You are here: Home Вести Вести от България Лятното змийско нашествие започна

Лятното змийско нашествие започна

Оценка на читателите: / 32
Слаба статияОтлична статия 

Пепелянките у нас хапят годишно десетки българи, почти през година има по един смъртен случайПепелянките у нас хапят годишно десетки българи, почти през година има по един смъртен случай

Пепелянките и усойниците през последните години са навсякъде. Срещаме ги в курортите, в покрайнините на големите градове, в това число и в столицата. От години пепелянки се „разхождат“ на воля в столичните крайградски квартали: Бояна, Драгалевци, Бистрица, Панчарево. Симеоново. Можете да ги срещнете и в ливадите около Околовръстното шосе на столицата. Змиите,настъпват дори в центъра на по-малките градове. Хапят хората на площади, в градски паркове. Влизат в заведения, стадиони, автогари, дори в домовете на хората. Според последното преброяване на "змийското царство", близо два милиона усойници и пепелянки съскат на територията на България.

Всяка година има ухапани десетки, предимно от пепелянки. Жертвите пострадали от отровните зъби на усойници са значително по-малко. Смъртните случаи отново са след ухапване на пепелянка.

Не бива, да забравяме, че пепелянките, и усойниците от 2007 година вече са защитен вид и за тях важат забраните, заложени в Закона за биологичното разнообразие. Законът забранява всички форми на умишлено улавяне или убиване на екземпляри, както и изнасяне зад граница. За нарушаване на разпоредбите са предвидени глоби от 100 до 5000 лева за физически и 500 до 10 000 за юридическите лица.

Повече от ясно е, че като ходим на излет в природата е възможно да се "запознаем" с някое от споменатите отровни създания. Нека обаче да направим всичко възможно да избегнем тяхната отровна "целувка", която може да бъде фатална за нашият живот. Защото почти през година има поне по един умрял българин след ухапване от пепелянка.

Има около 2900 вида змии, които са разпръснати из всички части на глобуса и около 600 от тях са отровни.

Някои от змиите имат двойка много остри, дълги зъби. Те ги използват, за да инжектират отрова, токсична течност в плячката си или понякога в животното, което ги заплашва. При ухапване отровните жлези се изцеждат с помощта на челюстната мускулатура. Отровата прониква в раната от ухапването през отровните зъби.

Когато в животното е била инжектирана отрова, то обикновено умира.

Когато повечето змии си затворят устата, двойката им отровни зъби хубаво се помества в устата им също като зъбите на хората. Обаче някои змии като усойниците имат много дълга двойка отровни зъби, така че трябва да ги сгъват назад в устата си, когато нямат нужда от тях.

Змийската отрова е смес от невротоксини (които въздействат на нервната система), хемотоксини (които въздействат на кръвоносната система), цитотоксини и много други токсини, които действат на тялото по различни начини. Тя почти винаги съдържа хиалуронидаза, ензим, осигуряващ бързото разпространение на отровата.

Отровният апарат на усойницаОтровният апарат на усойница

Отровните змии, които използват хемотоксини, обикновено са с предно разположени отровни зъби, у нас това са усойниците и пепелянките, което им позволява по-лесно да инжектират своята отрова в кръвоносната система на своите жертви.

При ухапване от отровна змия при хората, змийската отрова действа много бързо на белите дробове, сърцето, централната нервна система, червенокръвните клетки и мускулите. Има три вида отрова - невротоксична, хемотоксична и миотоксична. Отровният апарат на змиите е устроен първично за улов на плячка, и едва вторично за защита.

Отровните змии у нас

В България са се срещат 7 вида отровни змии: усойницата, която има две разновидности - босненска и остромоцуниста /урсиниева/ усойница, пепелянката, каменарката известна още, като аспида, два островни представители на семейство смокове - котешката змия и вдлъбнаточелият смок. Аспидата и остромуцунестата усойница се смятат за изчезнали от  българската херпетофауна през последните десетилетия затова няма да се спираме на тях. Няма да се спираме и върху двата отровни представители на семейството смокове: вдлъбнаточелият смок и котешката змия чиито отровни зъби са разположени в задната част на челюстта на змията и практически не са опасни за човека, защото тези зъби служат за умъртвяване на плячката а не за защита. Освен, ако човек не реши да си пъхне пръста в устата на вдлъбнаточелият смок, чиято отрова е не по- слаба от тази на усойницата. Но за да направи това, човек, трябва да е луд или пиян. Няма регистрирани у нас досега случаи на ухапване на човек от вдлъбнаточелият смок или от котешка змия с отровните им зъби. Следователно, тези змии не са опасни за човека.

От изброените змии, най-агресивни, опасни за човека и разпространени са пепелянката и усойницата.

Пепелянка /Vipera ammodytes/

Пепелянка /Vipera ammodytes/Пепелянка /Vipera ammodytes/

Пепелянката се среща в цяла България до 1450 m надморска височина. Главата и е с триъгълна форма и е покрита с малки неравномерно разположени люспи. На върха на предносните щитчета има специфичен израстък (рогче), по което много лесно се разпознава. Макар и много рядко, се срещат и безроги пепелянки. Опашката е много къса и завършва рязко.

Дължината на пепелянката рядко надвишава 1 метър. На цвят змията е бежово- до светлокафява (пепелява, откъдето идва името и) с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. Езикът обикновено е черен, а ирисът - със златист или медночервеникав цвят. Мъжките имат специфично петно или V-образен белег в задната част на главата, което често се свързва с ивицата на гърба. Женските са с подобен цвят, но с по-слабо контрастни шарки, като обикновено при тях липсва V - образният белег.

