съединението, просъществувало до 9 септември 1885 г., когато в Пловдив пристигнал князът и временното правителство се трансформирало в Комисарство на Южна България.

Отстояване на Съединението и международно признаване

Броени дни след Съединението, Русия обявила своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия, недоволна от териториалното разширение на България, подтиквана от Великите сили, надявайки се на бърза победа, заради съсредоточаването на основните сили на български войски на границата между Източна Румелия и Османската империя, на 2 ноември 1885 г. нападнала България. Започнала Сръбско-българската война. Извършвайки денонощни преходи със съвсем кратки почивки, основната част на българските войски, дислоцирани в Източна Румелия, били прехвърлени на сръбския фронт буквално за няколко дена. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите разгромили агресора и преминали в контранастъпление, превземайки Цариброд, а на 15 ноември и Пирот. Сръбската армия била разгромена.

С посредничеството на Великите сили, Сърбия поискала примирие.

На 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Кевенхюлер-Меч пристигнал в Главната квартира на българската армия в Пирот и настоял пред българския княз Александър Първи Батенберг да се прекрати по-нататъшно настъпление. Кевенхюлер заплашил с намесата на австро-унгарските войски в конфликта и с евентуална руска намеса. Българският владетел бил принуден да приеме. Като демаркационна линия била избрана текущата фронтова линия. Между България и Сърбия започнали преговори за примирие, които приключили на 7 декември. 

В последвалите преговори за изготвяне на мирен договор, от 23 януари до 19 февруари 1886 г. в Букурещ, взел участие и Абдулах Меджид паша - представител на Османската империя, която по силата на Берлинския договор от 1878 била считана за сюзерен на Княжество България. По настояване на българския представител Иван Гешов мирният договор бил подписан на историческата за българите дата 3 март, на която през 1878 г. с подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя, след успешната за Русия десета подред Руско-турска война /1877-1878 г./, за първи път след петвековно отсъствие от политическата карта на Европа, отново била спомената държавата България. Единственият член на Букурещкия мирен договор постановявал, че се възстановява мирът между Сърбия и България. Границата не се променяла и оставала такава, каквато е била преди войната. 

Българското княжество постигнало признанието на Съединението от Османската империя, с подписването на така наречения Топханенски акт на 5 април1886 г. от посланиците на Великите сили, Великия везир Кямил паша и министъра на външните работи и изповеданията на България Илия Цанов в двореца Топхание в Цариград. Според клаузите на Топханенския акт, българският княз Александър Първи Батенберг поемал управлението на Източна Румелия, а Княжество България и Източна Румелия имали общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. било това, че българският княз бил формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия. В замяна на признаването на Съединението, Османската империя получавала Кърджалийска околия, както и територията, на която се намирала Тъмръшката република.

След присъединяването на Източна Румелия към българското княжество, България се превърнала в една от най-големите и силни държави на Балканите. Възникнали условия за ускорено социално-икономическо и културно-духовно развитие на Българската държава.

Печат PDF

Back to top

Copyright © Вселена нюз 2019

joomla templates by Free Joomla Templates & Projektowanie stron Szczecin.