You are here: Home Вселената Религиите Велики християнски светци -лечители: Светия великомъченик и целител Пантелеймон

Велики християнски светци -лечители: Светия великомъченик и целител Пантелеймон

Оценка на читателите: / 3
Слаба статияОтлична статия 

Свети Великомъченик ПантелеймонСвети Великомъченик Пантелеймон

На 27 юли Българската православна църква  почита  паметта на Свети Великомъченик Пантелеймон Никомедийски.

Той живял през 3 и 4 век, бил роден като езичник и носел името Пантолеон (от гръцки: "лъв във всичко"). Учил се на медицина при известния за времето си лекар Ефросин и станал придворен лекар. Впоследствие приел християнството и новото си име Пантелеймон ("всемилостив").

Отказал да се кланя на езическите богове, заради което след нечовешки изтезания на които той устоял благодарение на вярата си в нашият Господ и Спасител Исус Христос Пантелеймон бил посечен с меч на 27 юли  305 година в околностите на град Никомидия по заповед на римският император гонител  на християните Максимиан Херкулий.

Според преданието, вместо кръв след отсичането на главата на светият мъченик от раната получена при обезглавяването му потекло мляко.

Ден преди посичането на христовият страдалец се сдобиват с мъченически венец и християнският свещенник разпространител на свовото божие  Ермолай, от който Пантелеймон приел светото кръщение и неговите сподвижници в разпространението на християнската вяра Ермил и Ермократ.

Заради дейността му  приживе, като лекар Свети Великомъченик  Пантелеймон е почитан и като  закрилник на лекарите и акушерките.

Римо-католическата църква почита Свети Пантелеймон, като един  от Четиринадесетте светци-помощници от времето на чумната епидемия (1346-1349) в Западна Европа.

В месецослова на Василий се казва, че изтеклите при посичането на светеца кръв и мляко се съхранявали до Х век и давали изцеления на вярващите; за това се споменава и в гръцкия пролог в стихове от ХII век.

Паметта на свети Пантелеймон още от древност особено се почита на Изток: църквите в Севастия арменска и в Константинопол, построени в негова чест, датират към IV век.

Мощите му били пренесени в Цариград; оттам по-голямата част са пренесени в Париж - в Сен Дени, а главата - уж в Лион, през 802 г., но руският поклонник Антоний видял главата му в църквата “Света София” в Цариград през 1200 г., а според свидетелството на Стефан Новгородски (1350 г.) през ХIV век мощите на свети Пантелеймон почивали във Влахернската църква в Цариград. Днес част от мощите му се намират в Светогорския руски манастир “Свети Пантелеймон”.

В България в навечерието  на празника на 26 юли 2017 година за първи път пристигна изключително ценна светиня – главата на св. Пантелеймон – един от най-почитаните светци,. Главата на светеца-лечител се съхранява в руския светогорски манастир „Свети Пантелеймон” и рядко се дава разрешение за изнасянето й от Атон. Тя идват у нас със съдействието на "Балканско атонско сдружение".

Заедно със светите мощи пристига и копие на чудотворната икона на св. Пантелеймон, която се съхранява в манастира "Ксенофонт" на Света Гора. Братството на манастира дарява тази икона на малкия храм "Св. Пантелеймон”, който се намира в руския старчески дом в столичния квартал "Княжево". Мощите се носят от архим. Евгений, игумен на светогорския манастир "Св. Пантелеймон" и братя на манастира.

Иконата с образа на светеца е носена от монаси от светогорския манастир "Ксенофонт", където На границата ни с Гърция светините бяха  посрещнати от Неврокопския митрополит Серафим и Мелнишкия епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод.е и изрисувана. Светините бяха тържествено посрещнати в София на празника на светеца 27 юли в 09:20 ч. от патриарх Неофит и духовенството в столичния храм "Свети Седмочисленици". Светините бяха  тържествено посрещнати в София на 27 юли в 09:20 ч. от патриарх Неофит и духовенството в столичния храм "Свети Седмочисленици".

Мощите ще бъдат в страната до 2 август, като последователно ще бъдат изложени за поклонение в три столични храма, след което за денонощие ще бъдат във Враца.

Денят за посрещането на светините в столичния храм "Свети Седмочисленици" не е случаен. В този ден честваме паметта на св. Пантелеймон, но по древна традиция на 27 юли, когато е успението на свети Климент Охридски, Църквата е отредила да се чества и паметта на седемте славянски просветители: св. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. За всеки един от тях в църковния календар има отделен празник, но в този ден те се празнуват заедно.

Ковчежето с главата на Свети великомъченик и целител ПанталеймонКовчежето с главата на Свети великомъченик и целител ПанталеймонСветините ще останат в храма за поклонение до 09:00 ч. на 29 юли.

