You are here: Home Вселената Религиите Велики християнски светци: Свети Спиридон епископ Тримитунтски

Велики християнски светци: Свети Спиридон епископ Тримитунтски

Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 

Свети Спиридон епископ Тримитунтски Чудотворец, правослвна икона Свети Спиридон епископ Тримитунтски Чудотворец, правослвна икона

На 12 декември Българската православна църква почита паметтта на Свети Спиридон епископ Тримитунтски Чудотворец един от великите християнски светци от 4 век съвременник на Свети Николай архиепископ Мирликийски.

Роден през 270 година при управлението на император Константин Велики в селището Асия, Кипър. Син на прости хора, той и сам бил простодушен, смирен и добродетелен. От детските си години Спиридон бил пастир, а когато станал пълнолетен, се оженил и имал деца. От тях по име до нас е достигнала само дъщеря му Ирина, която за себе си избрала девството и умира преди своя баща.

Спиридон водел чист и богоугоден живот, подражавайки на Давид в кротостта, на Иаков в сърдечната простота и на Авраам - в любовта към странниците. Живеейки така в света, той благоугодил на Бога и се удостоил с дара на чудотворството - изцелявал неизлечими болести, прогонвал бесовете, като същевременно межел да прониква в душите на хората, да чете техните мисли и да дава съвети,които да ги предпазват от влиянието на лукавия.

Заради богоугодният му и свят живот Спиридон бил поставен за епископ на град Тримитунт при царуването на император Константин Велики и на сина му Констанций.

И на епископската катедра той продължавал да върши големи чудеса.

Участвал в Първият Вселенски събор в Никея през 325 година свикан по нареждане на император Константин Първи с цел да се спрат разногласията в църквата предизвикани от арианството. Съборът осъжда учението на александрийския презвитер Арий като ерес и приема т.нар. Символ на вярата. В Никея се създава и традицията всички по-важни религиозни въпроси да се решават на вселенски събори.

На прочутия Никейски събор, в разгара на люти дебати божият угодник Спиридон, за да убеди опонентите си, стиснал керемида в ръка. От единия ? край излязъл огън, от другия потекла вода.

Той бил и сред избранниците взели участие и в поместният Сердикийски събор. свикан през 342 г. в Сердика (днешна София) от императорите Констанс и Констанций II, за да се осигури църковен мир в Римската империя.

Според житието му Свети Спиридон изхранвал сиромаси и бедняци и приемал много странници в дома си. Излекувал император Констанций II от тежка болест. В живота си е сторил много добри дела за християнската вяра, да разберат хората нейната доброта и човечност, да повярват в силата на Христовата вяра, която помага и закриля.

Умира на 12 декември  343 година в Кипър тленните му останки са положени в църква  в град Тримитунт. В средата на 7 в. мощите на светеца са извадени и тържествено пренесени в Константинопол.

През 1453 г. преди превземането на Константинопол от турците мощите на Свети Сипиридон епископ Тримитунтски Чудотворец са  били изнесени от там и за кратко са пребивавали в Сърбия, от където през 1460 година са били пренесени на остров Керкира (Корфу), където се намират и до днес в църква носеща името на Свети Спиридон епископ Тримитунтски.

Саркофагът, в който са положени е със сребърен обков, украсен с орнаменти и сцени от живота и чудесата на Божия угодник.

Мощите на Свети Спиридон се изнасят за поклонение, само три пъти годишно – на Великден, на 11 август – датата, на която св. Спиридон е спасил острова от нападението на турците, и на празника му - 12 декември.

На два пъти през годината се сменят одеждите, с които са облечени мощите на светеца. Удивителното в случая е, че винаги тялото му се облича в нови одежди и обувки, а след шест месеца те са силно захабени, а обувките много износени, затова и мнозина вярват, че и до ден днешен светецът обикаля по света и помага на нуждаещите се. Друг удивителен факт, който науката не може да обясни е, че тялото на св. Спиридон има постоянна телесна температура от 36.6 градуса.

Римокатолическата църква също, като православната почита паметта на Свети Спиридон епископ Тримитунтски Чудотворец но с два дена по-късно на 14 декември.

Славата на Свети Спиридон Тримитунтски още преживе заради светият му богоугоден живот неговите чудотворни способности е била толкова голяма, че непосредствено след смъртта му почти всички църковни историци и писатели от 5 в. след Рождество Христово ще счетат за необходимо да му отделят специално внимание – Руфин Аквилейски, Сократ, Созомен, Геласий Кизикийски, Геласий Кесарийски, св. Атанасий Александрийски и др.

Най-старото достигнало до нас житие на св. Спиридон е на епископа на гр. Пафос (югозападен Кипър) Теодор (7 в.).

В това житие са включени много от чудесата на Свети Спиридон. Житието, написано от епископ Теодор, е запазено в няколко ръкописа, най-ранният от които е Йерусалимският. Следващото по древност запазено житие е т.н. „Лаврентиево”, което се е съхранило в един единствен екземпляр във Флоренция.

Четвъртото житие, което исторически добива най-голяма популярност и разпространение във Византия и силно повлиява на славянските жития на Св. Спиридон Тримитунтски е дело на блаженият Симеон Метафраст.

Житие  на Свети Спиридон епископ Тримитунтски и чудеса станали преживе по неговото молитвено застъпничество пред Бога

Родина на дивния Спиридон бил остров Кипър, където се родил през 270година в селището Асия в семейството на обикновени кипърски селяни. И самият той, както съобщават неговите житиеписци, бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот.

От детинство бил овчар. Като станал пълнолетен, той се оженил, имал деца,като до нас са достигнали единствено повече сведения за дъщеря му Ирина която за себе си избрала девството и умира преди своя баща по времето, в който той участвал в Първият велик събор провел се в Никея през 325 година.

След, като овдовял Спиридон започнал да употребява целия си имот за помагане на ближните, които обичал искрено, както заповядал Господ: хранел бедни и сираци, приемал радушно странници.

Господ му помагал в неговите добри дела, като му дарувал сила по чудесен начин да изцерява болните.

В царуването на император Константин Велики Спиридон бил поставен за епископ в град Тримитунт, на остров Кипър.

Негови ученици и спътници на новият епископ Спиридон Тримитунтски станали Св. Трифилий Ледърски (Левкозийски) и дякон Артемидор.

Бъдещият велик християнски светец Спиридон преживе се отличавал с голяма любов и грижа за паството, особено за бедните, както и за правилността на извършването на църковното богослужение.

Заради богоугодният му и сват живот Спиридон се прославил с чудотворната си дарба. Постоянно при него идвали болни за помощ и изцеление; владетелите му оказвали почит, но всичко това не подействало върху смиреното сърце на светителя. Божият угодник знаел, че земната слава е нищожна. Да служи на Бога било винаги негова единствена грижа. Той учел, че земното богатство няма истинска цена и измамва човека, като привлича неговите мисли и желания.

И в епископския си сан Спиридон запазил своите прости обичаи: избягвал всякакъв разкош, продължавал да се занимава със земеделие и сам заедно с жътварите жънел своите ниви; във всяко време бил достъпен за бедните, като употребявал за подпомагане всичко, което имал - давал помощи и съвети, поучавал с прости думи, пълни с любов и божествена мъдрост. Всички нещастни отивали при св. епископ с твърда надежда, че непременно ще намерят у него съчувствие и помощ.

Просветен от Св. Дух, Спиридон узнавал тайните помисли и прегрешения на хората. Такава прозорливост му помагала да поучава чрез чувства на любов и милосърдие към ближните.

Тримитунтският епископ Спиридон взел участие в Първият вселенски събор, свикан на 3 май 325 година в Никея по искане на император Константин Велики при управлението на Константинополския архиепископ Митрофан, Римския папа Силвестер и император .за осъждане лъжливото учение на арианството дело на Арий-древноримски християнски теолог.

Като Глава и Основател на войнстващата Църква на земята, Господ Иисус Христос, и оставил велико обещание, вселяващо мъжество в сърцата на верните негови последователи: "Ще съградя Църквата Си" - изрекъл Той - и портите адови няма да и надделеят". Но това радостно обещание съдържало и пророческо предсказание за това печално явление в живота на Църквата Христова на земята, че тя трябва да премине в борба с тъмните адски сили, които непрестанно, в един или друг образ се опитват да рушат непоклатната твърдина, въздигната от Господа сред бурните вълнения на световното зло.

Първите три века от своето съществуване Църквата претърпяла гонение, отначало от страна на иудеите, а после и на езичниците, което било особено яростно; най-добрите синове на Църквата претърпели мъчение и дори смърт заради изповядване на Името Христово.

Тогава на някои места от гръко-римската империя се пролели потоци християнска кръв, но силата на външното оръжие не могла да победи вътрешната сила на духа, и езическият меч накрая бил принуден да падне пред смирения знак на Кръста Христов, когато в началото на IV век на гръко-римския трон се възцарил християнски император, светият равноапостолен Константин Велики. С неговото възцаряване се прекратила самата възможност за гонение, но не и действащата вражеска сила на дявола. Като не успял да победи Църквата отвън, той се опитал да я победи отвътре, възбуждайки арианската ерес (лъжеучение), унищожаваща Лицето на Основателя на Църквата - Иисуса Христа.

Основните положения на арианската ерес се свеждали до следното:

"Било време, когато съществувал само Един Бог Отец, нероден, Първопричина на всичко. Искайки да създаде свят, и знаейки, че светът, разбира се, ще бъде отделен от Бога и не ще може да понесе непосредствените действия на творческите Му сили, Бог Отец сътворил от несъществуващото посредническо Същество между Себе Си и света - Сина Божий, та чрез Него да създаде света. Като сътворен от несъществуващото, Синът е също така изменяем по природа, както е изменяемо творението."

С една дума, ерес, признаваща Христа, Сина Божий не за Бог, единосъщен на Отца, а за сътворено Същество, макар и най-съвършено от всички твари. По името на своя родоначалник тази ерес е известна в историята на християнската Църква като арианство.

Роден в Либия през 256 г. Арий той бил човек строг и безукорен в личния си живот, ученик на антиохийския презвитер Лукиан. Външно скромен, в действителност той бил много честолюбив.

Той бил повлиян от гностицизма / се отнася до разнообразно, синкретично религиозно движение, съдържащо различни вярвания. Гностици е прието да се наричат представителите на религиозни течения, опитващи се да съчетаят евангелието с източно-елинистичната теософия, окултизма и митологията. Разцветът на гностицизма е през II - III в., но влиянието му е по-продължително. Една гностическа секта съществува и в наше време - това са мандеите/ и смятал, че Бог е толкова отделен от света, че въплъщението е невъзможно, и че Бог е просто единство (монада).