 

Пепелянката е средна по големина отровница. Значително по – едра змия, в сравнение с усойницата, при еднаква еднаква дължина е 1,7 – 2,5 пъти по – тежка. Отровните зъби са 2 – 2,5 пъти по – дълги. Възможностите на отровния апарат (отровни жлези) са около десет пъти по – големи, от тези на усойницата. Следва се знае, че всяка едра пепелянка има потенциал на отровния апарат да убие възрастен човек.

Тази змия е не само най-разпространената но и смятаната за най- опасна и агресивна  отровна змия в Европа, по -скоро в Южна Европа и на Балканите заради по - голямата токсичност на отровата в този регион. Пепелянката притежава и  едни от най - дългите зъби от всички отровни змии, които се срещат на Старият континент от Атлантика до Урал дълги цели 13 мм. С тези зъби змията при ухапване инжектира най-силната отрова за нашите географски ширини. Отровата на пепелянките е токсична съдържаща, както протеолитични, така и невротоксични компоненти, като съдържа и хемотоксини с кръвосъсирващи свойства, подобни и също толкова силни, колкото тези в отровата на гърмящите змии.

Симптомите при ухапване могат да настъпят незабавно - болка, подуване и обезцветяване, понякога замайване и изтръпване.Хората, както и мишките и птиците, реагират бързо на отровата на пепелянката.

В България се срещат два подвида на пепелянката с различна токсичност на отровата: обикновена пепелянка /Vipera ammodytes ammodytes/, обитаваща Северозападна България и южна пепелянка /Vipera ammodytes montandoni/ – останалата част на страната.

При обикновената пепелянка /Vipera ammodytes ammodytes/ имаме изразен полов диморфизъм - както мъжките са с по – контрастна окраска, която понякога има изразен червеникав оттенък, женските са с по – светла и семпла окраска.

Обикновената пепелянка се среща в Северозападна България и отличава с насочено напред рогче и оранжев или червен връх на опашката. Отделя отрова с относително по – ниска токсичност от южната зеленоопашата пепелянка, но поради големите възможности на отровния апарат, понякога може да нанесе ухапвания съпроводени с тежки отравяния.

При южната пепелянка /Vipera ammodytes montandoni/ също, има изразен полов диморфизъм – мъжките са с по – ярка и контрастна окраска, характерната ивица на гърба е по – тъмна; женските са с по – светла и семпла окраска.

Южната пепелянка се среща в равнинните и хълмисти планински части, в цяла България (с изключение на северозападната част на страната). При повечето екземпляри рогчето е насочено нагоре. Цвета на върха на опашката може да варира от ярко зелен до жълтозелен или сивозелен.

Южната пепелянка отделя отрова със сравнително по – висока токсичност, в сравнение с обикновената пепелянка и поради големия капацитет на отровните си жлези (приблизително около 10 пъти по – голям от този на усойницата) е в състояние да нанесе сериозни ухапвания, съпроводени с изключително тежко отравяне.

Меланистичните форми при пепелянката се срещат много по – рядко, отколкото черните усойници. При черните пепелянки има не пълен меланизъм, при който шарката на гърба личи, въпреки, че е по - неясна.Меланистичните форми при пепелянката се срещат много по – рядко, отколкото черните усойници. При черните пепелянки има не пълен меланизъм, при който шарката на гърба личи, въпреки, че е по - неясна.

Меланистичните форми при пепелянката се срещат много по – рядко, отколкото черните усойници. При черните пепелянки има не пълен меланизъм, при който шарката на гърба личи, въпреки, че е по - неясна.

Пепелянката макар да е сухоземно топлолюбиво влечуго не се страхува от водата потапя тялото си в нея и дори може да преплува кратки разстояния във водоеми където няма силно течение, в това число и големи язовири.

Пепелянка се катери по дървета и понякога атакува хората от там, ако те блъснат по невнимание дървото  без да знаят че на клона над главите им, ако е по- голямо дървото или пък на върха на самото дърво, ако то е по- малко се е спотаила пепелянка

Как може да реагира пепелянката ако се натъкне на човек?

- Да избяга или да се премести на по- далечно разстояние независимо дали срещата на човека и змията се осъществи в природата или в двора на къща, вила, туристическа  палатка, парк, улица в по - малките малките населени места.

- Да изсъска предупредително и да заеме заплашителна поза, като накара човека да напусне мястото, на което се намира змията. Това става най – често, ако туриста се е озовал в непосредствена близост до гнездото на змията, което може да бъде освен в природата и в населено място дори в двора на къщата на човека

- Змията да атакува натрапника - човек /от нейна гледна точка/ навлязъл по една или друга причина в нейното пространство.

Облеклото на човека - ярките цветове на дрехите или шумолящите материи, от които са направени някои туристически облекла на ниски цени, парфюмите, които използва туриста, консумацията на бира или домашна ракия, „ароматни“ храни, слушането на динамична музика са фактори, които могат да провокират агресията на пепелянката.

Противно на някои „теории“ пепелянката , не се изстрелва, като пружина за да ухапе по лицето двуметров човек. Змията не преследва и отстъпващия турист ухапан от нея километър, както твърдят някои „изследователи“ на змиите.

За информация на читателите, единствената змия, която преследва човек до километър, дори по- малко, преди или след като е ухапан от нея е черната мамба. Но това тя го прави изключително рядко.

Усойница /Vipera berus/

Усойницата, е змията с най-широко разпространение в Европа. Среща се от Западна Европа до Далечния Изток и от Средиземноморието до Полярния кръг. Тя е едно от най-студоустойчивите влечуги в света.