На 29 юли в 9:20 ч. те ще бъдат посрещнати в митрополитския храм "Св. Неделя”, където ще останат за поклонение през цялата нощ и ще напуснат храма в 09:30 ч. на 31 юли.

Половин час по-късно те ще бъдат посрещнати в Руския храм-подворие "Св. Николай” в София.

На 1 август светините ще отпътуват за Враца за духовно укрепване на вярващите във Врачанска епархия, където ще останат до обедните часове на следващия ден, когато Честната глава на св. Пантелеймон ще отпътува обратно към Света Гора.

Предвижда се при преминаването на светините през Неврокопска епархия те да бъдат изложени за поклонение и за вярващите там по програма, утвърдена от Неврокопска митрополия.

Светия великомъченик и целител Панталеймон

Пантелеймон се родил в град Никодимия цветущ град в Мала Азия на брега на Мраморно море, столица на източната половина на Римската империя при управлението на император Диоклетиан и неговите приемници. При раждането му той бил наречен Пантолеон, което значи "Лъв във всичко". По-късно това име било заменено с името Пантелеймон, което значи "всемилостив".

От детство още Пантелеймон бил възпитан в християнската вяра понеже майка му била християнка. Тя обяснявала на детето заповедитe Господни и се стараела да му внуши отвращение към езичеството. Но, за съжаление, благочестивата майка умряла, когато Пантелеймон бил още дете. За невръстното сираче останал да се грижи баща му. Той обаче бил ревностен езичник и редовно водел сина си в идолския храм. Уроците на добрата майка скоро се изличили от паметта на детето.

Свети великомъченик и целител ПанталеймонСвети великомъченик и целител Панталеймон

Бащата на Панталеймон се наричал Евстрогий. Отначало той дал сина си в училище. След време го поверил на знаменития лекар Ефросин, за да изучи при него лекарското изкуство. Момъкът бил твърде умен и способен.

Учителят така го обикнал, че го взимал навсякъде със себе си. С него посещавал и двореца, понеже Ефросин бил придворен лекар. Император Максимилиан обикнал красивия и учен момък и заповядал на Ефросин да го учи с най-голямо старание, понеже желае да вземе Пантелеймон по-късно при себе си. Под ръководството на славния учител момъкът с успех и бързо напредвал в науката и в скоро време надминал всички свои другари.

Всеки ден Пантелеймон отивал при своя учител. Пътят му минавал покрай една бедна къщичка, в която живеел престарял християнски свещеник на име Ермолай. С този свещеник живеели и някои други християни, криейки се от езичниците, понеже в това време християните били преследвани.Те били остатък от онези 20 000 мъченици изгорени в в църквата си Никомидия по заповед на римският император Максимиан през 302 година.

Свещеник Ермолай обикнал Пантелеймон и Господ му вложил в сърцето благо желание да просвети момъка със светлината на истинската вяра. Веднъж го повикал да влезе при него в къщи и започнал да го разпитва кои са родителите му, от каква вяра са, с какво се занимава той. Момъкът охотно отговарял на въпросите на добрия старец. "Майка ми бе християнка – казал той – и служеше на единия Бог. Тя умря, а баща ми е от елинска вяра и се покланя на много богове."

- Ами ти, добри момко, каква вяра държиш? – запитал го старецът.

- Когато майка ми бе жива, учеше ме на своя закон и аз много бях обикнал вярата на християните. Но баща ми ме възпитава в елинската вяра, понеже желае да служа в двореца на нашия цар.

Като разпитал още момъка за неговото звание и занятие, Ермолай почнал да му говори за истинския Бог, за благостта на Иисус Христос, за чудесата, които Той правил, когато бил на земята, как с една дума изцерявал болни, очиствал прокажени, възкресявал мъртви.

Думите и наставленията на стареца напомнили на Пантелеймон поученията на добрата му майка, която така често му говорела за Господа. Той започнал всеки ден да се отбива при Ермолай, когато се връщал от своя учител. Св. старец продължавал да му обяснява учението и заповедите на Христа. Сърцето на момъка се възпламенило от любов към Бога. Господ в милостта Си утвърдил неговата вяра чрез едно чудно събитие.

Веднъж, като се връщал от учителя си, Пантелеймон видял на пътя мъртво дете ухапано от змия. Първото му движение било уплаха, понеже живата ехидна лежала близо до детето. Но после, като си спомнил думите на стареца за Божията благодат и могъщество, той се обърнал с молитва към Господ Иисус Христос, като призовал Неговото свето име и всесилна помощ. И изведнъж детето се събудило като че ли от дълбок сън, а ехидната умряла. Това чудесно събитие довършило наченатото от стареца. Пантелеймон повярвал с цялата си душа. Радвайки се и благодарейки на Господа, той побързал да отиде при Ермолай, разказал му за случилото се и поискал да бъде кръстен от него.