От това следвало, че Синът бил сътворен преди създанието на света, а не е вечно роден от Отца, което противоречало на учението за Св. Троица (Божието триединство). Въпреки, че партията на полуарианите също подписала символа, тяхното учение, което въвеждало йерархия в Троицата също било отхвърлено с добавката, че Сина е единосъщен (Homousios) на Отец - т.е. че Отец и Син имат еднаква природа и същност.

Петър, Александрийски епископ, ръкоположил Арий в дяконство, но впоследствие го отлъчил от Църквата заради действено съучастие в една от местните църковни партии, проникната от разколнически стремления. Ахил, приемникът на епископ Петър, приел отлъчения Арий в общение с Църквата, посветил го в свещенство и му връчил една александрийска енория. След смъртта на Ахил, по свидетелството на някои църковни писатели, Арий се надявал да заеме мястото на епископската катедра, но в действителност на епископския престол бил избран Александър.

На едно от събранията на александрийските презвитери в 318 г., когато епископ Александър водел беседа на тема единството на Пресвета Троица, Арий го обвинил в савелианство, изказвайки свои еретически убеждения по въпроса за Второто Лице - Сина Божий. Епископът се опитал да вразуми заблудения презвитер Арий първо с дружески увещания, но последният оставал непреклонен.

Междувременно неколцина ревнители за правата вяра порицали епископа за снизхождението му към Арий толкова настоятелно, че Александрийската църква се изправила пред опасността от разкол. Тогава епископ Александър, признавайки неправославното мислене на Арий, го отлъчил от църковно общение.

После Арий бил приет от няколко епископи, сред които най-известни са Теона Мармарикски и Секунд Птолемаидски. Към тях се присъединили и двадесет презвитери, още толкова дякони и множество девственици.

Виждайки, че злото се разраства, Александър свикал в 320--325 г. Събор на подведомствените му епископи, които също отлъчили Арий от Църквата. Невъзможността повече да остане в Александрия заставила Арий да потърси убежище за себе си отначало в Палестина, където се постарал да увеличи броя на своите привърженици, по същото време, когато епископ Александър разпространявал послания, предпазващи от увличане в еретическото учение и решително отказвал да се помири с Арий, за когото се застъпвали неколцина, начело с Евсевий, епископ Кесарийски.

Прокуден от Палестина по настояване на Александрийския епископ, Арий дошъл в Никомидия, където епископ бил Евсевий; също ученик на Лукиан. Един Витинийски местен събор, ръководен от Евсевий Никомидийски, признал Арий за православен и Евсевий го приел в църковно общение. По време на пребиваването си в Никомидия Арий съставил книга "Талия".

Книгата имала предназначението да бъде разпространявана сред простолюдието, чието разположение той умеел да печели на своя страна: тук в общодостъпна полустихотворна форма Арий излагал своето еретическо учение за Сина Божий - и с тази цел се разпространявало съчинението му; той съчинил и песни за мелничари, матроси и пътешественици.

Църковният смут от надигналата се ерес, все повече разпространяваща се, достигнал до самия император Константин, който му обърнал внимание.

 Православна икона на Свети Константин Велики. Флавий Валерий Аврелий Константин[ (27 февруари 280 –22 май 337 г. ), известен също като Константин I или Константин Велики, е римски император. Провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 година, той отстранява всички съперници за властта и управлява Римската империя (еднолично от 324 г.) до своята смърт през 337 година. Константин I Велики официално е признат за първия християнски римски император. Заслуга на Константин е налагането и спазването на Миланския едикт на толерантността през 313 г., с който се слага край на институционализираното преследване на християните в империята. Византийският литургичен календар, използван от Източноправославната църква и източнокатолическите църкви с византийски обред, почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата „Велики“ за своите приноси към християнството. През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: ????????????????? – Градът на Константин), след смъртта на Константин в 337 и остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години. Православна икона на Свети Константин Велики. Флавий Валерий Аврелий Константин[ (27 февруари 280 –22 май 337 г. ), известен също като Константин I или Константин Велики, е римски император. Провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 година, той отстранява всички съперници за властта и управлява Римската империя (еднолично от 324 г.) до своята смърт през 337 година. Константин I Велики официално е признат за първия християнски римски император. Заслуга на Константин е налагането и спазването на Миланския едикт на толерантността през 313 г., с който се слага край на институционализираното преследване на християните в империята. Византийският литургичен календар, използван от Източноправославната църква и източнокатолическите църкви с византийски обред, почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата „Велики“ за своите приноси към християнството. През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: ????????????????? – Градът на Константин), след смъртта на Константин в 337 и остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години.

За да изясни спора в раздиращата се Църква, той, посъветван от няколко епископи, главно Евсевий Кесарийски, който имал особено влияние над него, се обърнал с писмо, адресирано едновременно до епископ Александър и до презвитер Арий, като ги увещавал към мир и единомислие.

С писмото на императора в Александрия бил изпратен Осия Кордубски, един от най-старите и уважавани епископи. На места в Александрия избухвали спорове.

Осия се убедил в необходимостта от решителен мир и унищожаване на злото, тъй като раздорите в Църквата дотолкова се развихрили, че предизвиквали насмешка в езическите театри, а на някои места при бурни смутове дори нанасяли оскърбление на статуята на императора. Когато Осия, връщайки се в Константинопол, разяснил на император Константин истинското положение и същност на нещата, последният с подобаваща сериозност погледнал на раздора в Църквата, предизвикан от Арий.

Решено било да се свика Вселенски събор, за да се възстанови нарушеният мир - църковен и обществен, - а също така да се реши неотдавна възобновеният спор за времето на празнуване на Пасха. Отначало с обединението на Изтока и Запада под властта на един християнски император се явила необходимостта от Вселенски събор.

Съборът бил определен да се проведе в Никея. Императорът издал особено разпореждане, което облекчило свиканите на мястото на събора в тяхното пътешествие.

Издръжката им по време на съборните заседания той наредил да се представи като отчет в съответните им държави. Повечето от епископите пристигнали от Източната половина на империята; един епископ бил представител на Скития и един - на Персия; от Западната половина, където още не били проникнали надигналите се поради арианството раздори, на събора присъствали само Осия Кордубски, Цецилиан Картагенски и заместници на престарелия римски епископ Силвестър - презвитерите Витон и Винцентий. Всички епископи били общо 318.

Освен епископите участвали презвитери и дякони повече от 2000 души. Дори няколко езически философи се явили на събора и водели беседи с епископите по сходни въпроси.

Първият вселенски събор провелсе в Никея на 3 май 325 годинаПървият вселенски събор провелсе в Никея на 3 май 325 година

На събора се оформили три течения своеобразни партии, действащи преди времето на събора: две от тях държали противоположни позиции по въпроса за Второто Лице, Сина Божий, а третата поддържала средна позиция, примирителна между двете крайни.

Православната партия била съставена предимно от изповедници, претърпели мъчения за Името Христово по време на гоненията. Членовете на тази партия "се чуждеели - по думите на Созомен - от нововъведенията във вярата, която е предавана исконно"; особено по отношение на учението за Света Троица те считали за необходимо да подчинят разума на светата вяра, "тъй като тайнството на Светата покланяема Троица превишава всеки ум и всяко слово, и бидейки съвършено непостижимо, се усвоява само по вяра."

Поради това на въпроса за същността на Сина Божий, подлежащ на разискване на Събора, православните гледали като на тайна, непостижима за човешкия ум, но същевременно изказвана в строго определено догматическо учение, според което Син Божий е толкова съвършен Бог, колкото е Отец: "Христос казал: "Аз и Отец едно сме" (Йоан 10:30). С тези слова Господ не казва, че две единства съставляват една Ипостас, но че Синът на Отца точно и съвършено съдържа и съхранява едно естество, същото като на Отца, имащ в Себе Си отображение на самото естество като подобие на Отца и нищо в Неговия образ не се различава от Отца".

Най-важните представители на православната партия на събора били: Александър, епископ Александрийски, Осия, епископ Кордубски, Евстатий, епископ Антиохийски, Макарий, епископ Иерусалимски, Иаков, епископ Низибийски, Спиридон, епископ на остров Кипър, Пафнутий, епископ на горна Тиваида, и Николай, епископ Мирликийски /който на събора в Никея в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и в присъствие на цялото събрание му ударил плесница /, Александър Александрийски и Осия Кордубски били ръководители на партията на православните.

Съвършено противоположна на православната партия на събора била строго арианската, чиито представители били хора "изкусни в споровете и презиращи чистата простота на вярата", хора, които поставяли въпросите на вярата, както и всички други, на разсъдъчно изследване, стремейки се да подчинят вярата на знанието. Начело на тази партия със своето еретическо учение, разтърсващо самите основи на християнството, бил Евсевий Никомидийски - опора на арианството и "първостепенен епископ на времето", както и епископите Минофан Ефески, Патрофил Скитополски, Теогнис Никейски, Теона Мармарикски и Секунд Птолемаидски. Тази в строгия смисъл на думата арианска партия не била многочислена, наброявала не повече от 17 членове.

В средната между двата уклона партия с доста голяма численост епископи, колебаещи се между православие и арианство, влизали онези, които впоследствие получили названието полуариани, които, макар и да почитали Сина Божий като Бог, не признавали Неговата Божественост като равна на Божествеността на Отца, а като намираща се в подчинено спрямо Отца отношение. Глава на тази партия бил известният църковен историк Евсевий Кесарийски.

Някои епископи, знаейки, че епископ Спиридон не е изучавал науки, се стараели да го отклоняват от прения с привържениците на Арий, понеже се бояли, че няма да съумее да защити и обясни истинското учение.

Но Спиридон имал това, което не може да даде земната мъдрост: той имал твърда и жива вяра. В него действал Св. Дух, Който учи на всяка истина и затова неговите прости думи силно действали на Ариевите привърженици. Те разбрали истината и се отричали от заблужденията си. В думите на Спиридон те чувствали непреодолима сила, с която не могли да се борят.

С позволението на император Константин Велики на събора в Никея присъствали и гръцки мъдреци, наричащи се перипатетици.

Най-мъдрият от тях се притекъл на помощ на Арий и се превъзнасял с изкусната си реч, като се опитвал да осмее православното учение.

