You are here: Home Вселената Религиите Велики християнски светции: Свети великомъченик Димитър Солунски

Велики християнски светции: Свети великомъченик Димитър Солунски

Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 

 

СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТЪР СОЛУНСКИСВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТЪР СОЛУНСКИ

На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на един от най- великите православни християнски светци-мъченици Димитър Солунски Чудотворец /среща се и като Свети Димитрий Солунски/ убит по заповед на римският император Галерий заради вярата му в Христа на същата дата през 306 година.

Димитър бил роден в Солун през 3 век. Баща му бил управител на града, а по религиозни убеждения - християнин. Управителят на Солун не изповядвал открито християнската си вяра заради силните гонения срещу християните цялата римска империя.

Когато родителите на Димитър умират, император Максимиан Херкулий го назначава за управител на Солун със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.

При  връщането си от поход от източната част на Империята, новият римски император Галерий спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещания не помогнали. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър, Нестор, измолил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър — прободен с копие в 306 година.

Според легендата, преди да се яви пред жестокият гонител на християните император Галерий, Димитър предал имането си на роба си Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани.

Минали години. Гонението се прекратило. Вярващите построили малък храм върху гроба на св. Димитър.

Един илирийски велможа, на име Леонтий, получил изцеление при гроба на светеца и в знак на благодарност построил голям храм. При събарянето на малкия храм намерили мощите на св. Димитър. Положили ги в сребърен ковчег и ги поставили в новата църква. От мощите му текло миро. Затова Църквата е нарекла светеца – мъченик св. Димитър Мироточиви.

Свети Димитър, който бил роден в Солун и получил мъченически венец в родният си град на 26 октомври 306 година  много пъти е спасявал града  от вражески нападения поради , което се смята за светец-закрилник на Солун.

Датата 26 октомври, когато  православните християни почитат паметта на Свети Димитър Солунски се празнува от българите и като народен празник бележещ краят на лятото и началото на зимата  известен, като  Димитровден.

Народна поговорка гласи: "Георги носи лято, Димитър - зима". Според легендата св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки.

Свeти великомъченик Димитрий се родил в третия век. Родното му място е град Солун.

Баща му имал висок служебен пост. Бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа. Не смеел открито да изповяда вярата си, понеже в онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите на своя богат дом той превърнал в молилня. В нея били поставени на подобаващо място две икони – на Спасителя и на света Богородица. Тук той идвал да се моли заедно със своята благочестива съпруга. Пред иконите те запалвали полилей. Кадели тамян. Възнасяли топли молитви към Бога.

Свети Димитър Солунски, иконаСвети Димитър Солунски, икона

Дълго време съпрузите нямали деца. Много скърбели и усилено се молели на Бога да ги дари с наследник. Бог чул молитвите им. Родил им се син, когото нарекли Димитрий.

Целият град взел участие в радостта на добрия градоначалник. Щастливите родители изразили благодарността си към Бога с богати милостини към бедните солунчани.

Когато Димитрий поотраснал и бил вече годен да разбира истината, родителите му го въвели в молилнята и почнали да го учат на вярата в Господа Иисуса Христа.

С цялата си чиста и невинна душа малкият Димитрий вярвал в истинския Бог. Родителите радостно повикали в дома си свещеник. И синът бил кръстен.

Родителите на Димитър починали, когато той бил много млад и му оставили прилично наследство.

Последните десетилетия на трети и началото на четвърти век, времето в което живял Димитър в цялата римска империя се провело последното най-жестоко гонение против християните станало в царуването на римският император  Диоклециан (284-305).

Гай Аврелий Валерий Диоклециан (на латински: Gaius Aurelius Valerius Diocletianus), е римски император от 20 ноември 284 г. до 1 май 305 г., когато абдикира. Поделя властта си с Максимиан (285), а по-късно установява власт на четирима (Тетрархия).

С течение на времето Диоклециан установил че дори и разделена на две, империята все пак е невъзможно да бъде управлявана. За да се пребори с огромните външни и вътрешни проблеми на империята,

Диоклециан въвежда през 293 г. системата на тетрархията („четиривластие“), при която двама старши императори (августи) и двама подимператори (цезари) управляват сътветно по една част на империята, но законите се издават от името на целия колегиум. Запазвайки върховенството си Диоклециан, заедно с Максимиан, назначават още двама: Галерий – начело първо в Египет и Сирия, а после на Балканите, а в Галия и Британия управлява Констанций I Хлор, който на свой ред също е адоптиран от Максимиан. Било предвидено след 20 години двамата цезари да наследят властта на августите и на свой ред също да изберат свои заместници.

Всеки император разполага със собствени армии, резиденции, щабове, префекти и бюрократичен апарат. Във връзка с това значително се увеличил броят на държавните служители, усложнява се административната организация, създават се многобройни нови длъжности.

Сам Диоклециан в продължение почти на 20 години не гонил християните. Но това още не значело, че той се ръководел от чувство на хуманност и справедливост към тях. Напротив, към християните той питаел и по религиозни, и по държавни съображения, враждебни чувства.

По своите религиозни възгледи той бил дълбоко предан на римското езичество. В неговия дворец постоянно се събирали на групи жреци и гадатели; тук всекидневно ставали гадания по вътрешните органи на животни (харуспиции). При започване на всяка важна държавна работа Диоклециан се допитвал до оракулите и гадателите. Естествено от такъв император християните не са могли да очакват нищо добро. Всяко негово стълкновение с християните на религиозна почва трябвало да завърши с трагични резултати за последните.

Така още в първата година от встъпването му на престола по негова заповед в Рим мъченически били умъртвени няколко християни за отказа им да вземат участие в националния култ.

В 302 г. по повод на несполучливо гадание по вътрешните части на животни Диоклециан изгонил от своята свита всички християни, понеже жреците обвинили тях за виновници за тази несполука. Заедно с това той заповядал да се очисти войската от всички, които изповядвали християнството.

Ако Диоклециан в продължение на 20 години се въздържал да гони християните, той се ръководил не от някакви хуманни подбуди, а по-скоро от чисто държавни съображения. Общото неустроиство на държавата и несигурността на собственото му положение на престола отвличали вниманието му от християнството. Когато прокараните от него реформи заздравили държавата, Диоклециан рязко изменил своето отношение към християните.

