You are here: Home Вести Вести от България 137 години от освобождението на София от османска власт: На 4 януари 1878 г. Западният руски отряд под командата на генерал-лейтенант Гурко освобождава София

137 години от освобождението на София от османска власт: На 4 януари 1878 г. Западният руски отряд под командата на генерал-лейтенант Гурко освобождава София

Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 

 

На 4 януари 1878 г.  руските войски под командтата на генерал - лейтетант Йосиф Владимирович Гурко освобождават София от османска властНа 4 януари 1878 г. руските войски под командтата на генерал - лейтетант Йосиф Владимирович Гурко освобождават София от османска власт

На 4 януари 1878 г. София Е освободена От османска власт От войските на генерал Гурко, след кръвопролитни сражения, започнали в края на декември в околностите на града.

Членът на френската масонска ложа "Велик Ориент", софийският равин Габриел Меркадо Алмоснино / масон - 33 степен / забранил на командващия османските войски маршал Сюлейман паша, също член на "Велик Ориент" / но с по- ниска степен в масонската йерархия / от името на ложата, да запали София преди изтеглянето на неговата армия от града, както е било планирано преди това.

Важна роля за запазването на града от опожаряване имали и френският вицеконсул Леандър льо Ге и италианският вицеконсул Виторио Позитано, които се противопоставили на планираното, породено от "военна необходимост" опожаряване на София, за да не бъде използван градът като база от руските войски. Дипломатите останали в града заедно със семействата си.

Стремителното настъпление на войските на Гурко към града ограничило до минимум възможността от организирането на локални палежи от изтеглящите се с османските войски черкези.

София е превзета през 1382 г. от османският пълководец Инже Балабан бей. Османските извори разказват, че това става, след като българският полководец ръководещ отбраната на София бан Янука е пленен с измама по време на лов от неговия соколар, помохамеданчения българин Узунджа Сьондук.

Според легендата, за да подпомогне защитниците на града, сам цар Иван Шишман воюва в Софийско и отвлича към себе си част от силите на нашествениците.

Годишнината от освобождението на София от османска власт на 4 януари 2015 година ще бъде отбелязано с литийно шествие от 10:30 до 11:15 ч. То ще премине по маршрут:. От църквата "Света Неделя" по ул "Съборна", ул.Княз Александър І "до паметника на ген. Гурко, обратно по ул. "Княз Александър І", бул. "Цар Освободител" до паметника на цар Освободител, ул. "15-ти ноември", ул. "Оборище" до паметника на Българския опълченец.

На шествието ще присъства и кметът на София Йорданка Фандъкова.

Новата руска стратегия в Освободителната война - пътят към София

Есента на 1877 година. Изминали са вече три месеца от началото на десетата по ред Руско-турска война, обявена с манифест в Кишинев на 24 април 1877 г. / Нов стил / и все още не се очертавал скорошен победител. Двете основни воюващи страни: Русия и Османската империя давали признаци на изтощение, Русия вече се отказала от първоначалната си стратегия за блицкриг, чиято цел била след форсирането на река Дунав, превземането на Свищов, Плевен, Никопол, основните руски войски да блокират османската дунавска армия, съсредоточена в укрепения четириъгълник :. Русе, Силистра, Шумен и Варна "Летящ" конно-пехотен руски отряд, подкрепен с артилерия, трябвало да премине през старопланинските проходи, като превземе Търново, Габрово, Севлиево, Казанлък, да настъпи в Тракия, в която в началото на войната нямало големи османски части, да превземе Стара и Нова Загора, Пловдив и да настъпи към Одрин. След тези успехи Русия щяла да може да диктува условия за примирие на Високата порта.

Руският план за "светкавична маневрена война" се провалил след обезкръвяването на Предния отряд, командван от генерал Гурко - острието на руския блицкриг в Тракия в битката при Стара Загора на 31 юли 1877 г. Предният отряд бил разформирован И От оцелелите бранители на Стара Загора руски войни и български опълченци бил сформиран по-малък Шипченски отряд под командването на генерал-майор Николай Столетов / командира на Българското опълчение / към южния руски отряд под командата на генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Отрядът на генерал Столетов се оттеглил към Стара планина и се укрепил на Шипченския проход. Първата османска атака на прохода Шипка от 21 до 26 август 1877 г. била удържана с Цената на Много загуби От двете страни. Пристигнали подкрепления, изпратени от генерал Радецки, с чиято помощ била отблъсната последната османска атака на прохода на 17 септември ,

Необходима била промяна в руската стратегия, която да позволи Русия да спечели войната с Високата порта в кратки срокове.