Гръцките мъдреци били последователи на философията на Аристотел. Тази школа се появила в края на IV в. пр. Р. Хр. и съществувала около осем века. Впоследствие имала последователи и сред християните. Името си получила от това, че нейният основател Теофраст дарил на школата градина с олтар и покрити коридори (?????????). Бел.ред.

Блаженият Спиридон, който познавал само Иисуса Христа, “и то Иисуса Христа разпнат” (Ср. 1Кор. 2:2), молел светите отци да му позволят да влезе в спор с него. А те не му позволявали, защото не бил обучен в науките и изобщо не познавал гръцката мъдрост.

Но светият знаел каква сила има премъдростта свише и колко немощна е пред нея човешката мъдрост. Той се обърнал към мъдреца и казал:

- Философе! В името на Иисуса Христа, чуй това, което ще ти кажа.

Философът се съгласил да го изслуша и светият започнал беседата си.

- Един е Бог - казал той, - сътворил небето и земята, създал от прах човека и устроил всичко останало, видимо и невидимо, със Своето Слово и Дух. И ние вярваме, че Словото е Син Божий и Бог, Който, смилил се над нас, заблудените, се родил от Девата, живял с хората, пострадал и умрял заради нашето спасение, а после възкръснал и възкресил със Себе си и целия човешки род. Ние очакваме, че Той ще дойде да съди всички нас с праведен съд и на всеки ще въздаде според делата му. Вярваме, че Той е единосъщен с Отца и е равен на Него по власт и чест... Така изповядваме ние и не се стараем да изследваме тези тайни с любопитен ум. И ти не се осмелявай да изследваш как е възможно това, защото то е непостижимо за ума ти и далеч надхвърля всяко човешко знание.

Светият помълчал малко и попитал:

- Не си ли представяш и ти всичко по този начин?

Но философът мълчал, като че никога не бил участвал в прения. Той не можел да възрази нищо против думите на светия, в които се усещала някаква Божествена сила в изпълнение на казаното в Свещеното Писание: “защото царството Божие е не в думи, а в сила” (1Кор. 4:20). Накрая той промълвил:

- И аз смятам, че всичко е наистина така, както ти казваш.

Старецът казал:

- Тогава ела и вземи страната на светата вяра.

Философът се обърнал към приятелите и учениците си и заявил:

- Чуйте! Докато спорът с мен се водеше чрез доказателства, аз им противопоставях други и с изкуството си да водя спор отразявах всичко, което се изтъкваше. Но когато вместо доводи на разума, от устата на този старец излезе някаква особена сила, доказателствата станаха безсилни пред нея, защото човек не може да се противи на Бога. Ако някой от вас мисли като мен, нека да повярва в Христа и заедно с мен да последва светия старец, чрез чиито уста говореше Сам Бог.

И той приел православната християнска вяра и се радвал, че в пренията бил победен от светия за своя собствена полза. Радвали се и всички православни, а еретиците били посрамени.

След края на събора, на който Арий бил осъден и отлъчен, всички участници и свети Спиридон се разотишли.

Съборът в Никея осъдил учението на александрийския презвитер Арий като ерес и го отлъчил от църквата Христова заради разкола, който посял в нея.

Арий умрял в Константинопол през 336 година.

Никейският събор приел Символът на вярата

Верую или Символът на вярата (на църковнославянски вярвам, на латински Credo) е древен текст, с който християните изповядват своята вяра по време на своите съвместни и лични молитви.

Свети Константин Велики в центъра на иконата  с архиереите, участници на Първия вселенски събор, носещи Никейския символ на вярата. Крайният в ляво  от Свети Константин на първият ред е Свети Спиридон епископ Тримитунтски ЧудотворецСвети Константин Велики в центъра на иконата с архиереите, участници на Първия вселенски събор, носещи Никейския символ на вярата. Крайният в ляво от Свети Константин на първият ред е Свети Спиридон епископ Тримитунтски Чудотворец

В дванадесетте члена на Символа са изложени накратко и точно основните истини на вярата. Първите седем члена - относно Бог Отец и Господ Иисус Христос - са съставени от светите Отци на Първия вселенски събор в Никея (325 г.). Последните пет члена - относно Бог Дух Свети, Църквата, Кръщението, Възкресението на мъртвите и вечния живот - са добавени на Втория вселенски събор в Цариград (381 г.).

Поради това Символът на вярата се нарича също Никео-Цариградско Верую.

Текста на Символа на вярата:

Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.

И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.

И възкръсна в третия ден, според Писанията.

И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.

И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.

Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

Чакам възкресение на мъртвите.

И живот в бъдещия век! Амин.

На този Първи вселенски събор в Никея събор се взима решение Великден да се празнува отделно от еврейската Пасха на първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Така се определя разлика от 14 дни между двата празника.

Съборът фиксирал първенството на епископите на петте най-големи църковни центрове: Рим,Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим.

В Сердикийският поместен събор участва кипърският презвитер Спиридон епископ на град Тримитунт

През 343-344 г. в. Сердика се провел нов събор замислен като голям вселенски събор, който да възстанови мира в Църквата след разкола, причинен от арианите на него присъствали 318 епископи от цялата Римска империя. Съборът бил свикан от синовете на св. Константин Велики, управляващи разединената вече империя - източният император-арианин Констанций II и император Констанс (Констанц).

Авторитетни участници в него били домакинът-епископ на Сердика Протоген Сердикийски и св. Атанасий Велики - по това време все още изгонен от арианите от Александрийската катедра.

Може би, защото едно от главните действащи лица на събора бил Свети Атанасий Велики името на Св. Спиридон Тримитунтски останало в неговата сянка. Но именно Св. Атанасий Велики бил този, който документирал, че Свети Спиридон е присъствал на събора в София.

В своята така наречена „Втора апология”(Athanasius, Apologia Secunda 50) в нея той изрежда имената на участниците на събора в Сердика, като ясно указва на присъствалите от Кипър 12 епископи, сред които са и Божият угодник Спиридон епископ Тримитунтски и правоправещият епископ на съседната епархия бъдещият светител Трифилий (Левкозийски), който бил ученик на Св. Спиридон и автор на първото негово житие.

Свети  Атанасий Александрийски указва на неговото участие и подписване решенията на Сердикийския събор, докато за участието му в Първия вселенски събор съдим по включването му в един доста по-късно съставен списък на „318-те отци” от събора.

Епископите от изток не искали да участват заедно с Атанасий и Маркел на общ събор, понеже те са били чрез синоди осъдени и смъкнати - Атанасий на Синода в Тирос 335 г., Маркел на Синода в Константинопол 336 г. Епископите от запад настоявали, че двамата били оправдани от Римския Синод през 341 г. Така събирането се разцепило на 2 конкуриращи се синода, които се осъждали взаимно.

Сердикийският събор замислен, като вселенски останал в историята като поместен,заради самият начин, по който се е провел, който го е лишил от този върховен статут.

Но все пак събитието заема достойно своето място в историята на Църквата през решителния IV век. значението му за Църквата било огромно.

Сердикийският събор утвърдил православното учение за Света Троица и Символа на вярата, приети на Първия Вселенски събор.

На Сердикийския събор защитникът на Православието Св. Атанасий бил оправдан и възстановен за александрийски епископ. Недоволните от развоя на събитията около 80 ариански духовници, предимно от източните провинции на империята, се оттеглили на свой събор-продължение във Филипопол.

Някои от сградите, в които са заседавали и обитавали отците от Сердикийския събор, са запазени и до днес. Това са базиликата “Св. София”, “гражданската” сграда непосредствено до ротондата “Св. Георги”. Други, които не са запазени до днес, са резиденцията на губернатора, която се намирала под днешната църква “Св. Неделя”, а също и императорският палат, който вероятно се е намирал в големия комплекс от сгради в центъра на София, до храма “Св. Николай” и Софийската митрополия.

Неизброими са били приживе чудесата извършени по Божията воля с молитвеното застъпничество на Свети Спиридон епископ Тримитунтски Чудотворец по чиито молитви Бог освен, че помагал на хората в нужда, вразумявал грешниците, изцелявал неизличимо болни за тогавашната медицина и възкресявал дори мъртвите.. Част от тях са били записани в житието му, а част са събрани в отделни сборници и продължават да се допълват с нови.

-Веднъж на остров Кипър имало страшна суша, настъпил глад и мор и загинали много хора. Небето се заключило и само втори Илия или подобен на него можел да го отвори със своята молитва .

Такъв се оказал свети Спиридон, който виждал бедствието, застигнало народа, и бащински скърбял за загиващите от глад. Той се обърнал с усърдна молитва към Бога и небето веднага се покрило с облаци. Излял се обилен дъжд, който не спирал няколко дни. Светият се помолил отново и небесата се прояснили. Земята била напоена обилно, нивите дали богата реколта, градините и лозята се отрупали с плод и по молитвите на Божия угодник след глада настъпило голямо изобилие.

Но след няколко години заради греховете на хората по Божие допущение страната отново била застигната от глад и богатите търговци на хляб се радвали на поскъпването му, защото се запасили със зърно, събрано през плодородните години. Те отворили житниците си и започнали да продават на висока цена.

Неизброими са били чудесата извършени по Божията воля с молитвеното застъпничество на Свети Спиридон епископ Тримитунтски ЧудотворецНеизброими са били чудесата извършени по Божията воля с молитвеното застъпничество на Свети Спиридон епископ Тримитунтски Чудотворец

В Тримитунт имало един търговец, който страдал от ненаситна алчност за пари и неутолима страст към наслажденията. Той закупил от различни места много зърно и го докарал с кораби в Тримитунт, но не пожелал да го продава на цената, която по това време се задържала в града. Събрал го в складове, изчаквайки да се увеличи гладът, за да го продаде по-скъпо и да получи голяма печалба. Когато гладът станал почти всеобщ и се усилвал от ден на ден, той започнал да продава зърното си на най-висока цена. Веднъж при него дошъл един беден човек, който се кланял унизено и със сълзи го молел да му окаже милост - да му даде малко хляб, за да не умре от глад заедно с жената и децата си. Но немилосърдният и алчен богаташ не пожелал да стори това и казал:

- Иди и донеси пари - тогава ще купиш каквото поискаш.

Беднякът, изнемогвайки от глад, отишъл при свети Спиридон и с плач му разказал за сиромашията си и за безсърдечието на богатия.