Но и през тези 20 години, когато той още не се бил проявил като гонител, положението на християните в някои части на империята било твърде тежко. То зависело от личното отношение към тях на съуправителите на Диоклециан, с които той, за удобство на управлението на империята, разделил своята власт.

От тях най-зли врагове на християните били западният император Максимиан Херкулий и особено източният кесар на империята Галерий.зет на Диоклециан. Те двамата страшно ненавиждали християните и затова от самото начало на царуването на Диоклециан положението на християните в техните области било крайно тежко.

В 303 г. Диоклециан издал в Никомидияпървия едикт против християните. Те се лишавали от всички права, богослужебните им събрания били забранени, а храмовете им - обречени на разрушаване.

Първа жертва на гонението станали никомидийските християни. Тяхната "великолепна църква", която била най-хубавата постройка в града, била разрушена до основи. Някои нови обстоятелства още повече настроили Диоклециан срещу християните. Императорът бил страшно възмутен, когато узнал, че при двора му има много християни, и даже неговата жена Приска и дъщеря му Валерия, жена на кесаря Галерий, се оказали тайни християнки.

След това Диоклециан издал един след друг още три едикта. Започнало най-жестоко гонение във всички части на империята, с изключение на областите, които управлявал Констанций Хлор.

Той смятал християните за най-добри поданици и ги ценял по-високо от езичниците. По своите религиозни възгледи се приближавал към християните. Констанций Хлор не бил многобожник; почитал единия Бог, а на другите богове гледал като на олицетворение на различните свойства на върховното същество (сила, мъдрост, красота и т. н.). За да избегне упреците от страна на Диоклециан за неизпълнение на неговите разпореждания, Хлор разрушил само няколко християнски храмове.

Обичайна практика при гоненията срещу християните в Римската ивперия било те да бъдат разкъсвани на арени и амфитиатри от лъвове, мечки,леопарди и други хищни животни=Обичайна практика при гоненията срещу християните в Римската ивперия било те да бъдат разкъсвани на арени и амфитиатри от лъвове, мечки,леопарди и други хищни животни=

Гонителите си поставили за задача да изтребят самото име християнин, поради което това гонение със своята суровост и жестокост надминало всички по-раншни. Против християните били употребени всички принудителни средства, с които разполагала държавата. "Ако аз бих имал сто уста и железен език - казва Лактанций, очевидец на това гонение - и тогава не бих могъл да изчисля всички злини, да наименовам всички методи на изтезания."

Сам император Диоклециан дал пример на страшна жестокост против християните. В негово присъствие един от придворните християни, на име Петър, бил подложен на следните мъчения: бил бит с пръчки, докато месата му паднали от костите, след това полели раните му със смес от сол и оцет и най-после го изпекли на съвсем слаб огън.

Разбира се, че провинциалните началници, за да угодят на императора, преминавали всякакви граници при изтезаванията на християните. Те проявили някаква адска изобретателност при прилагане на мъченията и дива виртуозност при изтезанията на християните. Изтезанията били не само мъчителни, но и възмутителни. Често пъти те до такава степен възмущавали нравственото чувство на християните, особено на жените, че някои от тях предпочитали самоубийството пред подобни изтезания.

Гонението имало характер на някаква кланица. Само за един ден и на едно място числото на християнските мъченици достигало над сто души. Един град във Фригия бил изгорен с всичките му жители, понеже последните до един се оказали християни. Правителството тържествувало: то мислело, че християнството най-после ще бъде съвсем изтребено. Но тържеството било преждевременно. Кръвта на избитите християни послужила като семе, за да се появят нови християни. Редовете на убитите се попълвали от хиляди нови последователи на Христос.

Но тази последна кървава борба на езичеството с християнството показала на езичниците, че християнството е сила, която не може да се сломи. Християните сами съзнавали у себе си тази сила. Те били вече не малка община, както преди, а многочислено общество, широко разпръснато из империята. Макар на изток да съставлявали само 1/12 част от населението, а на запад 1/15, те били уверени в своята победа над света. Християните вече смело отивали към съдебните трибунали, енергично протестирали против грубите насилия, извършвани над техните едноверци.

Враговете на християните  най-много се смущавали от факта, че езическото общество не вземало никакво участие в гоненията против християните. Правителството не сполучило да възбуди грубите инстинкти на народните маси против тях. Езическото население не само не вземало никакво участие в преследването на християните, но и направо заставало на тяхна страна и се стараело да ги защити. Езичниците разбрали, че християните съвсем не са престъпници, които трябва да се изтребват. Те често рискували имуществото и свободата си, само и само да не издадат укрилите се в домовете им християни. Даже в редовете на римската администрация гонението не срещало съчувствие. Правителството се намирало в затруднение да си назначи достатъчно такива чиновници, които с готовност биха изпълнявали неговите разпореждания против християните. Мнозина от римските управители явно не изпълнявали задължението да избиват християните и използвали най-нищожния повод да заобиколят закона, за да ги пуснат на свобода.

Марк Аврелий Максимиан (Marcus Aurelius Valerius Maximianus) с прозвище Херкулий (Herculius), известен и само като Максимиан  римски император, управлявал римската империя, заедно с Диоклециан, в периода от 1 март 285 г. до 1 май 305 година след, като узнал за смъртта на солунския градоначалник измикал при себе си сина му Димитрий. Като го видял високо образован, разсъдлив и умен, възложил му същия пост – управител на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който призовава името на Разпнатия.

Херкулий бил груб човек, който поставял над всичко военната дисциплина и ненавиждал християните само затова, че християните войници се отказвали да участват в езическите жертвоприношения през време на походите. В това той съзирал нарушаване на дисциплината и тежко наказвал за такава проява*.

Има запазено предание, че Максимиан Херкулий не се поколебал да изтреби цял християнски легион войници от 6600 човека (legio thebaica - Тивански легион).

Димитрий бил приет от жителите на Солун с голяма радост и почит. Вместо да преследва християните, както му било поръчано, той започнал открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя, за жителите на Солун той станал нов апостол Павел. Учил всички на истинската вяра.