В България е установена в Стара планина (от района на Чупрене до Карнобатската планина), Витоша, Рила, Пирин, Осоговската планина, високите части на Родопите, Същинска Средна гора и Люлин, като са регистрирани представители на два подвида - Vipera berus berus и Vipera berus bosniensis.

Усойница /Vipera berus/Усойница /Vipera berus/

Усойницата се среща в разнообразни местности - сипеи, каменисти склонове, по краищата на горите и други, както и във влажни местности, като мочурища и край потоци, езера и вирове. В южната част на ареала може да бъде открита във влажни места в низините или на голяма надморска височина. Змията има сравнително дебело тяло, като възрастните достигат средна дължина 104 cm. Главата е едра и добре изявена, почти плоска и вертикална отстрани, с очертан ръб на муцуната. Цветът на усойницата варира значително - от много светли екземпляри с малки непълни тъмни гръбни петна до меланистични индивиди, които са изцяло тъмни без видими шарки по гърба. В повечето случаи основният цвят е сив до кафеникаво-сив, с характерни тъмни ромбовидни петна или зигзагообразна ивица по гърба. На главата обикновено има тъмно петно с V-образна или X-образна форма. Тъмна линия преминава отстрани от окото до врата и продължава по тялото като поредица от петна.

Усойницата е смела змия, тя не само се катери по дървета но и плува добре. Плува по-добре и на по-големи разстояния от пепелянката. При заплаха понякога изсъсква предупредително, но понякога директно атакува.

Отровата отделяна от тази змия е със средна токсичност, близка до тази на обикновената пепелянка. Усойницата е общо взето хаплива змия и обикновено хапе, ако бъде приближена на близко разстояние, за разлика от пепелянката. Сравнително рядко нанася сухи ухапвания, но поради изключително ниските възможности на отровния апарат (отделя сравнително малко количество отрова), повечето ухапвания са леки и симптомите могат да отшумят за няколко часа. Понякога макар и рядко има и ухапвания със средна тежест, където е необходимо провеждането на специално лечение и антитоксична терапия. За разлика от пепелянката, където не малък брой ухапвания са по краката, при усойницата са предимно по горните крайници. Това се обяснява с факта, че в планинските части хората ходят с дебели обувки и дълги панталони, които късите отровни зъби на усойницата често не могат да пробият. Ухапванията се случват най – често при бране на горски плодове и катерене по скали и други, като се засягат незащитените части на ръката: длани и пръсти.

Необичайно едър за нашите географски ширини представителна така наречените черни усойници от вида vipera berusНеобичайно едър за нашите географски ширини представителна така наречените черни усойници от вида vipera berus

Локалните симптоми при ухапване включват незабавна и силна болка, последвана след няколко минути (в някои случаи до половин час) от подуване и изтръпване. След няколко часа болката може да се разпространи, заедно с повишена чувствителност. Могат да се появят червеникави петна и целият крайник да се подуе до 24 часа. Подуването може да се разпространи по торса, а при деца - по цялото тяло. Системните симптоми могат да се проявят до 5 минути след ухапването или да се забавят с часове. Те включват гадене и повръщане, коремни колики и диария, инконтиненция, потене, треска, тахикардия, световъртеж, загуба на съзнание и други. Ако не се третират, тези симптоми могат да се задържат до 48 часа. В тежки случаи може да настъпи сърдечна недостатъчност и смърт.

Босненската усойница /Vipera berus bosniensis/Босненската усойница /Vipera berus bosniensis/

Босненската усойница /Vipera berus bosniensis/

Босненската усойница e най-отровния представител на усойниците на Балканите. Среща се в Югоизточна Сърбия, Македония и Северна Гърция.

В България тази усойница се среща в планината Осогово, откъдето идва едно от имената и. Също се среща във високите части на планините Рила, Пирин и Западните Родопи.

Усойницата обитава от 800 до 2700 м. надморска височина - скалисти, сенчести и усойни , но и мочурливи терени. Обича да се препича върху хвойната, или върху камъни около нея, където изпада в топлинно вцепенение.

Отровата на тази усойница за разлика от други змии, има смесено /комбинирано/ действие, като разрушава белтъците, съсирва кръвта и парализира нервната система на ухапаната жертва. Змията не напада сама човека, тя го ухапва само когато той я настъпи или преследва. Ако отровата попадне направо в кръвта /при ухапване върху кръвоносен съд/, отравянето е много тежко и леталният изход настъпва много бързо. Има десетки смъртни случаи след ухапването от тази отровна змия в България, Сърбия, Гърция, Македония.

У нас, макар и рядко се срещат напълно меланистични – черни екземпляри и при двата вида усойници.

У нас макар и рядко се срещат напълно черни-/меланистични/ представители, както на обикновената така и на босненската усойница. Тази на снимката е от  вида vipera berus bosniensisУ нас макар и рядко се срещат напълно черни-/меланистични/ представители, както на обикновената така и на босненската усойница. Тази на снимката е от вида vipera berus bosniensis

Ако все пак ви ухапе отровна змия!

Стигне ли се все пак до ухапване, добре е да се види часът на инцидента. Това ще помогне на лекаря да контролира отравянето. Отровните змии оставят белег от ухапване под формата на две малки дупчици на разстояние от около половин сантиметър една от друга.

Змийското ухапване бива сухо и ефективно.

Сухо ухапване – се нарича ухапването нанесено от отровна змия, най - често с отровните зъби, при което не се инжектира отрова.