- Не плачи - казал му светецът. - Иди си у дома, защото Светият Дух ми казва, че на сутринта къщата ти ще е пълна с хляб, а богатият ще те моли сам и ще ти го дава даром.

Човекът въздъхнал и си тръгнал. Щом настъпила нощта, по Божието повеление завалял силен дъжд, който наводнил житниците на сребролюбеца и водата отнесла цялото му зърно. Заедно с домашните си той тичал из целия град и умолявал всички да му помогнат, за да не се превърне от богаташ в най-последен бедняк. А бедните хора, като видели зърното, разпиляно по пътя от потоците, започнали да го събират. Събрал си в излишък и онзи бедняк. А богатият видял явното Божие наказание и започнал да го умолява да вземе даром толкова, колкото пожелае.

Така Бог наказал богаташа заради немилосърдието му и по пророчеството на светеца избавил бедния от глад и нищета.

Един земеделец, познат на свети Спиридон, по време на глада отишъл при същия богаташ с молба да му даде на заем зърно, за да се изхрани, като обещавал да му го върне с лихва, когато дойде време за жътва. Освен разрушените от дъжда житници, богатият имал и други, пълни с хляб, но тъй като не си взел поука от първата си загуба и не се излекувал от скъперничеството, той се показал немилосърден и към този бедняк и дори не пожелал да го изслуша.

- Без пари - казал той - няма да получиш от мен и зрънце.

Бедният земеделец заплакал, отишъл при Божия светител Спиридон и му разказал за нещастието си. Светителят го утешил и го отпратил, а на сутринта сам отишъл при него и му занесъл цяла купчина злато. Откъде взел златото, ще разкажем по-късно. Той го дал на земеделеца и казал:

- Брате, отнеси го на онзи търговец и му го дай като залог, за да ти даде на заем толкова пшеница, колкото ти трябва за препитание. Когато дойде време да се събира реколтата и имаш излишък на зърно, изкупи залога и го донеси отново при мен.

Човекът взел златото от светителските ръце и побързал към дома на богаташа. Користолюбецът се зарадвал и веднага му дал толкова зърно, колкото му било нужно. После гладът отминал, реколтата била добра и след жътвата земеделецът веднага върнал с лихва заема, откупил залога си и с благодарност го отнесъл на свети Спиридон. Светият взел златото и отишъл заедно със земеделеца в градината си.

- Да идем, брате - казал той, - и заедно да върнем на Онзи, Който така щедро ни зае.

Сложил златото край оградата, вдигнал очи към небето и възкликнал:

- Господи, Иисусе Христе, Който със Своята воля всичко съзиждаш и претворяваш! Пред очите на египетския цар Ти превърна Моисеевия жезъл в змия (Изх. 7:10). Заповядай и на това злато, което направи от твар, отново да приеме първоначалния си вид. Тогава и този човек ще узнае как се грижиш за нас и на дело ще научи казаното в Свещеното Писание: “Господ върши всичко, що иска” (Пс. 134:6)!

Докато се молел така, златото изведнъж се размърдало и се превърнало в змия. Така отначало по молитвите на светеца тя била превърната в злато, а после по същия чуден начин отново станала змия. Като видял това, земеделецът затреперил от страх, паднал на земята и заявил, че не е достоен за такова дивно благодеяние. После змията се скрила в дупката си, а изпълненият с благодарност земеделец се върнал вкъщи, изумявайки се на величието на чудото, сътворено от Бога по молитвите на светия.

-Един добродетелен мъж, приятел на светеца, поради завистта на зли хора бил наклеветен пред градския съдия и затворен в тъмница, а после без вина бил осъден на смърт. Като научил за това, блаженият Спиридон отишъл да избави приятеля си от незаслуженото наказание. По това време в страната имало наводнение и потокът по пътя му се препълнил с вода, излязъл от бреговете си и станал непроходим. Чудотворецът си спомнил как Иисус Навин с ковчега на завета преминал по сухо Иордан (Иис. Нав. 3:14-17) и вярвайки в Божието всемогъщество, заповядал на потока като на слуга:

- Спри! Така ти повелява Владиката на света, за да мога да премина и да бъде спасен човекът, заради когото бързам.

Щом казал това, потокът веднага спрял и се отворил път не само за светеца, но и за всички, които вървели с него. Свидетелите на чудото побързали при съдията и го известили за идването на светеца и за сътвореното от него чудо. Съдията веднага освободил осъдения и го предал невредим на свети Спиридон.

-Преподобният виждал и тайните грехове на хората. Веднъж, докато си почивал от пътуването в дома на един страннолюбец, някаква жена, която пребивавала в незаконно съжителство, пожелала по местния обичай да умие нозете му.

Но той узнал греха й и наредил да не се докосва до него. Светият казал така не защото се гнусял от грешницата и я отхвърлял: нима е можел да се гнуси от грешниците ученикът на Господа, Който ял и пил с митари и грешници (Мат. 9:11)?

Не, той искал да накара жената да си спомни прегрешенията си и да се засрами от нечистите си помисли и дела. И когато тя продължила настойчиво да се старае да умие нозете му, светият, желаейки да я избави от гибел, я изобличил с любов и кротост, напомнил й за греховете и я подтиквал да се покае. Жената се ужасила и удивила, че най-тайните й деяния и помисли не останали скрити от очите на Божия човек. Обзел я срам и със съкрушено сърце паднала в нозете на светеца, умила ги не с вода, а със сълзи, и сама си признала греховете, в които била изобличена. Тя постъпила както някога блудницата в Евангелието, а светецът, подражавайки на Господа, милостиво й казал:

- Прощават ти се греховете. Ето, ти оздравя; недей греши вече (Лук. 7:48; Иоан. 5:14).

Оттогава жената се изправила и послужила за полезен пример на мнозина.

-В разгара на люти дебати на Първият вселенски съборпровел се през месец май вНикея през 325 година, епископът на кипърският град Тримитунт Спиридон, за да убеди опонентите си от арианският лагер в доводите си и да разсее техните заблуди , стиснал керемида в ръка. От единия ? край излязъл огън, от другия потекла вода.

-След краят на Първият Вселенски събор провел се през май 325 година починала дъщерята на Божият угодник Спиридон епископ Тримиттунтски Ирина. Тя прекарала времето на своята цветуща младост в чистотата на девството, така че се удостоила с Небесното Царство. При светеца дошла една жена и с плач разказала как дала на дъщеря му Ирина някои златни украшения за съхранение, но тъй като тя починала, никой не знае къде са. Светият ги търсел по цялата къща, но не ги намирал. Трогнат от сълзите на жената, заедно с домашните си той застанал пред гроба на дъщеря си и се обърнал към нея като към жива:

- Дъще моя Ирина! Къде са украшенията, които ти бяха поверени за съхранение?

Сякаш пробудена от дълбок сън, тя отговорила:

- Господине мой! Скрих ги в дома на това и това място.

И посочила мястото.

Тогава светецът казал:

- Сега спи, дъще моя, докато Господ не те събуди за всеобщото възкресение.

Всички присъстващи при вида на това дивно чудо били обзети от страх. А светият намерил на посоченото място скритите украшения и ги върнал на жената.

-След смъртта на свети Константин Велики империята му се разделила на две части. В източната половина управлявал по-големият му син Констанций.

Докато бил в Антиохия, той се разболял тежко и лекарите не могли да го изцелят. Тогава императорът с усърдна молитва се обърнал към Бога, Всемогъщия целител на душите и телата.

През нощта във видение Констанций видял ангел, който му показал цял сонм епископи и сред тях двама, които очевидно били началници и водачи на останалите. При това ангелът казал на царя, че само те могат да изцелят болестта му. Когато се събудил и започнал да размишлява за видяното, той не могъл да се сети кои са тези двама мъже.

Имената им останали неизвестни за него, а освен това единият от тях тогава още не бил епископ. Дълго време император Констанций бил в недоумение и накрая по нечий добър съвет събрал всички епископи от околните градове и търсел между тях мъжете, които видял във видението, но не ги намирал.

Тогава той свикал и други епископи, от по-отдалечени области, но и сред тях не ги намерил. Накрая заповядал да се съберат епископите от цялата империя. Заповедта на император Констанций достигнала остров Кипър и до град Тримитунт, където епископ бил свети Спиридон. Бог вече му бил открил намерението на царя и той се отправил при него със своя ученик Трифилий*, заедно с когото се явил във видението.

Щом пристигнали в Антиохия, те отишли в дворец на владетеля. Свети Спиридон бил облечен в бедни дрехи, в ръцете си държал тояга от палмово дърво, на главата имал митра, а на гърдите - малък глинен съд, в каквито жителите на Иерусалим имали обичай да носят елей от светия Кръст.

Когато светият в този вид влязъл в двореца, един богато облечен велможа го сметнал за просяк, присмял му се, не му позволил да влезе и го ударил по страната. Но преподобният по своето незлобие и помнейки думите на Господа (Мат. 5:39), обърнал и другата си страна. Велможата разбрал, че пред него стои епископ, осъзнал греха си, смирено помолил за прошка и я получил.

Едва светият влязъл в покоите, и императорът веднага го познал, защото точно в такъв образ го видял във видението. Констанций станал, приближил се до него, поклонил му се и със сълзи започнал да проси молитвите му към Бога за изцеление от болестта. Светият докоснал главата на владетеля, а той веднага оздравял и много се радвал на изцелението си, получено по молитвите на светеца. Император Констанций му оказвал всякакви почести и с радост прекарал с него целия ден, показвайки голямо уважение към добрия лекар.

Преподобният поучавал много и самия император, за да помни Божието благодеяние и да бъде благ към поданиците си, милосърден към съгрешаващите, благосклонен към умоляващите, щедър към просещите, да бъде за всеки любящ и добър отец, защото онзи, който не управлява така, трябва да бъде наречен не цар, а по-скоро мъчител. Накрая му заповядал строго да пази правилата на благочестието и да отбягва всичко, противно на Божията Църква.

По увещанията на Божият угодник Спиридон император Констанций освободил от данъци свещениците, дяконите и всички клирици и църковни служители, като разсъдил, че не подобава служителите на Безсмъртния Цар да плащат данък на смъртния владетел.

Когато се разделил с излекуваният с неговото молитвено застъпничество император Констанций и тръгнал обратно към дома, по пътя Божият угодник Спиридон т бил приет в дома на един христолюбец. Тук при него дошла една жена езичница, която не знаела гръцки. Тя донесла мъртвия си син и плачейки горчиво, го положила в нозете на светия. Никой не знаел нейния език, но сълзите й ясно говорели, че умолява светеца да възкреси мъртвото дете. Избягвайки суетната слава, той отначало отказвал да извърши това чудо. И все пак, победен от горчивите ридания на майката и по своето милосърдие, той попитал дякона си Артемидот:

- Какво да правим, брате?