В 305 г. Диоклециан се отказал от престола; примера му последвал и Максимиан Херкул, но гонението продължавало със същата сила. Галерий станал източен император, а кесар на Египет и Сирия - неговият родственик Максимин, който страшно ненавиждал християните.

Гай Галерий Валерий Максимиан (на латински: Gaius Galerius Valerius Maximianus), понякога наричан с прозвището Арментарий (т.е. „Говедарят/Стадарят/Пастирят“), е римски император, по произход тракиец или дакиец, родом от околностите на Сердика. Той е член на Тетрархията, основана от Диоклециан, който го осиновява и прави съимператор – цезар на 1 март 293 г. Галерий се жени за дъщерята на Диоклециан – Валерия, и получава управлението в Египет, а след това на Балканите (без Тракия) и земите край Дунав.

Искайки да предизвика повсеместно гонение на християните, той се помъчил да въздейства и на Диоклециан. За подобни внушения в душата на Диоклециан имало готова почва. Уморен от държавните работи и лично неразположен към християните, Диоклециан попаднал под влиянието на своя зет, чиято популярност особено пораснала след блестящите му победи над персите (296-297).

Галерий се постарал да усили злобата на Диоклециан, обвинявайки християните като виновници за пожара, станал в двореца, и за вълненията, избухнали в Сирия и Армения.

Късно през есента на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Димитрий, като узнал, че ще мине през града този нов ужасен гонител на Църквата, дал половината от своето богатство на верния си слуга Леп, а другата половина раздал на бедните. Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката смърт.

Като пристигнал в Солун, Галерий почнал да разпитва, дали са верни обвиненията, насочени срещу Димитрий. Повикал го при себе си. Димитрий се обявил смело за християнин и изобличил езическото многобожие.

Затворен бил в тъмница. Още като прекрачвал прага на тъмницата, Димитрий почнал да изговаря многократно и свободно думите на Псалмопевеца пророк  Давид:

“Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш. Защото Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование от младините ми. На Тебе съм се крепил от рождение; Ти си ме извел из майчината ми утроба; моята хвала към Тебе няма да престане... Радват се устата ми, когато Те възпявам, и душата ми, която си Ти избавил; и езикът ми всеки ден ще разгласява Твоята правда...”

Димитрий седял в тъмницата като в светъл чертог, прославяйки Бога. Дяволът, който желаел да го уплаши, се превърнал в скорпион и искал да ужили светеца по крака. Като се осенил с кръстно знамение, Димитрий без боязън настъпил скорпиона, произнасяйки словата на Давид: “Аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще стъпчеш”.

Прекарвайки по такъв начин времето си в тъмницата, светецът бил удостоен с посещение от Божий ангел; небесният пратеник се явил пред него в ярка светлина с прекрасен райски венец в ръцете и рекъл:

- Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди мъжествен и твърд!

А светецът отвърнал:

Радвам се в Господа и се веселя в Бога, моя спасител!

Това явление на ангела утешило и ободрило страдалеца; той още по-силно възжелал да запечата с кръвта си изповядването на истинската вяра Христова.

В това време, когато Димитрий бил в затвора, в открития градски театър, стадион, се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт.

Императорът имал свой любим борец на име Лий, който умъртвявал своите противници, като отвисоко ги хвърлял извън арената върху остри копия. Обикновено го карали така да се бори с християните. Този Лий произхождал от вандалско племе и бил на външен вид  подобен на древния Голиат: огромен на ръст и със страшен вид, лицето му приличало като на звяр, а характерът му още повече бил звероподобен; когато извиквал, сякаш ревял лъв, и онези, които го гледали, се разтрепервали само от вида и гласа му.

Лий бил невероятно силен - много повече от обикновен човек, понеже в него се бяха вселили зли духове.

Никой не можел да се съпротивява на този исполин. Безчислено много храбри мъже бяха опитвали да се борят с него, но той всички ги убивал - и затова бил любимец на император Галерий, който се възхищавал от крепкото му телосложение.

Специално заради Лий императорът заповядал да построят насред града висока и широка арена, издигната на колони, на която той да се бори и да прави зрелища на хората. Под тази арена накара да забучат множество копия и други остри оръжия и железа с остриетата нагоре, за да може щом Лий победи някого, веднага да го хвърля върху тях и там онзи да умре прободен.

И така, мнозина излизали да се борят с него, но Лий всички ги хвърлял върху копията и ги убивал. Недалеч от арената седял император Галерий  с войниците си - той изпитвал демонично удоволствие като гледал как се лее човешка кръв и много се гордеел със своя борец

Там около арената се  събирали също и жителите на Солун, сред които имало и много християни - те гледали кървавите зрелища, но със съвсем противоположни чувства: често въздишали  от дълбините на душата си, потресени от безсърдечието на звероподобния гигант.

Но още повече скърбели, защото виждали как нечестивите езичници насила влечахли към арената много християни и ги принуждавали да се борят с Лий за да ги убие.

В Солун имало и  един юноша на име Нестор, крепък телом и прекрасен по лице. Той бил познат на св. великомъченик Димитрий и дори от него се беше научил на светата Вяра. Нестор виждал колко много невинни християни били убивани по този жесток начин, разгорял се от ревност по Бога и решил да отиде на единоборство със зверообразния Лий.

Но първо прибягнал към Христовия мъченик св. Димитрий, който по това време се намирал в тъмницата. Разказал Нестор на христовия страдалец как Лий убил през този ден много християни, а после добавил:

- Помоли се за мен, угодниче Божий, за да ми помогне Бог по твоите свети молитви да отида и да се боря с този противник, да го победя и да отнема безчестието от християните.

В отговор св. Димитрий изобразил на челото и на гърдите му кръстното знамение, благословил го и пророчески му казал:

- Ще победиш Лий и ще бъдеш измъчван заради Христа.

Приел благословението,  Нестор бързо се затича към арената, хвърли дрехата си пред всички и гръмогласно извика:

- Аз искам да се боря с Лий!