Йосиф Владимирович Гурко (Ромейко-Гурко) е руски офицер, генерал-фелдмаршал, граф.  Участник е в Руско-турската война (1877-1878 г.).  Йосиф Гурко е роден на 28 юли 1828 г.  в Новгород, Русия в семейството на потомствен дворянин от беларуски произход.  Ориентира се към военна кариера.  Завършва Императорския Пажески корпус (1846) и постъпва на служба като корнет в Гвардейския хусарски полк.  Капитан (1857).  Завършва курсовете на Генералния щаб.  Адютант на император Александър II (Русия) (1860) и полковник (1861).  Командир на IV-и Хусарски Мариуполски полк (1866).  Повишен в звание генерал-майор и член на императорската свита (1870).  Командир на Гренадирски полк, а от 1873 г.  на бригада от II-а Гвардейска Кавалерийска дивизия.  Участва в боевете при Белбек по време на Кримската война, освобождаването на руските селяни от крепостна зависимост (1862-1866) и потушаването на Варшавското въстание (1863).  Повишен е във военно звание генерал-лейтенант и назначен за командир на II-а Гвардейска Кавалерийска дивизия (1876).  Гурко се отличава със службата си по време на Руско-турската война (1877-1878 г.).  Командир на Предния отряд на Руската армия на Балканския полуостров.  В неговия състав е и Българското опълчение.  В първите дни на войната превзема град Търново.  Установява контрол над проходите в средната част на Стара планина във взаимодействие с Габровския отряд (командир генерал-майор Валериан Дерожински).  Превзема Шипченския проход и гр.  Стара Загора, предизвиквайки паника в Цариград.  След прехвърлянето на османски подкрепления в Южна България (Централна османска ормия, командир Сюлейман паша) и последвалите боеве при гр.  Нова Загора, с.  Джуранли (дн. Калитиново) и гр.  Стара Загора отстъпва на Шипченския проход в Стара планина.  През м.  октомври 1877 г.  е назначен за командир на Кавалерийския корпус.  Превзема с.  Горни Дъбник и с.  Телиш, с което се прекъсват снабдителните линии на обсадената в гр.  Плевен Западна османска армия на Осман паша и се затваря блокаднияНазначен за командир на Западния Руски отряд.  Отхвърля Орханийската османска армия от Орханийското поле.  Преминава Стара планина в сурови зимни условия.  Частите на отряда превземат гр.  София и гр.  Пазарджик.  Нанася последно поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превзема гр.  Одрин, с което практически е сложен край на войната.  След Руско-турската война Йосиф Гурко е провъзгласен за граф и получава множество отличия.  Генерал от кавалерията (1878 г.).  През 1879-1880 г.  е губернатор на Санкт Петербург.  Временен губернатор на Одеса и командващ войските на Одеския военен окръг (1882-1883).  От 1883 до 1894 г.  е генерал-губернатор на Варшава, където провежда политиката на насилствена русификация на император Александър III.  Генерал-адютант (1884).  През 1894 г.  е повишен в най-висшето военно звание, генерал-фелдмаршал.  Член на Държавния съвет.  Умира в семейното си имение Сахарово (днес в рамките на г. Твер, побратим на Велико Търново).  Тук има музей в негова чест.  Погребан е в семейната гробница в църквата Св.  Серафим Волоцки, кв.  Сахарово, Твер.  Улица с негово име има в София, Стара Загора, Велико Търново, Добрич, Поморие, Ихтиман и Димитровград е наименувана "Генерал ГуркоЙосиф Владимирович Гурко (Ромейко-Гурко) е руски офицер, генерал-фелдмаршал, граф. Участник е в Руско-турската война (1877-1878 г.). Йосиф Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в Новгород, Русия в семейството на потомствен дворянин от беларуски произход. Ориентира се към военна кариера. Завършва Императорския Пажески корпус (1846) и постъпва на служба като корнет в Гвардейския хусарски полк. Капитан (1857). Завършва курсовете на Генералния щаб. Адютант на император Александър II (Русия) (1860) и полковник (1861). Командир на IV-и Хусарски Мариуполски полк (1866). Повишен в звание генерал-майор и член на императорската свита (1870). Командир на Гренадирски полк, а от 1873 г. на бригада от II-а Гвардейска Кавалерийска дивизия. Участва в боевете при Белбек по време на Кримската война, освобождаването на руските селяни от крепостна зависимост (1862-1866) и потушаването на Варшавското въстание (1863). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант и назначен за командир на II-а Гвардейска Кавалерийска дивизия (1876). Гурко се отличава със службата си по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). Командир на Предния отряд на Руската армия на Балканския полуостров. В неговия състав е и Българското опълчение. В първите дни на войната превзема град Търново. Установява контрол над проходите в средната част на Стара планина във взаимодействие с Габровския отряд (командир генерал-майор Валериан Дерожински). Превзема Шипченския проход и гр. Стара Загора, предизвиквайки паника в Цариград. След прехвърлянето на османски подкрепления в Южна България (Централна османска ормия, командир Сюлейман паша) и последвалите боеве при гр. Нова Загора, с. Джуранли (дн. Калитиново) и гр. Стара Загора отстъпва на Шипченския проход в Стара планина. През м. октомври 1877 г. е назначен за командир на Кавалерийския корпус. Превзема с. Горни Дъбник и с. Телиш, с което се прекъсват снабдителните линии на обсадената в гр. Плевен Западна османска армия на Осман паша и се затваря блокаднияНазначен за командир на Западния Руски отряд. Отхвърля Орханийската османска армия от Орханийското поле. Преминава Стара планина в сурови зимни условия. Частите на отряда превземат гр. София и гр. Пазарджик. Нанася последно поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превзема гр. Одрин, с което практически е сложен край на войната. След Руско-турската война Йосиф Гурко е провъзгласен за граф и получава множество отличия. Генерал от кавалерията (1878 г.). През 1879-1880 г. е губернатор на Санкт Петербург. Временен губернатор на Одеса и командващ войските на Одеския военен окръг (1882-1883). От 1883 до 1894 г. е генерал-губернатор на Варшава, където провежда политиката на насилствена русификация на император Александър III. Генерал-адютант (1884). През 1894 г. е повишен в най-висшето военно звание, генерал-фелдмаршал. Член на Държавния съвет. Умира в семейното си имение Сахарово (днес в рамките на г. Твер, побратим на Велико Търново). Тук има музей в негова чест. Погребан е в семейната гробница в църквата Св. Серафим Волоцки, кв. Сахарово, Твер. Улица с негово име има в София, Стара Загора, Велико Търново, Добрич, Поморие, Ихтиман и Димитровград е наименувана "Генерал Гурко