- Защо питаш мене, отче? - отговорил дяконът. - Какво друго трябва да сториш, освен да призовеш Христа - Подателя на живота, Който много пъти е изпълнявал молитвите ти? Ти изцели царя, нима ще отхвърлиш нищите и нещастните?

Подтикван още повече към милосърдие от този добър съвет, светителят се просълзил, преклонил колена и се обърнал към Господа с топла молитва. И Господ, Който чрез Илия и Елисей възвърнал живота на синовете на сарептската вдовица и на сонамката (3Царств. 17:21; 4Царств. 4:35), чул и неговата молитва и върнал духа на живота в езическия младенец, който оживял и веднага заплакал. Щом видяла детето си живо, майката от радост паднала мъртва, защото не само тежката болест и сърдечната мъка убиват човека - понякога същото прави и голямата радост. След радостта от възкресяването на младенеца присъстващите били връхлетени от неочаквана печал и сълзи.

Тогава светият отново попитал дякона:

- Какво да правим?

Дяконът повторил съвета си и светият отново прибягнал към молитвата. Той вдигнал очи към небето и възнесъл ума си към Бога, като се молел на Вдъхващия живот в мъртвите и Променящия всичко с едно Свое пожелание. После казал на умрялата:

- Възкръсни и стани!

Тя станала като пробудена от сън и взела живия си син на ръце.

Светият забранил на жената и на всички присъстващи да разказват за чудото на когото и да било. Но след кончината на светеца дякон Артемидот не пожелал да утаи величието и силата на Бога, явени чрез великия Му угодник Спиридон, и разказал на вярващите за всичко, което станало.

-Когато светецът се завърнал вкъщи, при него дошъл един човек, който искал да купи сто кози от неговото стадо.

Блаженият му заповядал да остави уговорената сума и после да вземе купеното. Но той оставил пари за деветдесет и девет кози и скрил парите за една, като си мислел, че това няма да стане известно на светия, който поради сърдечната си простота бил напълно чужд на всякакви житейски грижи. Двамата отишли в кошарата и светителят заповядал на купувача да вземе толкова кози, за колкото е платил. Човекът отделил сто и ги изкарал зад оградата. Но една от тях като умна и добра рабиня, знаеща, че не е продадена от господаря си, се върнала обратно. Купувачът я хванал и я задърпал след себе си, но тя се отскубнала и отново влязла в кошарата.

Така три пъти тя бягала от него, той я отвеждал със сила и накрая я метнал на раменете си. Козата блеела високо, опитвала се да се освободи и го бодяла с рогата си, а присъстващите се чудели на ставащото. Свети Спиридон разбрал причината за това, но като не желаел пред всички да изобличи нечестния купувач, тихо му казал:

- Сине мой, сигурно не напразно животното прави така, като не желае да бъде отведено от тебе. Не си ли скрил цената му? Може би затова се отскубва от твоите ръце и бяга в кошарата?

Купувачът се засрамил, признал греха си и помолил за прошка. После дал парите и взел козата, а тя сама кротко тръгнала пред своя нов стопанин.

-На остров Кипър имало едно село, наречено Еритра. Когато отишъл там по някаква работа, свети Спиридон влязъл в църквата и заповядал на дякона да възнесе кратка молитва: светият бил уморен от дългия път, времето било по жътва и слънцето пекло немилостиво.

Но дяконът започнал бавно да изпълнява заповяданото, нарочно проточил молитвата и с някаква гордост възгласявал и пеел, явно превъзнасяйки се с гласа си. Светият го погледнал гневно и макар да бил добър по природа, с укор казал: “Замълчи!”

Дяконът веднага онемял. Той се лишил не само от глас, но и от дар слово. Всички присъстващи усетили страх. Вестта за това бързо се разпространила из селото, жителите дошли да видят чудото и изпаднали в ужас. Дяконът паднал в нозете на светителя и със знаци го умолявал да развърже езика му. За същото молели и неговите приятели и роднини. Светият не изпълнил веднага молбата им, защото бил строг към гордите и тщеславните, но накрая простил провинилия се, развързал езика му и му върнал способността да говори. Той обаче запечатал върху него следа от наказанието, като за цял живот го оставил да говори неясно и да заеква, за да не се гордее с гласа си и да не се хвали със словото си.

-Веднъж свети Спиридон влязъл в църквата в своя град на вечерня. Случило се, че тогава там нямало никой, освен свещенослужителите. Но въпреки това той заповядал за запалят светилниците и много свещи и сам застанал пред олтара в духовно умиление.

В определеното време той провъзгласил: “Мир на всички”, но нямало хора, които да отвърнат на благопожеланието на светителя. И изведнъж отгоре се чули множество гласове, които възгласявали: “и на твоя дух”. Този хор бил голям, строен и по-сладкогласен от всякакво пение на човеци. Дяконът изпаднал в ужас, чувайки след всяка ектения, която произнасял, някакво дивно пение от небесата: “Господи, помилуй”. Чули го дори хора, които се намирали далеч от църквата и мнозина побързали да отидат там. Когато се приближавали към църквата, чудното пение все повече изпълвало слуха им и услаждало сърцата им. Но когато влезли вътре, не видели никого, освен светителя и неколцина църковни служители, и вече не чували небесната песен, от което изпаднали в голямо изумление.

-Друг път, когато светият пак стоял в църквата на вечерня, в светилника не достигал елей и огънят започнал да угасва. Светецът скърбял, защото се опасявал, че когато угасне светилникът, ще прекъсне и църковното пение и обичайното църковно правило няма да бъде изпълнено. Но Бог, Който изпълнява желанията на онези, които Му се боят, заповядал на светилника да се препълни с елей, както някога съдът на вдовицата в дните на пророк Елисей (4 Царств. 4:2-6). Служителите донесли съдовете и по чуден начин ги напълнили с елея. Този веществен елей явно показвал изобилната Божия благодат, с която бил преизпълнен свети Спиридон и с която напоявал словесното си стадо.

-Веднъж той пристигнал по работа в град Кирина заедно с ученика си Трифилий, който по това време вече бил епископ Левкусийски. Когато преминавали планината Пентадактил и местността Паримна, която се славела с красотата и богатата си растителност, Трифилий се прелъстил от мястото и пожелал да придобие за своята църква някакво имение в местността. Той дълго размишлявал за това в себе си, но мислите му не останали скрити от прозорливите духовни очи на великия отец, който му казал:

- Трифилие, защо постоянно мислиш за суетното и пожелаваш имения и градини, които всъщност нямат никаква цена? Само привидно те изглеждат нещо съществено и с призрачната си ценност възбуждат в сърцата на хората желанието да ги притежават. Нашето неотемно съкровище е на небесата (1 Петр. 1:4), ние имаме жилище неръкотворно (2Кор. 5:1) - към тях се стреми и на тях се наслаждавай чрез богомислие. Те не могат да преминават от едни ръце в други и този, който веднъж стане техен притежател, получава наследство, от което вече никога не ще се лиши.

Тези думи донесли на Трифилий голяма полза и впоследствие заради истинския си християнски живот подобно на апостол Павел той станал избран Христов съсъд и се сподобил с безброй дарове от Бога.

Така свети Спиридон, сам бидейки добродетелен, насочвал към добродетелта и други, и онези, които следвали увещанията и наставленията му, получили голяма полза, а отхвърлящите ги бивали застигани от лош край.

-Един търговец от Тримитунт заминал по море да търгува в чужда страна и останал там цяла година. По това време жена му извършила прелюбодеяние и заченала. Когато се върнал вкъщи, търговецът видял жена си непразна и разбрал, че в негово отсъствие е прелюбодействала. Той се разярил, започнал да я бие и искал да я прогони от дома си, а после отишъл и разказал за всичко на Божия светител Спиридон. Съкрушавайки се душевно за греха на жената и голямата скръб на мъжа, той призовал жената и без да я пита дали наистина е съгрешила, защото за това свидетелствала бременността й, направо казал:

- Защо оскверни ложето на съпруга си и опозори дома му?

Но жената била изгубила всякакъв срам и се осмелила явно да излъже, че е заченала не от някой друг, а от мъжа си. Присъстващите възнегодували още повече заради тая лъжа, отколкото за прелюбодеянието, и й казали

- Защо уверяваш, че си заченала от мъжа си, когато той не е бил вкъщи дванадесет месеца? Нима може плодът да остава в утробата дванадесет и повече месеци?

Но жената настоявала на своето и твърдяла, че заченатото дете очаквало завръщането на баща си, за да се роди при него. Тя отстоявала своите лъжи и спорела с всички, вдигала шум и викала, че са я наклеветили и обидили. Тогава свети Спиридон, желаейки да я доведе до разкаяние, кротко й казал:

- Жено! Ти падна в голям грях - голямо трябва да е и покаянието ти, защото все пак имаш надежда за спасение: няма грях, който да надвишава Божието милосърдие. Виждам, че прелюбодеянието те е довело до отчаяние, а отчаянието - до безсрамие, и би било справедливо да понесеш достойно и бързо наказание. Но все пак, като ти оставям време да се покаеш, пред всички ти заявявам, че плодът няма да излезе от утробата ти, докато не кажеш истината, без да прикриваш с лъжа онова, което може да види и слепец.

Думите на светеца скоро се сбъднали. Когато дошло време жената да ражда, тя била настигната от болест, която й причинявала страшни мъки и задържала плода в утробата й. Но ожесточена, тя не искала да се покае и умряла в грях с мъчителна смърт, без да роди. Като научил за това, Божият светител се просълзил и съжалил, че е осъдил грешницата с такъв съд, а после казал:

- Няма повече да произнасям присъда над хората, щом думите ми тъй скоро се сбъдват над тях на дело.

-Мъжът на една благонравна и благочестива жена на име Софрония бил езичник. Тя неведнъж усърдно умолявала светителя да обърне мъжа й в истинската вяра. Тези хора били съседи на Божия угодник, мъжът го уважавал и дори понякога си гостували. Веднъж се събрали много съседи на светия и езичника, присъствали и те двамата. И ето, изведнъж свети Спиридон казал на един от слугите, така че да го чуят всички:

- Пред вратите стои вестител, пратен от човека, който пасе стадото ми. Той носи вест, че когато пастирът заспал, целият добитък се изгубил в планината. Иди и му кажи, че пастирът вече е намерил цялото стадо невредимо в една пещера.