Императорът изумено го погледнал - учудваше се, че такъв юноша излиза с толкова голямо дръзновение. После му станало жал за неговата красота и младост, и му рече:

- Не видя ли колко много мъже, по-добри и по-силни от теб, Лий победи, а ти като си такъв дребен на ръст и млад на години, как смееш да излезеш срещу онзи, равен на когото не може да се намери под небето?!

Нестор отвърнал:

- Макар аз да съм малък и немощен, но силата на моя Христос е велика и непобедима: на Него се надявам и в Негово име искам да се боря с този исполин!

Щом чул името на Христа, император Галерий  разбрал, че Нестор е християнин, разгневил се и му заповядал веднага да отива на арената: мислеше, че Лий ще стори с него същото, каквото и с останалите.

Свети Дшмштэр пробожда о с копието си любият борец -гигант на имперотор Галерий ,Лий Свети Дшмштэр пробожда о с копието си любият борец -гигант на имперотор Галерий ,Лий

Нестор бързо се устремил към мястото на борбата. Лий подскачал и правел разни движения, а после се нахвърлил върху него. Но той, щом видял, че Лий се приближава, оградил се с кръстното знамение и със силен глас извикал:

- Боже Димитриев, помогни ми!

Сграбчили се Нестор и Лий един с друг и започнали  да се борят. Но Бог, Който някога укрепил Давид срещу Голиат, и сега дал сили на Своя раб Нестор срещу скверния Лий, за да бъде посрамен нечестивият цар, а християните да се укрепят духом и да се зарадват.

Изведнъж, сякаш противно на всички очаквания, дребничкият Нестор проявил необикновена сила срещу великана Лий: грабнал го като някаква птица и го хвърлил от високата арена върху остриетата на копията. Лий се сгромолясал върху тях като огромен отсечен дъб и умрял от жестока и мъчителна смърт.

Щом видели тази неочаквана и преславна победа, целият солунски народ и най-вече християните, започнали  с висок глас да викат:

- Велик е Богът на Димитрий!

В гнева си императорът веднага заповядал: Нестор да бъде посечен. Заповедта била изпълнена.

Като узнал, че Димитрий благословил Нестор за борба с Лий, императорът издал втора заповед: Димитрий да бъде наказан със смърт, като бъде прободен с копия.

Рано сутринта на 26 октомври 306 г. войници влезли в тъмницата, нахвърлили се върху Димитрий с копия в момент, когато се молел, и го убили.

Тялото му лежало в тъмницата до вечерта. Християни дошли, взели го и тайно го погребали.Верният Димитриев слуга Луп бил в тъмницата и видял мъченическата кончина на своя господар. Той прибрал дрехата и пръстена му, обагрени с мъченическата му кръв, и ги занесъл на вярващите. С тях извършвал много чудеса. Давал на страдащи от различни болести и недъзи изцеление.

Като узнал това, императорът заповядал да умъртвят и Луп.

Когато изминали много години и гоненията срещу християните престанали, над гроба на Свети Димитрий издигнали неголям храм. Тук ставали много чудеса, много боледуващи получавали изцеление.

Първата църква посветена на Свети Димитър Солунски била  построена през V век върху основите на римския затвор, в който е пострадал светецът и където е бил и гробът му.

Бурните събития в този регион могат да бъдат проследени в историята на храма. Между 629 и 639 г. пожар унищожава голяма част от него. Той е възстановен с усилията на жителите на Солун. През 904 г. сарацините превземат града и разграбват църквата. Същото правят и норманите, които се установяват в града през 1181 година.

През 1493 г. храмът е превърнат в джамия от турците.

След освобождаването на Солун през 1912 г. църквата отново става място за поклонение на св. Димитър. При голям пожар през 1917 г., когато са опожарени две трети от града, храмът също е разрушен. Последвалите възстановителни работи възвръщат древната красота на "Св. Димитър".

Най- големият прлавославен храм в гръцкият град Солун посветен на Свети Димитър Солунски, в който се съхранява раклата с мощите на светецаНай- големият прлавославен храм в гръцкият град Солун посветен на Свети Димитър Солунски, в който се съхранява раклата с мощите на светецаДнес храмът представлява внушителна постройка. В него са запазени колони от различните периоди от историята му: в подземията може да се видят основите и фрески от първия храм, а в кораба могат да се открият останки от храмови колони или части от стени от различни векове. Всичко това на пръв поглед остава незабелязано за богомолци и посетители, защото църковните архитекти са успели да постигнат пълна хармония между древните останки на храма и съвременните възстановителни работи.

Жителите на Солун почитат св. Димитър като свой небесен покровител. Всяка година, в деня на неговата памет (26 октомври), се извършва литийно шествие с мощите на Солунския чудотворец.

Сградата е под егидата на Юнеско. На стените на базиликата са съхранени мозайки, на които е изобразен св.Димитър. В Солун се появили и икони с неговия образ. В ранните изображения светецът е изобразяван в патрициански дрехи, а в по-късните след 11 век светецът е изобразяван във военни дрехи и с копие или меч.

Свети  Димитър е много почитан и в България, затова и много българи се стичат на поклонение пред мощите на светеца в Солун

В България най-старата средновековна търновска църква носи името на светеца и се намира във Велико Търново.В нея са коронясани първите български владетели от Асеневата династия -Петър, Асен и Калоян. Тук на 26 октомври 1185 г. е обявено въстанието на Асеневци срещу византийската власт, навръх Деня на свети Димитър Солунски.

ЧУДЕСАТА НА СВЕТИ ДИМИТЪР СОЛУНСКИ

-Един знатен илирийски велможа на име Леонтий имал тежък, неизлечим недъг. Като чул за чудесата на светия страдалец, той се обърнал с вяра към него. Когато го внесли в храма и го положили на мястото, където били погребани мощите на светия великомъченик, той в същия миг получил изцеление и станал съвършено здрав, като благодарял на Бога и прославял Неговия угодник Свети Димитрий.

В знак на благодарността си към светеца Леонтий пожелал да издигне в чест на този славен великомъченик голяма и прекрасна църква. Предишният неголям храм бил съборен. Когато започнали да копаят, за да положат новите основи, намерили мощите на Свети Великомъченик Димитрий съвършено непокътнати, без никакво тление; от тях изтичало благовонно миро, така че целият град се изпълнил с благоухание.