Сухите ухапвания са напълно реален факт, като при някои видове змии надхвърлят 50%. Практически при сухите ухапвания се наблюдават същите ранички от зъбите, както при ефективно ухапване, но липсват каквито и да е местни или общи симптоми на отравяне. Сухи ухапвания много често се наблюдават в терариумни условия, защото такива влечуги са привикнали с човека и не го възприемат като опасност, но се случват и не рядко в природата. За този факт липсва изчерпателно обяснение, но вероятно е свързан с това, че продуцирането на змийската отрова е свързан с изразходването на големи ресурси на организма и поради това тези животни се стараят да не ги хабят напразно.

При пепелянките има по – голям процент сухи ухапвания, в сравнение с усойниците.това в известна степен може да е обясни с различията в поведението им. При пепелянките се наблюдават по – голям брой спокойни и не агресивни екземпляри, които не хапят ако не са настъпени или сериозно провокирани. При терариумно отглеждани пепелянки много често се наблюдават индивиди, които могат да се вземат е ръка без да са фиксиране (със съответните захвати – с два или три пръста зад врата). При усойниците /Vipera berus/, обитаващи България, това не може да се случи. Дори екземплярите получени като 3 – 4 поколение в терариум са хапливи и нападателни. Поради това сухите ухапвания от този вид се наблюдават значително по – рядко.

Когато говорим за голям брой сухи ухапвания, при терариумно отглежданите змии трябва категорично да изключим змиите отгледани за получаване на змийска отрова. Тези животни преминават не особено приятна за тях процедура – веднъж месечно или на всеки две седмици – свързана с получаването на отровата, а от друга страна се получава хипертрофия на жлезата (особено при елекртостимулация, където липсва травматизъм) и разширяване на канала, което предпоставка за нанасяне на особено тежки ефективни ухапвания.

Сухите ухапвания не се нуждаят от специализирано лечение, достатъчно е раничката да се дезинфекцира за да се избегнат странични инфекции. По принцип тетаносовия бацил /Clostridium tetani/ не обитава устната кухина на змиите, но може да попадне в раничките от външната среда и затова е необходима дезинфекцията със съответните антисептици – общо взето подхода при сухо ухапване от отровна змия е като ухапването от неотровна змия.

Сухите ухапвания всъщност са в основата на множество небивалици, свързани с ухапванията от отровните змии, където се препоръчват най – различни средства като; алкохол, билкови отвари и други небивалици, които са тотално вредни при лечение на ефективно отровно ухапване.

Ефективно ухапване – е такова ухапване, нанесено с отровните зъби на змията, при което в тялото на пострадалия се инжектира някакво количество отрова. Ухапванията се подразделят на: леко, средни и тежко, в зависимост от количеството на инжектираната отрова, като по – правилният подход е да се говори за леко, средно и тежко отравяне, защото основните поражения се нанасят от отровата въведена в организма, а не от механичните травми причинени от зъбите.

Как да различим сухо от ефективно ухапване?

При пепелянката и усойницата това практически е безпроблемно. При ефективното ухапване и при двата вида почти веднага се усеща остра пареща болка в мястото на ухапването.

При усойницата болката е относително поносима, при пепелянката често е по – силна и по – трудно поносима. Малко след това в областта на ухапването се получава бързо разрастващ се оток. По неговото развитие, както и по други общи симптоми може да се съди за каква степен на отравяне се говори – леко, средно или тежко и въз основа на това да се предприеме съответното лечение.

От друга страна дали отравянето ще е по – леко или по – тежко, зависи и от адекватните мерки на първа помощ или липсата на такива.

Най – често целия спектър от клинични симптоми съпътстващи отравянето след змийското ухапване се проявяват през първите 2 часа, има изключения когато първите симптоми на общо отравяне се появяват до 4 – 6 часа, а понякога и след 12 – 18 часа. Известни са случаи когато след известно подобрение е настъпвало ново влошаване след 2 – 3 денонощия. Във всеки случай е необходимо лекарско наблюдение през първите 24 часа и контрол на основните физиологични функции на пациента.

Степени на отравяния на човешкият организъм настъпили след змийски ухапвания:

-Леко – обикновено се дефинира когато отока не се разпространява в рамките на 30 – 60 мин. – например за посочения период обхваща само пръста и част от китката, няма затруднения в дишането, болезненост при допир около устата или други участъци на кожата (по – често се наблюдава при ухапвания от усойници и понякога при ухапвания от пепелянки);

-Средно – ако в рамките на 30 – 60 мин. отока се разраства (за посочения период се разраства над лакътя), наблюдават се симптоми на общо отравяне, болезненост по цялото тяло, понижено кръвно налягане, гадене, повръщане (по – често се наблюдава при ухапвания от пепелянки и рядко при ухапвания от усойници)

-Тежко – наблюдава се рядко, при ухапване от едри пепелянки; обикновено симптомите са като при средното, но се проявяват по – силно и по – бързо, като изпреварват развитието на отока – например отока не е обхванал китката, но на 15 – 20 мин. пострадалия не може да стои прав, бързо и бурно развитие на симптомите на общо отравяне, затруднения в дишането, гадене и повръщане (симптоми за средното и тежкото отравяне), по – рядко птозиз, затруднения в говора и други

Първа помощ на пострадалият от змийско ухапване:

Все - пак минава час, ако ухапаният от змия се намира в планината и трябва да бъде транспортиран до медицинско заведение. В някои случаи у нас минават и два часа докато лекарят се качи на някое труднодостъпно място във високите части на планините. Какво трябва да се направи през това време за да не умре ухапаният от отровна змия?

- След ухапване от змия от пострадалият се  се свалят всякакви пръстени, гривни, колиета, бижута от тялото на пострадалия, ако носи такива защото бързоразвиващият се оток, който се появява на ухапаното място превръща посочените бижута в източник на болка.