Слугата отишъл и предал на вестителя тези думи. Гостите още не били станали от масата, когато дошъл друг вестител с новината, че стадото е намерено. Езичникът много се учудил, че свети Спиридон знае ставащото далеч от него така, сякаш се извършва съвсем наблизо. Той решил, че светителят е един от боговете му и пожелал да стори това, което някога жителите на Ликаония направили за апостол Варнава и Павел* - да доведе жертвени животни, да приготви венци и да извърши жертвоприношение.

Но светецът му казал:

- Не съм бог, а само слуга на Бога и човек, във всичко подобен на тебе. Това, че зная какво става далеч от мене, ми е дадено от моя Бог, и ако ти повярваш в Него, ще познаеш всемогъществото и силата Му

От своя страна и Софрония намерила подходящо време и започнала да убеждава мъжа си да се отрече от езическите заблуди, да познае Единия Истински Бог и да повярва в Него. Накрая със силата на Христовата благодат езичникът бил обърнат към истинската вяра и просветен със свето Кръщение. Така се спасил неповярвал мъж - "чрез вярващата жена"*, както казва свети апостол Павел.

-Известно е и смирението на блажения Спиридон - той, светителят и великият чудотворец, не се гнусял да пасе безсловесните овци и сам се грижел за тях. Една нощ крадци взели няколко овци от кошарата му и вече се канели да си тръгват. Но Бог, Който обичал Своя угодник и пазел оскъдното му имущество, с невидими връзки здраво свързал крадците, те не могли да излязат от кошарата и против волята си останали там до сутринта. На разсъмване светият дошъл при овцете и като видял крадците, свързани с Божията сила за нозете и ръцете, с молитвата си ги развързал и им дал наставление да не пожелават чуждото, а да се прехранват с труда на своите ръце. После им дал един овен, за да не отидат напразно - както той казал - усилията и безсънната им нощ, и ги отпратил с мир.

-Един тримитунтски търговец често вземал на заем пари от светеца за търговията си. Когато се завръщал от пътуванията си и ги носел обратно, светият обикновено му нареждал сам да остави парите в сандъка, от който ги е взел. Толкова малко се грижел той за временните блага, че дори не следял дали длъжникът плаща правилно!

А търговецът вече много пъти правил така, с благословията на светеца сам вземал пари от сандъка и сам ги връщал обратно, и делата му процъфтявали. Веднъж, победен от користолюбието, той не оставил донесеното злато, задържал го при себе си, а на светеца казал, че върнал всичко. Скоро той обеднял, защото скритото злато не само не му донесло печалба, но го лишило от успех в търговията и като огън погълнало цялото му имущество. Тогава той отново дошъл при светеца и го помолил за заем. Божият угодник го пратил в спалнята си при сандъка, за да си вземе сам.

- Иди и вземи, каквото си сложил - казал той.

Търговецът отишъл и не намерил в сандъка пари. Върнал се при светителя с празни ръце, а той му казал:

- Брате, в сандъка досега не е пипала друга ръка, освен твоята. Ако беше сложил там златото, сега можеше да го вземеш отново.

Засраменият търговец паднал в нозете му и го замолил за прошка. Светецът веднага му простил, но при това му казал за назидание, да не желае чуждото и да не осквернява съвестта си с измама и лъжа, защото придобитото с неправда не е печалба, а в крайна сметка загуба.

-В Александрия веднъж бил свикан събор на епископите. Александрийският патриарх призовал всички подчинени епископи да съкрушат и низвергнат с обща молитва езическите идоли, защото в града имало още много от тях. Много усърдни молитви, както съборни, така и частни, били принесени на Бога и всички идоли в града и околностите паднали, само един особено почитан от езичниците идол останал неповреден на мястото си. Патриархът дълго и усърдно се молел за съкрушаването му и една нощ, докато стоял на молитва, той имал Божествено видение. То му повелявало да не скърби, а по-скоро да призове от Кипър Спиридон, епископ Тримитунтски, защото идолът е оставен, за да бъде съкрушен с неговата молитва. Патриархът веднага написал послание до свети Спиридон, с което го викал в Александрия, и му разказал за видението си. Щом получил посланието, свети Спиридон се качил на кораб и отплавал за Александрия. Когато корабът спрял на пристана и светият слязъл на брега, в същия миг идолът с многобройните му жертвеници се разрушил. Така в града научили за пристигането на светия. Когато на патриарха казали, че идолът е паднал, той се обърнал към останалите епископи с думите:

- Приятели! Идва Спиридон Тримитунтски.

И всички излезли да посрещнат светеца, приели го с почести и се радвали на пристигането на този велик чудотворец и светилник на света.

Върху преподобния Спиридон почивала толкова велика Божия благодат и милост, че по време на жътвата в най-горещото време на деня главата му веднъж се оказала покрита с прохладна роса, паднала свише. Това станало през последната година от живота му. Заедно с жътварите той излязъл на полето, защото бил смирен и работел сам, без да се гордее с високия си сан.

И докато жънел нивата си, в най-големия пек главата му била оросена както някога руното на Гедеон (Съд. 6:38). Всички, които били на полето заедно с него, гледали и се удивлявали. После косите му изведнъж се променили: едни станали жълти, други - черни, а останалите - бели, и само Бог знаел какво знаменува това. Светият докоснал с ръка главата си и казал, че е наближило времето душата му да се раздели с тялото. После започнал да поучава всички на добри дела и особено на любов към Бога и ближния.

След няколко дни по време на молитва свети Спиридон предал своята свята и праведна душа на Господа, на Когото праведно и свято служил през целия си живот. Това станало на 12 декември  348 г. Тленните останки на Божият угодник Спиридон преживе епископ Тримитунтски по Божията воля Чудотворец били погребан с почести в църквата на Светите Апостоли в Тримитунт, където било постановено ежегодно да се почита паметта му. На гроба му се извършвали много чудеса за слава на дивния Бог.

Нетленните чудотворни мощи на Свети Спиридон епископ Тримитунтски

Какво представляват така наречените  свети мощи? Това са облагодатените чрез Светия Дух тленни останки на праведни християни. Още в зората на християнството вярващите установяват, че мощите притежават чудотворни свойства. Така светите мощи стават обект на почитание и храмовете, където се намират, привличат поклонници от близо и далеч. За друга степен на святост свидетелствуват т.нар. нетленни мощи, при които под въздействието на Светия Дух се запазва нетленна и плътта на светеца.

С Божията благодат честните мощи на св. Спиридон пребивават нетленни. Особено забележително е, че тялото му се е съхранило почти без видими изменения, включително косите, зъбите и цветът на кожата. Удивителен факт е, че тялото на светителя има постоянна телесна температура от 36,6 градуса.

Еднокорабната базилика  посветена на Свети Спиридон, където се съхраняват неговите нетленни свети мощи на гръцкият остров Керкира /Корфу/ в едноименният главен град на острова  е построена през 1580 г. във венециански стил.  Камбанарията на църквата е най-високата постройка в града. На върха има червен купол и часовник.Еднокорабната базилика посветена на Свети Спиридон, където се съхраняват неговите нетленни свети мощи на гръцкият остров Керкира /Корфу/ в едноименният главен град на острова е построена през 1580 г. във венециански стил. Камбанарията на църквата е най-високата постройка в града. На върха има червен купол и часовник.

Мощите му се пазели в Тримитунт до средата на VII в., когато поради набезите на нашественици били пренесени в Константинопол. През 1453 г. свещеникът Георги Калохерет се отправил с тях в Сърбия, а оттам през 1460 г. - на остров Корфу.

Според местните жители, именно благодарение на него Корфу никога не е бил завладяван от османските турци. Мощите на  Свети Спиридон се съхраняват  и днес в сребърен саркофаг в едноименният храм  в Керкира (гръцкото име на Корфу).

Днес църквата посветена на Свети Спиридон Тримитунтски, в която се намират неговите нетленни чудотворни свети мощи е сред главните забележителности на Керкира, главният град на остров Корфу.

Мозаечно изображение на застъпника на православните е поставено пред входа. Край него горят свещите, запалвани от хиляди вярващи с молба и упование за закрила.

В просторния храм олтарът е от мрамор, според традицията на Ромейската империя. Богомолците се покланят на иконите и слушат със затаен дъх литургията. Гласовете на свещеника и на хора сякаш приканват към размисъл и отърсване от суетата пред мощите на чудотвореца.

Службата преминава неусетно и поклонниците се подреждат търпеливо край северната стена, срещи ръката на Свети Спиридон, епископ Тримитунтски.

Обкованата със сребро ракла с мощите на Свети Спиридон епископ Тримитунтски в едноименният храм в Керкира Обкованата със сребро ракла с мощите на Свети Спиридон епископ Тримитунтски в едноименният храм в Керкира

Саркофагът, в който са положени светите мощи на чудотвореца е със сребърен обков, украсен с орнаменти и сцени от живота и чудесата на Божия угодник.

От мощите на светеца в едноименният му храм в Керкира  е липсвала до 1984 година десницата му, която в резултат на историческите превратности до тогава се е намирала в  Италия.

Остров Керкира /Корфу/ има богата история; за него през вековете са се водели непрекъснати борби. Владян е от римляните, Византия, Венеция, Неапол, Франция, Австрия, Англия.

Прогонването на османците от Корфу дело на Свети Спиридон епископ Тримитунтски, чиито нетленни мощи почивали в едноимениият храм в главният град на острова носещ същото име Корфу  през 1716 година  било  отпразнувано в цяла Европа. През 1864 г.  Великобритания отстъпва доброволно острова на Гърция, без никаква външна намеса.

По време на Първата световна война на Корфу  са разквартирувани спасените от флота на  Антантата остатъци от сръбската армия. На острова  е приета известната "Декларация на Корфу", белязала началото на Югославия. Кралство Гърция отнася въпроса с Корфу в Обществото на народите, и след благоприятното решение на международния арбитраж в полза на Италия - на 29 септември 1923 г. италианската армия се оттегля.

Ковчежето с десницата от мощите на Свети Спиридон в неговият храм в КеркираКовчежето с десницата от мощите на Свети Спиридон в неговият храм в Керкира

По време на  Италиано-гръцката война /1940-1941 г./ Корфу е превзет от Италия. Тогава са плячкосани от италианците част от мощите на Свети Спиридон, неговята десница, която била отнесена в Рим и там престояла до 1984 година. В периода 14 септември 1943 г. - 14 октомври 1944 г.  Корфу е в разпореждане на войските на Третият райх.