На това духовно тържество се събрал много народ. Светите мощи били изкопани от земята с голямо благоговение, при което много болни получили изцеление чрез помазване с изтичащото миро. Леонтий се зарадвал не толкова за своето изцеление, колкото за откриването на светите мощи. Той скоро завършил започнатото дело и построил прекрасен храм на името на Свети Димитрий. В специален ковчег, обкован със злато и сребро, и украсен със скъпоценни камъни, били положени благословените мощи на великомъченика. Но грижите на Леонтий не спрели дотук: той купил села и лозя и ги завещал за издръжка на служещите при храма. Когато му дошло времето да се върне в родината си, той решил да вземе със себе си част от мощите на светеца, за да построи в своя град църква в чест на Свети Димитрий. Но светецът му се явил и му забранил да отделя мощите. Тогава Леонтий взел само обагрената с кръв плащаница и като я сложил в позлатен ковчег, се отправил у дома си в Илирия.

Св. Димитър Солунски. Мозайка от XII в. в киевски манастирСв. Димитър Солунски. Мозайка от XII в. в киевски манастир

-През време на пътуването тази плащеница по молитвите на светеца станала причина за много чудеса. На Леонтий му се наложило да премине през една голяма река, която била силно придошла и страшно бушувала , страх и ужас го обзели, но изведнъж пред него се явил Свети Димитрий и рекъл:

Вземи в ръцете си ковчега с плащаницата и престани да се боиш.

Леонтий постъпил според съвета на светеца; и сам той, и всички, които били с него, благополучно преминали. Когато се върнал в родината си, най-напред съградил прекрасен храм в чест на Свети Великомъченик Димитрий. Като призовавал с вяра името му, самият Леонтий по молитвите на светеца вършел чудеса. Управителят на Илирия бил жестоко болен, гной и струпеи покривали цялото му тяло от главата до нозете. Леонтий избавил болния, като се обърнал с молитва към Свети Димитрий; по същия чудодеен начин той изцерил един кръвоточив и излекувал един бесноват; и много други чудеса станали там по молитвите на светеца. Но особено много чудеса станали в Солун, където почивали мощите на този великомъченик.

-Веднъж в храма, посветен на светия великомъченик, възникнал пожар. Особено силно бил повреден сребърният сенник над мощите на Божия угодник: от огъня той се разтопил. Тогавашният архиепископ Евсевий много искал да направи нов сенник. Но имал твърде малко сребро. В храма се намирал сребърен трон, останал съвършено невредедим от пожара. Този трон архиепископът намислил да претопи на сенник, но не бързал да казва на никого за намерението си. В същото време при храма имало един благочестив презвитер на име Димитрий. Светият великомъченик му се явил и рекъл:

- Иди и кажи на епископа на града: не дръзвай да претопяваш трона, който се намира в моя храм.

Димитрий веднага се отправил към Евсевий, за да му предаде желанието на светеца да се откаже от намерението си. Отначало архиепископът бил поразен от думите на своя подопечен, но после, предположил, че Димитрий е успял по някакъв начин да узнае за намерението му и престанал да се учудва, дори направил забележка на презвитера. След няколко дни архиепископът заповядал на майсторите да се явят при него. В същото това време презвитерът Димитрий дошъл за втори път при Евсевий и казал:

- Светият великомъченик отново се яви в съновидение на мен, грешния и ми заповяда да ти кажа: “Заради любовта ти към мен, не претопявай трона.”

Архиепископът отново отпратил рязко презвитера, но и не наредил да се претопи трона, решил да изчака малко. След известно време отново поискал да предаде трона за претопяване, но Свети Димитрий, като се явил на същия презвитер, рекъл:

- Не унивайте, аз сам ще се погрижа за моя храм и за моя град; предоставете на мен грижата за това.

Тогава архиепископът вече не можал да сдържи сълзите си и казал на всички, които го заобикаляли:

- Братя, да почакаме още малко, защото самият Христов угодник ни обещава помощта си.

Архиепископът още не бил изрекъл тези думи, когато дошъл един солунски гражданин на име Мина и донесъл със себе си 75 фунта сребро.

- Свети Димитър – казал Мина – често ме е избавял от опасности и дори ме е спасявал от смърт. Отдавна исках да направя пожертвование в храма на моя милостив покровител и голям застъпник. А днес още от сутринта някакъв глас ме подбуди: “Върви и направи това, което отдавна възнамеряваше да направиш.”

Предавайки среброто, Мина пожелал то да бъде изразходвано за сенник при гроба на великомъченика. След това се явили и други солунски граждани и също донесли сребро. От пожертвованията бил направен прекрасен сенник.

-При царуването на Мавриций аварите поискали голям данък от жителите на Византия, но императорът отказал да изпълни искането им. Тогава те събрали огромна войска, в която влизали главно славяни и решили да превземат Солун, който се отличавал със своята оживена търговия и големи богатства. Император Мавриций изпратил войска, но разразилата се малко преди това епидемия силно засегнала солунските жители, а и неприятелската войска била огромна – броят й достигал сто хиляди души.

Десет дни преди пристигането на враговете Свети Димитрий се явил на архиепископ Евсевий и му казал, че над града е надвиснала страшна опасност. Солуняни мислели, че неприятелската войска няма да се приближи скоро. Но неприятелят изведнъж се появил недалеч от градските крепостни стени. Даже можел безпрепятствено да влезе през нощта в града, но могъщата десница на Всевишния по молитвите на Свети Димитрий спряла по чудодеен начин страшните врагове.

Те помислили един от укрепените манастири, намиращи се извън града, за самия Солун и престояли там цяла нощ; на сутринта разбрали грешката си и се устремили към самия град. Вражеските пълчища направо тръгнали в атака, но тук, на градската стена, пред очите на всички се появил Свети Димитрий като въоръжен воин и поразил с копие първия от неприятелите, който се покачил на стената, и го изхвърлил от нея. Падайки той повлякъл със себе си другите настъпващи. Тогава изведнъж ужас обзел враговете и те незабавно отстъпили. Но обсадата едва започвала. При вида на множеството врагове отчаяние обладало даже най-храбрите. Всички мислели, че гибелта на града е неизбежна. Но после, като видяли бягството на враговете и покровителството на божествения застъпник, жителите се ободрили и започнали да вярват, че защитникът на Солун Свети Димитрий няма да изостави родния си град, няма да допусне да бъде превзет от враговете.

