You are here: Home Вселената Религиите Великите отци на Христовата църква: Свети Василий Велики архиепископ на Кесария Кападокийска

Великите отци на Христовата църква: Свети Василий Велики архиепископ на Кесария Кападокийска

Оценка на читателите: / 1
Слаба статияОтлична статия 

Свети Василий Велики,православна икона Свети Василий Велики,православна икона

На 1 януари Българската православна църква почита паметта на Свети Василий Велики /330 -379г./ , известен също и като Василий Кесарийски християнски светец, архиепископ на Кесария Кападокийска, църковен писател и богослов.

Един от тримата светители - отци на Църквата / ранните християнски теолози и писатели на Църквата, които оказват голямо влияние върху по-късното богословие. Почитаните в православието отци на Църквата са Светите Три Светители: Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст, като и Атанасий Велики./ заедно с Григорий Богослов и Йоан Златоуст.

Част от живота си Свети Василий Велики бил епископ на град Кесария в днешна Мала Азия.

Там, под ръководството на Свети Василий Велики е бил построен благотворителен град известен, като Василиада, в който монасите се грижели за болни, прокажени, сираци и други нещастни хора. Този град на милосърдието и днес е най-добрият пример за организирана социално-благотворителна дейност.

В Римокатолическата църква Свети Василий Велико  е наричан също доктор на църквата.

Автор на многочислени проповеди и писма на богословска тематика (от тях са съхранени до наши дни над 300).

Основните му творби са "За Светия Дух" (On the Holy Spirit), три книги срещу арианеца Евномий, проповеди върху шестте дни на сътворението на света. Неговият „Шестоднев“ е преведен на редица езици, а на български – от Йоан Екзарх в годините на Златния век по време на Първото българско царство при управлението на цар Симеон Велики.

Василий Велики е най-известен с правилата за монашески живот, които създава, съсредоточени върху живота в монашеската общност, литургичните молитви и труда.

Той особено се погрижил за благолепието на богослужението, като установил строг ред и въвел всенощни бдения с антифонно пение на паслми, а като паметник на дейността му за реформиране на богослужебното наследство винаги ще служи и съставената от него Василиева св. Литургия, която се изпълнява десет пъти през църковната година и се запазила в Цариградска, Сирийска и Александрийска редакции. Това свидетелства, че употребяваният днес текст е претърпял през вековете някои промени допълнения на св. Василиевия оригинал.

Василий Велики се представя пред Бога на 1 януари 379 година.

Почитан е като светец от Православната, Римокатолическата, Епископалната, Англиканската и Лутеранската църкви.

Свети Василий Велики е смятан за покровител на епископите,  миньорите, ораторите и проповедниците.

Лекува епилептиците, Помага за успех в работата и бизнеса, Помага срещу завист, Помага за приемане в желано учебно заведение, Помага при започване на ново начинание, Помага при работа свързана с тежък труд

Свети Василий помага срещу магии, уроки, зли сили и душевни заболявания. Той пречиства мислите и грешните желания, дава надежда при униние и отчаяние. При всяка скръб и изкушение добре е да се помолим на този светец.

Бъдещият велик християнски теолог и светец Василий Велики се родил около 330 г. в Кесария Кападокийска. Благородна и богата, славна и благочестива била християнската фамилия, в която той се родил и израснал. Неговото детство и младини преминали през царуването на Константин Велики (306-337 г.) и на неговите синове, но бащата на майка му, света Емилия, загинал мъченически при гонението на Диоклетиана (284-305 г.), а дядо му по баща цели седем години крил семейството си из гъстите лесове на Понтийската планина, разположена по южното крайбрежие на Черно море.

Баща му, Василий Старши, бил виден ритор и адвокат в Кесария Кападокийска и оженен за благородната и богата девица Емилия, която родила пет дъщери и петима синове. Най-възрастната от сестрите, св. Макрина, загубила преждевремнно починалия си жених и посветила себе си на монашеско целомъдрие, а останалите четири се задомили. Един от братята се поминал в ранно детство, а най-малкият, талантливият юноша Навкратий, загинал по време на лов. Другите двама братя на Василий – бъдещите епископи   Григорий Нисийски и Петър Севастийски – били причислени към благодатния лик на православните светци.