След продължителни преговори на Гръцката православна църква и Ватикана мощите съдържащи десницата на Свети Спиридон  са  върнати в неговият храм в Керкира   и днес е положена до тялото на светеца в отделно ковчеже.

Когато отварят капака със светите мощи на чудотвореца , молещи се пред него коленичат в очакване на поклонението.

При раклата с мощите на Свети Спиридон епископ Тримитунтски в едноименния храм в КорфуПри раклата с мощите на Свети Спиридон епископ Тримитунтски в едноименния храм в Корфу

С молитви вярващите целуват нозете и стъклото, закриващо свещената глава на този, в чиято подкрепа се надяват.

Многобройни молби се отправят ежедневно към светеца. Неизменна е помощта, с която Божия застъпник откликва на искрените желания.

Два пъти през годината се сменят одеждите, с които са облечени мощите на светеца. Удивителното в случая е, че винаги тялото му се облича в нови одежди и обувки, а след шест месеца те са силно захабени, а обувките много износени, затова и мнозина вярват, че и до ден-днешен светецът обикаля по света и помага на нуждаещите се.

Не случайно свещениците от храма „Свети Спиридон Тримитунтски“ уверяват посетителите , че пантофите на Свети Сипиридон износват всяка година и ги подменят с нови при тържествена литургия. Нишки от старите се раздават щедро в магазина край храма.

Свети Спиридон Тримитунтски Чудотворец е безценен помощник в областта на бизнеса и финансите, помага да си намерите работа, спечелите  пари, за решаване на правни проблеми, всичко свързано с парични въпроси, недвижими имоти, и много, много повече.

М О Л И Т В И  КЪМ СВЕТИ СПИРИДОН ЕПИСКОП ТРИМИТУНТСКИ ВЪРШЕЩИ ЧУДЕСА

Първа

"О, преблажени Св. Спиридон!

Измоли благосклонността на Човеколюбивия Бог, да не ни съди според нашите беззакония, но да твори заедно с нас по своята милост.

Изпроси за нас, раби Божии(имената), от Христа и Бога, нашето мирно безметежно житие и здраве - душевно и телесно.

Избави ни  от всякакви беди, душевни и телесни, от всички мъки и дяволски изкушения.

Поминувай ни пред Престола на Вседържителя и измоли от Господа да даде опрощение за многото наши грехове, да ни дари безбедно и мирно житие, кончината на живота да е мирна и достойна и да ни дари с вечно блаженство бъдещето, непрестанно да разнасяме славата и да благодарим на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и завинаги, и во веки веков. Амин!"

Втора

"Богоносни отче наш Спиридоне, чуден светител на вселената и съжител на ангелите, днес цялата църква се прекланя пред тебе и проси твоето застъпничество пред Бога. Ти си изпитал радостите и тежестите на семейните грижи, в труд, бдение и молитва е преминал целият ти живот. Над тебе изобилно се изля Божията благодат, която от немощни човеци прави велики чудотворци и проповедници. От обикновен пастир и земеделец Бог те взе и направи пастир на християните. Защото душа, която изобилства от добродетели, Бог прави Свой дом и чрез нея просветва като светило, което се поставя на високо, за да свети на всички. Ти, Пастирю добри, беше кротък като Давид, сърдечно чист като Яков, страннолюбив като Авраам и човеколюбив по примера на Спасителя. Затова народът те обикна, а Господ ти даде силата на Дух Светий, за да вършиш чудеса. Твоята молитва е била бърза като мълния и застъпничеството ти - сигурно, защото Бог е бил с тебе.

Сега ти стоиш пред Бога сред ангелите и всички праведници. Ние усърдно те молим: закриляй тези Божии раби (имената), които очакват твоята милваща бащинска защита. Простри ръката си и нахрани душите ни, запази нашите семейства от раздори и неразбирателства, благослови нашите всекидневни трудове и задължения, дари здраве на душите и телата ни, упътвай ни да растем в добродетелите, които ти си вградил в характера си, за да поживеем тих и безгрешен живот под покрова на Светата Единосъщна и Неразделна Троица и прославяме заедно със всички светии Отца и Сина и Светаго Духа сега и винаги и во веки веков. Амин!

Не по-малко дивни са били чудесата извършени с молитвеното застъпничеството пред Бога на Свети Спиридон епископ Тримитунтски Чудотворец за вярващите и след неговата блажена кончина.

През 1716 година Свети Спиридон спасява осторов Корфу /Керкира/ тогава във владение на Венеция от османско завладяване

През 1716 г. турците обградили остров Корфу с голяма флотилия. Те разполагали с петдесет хилядна войска и многобройни кораби, които прекъснали връзката на острова с останалия свят.

Турците се приближили до стените на едноименният главен град на Корфу. Андреа Писани, генерал, командващ силите на Венецианската република, с тревога очаквал предстоящото вражеско нападение (Корфу и близките острови били под властта на Венеция още от 1386 г.)

Призори на 11 август 1716 г. Свети  Спиридон, светецът-покровител на острова, се явил пред вражите сили, държащ ослепителен меч в дясната си ръка. Той бил придружаван от голям брой ангели . Суровата му, непоколебима и величествена осанка ужасила агресорите, които побягнали. Агаряните, обхванати от паника от това най-страшно явяване и неустрашимо нападение на Светителя, оставили оръжията си, военните съоръжения и животни, и побягнали, за да спасят живота си.

Великото чудо станало известно на целия остров. Агаряните оставили зад себе си 120 артилерийски топа, голям брой оръжия, муниции, животни и припаси.

Страшното чудо от 1719 г.

Управителят на остров Керкира Андреа Пизани – адмирал на Венецианския флот, неговият съветник Франциск Фрагипани и още няколко италиански католици, живеещи там, в знак на благодарност за избавление на острова от нашествието на турците, решили да поставят в православния храм на свети Спиридон католически олтар. Адмиралът обявил за това решение на свещенослужителите към храма и поискал тяхното съгласие. Духовенството отказало, но това не спряло управителя. Тогава православните свещеници и вярващите се обърнали за помощ към св.

Спиридон, умолявайки го да защити храма си от посегателството на католиците.

През нощта св. Спиридон се явил на сън на Венецианския управител и му казал: «Защо ме безпокоиш? Не подобава в моя храм да има олтар на твоята вяра». Светителят поискал от него да се откаже от намерението си, предупреждавайки го, че в противен случай всички виновни ще бъдат наказани. Изплашеният управител се обърнал към своя съветник, който му казал, че това видение е само една дяволска шега.

Успокоен, Пизани продължил своето дело и поръчал нужните материали за построяването на католическия олтар. Тогава всички православни на острова започнали още по-усърдно да се молят на своя Застъпник да не допусне оскверняване на светото място.

В същата нощ св. Спиридон отново се явил на сън на адмирала, като бил облечен в монашески дрехи и го предупредил: «Поисках да не ме безпокоиш. Ако дръзнеш да пристъпиш към изпълнение на своя замисъл, горчиво ще съжаляваш, но ще бъде късно». На сутринта адмиралът разказал на своя съветник за сънното видение, но последният го обвинил, че се е уплашил.

И ето че на 11-ти ноември 1719 г. адмирал Пизани заедно със своите единомишленици се отправил към храма на св. Спиридон, уж за да се поклони на мощите му и да му запали кандило. Всъщност обаче всички отишли в храма, за да направят нужните измервания на мястото, на което искали да построят католическия олтар. Православните свещеници отново се опитали да му попречат, но и този път безуспешно. Католиците дори не помисляли да отстъпят, готвейки се на другия ден да осъществят замисленото. Ала не било съдено плановете им да се сбъднат.

В нощта на 12-ти ноември от морето се вдигнал невъобразим щорм, започнала да вилнее силна буря, гръм и мълнии разтресли града. В полунощ часовият, намиращ се при входа на крепостта Форт Кастели, видял Старец в монашеско облачение с горяща факла в ръце. На въпроса: «Кой си ти и къде отиваш?», Старецът отговорил: «Това съм аз, Спиридон».

В същия миг от камбанарията на храма изскочили три огнени езика, раздал се оглушителен взрив и барутният склад заедно с домовете, намиращи се около него, излетели във въздуха. Деветстотин католици загинали на място от взрива; убити били и всички подбудители на това небогоугодно дело <...>. Но от страшния взрив не пострадал нито един православен, тъй като католиците им забранявали да се намират в крепостта след мръкване. Не пострадал и часовият, който видял св. Спиридон с горящата факла - по време на взрива. Ннякаква невидима сила го подхванала и отнесла далеч от крепостта, оставяйки го напълно невредим.

В храма на Св. Спиридон намерили паднал на пода подареният от адмирала сребърен светилник с повредена от падането основа. Този светилник бил отново поставен на предишното си място, за да служи и до днес като ням свидетел на станалата трагедия и да напомня за нея. В същия час във Венеция още една мълния ударила замъка, който принадлежал на адмирала, пробила стената и изгорила портрета му. От целия замък пострадал единствено този портрет.

Така ревностният защитник на Православието св. Спиридон, с това велико и страшно чудо защитил своя народ, своя град, своя храм и своята вяра от поругание.

-Понякога светците наказват тези, които упорито се противят на истината. Точно това се е случило и на новостилния епископ Арсений Лариски на 12/25 декември 1934 г., празника на св. Спиридон по стар стил (и Рождество Христово по нов).

Сутринта епископът тръгнал към своя храм да служи литургия. Когато пристигнал, видял смирен на вид, престарял и благ архиерей с панагия на гърдите. Арсений му казал: „Брате, да отидем и да възпеем радостните химни на Рождество, а после ще ти окажа гостоприемство”. Смиреният епископ отговорил: „Ти трябва да пееш не тези химни, а моите - на светител Спиридон!”

Арсений се разсърдил (може би считайки, че това е някой обикновен старостилен епископ) и казал: „Аз те каня, а ти ме презираш. Тръгвай си тогава!”

Арсений влязъл в храма, поклонил се на иконите и седнал на мястото си. По време на третата катавасия внезапно се почувствал много зле. Немощта му толкова се усилила, че още преди литургията го отвели в дома му. Състоянието му обаче се влошавало все повече и повече, и на следващия ден починал. Така той бил наказан от Бога за нечестивото си непослушание към свети Спиридон.