Като станал християнин, Пантелеймон молил Бога, щото и баща му да разбере истината, понеже много обичал баща си и му било мъчно, че той е още езичник. Евтрогий, като го слушал, започнал да се колебае. Накрай милосърдния Господ и него просветлил със Своята благодат.

Св. Пантелеймон изцерява болни. Стенопис от храма "Св. Атанасий Велики" в Чепеларе. Източник: sv-atanasii.netСв. Пантелеймон изцерява болни. Стенопис от храма "Св. Атанасий Велики" в Чепеларе. Източник: sv-atanasii.net

Пантелеймон станал вече известен лекар. Мнозина болни се обръщали към него за помощ. Веднъж довели при него един сляп, който му разказал, че всички лекари в града вече го били лекували, но никой не му помогнал, и ако той го излекува, ще му плати богато. Движим от Божия Дух, Пантелеймон казал на слепия: "Изцерение ще ти даде Бащата на светлината – истинския Бог, чрез мене, недостойния негов раб. А което ми обеща, раздай го на бедните!"

Като чул тия думи, Евстрогий казал на сина си: "Сине, не се залавяй за онова, което не можеш направи! Ти чуваш, че никой лекар не можал да изцери тоя слепец. Как ти се надяваш да успееш в това?"

- Ония лекари не могли да го изцерят – казал Пантелеймон, - но голяма разлика има между техните учители и моя Учител.

Евстрогий помислил, че той говори за учителя си Ефросин, затова му казал: "Аз съм чул, сине, че и учителят Ефросин е лекувал тоя слепец, но без успех".

Пантелеймон се прибилжил до слепеца, допрял се до очите му и казал: "В името на моя Господ Иисус Христос ти казвам: проблесни!" В същата минута очите на слепия се отворили и той прогледнал. Поразени от тая личба на Божията сила и благодат, и Евстрогий, и досегашния слепец повярвали в Господа. Пантелеймон ги завел при Ермолай, който ги поучил на християнския закон и ги кръстил в името на Пресвета Троица.

Скоро след това Евстрогий се поминал и оставил на сина си твърде голямо наследство. Пантелеймон освободил всички свои роби, като ги наградил щедро, а имението си почнал да раздава на бедните. Всеки ден посещавал затворници, болни, нещастни и им помагал. Господ му дал сила да цери чрез Негово име всякаква болест. Нито един нещастен не си отивал от него, без да получи облекчение и помощ. Болните се стичали при него в голямо множество. Целият народ славел изкусния и безплатен лекар Пантелеймон. Това възбудило завист у другите лекари. Веднъж някои от тях срещнали на улицата слепеца, когото те не могли да изцерят. Като го видели да гледа, те се зачудили и го запитали кой го е изцерил. Той посочил Пантелеймон. "Не е чудно – казали му те. – Той е велик ученик на велик учител, на славния лекар Ефросин!" Но хвалейки го открито, те тайно намразили Пантелеймон и почнали да търсят случай да му напакостят.

Като наблюдавали постоянно неговите действия, лекарите узнали, че Пантелеймон често посещава тъмниците, където в туй време били затворени много християни, че цери затворниците от болести, помага им с пари и сам вярва в Христа. Те побързали да се оплачат от него на император Максимиан. "Господарю – казали му те – тоя момък, за когото ти заповяда да го учат на лекарско изкуство, употребява за зло твоите милости. Той често посещава хулителите на нашите богове, помага им, пък и сам вярва в някой си Христос и Му въздава слава със своите изцеления. Ако не вземеш някакви мерки против него, той ще извърши много зло и ще отвърне мнозина от истинското богопочитание." За потвърждение на своите думи те довели при царя слепеца, изцерен от Пантелеймон.

- Кажи ми – попитал царят бившия слепец – как Пантелеймон ти върна зрението?

- Той се допря до очите ми, призова името на Иисуса Христа и аз започнах да гледам – отговорил изцереният слепец.

- А как ти мислиш – запитал го царят, - Христос ли те изцери или нашите богове?

- Много лекари се опитаха да ме излекуват и призоваха помощта на Ескулап, но аз от тях не видях никаква полза. А щом Пантелеймон призова името на Христа, аз веднага прогледнах. Тогава отсъди сам, господарю, кой ме излекува.