Междувременно неприятелите започнали да настъпват пак към града, придвижили се по-близо и с непрекъснат обстрел разтърсили основите на градските стени. Облаци от стрели и камъни, пуснати от метателните оръдия, закрили дневната светлина.

Цялата надежда останала на помощ свише и тълпи народ изпълнили храма на Свети Димитрий. По това време в града имало един богобоязлив и много добродетелен човек на име Илюстрий. Като дошъл през нощта в църквата на светия великомъченик той горещо се помолил на Бога и на Неговия славен угодник за избавянето на града от враговете. И изведнъж се сподобил да види необичайно видение: пред него се явили двама светли юноши, които приличали на царски телохранители – това били Божии ангели. Вратите на храма сами се разтворили широко пред тях и те влезли в църквата. Илюстрий ги последвал, воден от силно желание да види какво ще се случи. Като влезли те със силен глас извикали:

- Къде е господарят, който живее тук?

Тогава се появил друг юноша, приличащ по външен вид на слуга, и ги попитал:

- За какво ви трябва?

- Господ ни изпрати при него за да му предадем нещо – отвърнали те.

Като посочил гроба на светеца, слугата казал:

- Ето го!

- Възвести му за нас – казали те.

Тогава юношата повдигнал завесата и оттам излязъл Свети Димитрий. На външен вид той бил такъв, какъвто го изобразявали на иконите. От него се излъчвала ярка светлина, подобна на слънчевата. От страх и от ослепителния блясък Илюстрий едва можел да гледа светеца. Дошлите юноши поздравили Димитрий.

Благодатта да бъде с вас – отговорил светецът. - Какво ви води при мене?

А те му отвърнали:

- Владиката ни изпрати. Заповядва да напуснеш града и да отидеш при Него, защото Той иска да го предаде в ръцете на враговете.

Като чул това, светецът преклонил глава и мълчал, проливайки горчиви сълзи. А юношата слуга казал на дошлите:

- Ако знаех, че вашето идване няма да донесе радост на моя господар, нямаше да ви пусна в храма.

Тогава и светецът започнал да говори:

- Така ли реши моят Господ? Такава ли е волята на Владиката на всички – да предаде града, изкупен с честна кръв, в ръцете на враговете, които не Го познават, не вярват в Него и не почитат Неговото свято име?

На това дошлите отговорили:

- Ако нашият Владика не би решил така, не би ни изпратил при тебе!

Тогава Свети Димитрий казал:

- Вървете, братя, и кажете на моя Владика, че Неговият раб Димитрий казва така: Познавам Твоята щедрост, човеколюбиви Владико Господи; дори беззаконията на целия свят не могат да надминат Твоето милосърдие. Заради грешниците Ти проля Своята свята кръв; Ти положи за нас душата Си; прояви и сега милостта Си върху този град и не искай от мен да го напусна. Ти Сам ме постави за страж на този град. Позволи ми да подражавам на Теб, моя Владика: дай ми да положа душата си за жителите на този град и ако им е съдено да загинат, тогава и аз ще загина заедно с тях. Господи, не погубвай града, в който всички призовават Твоето свято име. Дори и да са съгрешили, тези хора все пак не са отстъпили от Тебе; а нали Ти Си Бог на каещите се?

Дошлите юноши попитали Димитрий:

- Така ли да отговорим на изпратилия ни Владика?

- Да, така отговорете – казал той, - защото зная, че Господ “не се гневи докрай, нито се вечно сърди”.

Като казал това, светецът влязъл в гробницата и свещеният ковчег се затворил; а беседвалите с него ангели станали невидими. Ето за какво бил избран Илюстрий - да види това чудно и страшно видение. Накрая, като дошъл на себе си, той паднал на земята, благодарил на светеца за грижата му за града, възнесъл му хвала за това, че помолил Владиката да не предава жителите на Солун в ръцете на враговете. На сутринта разказал на гражданите за всичко видяно и чуто и ги окуражил мъжествено да се борят с неприятелите. Като чули разказа на Илюстрий, всички със сълзи молели Господа да им изпрати милост и призовавали Свети Димитрий на помощ. Със застъпничеството на светеца градът останал цял; скоро враговете отстъпили от стените с голям срам, нямайки сили да превземат града, пазен от славния Божий угодник. На седмия ден от обсадата без никаква видима причина враговете се обърнали в безпорядъчно бягство, като изоставили палатките и метателните оръдия. По-късно някои от враговете, попаднали в плен, разказали следното:

- Още от първия ден на обсадата видяхме при вас такова множество защитници, че те далеч превъзхождаха нашата войска. Бяхме убедени, че голямо ваше войнство се крие зад стените. Вчера то изведнъж се устреми към нас и ние побягнахме.

Тогава изумените граждани попитали:

- Кой предвождаше войнството?

- Видяхме – отговорили пленниците – огнен сияещ мъж на бял кон в снежнобяла дреха.

Като чули това, солунските граждани разбрали кой бил обърнал враговете в бягство. Така Свети Димитрий защитил своя град.

Скоро след като неприятелите отстъпили, друго бедствие сполетяло града. Враговете, които били огромно множество, опустошили по време на обсадата всички зърнени запаси в областта, така че в самия град настанал голям глад; много хора започнали да умират от недостиг на храна. Като видял, че родният му град загива от глад, светецът няколко пъти се явявал на кораби, плаващи в морето, обхождал пристанища и много острови, като навсякъде заповядвал на корабите с пшеница да плават към Солун. И по този начин избавил от глад града си.

-Когато благочестивият цар Юстиниан съградил прекрасния храм в Цариград в чест на Премъдростта Божия, той изпратил в Солун хора, за да донесат оттам известна част от мощите на светеца за украса и за освещаване на новоиздигнатия храм. Като дошли в Солун, изпратените се приближили до честния ковчег, където почивали мощите на великомъченика и изведнъж от ковчега се издигнал огнен стълб, посипвайки всички с цял сноп искри, а от огъня се чул глас:

– Спрете и не се осмелявайте!

