You are here: Home Миналото Българското минало Сръбско-българската война в защита на Съединението

Сръбско-българската война в защита на Съединението

Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 

Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември ст. ст.) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото на 6 септември 1885г. съединение на Княжество България с Източна Румелия, което според нея се нарушавало "равновесието" на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес 1878 г., обявява война на България. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“ довежда до международното признаване на Съединението на България.

 

 

 

 

 

Балканите след Съединението на Княжество България с Източна Румелия

На 6 септември 1885 г. бил осъществен народният идеал – Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Пред уголемената българската държава възникнали нови задачи, свързани с нейната дипломатическа и военна защита. Съединението не било добре прието от съседните балкански държави, тъй като появата на удвоена българска държава се превръщало в заплаха за техните завоевателни кроежи на полуострова.

Провъзгласяването на Съединението между Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 годинаПровъзгласяването на Съединението между Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година

Отношението към Съединението на Гърция

След Съединението Гърция извършила незабавна мобилизация. Правителството и? заплашило Русия, Османската империя и западните Велики сили, че ще нахлуе в турската територия, за да присъедини части от Македония, като компенсация за териториалното разширение на България, тъй като нямало обща граница с България по нова време и не можела да иска преки териториални компенсации от нея.

Румъния също поискала териториална компенсация

Румъния също се опитала да получи териториално разширение в ЮжнаДобруджа, но плановете на правителството на Йон Братиану не срещнали одобрение от Германия, Австро-Унгария и Русия и след струпването на руски войски по източните граници на Румъния, румънският министър-председател тържествено заявил, че Румъния ще пази неутралитет по отношение на Съединението на Румелия с Княжеството.

"Велика" Сърбия, която искала да бъде хегемон на Балканите, отправя неизпълними териториални претенции към България, в замяна на признаване на Съединението.

Сърбия, която имала планове за хегемония сред славянското население на Балканите, била категорично против Съединението. Крал Милан Обренович уведомил всички Велики сили още през 1881 г., че ще нападне България при едно евентуално съединение на Княжеството с Източна Румелия. На 9 септември 1885 г. Сърбия мобилизирала запасните чинове.

На 12 септември България била уведомена за мобилизацията в Сърбия, извършена, „за да запази равновесието“ на Балканския полуостров. Сръбските искания били за признаване на Съединението срещу отстъпване на Видин, Трън и Радомир, за които в Сърбия нагло  се твърдяло, че били  населени със сърби. Главната цел на Сърбия била да постави под свой контрол столицата София, като по този начин отреже окончателно връзката на България с македонските земи.

Сръбският крал Милан ОбреновичСръбският крал Милан Обренович

Сръбският план за война срещу България предвиждал армията да действа в две групировки: главните сили – Нишавската армия – от района на Пирот да настъпи и овладее София , където сам крал Милан Обренович да излезе на трибуните и да продиктува исканията си за мир, които включвали:

- Цялата територия на България от сръбската граница до река Искър да бъдат включени към сръбската държава;

- Сръбска окупация над останалата част от Княжеството;

- Преместване на българската столица от София в Търново;

- Военен парад на сръбската армия в столицата на България, оглавяван от самия Милан;

- Огромна парична компенсация.

Сърбия разполагала с 42 000 души и 800 кавалеристи за фронта срещу София (Нишавска армия) и 21 000 души на видинския фронт (Тимошка армия), както и 8 800 резерв, снабдени с 400 морално остарели артилерийски оръдия, като се очаквали още около 30 скорострелни модерни оръдия да пристигнат от Франция. По-късно сръбската войска достигнала над 120 000 души (от които 103 000 редовна армия). Командирите - генералите Йованович, Милойко Лешанин, Джура Хорватович, Йован Белимаркович и други - били добре обучени, вече минали през две войни.  Основното въоръжение на пехотата / пушки Mаузер-Миланович /.

Снабдяването с храна и провизии също било добре организирано, чрез данък за населението и специални военни складове.

Не малка роля за предизвикване на военния конфликт между двете съседни страни изиграла и Австро-Унгария. Тя открито тласкала Сърбия към война с България, за да може чрез изтощаването на двете малки държави да улесни своите грабителски цели на Балканите. Предоставила на крал Милан кредит от 250 млн. динара.

Колкото до Османската империя, тя първоначално се ориентирала към военно разрешаване на конфликта. Една от причините за промяна на тази ориентация била твърдото решение на българското правителство с оръжие да отстоява докрай Съединението. От друга страна, Истанбул решил, че няма смисъл да дава жертви, да хаби сили, средства в нов военен конфликт за провинция, която формално му принадлежала.  Високата порта, решила търпеливо да изчака младите християнски държави, възникнали на територията на доскорошните османски владения на Балканите, взаимно да се изтребват и отслабват в междуособни войни. Това от своя страна след време можело да доведе до възможността, Османската империя да си възвърне поне част от влиянието на Балканите, което да доведе до международен престиж и до укрепването на  клатещия се султански престол.