Царят не намерил какво да възрази, но при все това започнал да убеждава бившия слепец да се поклони на боговете. Но вярата на излекувания била тъй искрена и силна, че нито увещания, нито заплахи, нито самите мъчения не могли да го склонят да се отрече от Господа Иисуса Христа. Най-после царят кипнал от ярост и го осъдил на смърт. След убиването Пантелеймон откупил от войниците тялото на тоя твърд изповедник на своята вяра и го погребал.

След това царят заповядал да повикат при него Пантелеймон. Пантелеймон могъл лесно да се досети, каква участ го очаква. Мъчението и смъртта за името Христово не го плашели и той спокойно и радостно отишъл при царя. Отначало Максимиан прикрил гнева си, приел Пантелеймон ласкаво и му казал: "Какво слушам за тебе, Пантелеймоне? Казват че ти хулиш боговете и въздаваш слава на някакъв си Христос, който загинал като злодеец. Нима си забравил всички мои милости и благодеяния и стана мой враг? Не, аз не искам да вярвам на това и се надявам, че и сам ще изобличиш клеветата на твоите врагове, като извършиш пред всички жертвоприношение на великите наши богове."

- Вярвай на онова, което се ти казали за мене, господарю! – безстрашно отговорил Пантелеймон. – Аз действително съм се отрекъл от лъжливите ваши богове и прославям Христа, защото по Неговите дела се убедих, че Той е истински Бог. Той е сътворил вселената, Той възкресява мъртви, отваря очите на слепи, на разслабени дава сила и здраве.

За да докаже на царя лъжливостта на боговете, Пантелеймон предложил да донесат един безнадеждно болен и да повикат жреците те да молят своите богове да го изцерят. Езическите жреци напразно молили боговете за болния. Но когато Пантелеймон призовал над болния името на Господ Иисус Христос, той веднага оздравял.

Като видели това чудо, мнозина от присъстващите повярвали в Господа. Но благодатта Божия не се докоснала до сърцето на царя. Идолските жреци, озлобени против Пантелеймон, казали на Максимиан: "Ако той остане жив, мнозина ще прелъсти и ние ще бъдем осмени от християните. Заповядай смъртно да го накажат, господарю!" Максимиан започнал да увещава Пантелеймон да се поклони на боговете и го заплашвал със страшни мъчения за непослушание, като му напомнил за мъченическата смърт на Св. свещеномъченик Антим Никомидийски живял през третия и началото на четвъртия век.Родното му място е Никомидия – град, разположен в малоазийската област Витиния.

Като дете Антим получил прекрасно християнско възпитание. Възмъжал, той се отличавал с високи добродетели и хармонично развит характер. Издигал високо своя дух над всички плътски похоти, дълбоко смирен, чужд на завист, гняв и леност, изпълнен с любов и мир във всички, с рядко благоразумие и пламенна ревност по Божията слава, той привлякъл върху себе си вниманието на християните, които го намерили достоен за свещеник, а по-късно и за епископ на Никомидийската катедрала.

Антим поел управлението на Никомидийската епархия в тежко време. Особено тежко се оказало то за самото никомидийско паство.

В тоя град, като в своя столица, живели по това време императорите Диоклетиан и Максимиан. От техни противници бил подпален дворецът им. Голяма част от него била унищожена. За тоя пожар фанатизирани езичници обвинили християните. Избухнало жестоко гонение срещу Църквата. Християните били залавяни и избивани безпощадно като опасни врагове на държавата. На празника Рождество Христово в Никомидия били изгорени около 2000 Христови последователи. В същото време голям брой християни били хвърлени в затворите, за да бъдат след това мъчени и убивани.

Ударът бил насочен главно срещу пастирите на Църквата.

В това опасно и тревожно време, по особено Божие внушение, епископ Антим се отдалечил в едно село Семана, откъдето управлявал епархията си. Оттук той изпращал увещателни писма, с които се стремял да укрепи и утеши своето бедстващо паство. Той пишел писма и до затворените в тъмници християни. Едно от тях било заловено и предадено на император Максимиан. И той, разгневен, изпратил 20 конници да намерят и доведат Антим. Когато войниците дошли в селцето, в което се намирал епископ Антим, срещнали самия него и го запитали къде се крие християнския учител Антим.

-Влезте при мене в къщи и си починете – отговорил им епископът, като разбрал, че е настъпило времето за неговия подвиг, - аз ще ви посоча къде се крие оня, когото търсите ...

Като приел войниците в жилището си, Антим ги нагостил радушно и след това им казал:

- Аз съм този, когото вие търсите. Вземете ме и ме отведете при оня, който ви е пратил!

Трогнати от незлобието на почтения старец, който така приветливо ги приел войниците се смутили. Те не се решавали да го отведат под стража.