Още когато се водели сраженията при Стара и Нова Загора, командващият Предният руски отряд генерал-лейтенант Йосиф Владимирович Гурко се замислял върху несъстоятелността на руската стратегия за "маневрена светкавична война" срещу Високата порта, свързана с преминаването на старопланинските проходи, светкавично настъпление В Тракия и стигане до Одрин. Необходима била нова стратегия, широко мащабно настъпление, при което да бъдат освободени колкото се може повече територии, населени с българи, намиращи се в пределите на балканските провинции на Османската империя. Едно такова настъпление, би могло да бъде в западна посока към София.

Трябвало обаче, първо да удържат фронта на Шипка, за да може да се мисли за промяна на стратегията. След септемврийските боеве на Шипка, Гурко изложил своя план пред руското командване. Според него, трябвало от руската армия, воюваща на Балканите, да бъде сформиран нов корпус от свежи сили, с който да се настъпи към София.

Планът за създаването на новия корпус бил разгледан и одобрен от самия руски император Александър Втори. На 31 октомври 1877 г. бил сформиран Западният корпус, в който влизали 50 000 войници и офицери и 174 оръдия под командата на генерал-лейтенант Гурко.

Основната задача на корпуса до превземането на Плевен била действия срещу Орханийската османска армия, недопускане на нейна атака от югозапад срещу руската групировка при Плевен. С енергични си действия войските на Гурко освободили Враца и Оряхово. С успеха в битката при Правец на 23 ноември, довела до превземането на селището, русите отхвърлили противника от Орханийското поле, предотвратили опит за противниково настъпление и заели изгодна позиция за преминаване на Арабаконашкия проход в Стара планина.

След превземането на Плевен на 10 декември 1877 г., съставът на корпуса на Гурко бил усилен с 34 000 войници и 144 оръдия. Достигнал общо 84 000 войници и офицери и 318 оръдия.

На 12 декември в село Пордим се провел военен съвет на руската армия, ръководен от император Александър Втори. Висшите офицери, които присъствали на заседанието, трябвало да решат важния въпрос за зимното преминаване на Стара планина. За разлика от тогавашната теория и практика на бойните действия , военният министър ген. Милютин предлага неочаквано за османската войска прехвърляне през планинските проходи и стремително напредване на руските части в Тракия. Руският император бил смутен от смелото предложение, реагирал колебливо, но аргументите на ген. Милютин и други висши командири го убедили, че операцията ще е успешна.