Всички Велики сили формално заели позиция на неутралитет. След като в Лондон се разбрало със сигурност, че вечният враг - Русия всъщност не подкрепя Съединението, Великобритания, макар и късно, заела българската страна. В действителност, позицията на Русия не била насочена против България, а против омразните и? Александър Батенберг и министър-предсадседателя Петко Каравелов, който еволюирал от привърженик на Русия, до противник на заелия руския императорски престол след убийството на 13 март 1881 г. от руската анархистка революционна организация "Народна воля" на Александър Втори- царят Освободител, негов син Александър Трети. Руските вестници, дори  публикували статии, в които се разглеждали „справедливите компенсации“, които се очаква да получи Сърбия. Някои от печатните издания осъждали Русия с думите: „Русия ще изгуби България!”

Българският владетел княз Александър Първи БатенбергБългарският владетел княз Александър Първи Батенберг

Българското правителство положило всички усилия, за да бъде избегнато военното сблъскване със Сърбия. То дори изпратило и своя специална делегация в Белград, за да убеждава крал Милан и неговото правителство в безсмислието на готвената военна авантюра срещу България. Крал Милан обаче се оказал непреклонен.

До започването на войната в двете части на България - Княжество България и присъединената на 6 септември 1885 г. Източна Румелия, били мобилизирали общо 108 000 души, в което число влизали и 14 000 опълченци от източнорумелийската милиция и няколко хиляди доброволци. Следователно България разполагала с по-многобройна армия от своята съседка. Но очаквайки враждебна реакция от страна на Османската империя спрямо извършеното съединение на двете български области, нейните главни въоръжени сили били съсредоточени на източната й граница. За тяхното прехвърляне на западната граница при тогавашното състояние на транспортните средства били необходими най-малко 5-6 дена. Освен това тя не можела да оголи и своята южна граница. За нейната охрана била оставена специална войскова част в състав от 35 000 души. Не бил без значение и фактът, че непосредствено след Съединението по заповед на Петербург от редовете на българската армия били изтеглени всички руски офицери, което я лишавало от необходимия й команден кадър. В резултат на всичко това, макар и по-малочислена, сръбската армия имала значителни преимущества пред българската.

Българите не разполагали с достатъчно офицери. Единствената надежда били завърналите се около 40 млади български офицери от руските военни академии, които били завършили само месец преди това, а някои дори прекъснали обучението си. Сержантите също не достигали, затова за сержанти в българските роти били назначени 30 юнкери. Общо през казарма в Княжество България и Източна Румелия до началото на войната със Сърбия били минали 86 000 души, заедно с доброволците и опълченците армията наброява малко над 100 000.

Войската била разделена на два корпуса – Източен, където се намирала по-голямата част от армията и който бил съсредоточен на турската граница и Западен корпус, който събирал останалите войскови части по сръбската граница.

Лекарското обслужване по това време било на ниско ниво - в цяла България имало само 150 лекари и 8 ветеринари, които трябвало да се грижат за всички коне в обоза и кавалерията. Военни болници не съществували.

Сръбско-българската война от 1885 г.

На 27 септември сръбски части пресекли за първи път  границата при Трън, но били отблъснати от българската войска. След месец последвала втора гранична провокация. България протестирала пред Великите сили, но безрезултатно. В края на месец октомври сръбските войски завършили съсредоточаването си по българо-сръбската граница и на 2 ноември Сърбия обявила война на България под претекст, че български части са нападнали пограничните райони. Същият ден българският княз Александър Батенберг издал манифест до целия български народ.

В него той призовавал:

"Всеки българин, способен да носи оръжие, да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападатели."

България разполага с план за война срещу Османската империя, но не и срещу Сърбия.

На Коронния съвет при княз Александър І Батенберг на 3 ноември 1885 г. той предложил столицата да се изостави без бой и да се организира отбрана на Вакарелските и дори на Ихтиманските възвишения. Предимството на това становище било в преодоляването на опасността сръбската армия да разбие на части пристигащите от Южна България войски. Но то имало голям недостатък – столицата София се предавала без бой. Тази идея била отхвърлена и се възприело становището на 24-годишния Рачо Петров, подкрепен от капитан Олимпий Панов за  решителното сражение при Сливница.

Планът за действие, бил следният:

Слабият Западен корпус да се отбранява, до пристигането на силния Източен, след което да се предприеме атака. Преди началото на усилените военни действия, Западният корпус бил разделен на други два - отново Западен и Северен, като Северният трябвало да отбранява Видин, а Западният да отговаря за защитата на София. Командири на двата новосформирани корпуса, били капитан Атанас Узунов и майор Аврам Гуджев, който по това време бил българският офицер с най-висок чин

България изпратила нота до всички Велики сили с искане да се намесят като умиротворители, но не получила отговор. Единствено сюзеренът Османската империя отвърнала на молбата за помощ, но заявила, че ще прати своите войски в подкрепа на България, само ако Княжеството отхвърли Съединението с Източна Румелия.