-Постарай се да се скриеш – предложили му те, - а ние ще кажем, че никъде не сме могли да те намерим!

-Не! – отговорил им светителят. – Голям грях е пред Бога да се постъпи против истината. Престъпно е да измамите когото и да било, особено пък този, който ви се е доверил и ви е изпратил. Престъпно е да се допуска лъжа при изпълнението на дълга. Извършете честно онова, което ви е заповядано! Вие не сте виновни за това незаконно поръчение, с което сте натоварени.

И Антим тръгнал с войниците. По пътя беседвал с тях. Така подействал на простите им сърца, че те пожелалил веднага да приемат свето Кръщение. Когато дошли до една река, светителят ги кръстил.

Епископът се явил пред гонителите, смело изповядал вярата си и понесъл с твърдост всички мъчения. Накрая бил посечен с меч.

Това станало в 303 година.

"Ако старецът Антим – отговорил Пантелеймон – е могъл с твърдост да понесе страданията, то толкоз повече е прилично да не се боя от тях, защото аз съм млад и телесно силен. Смъртта заради Христа е за мене блаженство."

Тогава царят заповядал да подложат Пантелеймон на мъчения: с железни остри оръдия раздирали неговото тяло, а после опалвали раните с огън. Непоколебимо понасял мъките Пантелеймон, като непрестанно се молел и казвал: "Господи Иисусе Христе, бъди с мен и ми дарувай търпение, за да понеса тия мъчения!" Господ чул неговата молитва и му се явил Сам, като го укрепявал и поддържал сред тежките мъчения.

Царят решил да даде Пантелеймон на зверове да го изядат. Приготвил извън града зрелище. Целият народ в определения ден се събрал да гледа как лютите зверове ще разкъсат младия християнин. Сам царят дошъл на зрелището. Той посочил на Пантелеймон разярените зверове и му казал: "Пожали младостта си и принеси жертва на боговете!" Но Пантелеймон предпочел смъртта пред отричането от Господа. Пуснали срещу него лютите зверове. Но Господ пак му оказал своята помощ и както някога за Даниил, затворил и за Пантелеймон устата на свирепите зверове, като ги направил кротки като агнета. Те не сторили нищо на християнина, а се галели около него и лижели нозете му. Мнозина, като видели това, извикали: "Велик е Богът на християните!" Всичко това разпалило гнева на Максимиан. Той предал на смърт тия, които дръзнали да славят Христа, а за Пантелеймон измислил ново мъчение: заповядал да го привържат към колело, снабдено с ножове. Пазен от Бога, момъкът и тук останал невредим.

- Кой те е научил на магесничество? – запитал го разгневеният Максимиан.

- Не на магесничество, а на християнско благочестие ме научи свещеник Ермолай – отговорил му св. мъченик.

Пантелеймон добре знаял, че Ермолай не ще се побои да умре за името на Христа, та затова и не мислел да крие името му.

Действително царят пратил самия Пантелеймон да доведе Ермолай. "За добро си дошъл, сине – казал старецът на дошлия при него Пантелеймон – Време е и аз да умра за Господа, защото тая нощ видях Господа, който ми възвести за това. Да вървим!"

Доведен при царя, Ермолай без най-малък страх изповядал, че е християнин. На въпроса на царя, имат ли те единомишленици Ермолай назовал двама, които живеели с него – Ермил и Ермократ. Тях също ги довели на съд.

- Вие ли отвърнахте Пантелеймон от поклонение на нашита богове? – запитал той християните.

- Сам Христос, нашият Бог призовава при Себе Си тия, които счита достойни – отговорили му християните.

- Постарайте се отново да обърнете Пантелеймон към нашите богове – казал царят, - и тогава не само първата ви вина ще бъде простена, но ще получите от мене и награда.

- Това ние не можем да направим и по-скоро сами сме готови да умрем за името на нашия Бог – отговорили твърдо всички християни.

Като казали това, те започнали да се молят и Господ им се явил и ги укрепил за подвиг. Царят заповядал да отведат Пантелеймон в тъмница, а Ермолай, Ермил и Ермократ да посекат с меч. Църквата извършва паметта на тия трима мъченици на 26 юли.

След това Максимиан отново повикал Пантелеймон. Той намислил да си послужи с измама и му казал: "Ти едничък се противиш на моята воля. Твоят учител Ермолай и приятелите му се поклониха на боговете. Сега те са наградени с велики почести. Последвай и ти техния пример!"

Но св. мъченик не повярвал на тия думи. "Заповядай да ги повикат – казал той, - бих желал да ги видя."

- Няма ги тук – отговорил царя, - аз ги пратих в друг град да получат грамадно богатство.