 

- Проверява се как диша пострадалият, трябва да се ликвидира възможността да се удави в собствената си слюнка. На ухапания не се дава да се движи много и се осигурява транспорт до най-близката болница.
- Ако има възможност да се убие змията, се взема главата и 10 см от опашката, за да се идентифицира. При ухапване от отровна змия  пострадалият веднага трябва да бъде откаран в най-близкото медицинско заведение. Ако пътят до там е повече от половин час, сложете го да легне и обездвижете ухапания крайник, за да се забави разпространението на отровата.
-  Да се използва по възможност екстрактор на отрова.

Въпросният екстрактор за отроваВъпросният екстрактор за отрова

Ако пострадалият се намира далече от медицинско заведение и пътувавенто му до болница можеда продължи повече от час да се използва на всяка цена екстрактор на отрова. Универсалните екстрактори могат да бъдат използвани не само при ухапване от змии, а и при ужилване от насекоми или убождане от отровни риби.

Съществуват екстрактори с различни конструкции. Добре е да се използват такива модели, които позволяват да се работи с едно движение, дори пострадалия сам да може да извърши изсмукването на отровата.

Тези устройства които представляват своеобразен вид помпи могат да се поръчват и закупят от много места, не струват скъпо и могат да предотвратят сериозни неприятности и ако имате нужда се снабдете с качествен екстрактор.

Обикновено при повечето модели има подробно описание за използването на екстрактора.

ПРОТИВОЗМИЙСКИ СЕРУМ

Най - добрата гаранция за живота на пострадалият от ухапване на пепелянка е инжектирането вензно, подкожно мускулно на противозмийски серум

Лечението след ухапване от пепелянка или усойница се смята за най - пълно, когато на пострадалия се инжектира противозмийски серум. Серумът е силно активно вещество. Този, който се произвежда и се инжектира у нас, е конски серум. Носи името Противозмийски серум Бул Био и се произвежда от Инститита по заразни и паразитни болести. Съдържа имуноглобулини срещу отровата на пепелянка и усойница.

Ако пътуването до медицинското заведение ще отнеме повече време и в групата има лице с медицински познания е все-пак по-добре да се постави противозмийски серум подкожно на мястото на ухапването.

В България за лечение на ухапаните от усоЙници и пепелянки се използва противозмийският серум произведен в Националният център за заразни и паразитни болести известен с търговската марка "Бул Био"В България за лечение на ухапаните от усоЙници и пепелянки се използва противозмийският серум произведен в Националният център за заразни и паразитни болести известен с търговската марка "Бул Био"

Методиката за получаване на противозмийски серум е създадена в края на 19 век (около 1895 г.) от доктор А. Калмет в Пастьоровия институт. В наши дни много институти използват съвременни модификации на разработената от Калмет методика. Противозмийският серум се получава предимно от коне, както е в България в момента, (по – рядко от кози или овце) които се имунизират постепенно с нарастващи дози отрова. Получените антитела остават в кръвния серум и се пречистват чрез хроматографски методи. През последните десетилетия противозмийските серуми не съдържат пречистени антитела, а само части антитела, така наречените Fab – фрагменти (fragment antigen binding-фрагмент който се свързва с антигена). Fab – фрагментите са получават при хидролиза (разделяне) на пречистените антитела с фрагмента пепсин.Така се получават (Fab)2 фрагменти-два Fab фрагмента свързани с дисулфидна връзка. По този начин се постигат по – високи антитоксични концентрации и се намалява вероятността за алергични реакции при употреба на противозмийски серум.

Противозмийските серуми биват моновалентни, предназначени за лечение на ухапване от един вид змия, или поливалентни, предназначени за лечение на ухапвания от няколко вида змии (които понякога са от различни семейства), характерни за даден район.

В България серум се получава чрез хиперимунизация с отрова на пепелянка. Поради изразената си параспецефична активност този серум обезврежда както отровата на пепелянката, така и тази на усойницата.

Антитоксична активност на противозмийския серум

Под антитоксичност на противозмийския серум се разбира неговата способност да обезврежда змийски отрови. Тези субстанции са биопродукти, при които различните партиди имат различна антитоксична активност, като някои са с по – висока активност, други с по – ниска. Затова при тях се определят минимални антитоксични нива, под които антитоксичната активност на серума не трябва да пада.

Според изискванията на Европейската фармакопея противозмийските серуми, в Европейския съюз, трябва да имат следните минимални нива: 1 ml серум трябва да обезврежда не по – малко от:

100 LD50 Vipera ammodytes(пепелянка);

100 LD50 Vipera aspis(каменарка);

50 LD50 Vipera berus (усойница);

50 LD50 Vipera ursinii(остромуцунеста усойница).

При такава активност 5 ml серум (1 ампула) ще обезврежда около 1,5 mg суха отрова от Усойница, около 3 – 4 mg отрова от Южна пепелянка и около 6 – 7 mg от Обикновена пепелянка. Това са приблизителни, но ориентировъчни стойности за активността на една ампула противозмийски серум (5 ml).

Българските противозмийски серуми се стандартизират към 100 АЕ (антитоксични единици) в една доза около 5 ml, по методиката разработена от проф. д-р Р. Манахилов, като активността им е почти идентична с тази на европейските.

Някои партиди серуми имат по – висока антитоксична активност от стандартизираните, но те обикновено се смесват с партиди с по – слаба активност, за да може всички количества пуснати на пазара да покриват необходимите минимални антитоксични стойности.

Ако се изхожда от минималните необходими антитоксични нива, може да се изчислят нужните приблизителни количества за ефективно обезвреждане на отровата при съответно по – леки, средни и тежки ухапвания (отравяне).