Обзети от страх, присъстващите паднали на земята. След това пратениците, като взели само малко земя от това място, се върнали при царя и му разказали всичко, което се случило с тях. Едната половина от взетата земя пратениците предали на царя, а другата положили в църковната съдохранителница.

-В задълженията на един юноша Онисифор влизало да запалва свещите и да оправя кандилата в църквата на свети Димитър. Той започнал да краде свещи и тайно ги продавал, а парите, спечелени от тази продажба, присвоявал. Свети Димитър се явил насън на Онисифор и с най-голяма снизходителност започнал да го изобличава:

– Брате Онисифоре, неприятно ми е, че крадеш свещи. С това ти причиняваш загуба на тези, които ги принасят; не по-малко вредиш и на самия себе си. Спомни си, че хората, постъпващи като теб, ги чака осъждане. Остави това зло дело и се покай.

Онисифор, като се събудил, почуствал срам и страх. Но след известно време забравил заповедта на светеца и отново започнал да краде, но наказанието скоро го постигнало. Веднъж един благочестив човек, като станал рано сутринта, дошъл в църквата на свети Димитър и принесъл няколко големи свещи. Запалил ги, поставил ги на гроба на великомъченика и като се помолил, излязъл от храма. Като се приближил до свещите, Онисифор протегнал ръката си, за да ги вземе, когато изведнъж се разнесъл глас от гроба на светеца:

– Ти отново правиш същото!

Поразен от този глас като гръм, Онисифор на мига рухнал на земята и лежал като мъртвец дотогава, докато не влязъл един от клириците и повдигнал обзетия от страх юноша. Веднага щом дошъл на себе си, Онисифор разказал всичко: и за греховната си страст, и за първото явяване насън на светеца, и за повторното изобличени

-Много пленени били освободени от свети великомъченик Димитър от игото на неверните. Един  епископ бил хванат от варварите и бил затворен в окови, но светецът му се явил, освободил го от оковите и охраняван от светеца, епископът благополучно пристигнал в Солун. Друг път варварите, като нахлули в пределите на града, пленили няколко жители. Между пленниците се намирали две прекрасни девици; те умеели добре да бродират на гергеф и да да изобразяват върху тъкан различни цветя, дървета, птици, зверове и човешки лица. Варварите ги отвели в своята земя и ги отдали в дар на своя княз. Като узнал за тяхното изкусно занимание, князът им казал:

– Известно ми е, че във вашата страна има един велик бог – Димитър, който върши дивни чудеса; избродирайте изображението му върху платно и аз ще му се поклоня.

Девиците отговорили:

– Не княже, Димитър не е Бог, а е само велик Божий слуга и християнски помощник. А твоето искане няма да изпълним, защото знаем, че ти не искаш да му се поклониш, а да се погавриш с изображението му.

-В моята власт са животът и смъртта ви – отвърнал им князът. – Изберете, което искате: ако направите това, което искам от вас, ще бъдете живи, а ако не изпълните заповедта ми , незабавно ще ви накажа със смърт.

Пленничките се боели да не загинат и започнали да бродират изображението на свети Димитър. Преди самия ден, когато се празнува паметта на светеца, девиците завършили работата си и през нощта на 26 октомври, седейки зад гергефа, те, като се наклонили над избродирания от тях образ, започнали да плачат:

-Не се гневи срещу нас, мъчениче Христов – казали те, – ние знаем, че беззаконният княз иска да се присмее над твоето изображение. Призоваваме те за свидетел, че ние не искахме да избродираме твоя образ; заставиха ни да направим това под заплаха от  смърт.

Плачейки по този начин над изображението на светеца, те заспали.

По време на съня им свети Димитрий по чудесен начин пренесъл (както някога ангелът – Авакум ) тези девици заедно с ръкоделието им в същата нощ в Солун на своя празник и ги поставил в църквата до своите мощи по време на всенощното бдение.

От удивление девиците не можели да дойдат на себе си и си мислели, че всичко това става насън.

Накрая те окончателно се убедили, че наистина се намират в Солун, виждат пред себе си гробницата на светеца, стоят в неговия храм, където се намира множество молещ се народ. Тогава на всеослушание започнали да благодарят на своя застъпник свети Димитър и разказали всичко, което се случило с тях. Жителите на Солун, зарадвани от това чудо, с ликуване празнували паметта на свети Димитър, а бродираният образ поставили над олтара.

-Да, братя мои, свети Димитър и всички светии се молят за нас. Но ако не изправим живота си, Божията благодат и Господните светии ще ни напуснат. Така е и станало, защото след известно време тамошният народ забравил Божиите чудеса и тези на свети великомъченик Димитър, а свещениците в църквата на светеца продавали срещу пари мирото, което изтичало от ковчега с мощите му за благодат на всички. Който искал да има един грам от мирото на светеца, трябвало да заплати за него немалка сума, дори и най-бедните и вдовиците. Св. Димитър се разгневил на това и решил да си тръгне от там по заповед на Христос.

-Преди да си тръгне свети Димитър Солунски, станали и други чудеса. Те се случили преди падането на Цариград и завладяването му от султан Мехмед II през 1453 г. След това си тръгнали не само мощите на свети Димитър, но и други свети мощи, като знак, че Господ оставя гърците за известно време заради греховете им. И ето как е станало това. Неколцина вярващи потеглили към църквата на свети Димитър на един 26 октомври. Десетина души вървели към Солун, времето било хубаво. Вече се здрачавало и на едно поле, където се пресичали път от запад с път към изток, те решили да поспят. Легнали там, на онзи кръстопът, с дисагите си, в които имало дрехи за смяна, храна и по някакъв скромен дар за църквата на светеца. Но отново станало чудо! Всички заспали, но един от тях се събудил и какво да види? Откъм Солун идвал сияещ войник, много хубаво облечен, на кон, с ореол като слънце около главата си. А от град Лариса се задавал архиерей, с всички архиерейски украшения по себе си. Тогава човекът събудил спътниците си, и ето че и другите се вцепенили от почуда – двамата пътници сияели, въпреки че било тъмна нощ. Когато стигнали на кръстопътя, архиереят попитал войника: „Откъде идваш Димитре, войн на Бога?” А светецът, който яздел, му отговорил: „Идвам от Солун, защото заради греховете на този народ Господ ми заповяда да си тръгна от там”. „Но къде отиваш?”. „Където ме заведе Господ, но вече в Солун не мога да стоя, защото се умножиха греховете на този народ”. На свой ред св.Димитър попитал архиерея, който идвал от Лариса: „А ти Ахиле, архиерей на Господа, ти откъде идваш?”.