- Сега ти каза истината – отговорил мъченикът. – Ти действително ги изпрати в небесния град, гдето Господ Бог ще ги награди с несметно богатство.

Царят, като видял, че по никакъв начин няма да склони мъченика да извърши безчестие, заповядал да го бият жестоко и като го подложил на жестоки рани, го осъдил на смърт чрез отсичане на главата, а тялото му заповядал да изгорят. Войниците го повели за посичане извън града.

Светецът, отивайки на смърт, пеел Давидовия псалом: “много са ме притеснявали още от младини, ала не са ме надвили. По гърба ми орачи ораха...” (Пс. 128:2-3), и така нататък - до края на този псалом.

Когато войниците извели мъченика на разстояние повече от едно поприще от града, стигнали до мястото, където било угодно на Господа да загине Неговият раб. Те завързали Пантелеймон за едно маслинено дърво и палачът ударил с меч светеца по шията, но желязото се огънало като восък, а тялото на светеца не пострадало от удара, защото той още не бил завършил молитвата си.

Войниците в ужас възкликнали:

- Велик е християнският Бог!

И като паднали в нозете на светеца, го умолявали:

- Молим те, Божий рабе, помоли се за нас, за да бъдат простени греховете ни, които извършихме към тебе по заповед на императора.

Докато светецът се молел, се чул глас от небето, който се обърнал към него и потвърдил новото му име; защото Господ вместо Пантолеон го нарекъл Пантелеймон, като му дал благодат - да проявява милост към всички прибягващи към него във всякакви беди и скърби, и го призовал към небето. Светецът, изпълнен с радост, казал на войниците да го посекат с меч; но те не искали, защото се бояли и били обхванати от трепет. Тогава светецът се обърнал към тях със следните думи:

- Ако не изпълните това, което ви е наредено, няма да получите милост от моя Христос.

Войниците се приближили и отначало прегръщали и целували цялото му тяло; после възложили на един от тях и той отсякъл главата на мъченика. Това станало на 27 юли 305 г. При отсичането на главата на мъченика  вместо кръв потекло мляко, поаникнало дърво маслина, която  в този час се покрило с плодове от корена до върха. Като видели това, мнозина от народа, присъстващ при посичането, повярвали в Христа.

Било съобщено на императора за станалите там чудеса и той заповядал незабавно да насекат на парчета тази маслина и да я изгорят заедно с тялото на мъченика.

Когато огънят угаснал, вярващите взели от пепелта неповреденото от огъня тяло на светеца и го погребали с чест в намиращата се наблизо земя на схоластика Адамантий.

Чудотворните мощи на светеца

Мощите на Свети великомъченик и целител Панталеймон  били пренесени в Цариград; оттам по-голямата част са пренесени в Париж - в Сен Дени, а главата - уж в Лион, през 802 г., но руският поклонник Антоний видял главата му в църквата “Света София” в Цариград през 1200 г., а според свидетелството на Стефан Новгородски (1350 г.) през ХIV век мощите на свети Пантелеймон почивали във Влахернската църква в Цариград. Днес част от мощите му се намират в Светогорския руски манастир “Свети Пантелеймон”.

Кръвта на св.Пантелеймон

След като св.Пантелеймон бил обезглавен един християнин събира кръвта и други останки от светеца. Кръвта се съхранява в стъклен флакон. В някакъв период от време светинята е принадлежала на римската католическа църква, защото в началото на 17 в. била подарена на Хуан Суниг, вицекрал на Испания от папа Павел V. Неговата съпруга дарява реликвата на манастира, защото през 1616 г. там постъпва нейната единствена дъщеря Алдонса.

В кралския манастир Въплъщение Господне в Мадрид се съхранява една от най-ценните и почитаеми светини на християнския свят - кръвта на св.великомъченик Пантелеймон, която всяка година на 27 юли става в течно състояние.
Кръвта, която е в твърдо състояние през цялата година става течна без всякаква човешка намеса.Toва чудо се случва в навечерието на паметната дата от мъченичеството на светеца. Това се случва всяка година, от 1616 година, когато в манастира е донесен съд с кръвта на светеца. Годините, в които това не се случва са 1914-1918 г., по времето на Първата световна война и през 1936 г., когато избухва гражданската война в Испания.


Всяка година вярващите посещават манастира на тази дата. От 1993 г. е забранен достъпа до светинята и чудото може да се види директно от монитори, поставени в манастира. Тази мярка е предприета с цел запазване на светинята.
След като св.Пантелеймон бил обезглавен един християнин събира кръвта и други останки от светеца. Кръвта се съхранява в стъклен флакон.В някакъв период от време светинята е принадлежала на римската католическа църква, защото в началото на 17 в. била подарена на Хуан Суниг, вицекрал на Испания от папа Павел V. Неговата съпруга дарява реликвата на манастира, защото през 1616 г. там постъпва нейната единствена дъщеря Алдонса.