Не винаги е лесно да се определи какво количество отрова отделя една змия при ухапване. Това зависи от вида, размерите, до каква степен влечугото се чувства застрашено и други. Повечето автори изследващи този проблем определят, че отровните змии отделят от 1/10 до 1/7 от отровата, която се намира в отровните жлези. Като знаем, че при отделяне на отрова чрез електростимулация, змиите отделят около 80% от запасите си. На тази база може да се определи приблизителният потенциал на отровните жлези, при отделните екземпляри усойници и пепелянки. От потенциала на отровните жлези, може да се прогнозира количеството отрова при ухапване – разбира се, твърде приблизително.

Тест за поносимост към противозмийски серум

Противозмийския серум представлява пречистени антитела (съвременните серуми се състоят от фрагменти на антитела – Fab – фрагменти) от конски кръвен серум.

Поносимостта към кръвния конски серум се определя най – често чрез интракожна (подкожна) и по – рядко интраконунктивна проба. Най – добре е да се прочетат препоръките в инструкцията на съответния серум.

Интраконунктивните проби често дават положителни резултати. При интракожна (подкожна) проба много пациенти, които преди това са имали множество алергични реакции към различни антигени дават отрицателен резултат. Повечето от тези пациенти получават анафилактичен шок дори при въвеждане на 1% от наличната доза на серума. Късни алергични реакции, като серумна болест, въобще не могат да бъдат открити чрез теста за хиперинтензивност.

Най – чести 1:100 или 1:10 разтвор на серум се въвеждат интракожно докато се образува подутина с диаметър около 2 mm, най – често на ръката, на която не се поставя венозна система. Теста се проверява след 15 мин. Ако няма зачервяване и подутината не се е увеличила с 1 сантиметър, пробата се счита за отрицателна. Ако резултатите са съмнителни теста се проверява след още 15 мин.

Положителния тест не се явява абсолютно противопоказание за използването на противозмийски серум. При ефективно ухапване на опасна отровна змия, където има реална опасност за живота на пострадалия, серума следва да се въвежда независимо от чувствителността към него. Това трябва да се направи след предприемането на съответните противошокови мерки.

Въвеждане на серума

Най – добрия начин за въвеждането на серума е венозно чрез система, разредена с 5% разтвор на глюкоза или Хартманов разтвор за 30 – 60 минути.

Серумът може и да се инжектира венозно със скорост 5 ml/min. При този начин на въвеждане симптомите на свръхчувствителност най – често се развиват до 10 – 15 минути след инжектирането на противоотровата.

Противозмийският серум също така може да се инжектира мускулно под формата на няколко дълбоки инжекции във фронталната (предната) или латералната (страничната) повърхности на бедрото или в големите мускули на ръката. Този начин, по метода на Безредка (поставяне на няколко разредени с физиологичен разтвор части от една доза (ампула), през определен интервал от време) се предпочита от лекарите в България. При сериозно отравяне той не осигурява бърза антитоксична терапия и забавя обезвреждането на проникналата в организма отрова. Дори в страни от Западна, Централна и Северна Европа, които се обитават от по – малко опасни видове отровни змии, сравнени с България, се препоръчва въвеждането на противозмийския серум в разреден вид чрез венозна система. Този метод е приет в целия свят и без съмнение осигурява най – добри възможности за антитоксична терапия.

Понякога 1/3 от серума (разреден с физиологичен разтвор) може да се инжектира в мястото на ухапването. Някои лекари се отнасят скептично към такъв способ на въвеждане, защото може да създаде условия за нарушаване в съсирването на кръвта и развитие на некрози. Това може би е валидно при ухапвания от змии, чиито отрови силно въздействат върху съсирването на кръвта.

При ухапвания от двата подвида пепелянки, съответно южния Vipera ammodytes montandoni и номинатния Vipera ammodytes ammodytes, сме прилагали въвеждане на разреден с физиологичен разтвор серум в местата на ухапванията и това води до положителни резултати. Не се наблюдават хеморагични огнища или некрози. Това може би се дължи на факта, че отровата на двата подвида пепелянки слабо влияе на кръвосъсирването. Със сигурност подобен начин може да се използва и при ухапвания на усойница (Vipera berus)

Преди въвеждането на серума по този начин е необходимо да се приемат антихистаминови средства: кортикостероиди и адреналин.

Подобно въвежда на серума макар и да има известна ефективност, по – скоро е от експериментален характер и няма да е от голяма полза при тежки отравяне, защото по този начин не е възможно да се въвеждат по – големи количества отрова проникнала в организма.

Въвеждане на серум при пациенти алергични към конски серум при положителна интракожна проба. В тези случаи където необходимо вливането на големи количества серум за кратко време методът на Безредка е неприложим.

Физиологичните показатели се контролират като при шок.

Във вената на едната ръка се поставя система с 1000 ml 5% разтвор на глюкоза с разтворен 1ml адреналин. Метода за поставяне на противозмийски серум при свръхчувствителни хора е разработен от американските медици W.Wingert и J.Wainschel през 1975 г.

Във вената на другата ръка се поставя система с 5% албумин, съдържащ 1 – 2 ампули серум. Около 3 мин преди въвеждането на серума в същата се вкарват 50 – 70 мг димедрол (или алергозан, антиалерзин).

Ако се появят симптоми на свръхчувствителност системата се спира, въвеждат се 25 – 50 ml алергозан или антиалерзин. След това вливането на албумина със серума се подновява, но с по – бавна скорост.

При пациенти с положителна кожна проба често се развиват късни алергични реакции (серумна болест) след 4 – 7 дни (понякога до 24 дни). В такива случаи се предписват антихистаминови препарати (алергозан, супрастин, фенкарол и метилпреднизолон 50 мг 4 пъти дневно).