Свети Василий ВеликиСвети Василий Велики

Ранното си възпитание  Василий получил от аскетически настроените жени в своето семейство, но най-голям дял в него принадлежал на баба му св. Макрина Старша (†340 г.). Тя се родила в Понтийския град Неокесария, помнила добре наставленията на своя незабравим учител, Неокесарийския чудотворец св. Григорий (213-270 г.), ученик на Ориген, и вложила в сърцата на многобройните си внуци такива благоплодни светлини, които превърнали семейството в общество от светци. Сам великият светител пише по-късно с благодарност: "Понятието за Бога, което придобих в детинство от блажената си майка и баба, растеше в мен с развитието на ума".

Василий поучил началното си образование от едноименния си баща, и блестящите умствени дарби, които проявил, подтикнали родителите му да го изпратят в най-добрите тогавашни училища. Той минал през школите на Кесария, Цариград и Атина. Там слушал лекциите на езическите мъдреци и на ритора Химерий, като изучил и новоплатониците, които оказали известно въздействие върху мислите и учението му.

В Атина разцъфтяла започнатата в Кесария дружбата на Василий  с друг бъдещ християнски светец Григорий Назиански Богослов. Те "знаели само два пътя – към християнската църква и към преподавателите на външните науки". Около тях се групирал малък кръжок от другари, които преследвали сериозните цели на самообразованието. Опити да влезе в него направил и Юлиан Отстъпник, бъдещият злополучен император, но не получил тяхното доверие. Още в Атина Василий и Григорий си дали дума заедно да водят живот на християнски подвижници.

Но от самия му брат, св. Григорий Нисийски (†394 г.), който описал неговия и на света Макрина живот, узнаваме, че Василий не се отличил с висота на християнското си настроение в началото след връщането си в Кесария, където преподавал красноречие при възторженото одобрение на своите слушатели. Увлечен от своите успехи, той горделиво и със самомнение гледал на своята ученост и никого не намирал равен на себе си. Под влияние на сестра си Макрина – ревностна и вдъхновена християнка – той скоро надвил изкушенията на младостта и с подкрепата на св. Григорий Богослов решил да посвети себе си на съзерцателен живот. Едва сега, когато бил 30-годишен, той бил кръстен в река Йордан от Йерусалимския епископ Максим.

Към 357 г. Василий предприел пътешествие на Сирия, Палестина, Египет и Месопотамия, за да получи лично впечатление от духа на монашеството. При посещенията си на знаменити подвижници той бил поразен от тяхното изумително въздържание от храна, питие и сън. В него възгоряло непреодолимо желание да им подражава. На връщане от монашеския Изток св. Василий се отбил в Атина, за да премери силата на своята умъдрена и окрилена вяра с прочутите словесни гладиатори от празните и шумни словопрения на линеещите философски школи. Кесарийският ритор бил неотразим.

Василий обърнал много езичници към истинския Бог и много пъти през живота си доказвал правилността на поетичното сравнение от неговата богослужебна прослава, която го оприличава на пчела, която носи мед за правовярващите и уязвява със жилото си еретиците. Той много пъти искал да срещне и своя предишен учител Евул. Най-сетне го открил в едно от атинските предградия сред оживено спорещи философи, всеки от които търсил да смае останалите, а всички чакали от Евул да разреши една логическа трудност. Василий неочаквано се намесил, намерил незабавно блестящ отговор и сразил възражението на софиста. Всички били поразени и се питали: "Кой е този?" Евул веднага отвърнал: "Бог или Василий!" И, като отпратил своите ученици и приятели, прекарал три денонощия с кесарийския си ученик в спасителни беседи.

- В какво се изразява висшата мъдрост? - запитал Евул.

- В помненето на смъртта! Ако ние действително по-често мислехме за смъртта, нямаше да се привързваме толкова силно към непостоянните земни блага, а повече щяхме да се стремим да придобиваме вечните. Една е телесната слава, а друга – природата на безтелесното. Никой не може да се наслаждава и на двете едновременно, защото "никой не може да слугува на двама господари" (Мат. 6:24).