Чудотворната икона на Свети великомъченик и целител Панталеймон

В своя живот св. Пантелеймон лекувал телата на хората, а в смъртта си е спасил много души, откривайки им истинския Бог. След неговата кончина той останал лечител и помага пак на болните. Великомъченик Пантелеймон е един от най-почитаните православни светци. Неговата икона е известна като чудотворна. Към нея се обръщат не само православни, но и католици, мюсюлмани, всички, които вярват в неговата лечителна сила.

Как иконата помага на вас и вашите близки.

Чудотворната икона на Светия великомъченик и челител Панталеймон Чудотворната икона на Светия великомъченик и челител Панталеймон Иконата на Св.Пантелеймон защитава от беди и болести. Покровителството на великомъченика се разпростира не само на болните, но и върху лекари, военни и моряци. Хората, чиято професия е да спасяват и защитават животи, ще получават подкрепа от иконата, която ще ги вдъхновява за успешната им работа.

За какво помага иконата

Иконата на Св.Пантелеймон помага на всеки болен и облегчава болките. Известное е, че с негова помощ се лекуват не само физически, но и душевни недъзи. Главното е, молитвата да бъде искрена, и тогава може да бъдат излекувани даже нелечими болести. Пред образа молят за своето здраве и за здравето на други хора. С молтви към светеца можем да се обръщаме не само, когато ни е зле. Иконата помага да се съхрани доброто самочувствие дълги години.

Молитви към Свети великомъченик и целител Пантелеймон изцелили мнозина от тежки болести и избавили ги от страдания!

"О, Свети великомъчениче

и целителю Пантелеймоне,

Богомилостиви угодниче,

Приеми нашите благодарности

и се смили над нас  грешните,

които от сърце ти се молим.

 

Изпроси от Господа Бога

милост за рабите негови (имената) –

да ни дарува

здраве телесно и душевно,

чрез молитвите твои,

в името на Отца, и Сина, и на Светия Дух

Амин!"

"Св. великомъчениче и целителю Пантелеймоне! Моли Бога за нас и не допускай да останат в нас болестите, от които боледуваме с душа и тяло! Изцели ни от тези язви и струпеи, които са ни причинени от нашите страсти. Боледуваме от леност и разслабеност - изцели ни. Боледуваме от влечение и привързаност към земните предмети - изцели ни. Боледуваме, о свети Пантелеймоне! Боледуваме от забрава: за делото на спасението, за нашите грехове и немощи , за нашите задължения - изцели ни. Боледуваме от злопаметство, гневливост, ненавист - изцели ни, о целителю Свето-Атонски и вселенски. Боледуваме от завист, гордост, надменност, превъзнасяне, при цялата ни оскъдица и непотребност - изцели ни. Боледуваме от много и различни плътоугодие: чревоугодие, невъздържаност, сластолюбие - изцели ни. Боледуваме от сънливост, многословие, празнословие, осъдителност - изцели ни, о свети Пантелеймоне! Болят ни очите от греховни разпространения, болят ни ушите от слушане на пустословия, злоречия, клевети - изцели ни. Болят ни ръцете неразположени да се издигнат за молитва и да подават милостиня - изцели ни. Болят ни краката от нежелание бързо да отиват в храма Господен - изцели ни. Боли ни, твърде ни боли нашият език, нашите уста: от пустословие, празнословие, злоречие, отвращавайки се от молитвословие и славословие,или произнасяйки ги небрежно, разсеяно, без внимание, без разбиране - изцели ни, о милостиве!Боледуваме от главата до петите: боледува в нас разума с несхватливост, неразумност и безумие; боледува в нас волята, отвращаваща се от свети занимания и стремяща се към дела вредни и богопротивни; боледува в нас паметта, забравяща нашите прегрешения и задържаща в себе си съгрешенията и оскърбленията на ближните ни; боледува в нас въображениетом, не умеейки и не желаейки живо да ни представи нашата смърт, вечната мъка на грешните, благата на Царството Небесно, Божия гняв, кръстните страдания Христови, Неговото разпятие - изцели ни, о свети Пантелеймоне! Всичко в нас боледува. Изнемогва и нашата душа с всичките си сили и способности. Изнемогва и тялото ни.Изцели ни, о свети Пантелеймоне, Целителю безвъзмездни и любвеобвилни Лечителю, слуга на Пресвета Богородица, и не оставяй нашето окаянство в недъзи и немощи: та изцелявайки с твоята благодат, да прославяме Пресветата Троица, Отца и Сина и Светия Дух. Амин! "

Чудесата станали с молитвеното застъпничество  на светеца пред бога

Не е възможно да се опишат и разказват всички изцеления, които са се случили пред иконата на Св.Пантелеймон. Има свидетелства от много години за чудесата. В теkстове о края на 19 в. Иван Ф.Лузин разказва за това, как бил поразен от инсулт, от който се парализирал в лявата ръка и крак. От църквата му донесли иконата на Св.Пантелеймон и бил отслужен молебен. Неговото състояние се подобрило и той даже проходил.