Дози (количества) серум

Противозмийският серум е единствения специфичен антидот срещу отравяне със змийска отрова, след ухапване, но дори и този антидот не следва да се използва във всички случаи.

Серум не трябва да се ползва при „сухи” ухапвания и при минимални леки отравяния.

Абсолютни противопоказания за прилагане на противозмийски серум няма.

При средни и тежки ухапвания, по – често от пепелянки и по – рядко от усойници, серумът следва да се въвежда в максимално ранни срокове, защото това снижава тежестта на отравянето.

Според повечето клинични данни серумът може да бъде ефективен до две денонощия след ухапването. При морските змии и отровните смоци след повече от няколко дни след ухапването, при Пясъчните отровници (род Echis) до 10 дни след ухапването.

При въвеждането на серум трябва да се има предвид неговите антитоксични свойства (антитоксична активност) и симптомите на отравянето.

При кои случаи след ухапване от отровна змия се инжектира противозмийски серум

Ако за 30 – 60 мин. отока не се разпространява по пострадалия крайник, например обхваща само пръста или малка част от китката, няма затруднение в дишането, болезнени подутини, гадене или повръщане, симптоми на парастезия (свръхчувствителност) около устата или други участъци по кожата, хипотония (падане на кръвното налягане), както и изменения на лабораторните показатели – серум не се въвежда.

Отравянето се квалифицира като минимално, но наблюдението продължава 4 часа. Раната се промива и ухапания крайник може да се фиксира във функционално положение. Контрола на лабораторните показатели следва да продължи 24 часа.

- Силно ухапване със средно и тежко отравяне

Ако в рамките на 30 – 60 минути отока прогресира, заема цялата китка или достигне до лакътя, наблюдават се някои от симптомите на общо отравяне (болезнени подутини, затруднение в дишането, понижено кръвно налягане, гадене и повръщане и други), се провежда тест за поносимост. При отрицателна проба серума се въвежда.

1 – 2 ампули се разреждат в банка 500 ml 5% разтвор на глюкоза и чрез венозна система се въвеждат за 1 час.

Ако не се наблюдават последващи симптоми на отравянето, 1 – 2 ампули се разреждат в същото съотношения и се въвеждат за час. При по – тежко отравяне отока се разпространява широко (напр. над лакътя), появяват се гадене, повръщане, падане на кръвното налягане. С първата банка глюкоза се поставят 2 – 3 ампули и по време на вливането може да се добави още една ампула. С втората банка се вливат още 3 – 4 дози. При много тежко отравяне се въвеждат 3 – 4 ампули с първата банка, а с втората 4 – 5 ампули.

Според повечето медици работили върху лечението на ухапвания от отровни змии от пречистените противозмийски серуми, могат да бъдат въведени до 40 дози, но рядко са нужни повече от 10.

Определено количество серум( в зависимост от антитоксичната си активност) обезврежда определено количество отрова. Няма логика да мислим че отровната змия ще инжектира по-малко отрова при ухапване на дете в сравнение с ухапване на възрастен. .Змиите не правят точна оценка. на застрашаващите ги обекти и количеството отрова отделена при ухапване зависи от много фактори но не и от точната големина на човека, който имал нещастието да е на критично разстояние в неподходящия момент.

Ако се въведе недостатъчно количество серум значителна част отровата няма да бъде обезвредена и ако остане без да бъде инактивирана тя ще инактивира пострадалия,особено ако той е малко дете.

При всички пациенти които се лекуват с противозмийски серум, за втори път или са работили със суха змийска отрова, е препоръчително да се постави и втора система с адреналин (0,1% разтвор 1 ml), разтворен в 1000 ml 5%разтвор на глюкоза. Подкожно може да се постави ефортил. Необходимо е да има алерг

Серума "Бул Био" се съхранява при температура от 2 до 8 градуса. В никакъв случай не трябва да замръзва. Това обстоятелство пречи на носенето му по време на излет в планината от туристите.

Все-пак, за да не се стига да ухапване от отровна змия, едно силно травмиращо преживяване за пострадалия и последвало лечение. е необходимо да се вземат предпазни мерки.

Предпазване от ухапване от отровни змии!

За предпочитане е, когато сте в природата, да носите панталони с дълги крачоли, пъхнати в ботушите или в обувките. Дрехите да са свободни, а не прилепнали. Винаги оглеждайте пътя и района, през които ще минавате. Внимателното наблюдение на околните храсти ще ви помогне да видите змията навреме. Големи дънери, скали или камъни не се прескачат, защото влечугото може да се е свило от другата им страна, и да стъпите върху него. Не пътувайте сами сред природата - спътникът ви може да забележи змията, която вие сте пропуснали. Бъркането с гола ръка в животинска бърлога или дупка в земята не е желателно, защото има вероятност да е скривалище на змия. Ако човек реши да провери какво има вътре, първо да си осигури видимост. преминавате в район, за който се знае, че има змии, вдигайте възможно най-много шум. Така те ще се оттеглят на разстояние. Натъкнете ли се на влечугото обаче, не правете опити да го убиете.

Никога не се докосва мъртва змия с голи ръце, защото има видове, които са майстори в преструването. Някои от тях могат да се завият наопаки и да лежат с отворена уста и с блуждаещ навън език. Усойниците са в състояние да останат привидно неподвижни въпреки провокациите и след това атакуват изневиделица.

Направете всичко възможно да избегнете ухапване от усойници и пепелянки. Ако това, все – пак се случи, в 97 % от случаите ще ви спасят. Но въпреки всичко, спомените, дори шокът от ухапването ще остави у вас неприятни спомени. Затова, по – добре не ходете по места където има отровни змии за да не ви развали неприятен инцидент излета или почивката.