Западният отряд на ген. Гурко трябвало да премине Стара планина през Арабаконашкия проход, да разбие частите на Шакир паша и след като превземе София, по долината на река Марица да настъпи към Пловдив, за да излезе в тила на османските войски. Бойните действия за превземането на София били с важно стратегическо значение за по-нататъшното настъпление на руските войски в Тракия, тъй като градът бил основна база за снабдяване на османската армия с боеприпаси и продоволствие. Към Софийското поле се насочили генералите Гурко и Раух с двадесет хиляди души от Западния отряд , а срещу себе си имали 15-хилядна османска армия, командвана от Осман Нури паша.

Спасяването на София

Сраженията за София започнали на 31 декември при близкото село Горни Богров. След като опожарили селата Долни Богров и Ботунец, османските войски нападнали колоната на ген. Веляминов, чиито войници отразяват щурма на неприятеля и на 1 януари преминали в контраатака. В София ясно се чували топовните гърмежи.

Войниците на ген. Раух преминали река Искър при моста до село Враждебна, като противниковите части, дислоцирани срещу тях, били подложени на силен артилерийски огън, последван от атаката на гвардейския Преображенски полк. Османските войници запалили моста, за да възпрепятстват преминаването на руснаците, но пожарът бързо бил загасен и победният ход на генералите Гурко, Веляминов и Раух продължил. Селата Кубратово, Биримирци и Орландовци били превзети от руснаците на 3 януари и по този начин пътят на османците за отстъпление на югоизток към Пловдив бил отрязан. Създала се ситуация, при която османските войски могли да бъдат обкръжени. При това положение, Осман Нури паша разпоредил незабавно отстъпление на запад към Перник, за да избегне опасността, като изоставил близо 6000 болни и ранени войници в София.

Осман Нури паша издал заповед градът да бъде запален, а складовете с боеприпаси -. Взривени Благодарение на енергичната намеса на италианския консул Виторио Позитано и френския му колега Леандър льо Ге И Най-вече на застъпничеството на софийския равин и масон - 33 степан от френската ложа "Велик Ориент" Габриел Меркадо Алмоснино пред османския главнокомандващ маршал Сюлейман паша, масон от същата ложа, но с по-ниска степен през месец декември 1877 г. затова нареждането на Осман Нури паша - заместника на маршал Сюлейман паша, продиктувано от "крайна военна необходимост ", не било изпълнено. Това обаче не попречило на изтеглящите се с османската армия черкези да почнат да палят по собствена инициатива къщи в София и околността.

Войските на генерал-лейтетант Гурко влизат в София на на 4 януари 1878 г.Войските на генерал-лейтетант Гурко влизат в София на на 4 януари 1878 г.

София била спасена от опожаряване. Италианският дипломат организирал доброволчески отряди за борба с мародерите, след като османските части напуснали града.

На 4 януари 1878 г. на обяд в София влезли Първите руски Части, посрещнати тържествено от софийските свещеници и граждани пред църквата "Света София", превърната за дълго време от османците в джамия. Последните десетилетия преди освобождението, сградата на "Света София" се използвала за склад и болница. Църквата днес няма камбанария. Камбаната й е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа. Твърди се, че това е знак на почит и памет именно на освобождението от османско робство, защото камбаната е биела точно от това място за благодарствения молебен при посрещането на руснаците.

По-късно в църквата "Свети Крал" / днешната "Света Неделя" / бил отслужен тържествен молебен в чест на победоносната руска императорска армия.

Руското командване и благодарните граждани на София отдали дължимото на спасителите на града.

Софийският равин Алмоснино бил награден с руски орден от княз Александър Дондуков. Впоследствие равинът бил избран за член на Учредителното и първото Велико народно събрание. Алмоснино участвал и в подготовката и приемането на Търновската конституция през 1879 г.

Италианският вицеконсул Виторио Позитано бил награден с висш руски орден, връчен му от ръководителя на Временното руско управление княз Александър Дондуков. На 20 декември 1878 година вицеконсулът бил обявен за почетен гражданин на София. По-късно централна софийска улица била наречена на неговото име.

Софиянци отдали дължимото и на вицеконсула на Франция Леандр льо Ге. Общинският съвет на София с протокол от 26 май 1878 г. ГО обявил за Почетен гражданин на София И наименувал Една От Най-големите тогава търговски улици на негово име. И до днес тази улица в центъра на столицата се нарича "Леге".

 

Печат PDF

Back to top

Copyright © Вселена нюз 2018

joomla templates by Free Joomla Templates & Projektowanie stron Szczecin.