Много убедително говорил Василий Велики на езическия философ за греха и покаянието, пороците и добродетелите, за смъртта и възкресението, за наградата и наказанието, за спасението и проклятието в отвъдната вечност, в която "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат" (1 Кор. 2:9). Накрая прехласнатият и потресен елински мъдрец възкликнал:

О, небоявление Василие! Чрез тебе вярвам в единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, чакам възкресението на мъртвите и живота в бъдещия век! А доказателство за моята вяра в Бога е това – всичко, каквото притежавам, предавам в ръцете ти, останалото време от живота си ще прекарам с тебе и желая рождението с вода и Дух!

- поклонническото си пътешествие и завръщането от Атина преподобният . Василий избрал за своето аскетическо уединение едно поетично кътче край река Ирис. От другата страна на същата река в това пустинно място на Понтийската област майка му, света Емилия, и сестра му, света Макрина, основали женски манастир. На приятеля си  Григорий/бъдещият велик християнски светец Григорий Богослов/ той пише: "Бог ми откри жилище по сърце, дадено ми е да видя в действителност това, за което ние мечтаехме някога с тебе. Тук има висока планина, покрита с гъста гора и напоявана откъм север с бистри, прохладни потоци. В подножието се намира обширна долина, обкръжена от всички старани с гора и богата с поточета. Два дълбоки дола я разделят на две части. От единия край се спуска речен водопад, а другият е преграден от непроходима планина".

В това прекрасно усамотение Василий приканил и Григорий, но неговите синовни задължения към престарелите родители в близкия Назианс не позволявали на приятеля му да изпълни общата им атинска мечта за съвместен подвижнически живот. Все пак  Григорий Богослов успявал понякога да навести приятеля си и тогава младите подвижници прекарвали блажени дни в молитва, във физически труд и в изучаване на Свещеното Писание.

Няколкогодшните подвизи на преподобният Василий край бреговете на Ирис започнали да привличат жадуващи за отшелничество люде, които създавали все нови и нови свети обители. Така било по целия православен Изток през IV век. Василий не странял от тези нови ревнители на иноческия подвиг и дори сам станал игумен. Още от поклонничеството си в Египет той  отдал предпочитанието си на общителните манастири.

Според него пълното отшелничество застрашавало слабите и лишените от опитно ръководство подвижници. Едни изпадали в горделиво самочувствие, а други се лишавали дори от здравия си разсъдък. Многолюдните пък общежителни манастири изпадали в друга крайност. Техните ръководители отделяли прекалени грижи за икономическите интереси на обителите, а необходимото обременяване на иноците с прекален ръчен труд отвличало подвижниците от молитвата и духовното съзерцание. Великият Василий избрал смесената форма на монашеското житие, която обединявала в едно всички светли страни на отшелническото и общежителното подвижничество. Епохални за източната аскетика станали прочутите "Правила за монасите", които той съставил заедно със св. Григорий. Отличителна черта на Василиевските манастири било широкото практикуване на благотворителността.

След смъртта на Дианий (362 г.) за епископ на Кесария Каподокийска бил избран Евсевий. Благочестив и обичан от народа, но неподготвен, той твърде скоро трябвало да разбере, че липсата на богословска подготовка прави невъзможно епископското служение, особено в тревожната епоха на тогавашните еретически смущения.

Свети Три Светители Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст. Тези велики йерарси на Църквата в Православната традиция се почитат и възпяват като “вселенски учители” и “стълбове на богословието”, които със своето превъзходно богословско учение и безукорен християнски живот са просветили духовно Вселената с божествените истина на Христовото Евангелие, а с богоозарената си мисъл са разкрили в пълнота тайната на Пресвета Троица. Придобили блясъка на истината от “Трисолнечното Божество” и озарили с лъчите на нейната божествена светлина Вселената тримата йерарси са наистина велико и непомръкващо “тризвездие” на духовния небосклон на Христовата църква:православна иконаСвети Три Светители Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст. Тези велики йерарси на Църквата в Православната традиция се почитат и възпяват като “вселенски учители” и “стълбове на богословието”, които със своето превъзходно богословско учение и безукорен християнски живот са просветили духовно Вселената с божествените истина на Христовото Евангелие, а с богоозарената си мисъл са разкрили в пълнота тайната на Пресвета Троица. Придобили блясъка на истината от “Трисолнечното Божество” и озарили с лъчите на нейната божествена светлина Вселената тримата йерарси са наистина велико и непомръкващо “тризвездие” на духовния небосклон на Христовата църква:православна икона