Отровните змии могат да бъдат дистанцирани от човешките жилища, паркове, градини, селища и градове по различни начини!

- С помощта на животни, като грабливи птици, таралежи, котки - домашни, улични или диви и  птици, най- често грабливи, които ядат змии.

 И уличната котка се справя без проблем с усойници и пепелянки И уличната котка се справя без проблем с усойници и пепелянки

В бившият Съветски съюз е бил създаден хибрид между дива горска котка и улична такава  за охрана на войсковите части намиращи се в гористи, планински места в СССР, Източна и Централна Европа, както и за охрана на съветските бази, селища, дори дипломатически представителства в Афганистан,Сирия,Йемен,Ангола,Конго, Мозамбик,Етиопия,Виетнам и други места по света където има съветски военни и дипломатически представителства в райони гъмжащи от отровни змии, които могат да бъдат често срещнати на улицата и близките паркове и дори в жилищата.

В много случаи обаче за борба с отровните влечуги се използваха в СССР и продължават да се използват и днес в Русия обикновени улични котки, които са в състояние да се справят освен с усойници и пепелянки и с гюрзи и средноазиатски кобри.

- Отблъсване на отровните змии от жилищата, селата, градовете с помощта на препарат, така нареченият репелент, чиято миризма е неприятна за влечугите и ги принуждава да напуснат мястото където е разпръснат.

Този препарат може да се разпръсква ръчно, за малки по площ обекти или  с помощта на машини, в това число и самолети за по- големи по площ територии, например големи природни паркове, планини, котловини където има бум на змии. В миналото това е било честа практика.

- Предаватели монтирани на огради, които излъчват неприятни за змиите вибрации щом се доближат до тях.

Като казваме да се пазите от ухапване на отровни змии не означава да се лишите от излет в природата, като се затворите във вашият голям град или селище. Не животните, техният представител в нашият случай змиите са господари на планетата, в която живеем, на нейната природа а човекът, който Бог е създал според легендата по свой образ и подобие.

Същият човек обаче трябва да пази тази природа, нейните живи твари, колкото и опасни и смъртоносни да са те за него. В същото време тези представители на живата природа не трябва да застрашават, неговият,на господаря на нашата планета живот.

Необходимо ли е, когато броят на усойниците и пепелянките в България надхвърля два милиона и се срещат особенно пепелянките навсякъде в страната и на всичко отгоре отровата им е с два пъти по- голяма токсичност от миналите десетилетия  да продължат да бъдат смятани за застрашен вид и убиването им от хората в техните домове, дворове, градове, селища, паркове, градини да се санкционара с голяма парична глоба от държавата?

Не се ли получава парадокса, че човек оцелелял при нападение на отровна змия в България оказал се по- бърз от нея и отнел нейният живот преди тя да успее да го ухапе и да застраши с това нейно ухапване неговият живот е голобяван за това, че убивайки змията е запазил своят живот и здраве.

Затова, нека се направи така, че всички животни, които са опасни за живота и здравето на човека, дори и змиите да бъдат изолирани в резервати, за да няма нежелани последствия, както  за змиите - смачкана змийска глава при нападение или застрашително поведение на усойници и пепелянки спрямо човека, или пък за хората - ухапани от отровните зъби на усойници и пепелянки смърт или увреждане на организма за по- дълго или по- кратко време, когато те  настъпят или блъснат  по невнимание змия или пък усойниците и пепелянката раздразнена от преминалият преди тях турист по пътеката в планината решат да отмъстят на следващият пренаваща покрай тях представител на homo sapiens, като го ухапsj без да са  били провокирани  по един или друг начин от него. Макар и много рядко, има и такива ухапвания.

Аз самият съм бил свидетел през 1998 година, как на Витоша в местността "Бялата вода" доста едра и дълга  пепелянка скочи от дърво от височина близо два метра  и  впи зъби в тила на велисопедист, който се спускаше с голяма скорост със своят планински велосипед слушайки увеличена  динамична музика, когато премина под клоните на дървото. Змията буквално увисна с впити отровни зъби в тила на жертвата за няколко секунди. Отровните зъби на усойниците и пепелянки са подвижни и те могат да ги впиват в жертвата и да увисват на тях, за разлика от други отровни змии, като кобри, където отровните зъби са неподвижни и те не могат да ги впиват продължително време в жертавата си защото ще получат жестока болка в челюстите.

Въпреки шока от внезапната змийска атака самият велосипедист откъсна змията от тила си и смачка главата й в ствола на дървото. Някои от така наречените "природолюбители", чиято дейност граничи с екотероризма на "Фронт за освобождение на земята" /въпросната организация се бори за пълно унщожаване на достиженията на цивилизацията, премахване на заводи, фабрики, пътна инфраструктура на земята, летища, както  и отттегляне на човека от планините, джунглата, саваната, пустинята съпроводено с изоставянето на неговите досегашни градове и селища там за да бъдела възстановена хармонията в природата/  навярно днес биха поискали за "грозната" му постъпка свързана с убийството на отровното влечуго, което го е нападнало без причина и го е ухапало велосипедиста - турист да бъде наказан със затвор, или поне с голяма глоба. След ухапването от пепелянката велосипедиста почина след двудневна борба за живота му от отравянето.

Отровните змии нямат място в нашите градове селища, паркове градини, дворове, къщи, вили, да не говорим за нашите жилища. Тяхното място е в природата, само там ще бъдат в безопасност!

 

 

Печат PDF

Back to top

Copyright © Вселена нюз 2019

joomla templates by Free Joomla Templates & Projektowanie stron Szczecin.