Български военнопленници пленени през първите дни на Сръбско -българската война развеждани демонстративно по улиците на сръбската столица БелгардБългарски военнопленници пленени през първите дни на Сръбско -българската война развеждани демонстративно по улиците на сръбската столица Белгард

В първите няколко дни на войната сръбските войски бързо навлезли в българската територия. Срещу тях действали малобройни български части, които обаче се съпротивлявали упорито и не позволили на неприятеля да премине линията Драгоман - Сливница. Западният фронт бил отбраняван от разделени на 7 отряда 17 437 български бойци.

След съсредоточаването на българските главни военни сили започнали ожесточени боеве в района на Сливница. След тридневни сражения (5-7 ноември) сръбските войски били разбити и принудени да отстъпят назад. Победата на българските войски при Сливница решила изхода на войната в полза на България. Голяма заслуга за тази победа имали майор Данаил Николаев, командващ Източния корпус, капитан Адам Гуджев, командващ Западния корпус и други български военачалници. В следващите дни сръбските войски започнали да понасят поражения и на другите военни сектори - при Драгоман, Цариброд и др. Изключителна храброст проявили и защитниците на Видинската крепост. Под командването на капитан Атанас Узунов те не допуснали нейното завземане от противниковите войски. След пораженията при Сливница, Драгоман, Цариброд и др. миражът на крал Милан за една лека разходка до София не само че рухнал, но той се видял и принуден да отправи тревожен апел до правителствата на западните велики сили да се намесят незабавно и спрат настъплението на българите в пределите на неговата страна. В същото време, сръбският владетел заповядал на своите войски да отбраняват Пирот.

Битката при СливницаБитката при Сливница

След двудневни ожесточени боеве (14 и 15 ноември) сръбските части били разгромени от българската войска и принудени да отстъпят на запад по посока на Ниш. Сръбската армия не била в състояние повече да се сражава, а Сърбия се видяла изправена пред военен погром. Тогава в нейна помощ се явила Австро-Унгария. По нареждане на нейното правителство на 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Кевенхюлер-Меч, пристигнал в Главната квартира на българската армия и настоял категорично да се прекрати нейното по-нататъшно настъпление, като заплашил с намесата на австро-унгарските войски в конфликта. Освен това, той заплашил княз Александър I Батенберг, че с навлизането на австро-унгарската армия в Сърбия щяло да се даде повод на Русия да окупира България и да го свали от престола. Тази дипломатическа уловка дала резултат и князът заповядал да се преустанови настъплението на българската армия в Сърбия.

Мирът със Сърбия и признаването на Съединението

 

Преговорите за примирие със Сърбия приключили на 7 декември.

В последвалите преговори за изготвяне на мирен договор, от 23 януари до 19 февруари 1886 г. в Букурещ, взел участие и Абдулах Меджид паша - представител на Османската империя, която по силата на Берлинския договор от 1878 била считана за сюзерен на Княжество България. По настояване на българския представител Иван Гешов мирният договор бил подписан на историческата за българите дата 3 март, на която през 1878 г. с подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя, след успешната за Русия десета подред Руско-турска война /1877-1878 г./, за първи път след петвековно отсъствие от политическата карта на Европа, отново била спомената държавата България. Единственият член на Букурещкия мирен договор постановявал, че се възстановява мирът между Сърбия и България. Границата не се променяла и оставала такава, каквато е била преди войната.

За България победата в Сръбско-българската война от 1885г. довела до укрепване на международното ?и положение и международно признание на Съединението.

За Сърбия войната донесла по-късно редица политически проблеми. През 1889 г. сръбският крал Милан Обренович абдикирал в полза на сина си заради тригодишното политическо разклащане в Сърбия след Сръбско-българската война и предизвиканото недоволство срещу него от загубата на войната.

Българското княжество постигнало признанието на Съединението от Османската империя, с подписването на така наречения Топханенски акт на 5 април 1886 г. от посланиците на Великите сили, Великия везир Кямил паша и министъра на външните работи и изповеданията на България Илия Цанов в двореца Топхание в Цариград. Според клаузите на Топханенския акт, българският княз Александър Първи Батенберг поемал управлението на Източна Румелия, а Княжество България и Източна Румелия имали общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. било това, че българският княз бил формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия. В замяна на признаването на Съединението, Османската империя получавала Кърджалийска околия, както и територията, на която се намирала, така наречената Тъмръшката помашка република, която включвала мюсюлманските села, намиращи се край  коритото на река Въча.



 

 

Печат PDF

Back to top

Copyright © Вселена нюз 2019

joomla templates by Free Joomla Templates & Projektowanie stron Szczecin.