-За чудото с иконата на Св. Спиридон е разказва през 1976 г. старицата Зиновия Сидери доживяла до 102-годишна възраст.

„Беше Рождество Христово по новия календар. Тогава аз още не бях преминала към старостилците. Дойдох на всенощна служба в храма «Св. Николай». Там беше пълно с народ. Застанах от лявата страна, близо до една от църковните колони. На тази колона, точно над мен, висеше икона на свети Спиридон, дар от Антоний Лумидис от Пирея. Иконата беше украшена с цвете, останало още от празника на светията по новия календар.

Когато свещеникът, който служеше литургия — отец Сила, — подир малкия вход започна да кади и да пее тропара на Рождество: «Рождество Твое, Христе Боже наш...», иконата на свети Спиридон внезапно взе да се удря в колоната тъй силно, че цветето падна от нея. Виждайки това знамение, народът се вкамени от ужас. Свещеникът и певците престанаха да пеят. Тогава някой от народа извика: «Днес е празникът на свети Спиридон по стария календар. Пейте неговия тропар!»

Певците и свещениците «онемяха». Тозчас всички вярващи в един глас запяха: «Собора перваго показался еси поборник и чудотворец, Богоносни Спиридоне, отче наш...» (Тропар на светията). И още докато пееха тропара на светеца, неговата икона започна малко по малко да се «укротява», а най-сетне съвсем престана да се удря о колоната.“, спомня си Зиновия Сидари.

Други чудеса станали след молитвеното застъпничество пред Бога на Свети Сипиридон епископ Тримитунтски в в наши дни.

(Случаите са от сайта на Свето-Даниловския манастир в Москва, основан в края на XIII век от московския княз Даниил Александрович, станал известен впоследствие като Даниил Московски. Той е по-малкият син на св. Александър Невски.).

Ето само някои от тях:

„Нашeто семейство беше студентско, с мъжа ми нямахме наше жилище. Живеехме все по общежития и дори нямахме адресна регистрация. През 1999 г. наша позната ни посъветва да се молим на Св. Спиридон и ни подари неговия акатист. Започнах да чета акатиста на св. Спиридон, признавам си, не редовно. Първото чудо според мен беше свързано с това, че след молитвеното обръщение към светеца започнахме да осъзнаваме необходимостта от редовен църковен живот, с изповед и причастие. А през 2001 г. нашето семейство за първи път се сдоби със собствено жилище, можехме вече да имаме и постоянна адресна регистрация. Печатът в паспорта ми беше с дата 25 декември – деня, в който се чества св. Спиридон (по стар стил – б.р.)”.

Татяна

„През 2007 г. се поклонихме на мощите на този светец с брата на моя отдавнашна приятелка. Майка им беше тежко болна, до степен да не може да познава децата си. Синът, който беше слушал много за чудесата на свети Спиридон Тримитунтски, беше дошъл специално да се помоли за оздравяването на майка си и ме повика да отида с него. Жената оздравя. Сега, както преди, води активен начин на живот. Благодарим ти, наш славни помощниче и застъпниче, свети Спиридоне!”

Фотиния

„Колко пъти в нашето семейство сме получавали помощ по молитвите на Светията!!! По молитвите на св. Спиридон Тримитунтски спечелихме дело в съда.

Много исках да отида с дъщеря ми в Гърция, да помоля светеца за помощ, и буквално след 3 месеца бяхме вече в Гърция. Дойдохме при мощите на светителя сутринта, чакахме почти 10 часа, но не усетихме никаква умора. Буквално на следващия ден дъщеря ми получи много предложения за работа.

Татяна

„Искам да споделя една история за чудесата на св. Спиридон. Ще започна отдалече. Тъй като очаквах зимата да е студена, имах голямо желание да си купя кожена шуба. Дори мислех да я взема на кредит, но впоследствие се отказах от неразумната идея. Зимата дойде и по стечение на обстоятелствата аз напуснах работа. За шуба вече дори и не мислех, сега трябваше да си търся нова работа. И ето на Рождество, връщайки се вкъщи от гости, намерих на закачалката чисто нова шуба, мой размер. При това магазинът, от който исках да купя шубата, и цената на етикета съвпадаха. Бях безкрайно учудена. Кой можеше да ми направи такъв подарък? Вкъщи всички мълчаха загадъчно. Изведнъж си спомних, че майка ми беше ходила на нощна служба на светеца в Даниловия манастир. Ясно осъзнах, че това ми е подарък от св. Спиридон. Шубата ми бяха подарили добри хора от енорията. Просто така, абсолютно нова шуба, за да ми бъде топло с нея. След известно време, явявайки се на милион интервюта, ми позвъниха от място, за което дори не бях и мечтала. Отидох да се договорим кога започвам. Какво беше удивлението ми, когато върху отрупаната с документи маса видях акатиста на св. Спиридон Тримитунтски. Мисля, че светецът ми помага в много неща (както и на всички нас), просто не винаги съумявам да го забележа. Благодаря ти, светителю отче Спиридоне.”

Марина

„С мен се случи чудо след молитва към св. Спиридон Тримитунтски в Троицкия събор на Даниловия манстир, където беше донесена дясната му ръка. В работата ми се готвеше голямо съкращение и аз попадах в списъка. И ето какво стана: всички набелязани бяха уволнени, а аз останах. Това е просто чудо. Благодаря ти за помощта, свети Спиридоне.”

Николай

„Ние с мъжа ми много искахме да имаме деца. След изследванията двама лекари ми казаха, че поради хормонално нарушение забременяването ми ще бъде много, много проблематично. Дадоха ни препоръка за огромен брой скъпоструващи анализи. Не бяхме успели да направим нито един от анализите, когато се случи ЧУДОТО. На 27.09.2010 г. с мъжа ми се поклонихме на десницата на св. Спиридон. Скоро след това разбрах, че съм бременна. Според всички анализи и тестове се виждаше абсолютно точно, че съм заченала в деня, когато сме били при св. Спиридон. Светителю Спиридоне, моли Бога за нас, грешните. Слава Богу за всичко!

Ника

„12 януари 2011 г. Пиша, за да благодаря на св. Спиридон Тримитунтски и за да укрепне вярата и на други хора. Скоро научих за този светец. Купих си иконата му, но към молитва към него ме подтикна един филм. Много ме впечатли вярата на местните жители на остров Корфу, които всеки ден отиват при него като при „добър приятел”. Първо оставих цигарите. След това се намериха пари да платя кредита в точния ден (а аз сега съм без работа). И накрая ми се обади началникът – обади се САМ! – и ми съобщи, че иска да ми даде заплатата, след като 2,5 месеца си намираше оправдания да не ми я плаща. Всичко това се случи в продължение на няколко дни. А „да ходя” при св. Спиридон всеки ден, както правят жителите на Корфу (на гръцки – Керкира), намерих мой начин – бях записала в компютъра няколко снимки, в това число и на десницата му. Благослови, Господи!”

Празника посветен на християнският светец Спиридон епископ Тримитунтски Чудотворец на 12 декември е съчетан у нас и в други християнски държави с местните обичаи и традиции.

Някога ние българите и други народи от Балканският полуострови Източна Европа  преди да приемем християнството сме имали свои обичаи и традиции през различните месеци на различни дати. Българската и другите православни църквиправят компромис, като не премахват обичаите и традициите през различните месеци в годината в новопокръстените народи а ги съчетават с християнските празници или пък с дните, през които правослвана църква почита паметта на един или друг светец. Тази традиция на съчетаването на християнските празници с народните вярвания  и обичаи на някога езическите народи на Балканите и в Европа продължва и в наши дни.

Според народното поверие Свети Спиридон бил кондурджия (обущар), затова и до днес работещите в обувната промишленост и обущарите почитат деня му на 12 декември. Празнуват също и други занаяти - шивачи, абаджии, бакърджии, дюлгери. Особена почит му оказват керемидарите и тухларите, приема се и като покровител на конете и едрия добитък. Празнуват и козарите.

Според българската народна традиция Свети Спиридон се смята и за закрилник  на занаятчийте, които също празнуват на 12 декември празника на своят светец-покровителСпоред българската народна традиция Свети Спиридон се смята и за закрилник на занаятчийте, които също празнуват на 12 декември празника на своят светец-покровител

От средата на ХХ век Свети Спиридон е обявен за покровител и на всички занаятчии.

В Родопите Свети Спиридон се тачи против рани и порязване, против обриви и пъпки. Някъде вярват, че на Спиридон слънцето спира пътя си към зима и се "завърта" към лято. Жените пекат хляб рано, преди изгрев слънце, и го раздават за Св. Спиридон - да вземе и да отпрати надалеч "струпките".

Там, където го имат за покровител на конете, жените раздават рано сутринта обреден хляб за здравето на животните. Не се работи женска работа. Не се шие. Ако се убоде жената на този ден, раната няма да зарасне лесно. Не се рони царевица, не се варят зърнени храни (леща, боб, грах) - да не излизат пъпки по тялото.

Каквото е времето през дванадесетте дни след Св. Спиридон, такова ще времето през съответните месеци през следващата година: на първия ден съответства януари, на втория - февруари, и т.н. Това е част от двата цикъла Дванадесетдневни прогнози, които се правят от 1 до 12 декември и от 12 До 24 декември.

Народът особено внимателно е следил времето преди преминаването от един в друг годишен цикъл, от едно състояние на света в друго, когато все още времето е междинно, пределно и гранично. Не само дните, но и дванадесетте следващи нощи показват какви ще бъдат месеците, които идват.

Според длуго народно поверие  Спиридон тръгнал с магарето си на събор. Лоши хора обаче откраднали животното и му отрязали главата. На сутринта стопанинът му не се бавил дълго, залепил на мястото на отрязаната глава една конска и стигнал до събора. Като го видели хората, рекли си "Не е обикновен човек", а когато пред всички стиснал сърдит една керемида и от нея потекла вода, убедили се, че е така, и го провъзгласили за светец.

На 12 декември имен ден празнуват:  Спиридон, Спиро, Дарина, Дариела, Дария, Дорита, Дориета.

Използвани източници:"Жития на светиите" София 1991г.,pravoslavieto.com, dveri.bg, pravoslavie.bulgarian-orthodox-church.org, dreamland-bg.com





 



 

 

 

Печат PDF

Back to top

Copyright © Вселена нюз 2019

joomla templates by Free Joomla Templates & Projektowanie stron Szczecin.