-Жителка на Полтавска губерния разказва за своя син, който заболял от рядко генетично заболяване. Лекарите в безсилието си вдигали рамене, и тогава майката се обърнала за помощ към светия лечител. На следващия ден синът оздравял и потвърдил, че сънувал Св.Пантелеймон, който му дал лекарство от неговата кутия.

-Семейство строило къща. На главата на мъжа паднала талпа. Травмата била опасна за живота, а наблизо нямало помощ. Жената започнала да се моли на Св.Пантелеймон. И в този момент и съобщили, че в селото е кацнал въртолет. Мъжът бил закаран в болница и опериран навреме. Когато той се възстановил, съпрузите отишли да благодарят на св.Пантелеймон в църквата. Когато застанали пред иконата, мъжът веднага разпознал младият човек, изобразен на нея. Когато, с разбита глава лежал в кома, пред него се появил млад човек и го повикал с него. Мъжът отказал, защото имал много незавършени дела. Юношата се усмихнал и казал:"Не искаш, не трябва." Тогава се появил и спастелния самолет.

-Една жена се разболяла от рак, преминала през необходимото лечение и операция. След това останал страх, че болестта ще се върне. Тогава нейното семейство започнало да се моли всеки ден на св.Пантелеймон. Минали много години, ежегодните изследвания показали, че няма разсейки.

Явяването на Божията Майка в руския манастир св.Пантелеймон на Атон

В лявата част на стената при входа на руския манастир св.Пантелеймон на Атон има каменна плоча, на която е изобразена Божията Майка, смирено стояща заедно с монаси и поклонници.

Пояснителният надпис на руски и гръцки език разказва на поклонниците за чудното явяване на Божията Майка, случило се на това място на 21 август 1903 г.

В манастирските ръкописи, които се съхраняват в библиотеката разказват за това, как в началото на ХХ век братята щедро споделяли с бедните храната, която произвеждал манастира.

Всяка неделя пред портите на манастира се стичали бедни хора - до около 800 на брой и получавали от монасите питка хляб. На 14 август 1903 г. от Карея /административния център на Света Гора/ в манастира постъпило писмо, в което Кинота /събранието на всички атонски манастири/ изразявал недоволство от "безполезната" и "вредна" практика за раздаване на милостиня на всеки и с молба до управата на манастира това да бъде прекратено.

В лявата част на стената при входа на руския манастир св.Пантелеймон на Атон има каменна плоча, на която е изобразена Божията Майка, смирено стояща заедно с монаси и поклонници Източник: svetlina i ikono.blogspot.bgВ лявата част на стената при входа на руския манастир св.Пантелеймон на Атон има каменна плоча, на която е изобразена Божията Майка, смирено стояща заедно с монаси и поклонници Източник: svetlina i ikono.blogspot.bg

След получаването на писмото монасите решили за последен път да раздадат милостиня в следващата неделя, на 21 август. Както обичайно в лятната утрин дошли стотици нуждаещи се, за да получат подаяние. По време на раздаване на милостинята монах Гавраил фотографирал дошлите хора. Когато снимките били проявени всички били шокирани: на снимката, заедно с хората се появил образа на Божията Майка, която смирено получавала от монашеските ръце благословения хляб.

В манастирските летописи е записано, че Божията Майка се явила на отец Валентин във величествено сияние и казала:"Кажи на отец Макарий да не затваря вратите за нуждаещите се"(запис от 13 ноември 1903 г). Следващия запис е от ръката на отец Макарий:" Да не се затварят портите на манастира". В следващите години руските монаси вярно следват заповедите на отец Макарий и портите на манастира са отворени за всички нуждаещи се.
Оригиналната снимка се съхранява в руския манастир св.Пантелеймон на Света Гора.

 

Използвани източници: "Жития на светиите" Синодално издателство София, svetlinaiikoni.blogspot.bg

 

 

 

Печат PDF

Back to top

Copyright © Вселена нюз 2019

joomla templates by Free Joomla Templates & Projektowanie stron Szczecin.