Архиереят (това бил свети Ахил, епископ на Лариса) казал: „И аз пазех крепостта Лариса в продължение на 400 години, като там бяха мощите ми, постоянно се молех, но тази нощ дойде при мен ангел Господен и ми каза, че Господ Иисус Христос е заповядал да си тръгна от Лариса, защото Господ иска да остави гърците в ръцете на турците заради греховете им. И ние вече не трябва да пазим тази страна, защото е грешна пред Господа”. След това те се разплакали, целунали се и изчезнали. А вярващите, които се били запътили към храма, виждайки тази среднощна сцена, си казали: „Горко ни, защото Господ ни наказва, светиите си тръгват от нашата страна! Нима е вярно това, което чухме?” Тогава те си взели дисагите и, разбирайки, че скоро ще се изсипе Божият гняв, така и не посмели да отидат в Солун. Те се върнали по домовете си и разказали на всички за видяното чудо. И след по-малко от месец Солун и Лариса били завладени от турците.

-Едно от чудесата е свързано с военачалник, който имал стомашно кръвотечение. Лечението не помагало, и когато бил изгубил много кръв той помолил да го отведат в църквата на св.Димитър. Там, на място му станало по-добре и той оздравял.

-Друг военен, бил изгубил разсъдъка си, все едно го завладели демони. Неговите близки на сила го завели в храма и го оставили там цяла нощ. На сутринта от храма излязъл съвсем оздравял човек.

Мироточивите чудотворни мощи на Светия великомъч„еник Димитър Солунски

Раклата с чудотворните мощи на Свети Димитър  Солунски намираща се в едноименната катедрала в гръцкият град СолунРаклата с чудотворните мощи на Свети Димитър Солунски намираща се в едноименната катедрала в гръцкият град Солун

Едно от най-дивните чудеса, с които Бог благословил да прослави Своя велик угодник било изтичането на миро от честните му мощи. Това изтичане е дивно знамение на Божията благодат. То започнало от VІІ век. Редица писатели и историци свидетелстват за това непостижимо явление. Ще приведем свидетелството на един от писателите – Димитрий Хризолог, живял през втората половина на ХІV век: “То /мирото/ по своето свойство не е вода, но е по-гъсто от нея и не прилича на нито едно от телата на земята – нито на течните, нито на твърдите, нито на някое от изкуствено приготвените ... То е по-удивително от всички благовония, не само от приготвените с изкуство, но и от естествено създадените от Бога.” Много изцеления станали чрез помазване с това миро. Даже народи, невярващи в Христа, ценели този дивен ток. Така при превземането и опустошаването на Солун от турците през 1429 г. благоразумните от враговете вземали със себе си известно количество миро, за целебната сила на което те слушали така много. Светата църква, наричайки Свети Димитрий Мироточиви, възхвалява Христовия подвижник така: “Димитрие, отворен извор на благовонно миро.” /Канон, песен 1/. “От теб се изливат вечнотечащи извори от миро.”

Иконата на  Свети .Димитър ще защити вашия дом от всякакво зло. Той е непрестъпна крепост за недробожелатели и стихийни бедствия. Вие и вашите близки ще придобиете увереност и ще се избавите от безпокойството за бъдещето.

Иконата на  Свети .Димитър ще защити вашия дом от всякакво злоИконата на Свети .Димитър ще защити вашия дом от всякакво зло

За какво помага иконата

Св.Димитър Солунски се почита като покровител на военните. Неговата икона помага на всички, чиято професия е свързана с военното дело. Неговият образ олицетворява обичта на светиите към отечеството. За мъжете, чийто покровител е светецът, иконата защитава от болести и нещастни случаи и помага за постигането на достойно място в обществото.

Молитва към Свети Димитър Солунски Чудотворец:

Свети и славни великомъчениче Христов Димитре, бърз помощник и топъл защитник на всички, с вяра обръщащи се към теб! Стоящ с дръзновение в небесното царство, измоли от Него опрощаване на нашите грехове, и избави нас от всепогубващите язви, трус, потоп, огън, меч и вечни кавги. Моли за Неговата благодат, да дари всеки град, всеки храм и всяка християнска страна. Ходатайствай пред Царя за победа над врага, мир, тишина, твърдост във вярата и благочестие за цялата наша държава: на всички, почитащи твоята честна памет, измоли благодатна подкрепа за благи дела, за да можем с твоите молитви да наследим Царството небесно за вечно прославяне на Отца, Сина и Светия Дух! Амин.

Народният празник Димитровден

Според народните представи от Димитровден започва зимата, народна поговорка гласи: „Георги носи лято, Димитър — зима“.

Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по—голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки — „Дойде ли Димитър, идва и снегът“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите.

Затова около празника е една от най-големите Задушници. Българско народно предание представя Св. Димитър като брат близнак на Св. Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски — за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове.

Икона на двамата светци-войни Георги и ДимитърИкона на двамата светци-войни Георги и Димитър

Димитровден се характеризира с обредно полазване — гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича булезен, булезване или полязка. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна.

На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца. Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния — от петел, ако именникът е мъж и от кокошка, ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

Характерни са и трите дни след Димитровден, т. нар. Миши дни.

Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачи те, техниците, инженери те и металурзите.

Датата 26 октомври е приета и за ден на Сливен, Видин и Айтос.

На 26 октомври Димитровден имен ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита

Използвани източници: pravoslavieto.com, svetlinaiikoni.blogspot.bg "Жития на светиите" София 1991г.

 

Печат PDF

Back to top

Copyright © Вселена нюз 2019

joomla templates by Free Joomla Templates & Projektowanie stron Szczecin.