Нищо не могло да поправи така положението, както привличането на един опитен и авторитетен помощник, какъвто могъл да бъде единствено Василий. Съзнанието за дълг пред застрашената православна вяра лесно склонило св. Василий да напусне бреговете на Ирис и да приеме свещеническо ръкоположение от безпомощния Евсевий Кесаро-Кападокийски. Младият презвитер скоро показал какво може.

Неговата изумителна начетеност, неуморно трудолюбие, бляскаво проповедничество, всеотдайна преданост към бедните и монасите, станали причина да се помрачат отношенията му със самия архиепископ Евсевий. Поставен в пълна сянка от растящия престиж на презвитер Василий, Евсевий проявил понятна човешка немощ. Позволил доброто му сърце да бъде постепенно овладяно то ревниво и завистливо чувство, което избуяло при някакъв частен случай до същински разрив, който едва не предизвикал разкол в Кесария. Монасите и простият народ се надигнали в защита на св. Василий и изисквали не само неговото посвещение за епископ, но и свалянето на Евсевий от катедрата му. За да се избегне ехизмата, Василий доброволно се отдалечил отначало при св. Григорий, а сетне в своя Понтийски манастир.

Но този разрив не продължил много. Василий бил твърде необходим и неговото отсъствие много забележимо се отразило върху цялото църковно управление, а външните обстоятелства вземали застрашителен характер. Към Кесария обръщал поглед източният кесар Варент (364-378 г.), който се надявал да окаже с личното си присъствие натиск и върху епископите в полза на арианството. Всички съзнавали, че само Василий може да противостои на наближаващата буря. Необходимостта заставила Евсевий да потърси посредничеството на Григорий Богослов и той лесно постигнал примиряването. Василий отново заел предишното си място и значение в църковния живот.

Наистина той се справял сам със всички дела, но горчивият опит му подсказал да се отнася още по-съобразително и внимателно към самолюбието на своя началник. Това отстранило и последните сенки, и непомрачените отношения продължили до самата смърт на благодарния и добросърдечен Евсевий. В средата на 370 година той починал и погледите на всички защитници на православната Никейска вяра били обърнати към св. Василий. Против него били арианите и значителна част от подчинените на Кесарийската катедра епископи, които се бояли от неговите строги изобличения. Но когато престарелият Назиански епископ Григорий, баща на св. Григорий Богослов, узнал, че за избирането на Василий Велики не достигал един глас, той наредил да го пренесат на носилка до Кесария и гласът на болния старец решил избора на Кападокийския първосветител.

Само след година мъжеството на Кесаро-Кападокийския архиепископ Василий спасило неговата църква от арианството. Тази първа ерес, която сериозно застрашавала църковното единство и била осъдена на Първия Вселенски събор в Никея пред 325 година, се появила към 320 година чрез проповедите на александрийския презвитер Арий (280-336 г.). Той почнал да учи, че Син Божий не е роден, а сътворен, и че по природа не е единосъщен на Бога Отца. Крайният извод от това учение било отричането на догмата за изкуплението на човешкия род чрез смъртта на Сина Божий. Дълги били борбите срещу арианството, което продължавали да подкрепят немалко миряни, но и клирици и дори някои императори след Констанин Велики. Ето и сега, четиридесет и шест години след събора в Никея, арианският император Валент се опитвал с всички средства да подпомогне Ариевото лъжеучение. Предварителни пратеници трябвало да подготвят успеха на личната му намеса чрез натиск върху неотстъпчивия архиепископ Василий, който бдял над Православието в няколко малоазийски епархии. Най-напред се вестили ариански епископи начело с Евиппий, но св. Василий отказал да ги допусне до църковното общение.

Подир тях пристигнал префектът Модест, който имал славата на крайно жесток човек. От името на императора той поискал да увещае кесарийския архиепископ да се откаже от думата "единосъщен" в Никейския символ и да се присъедини към арианите. Ясното становище и непоколебимата твърдост на св. Василий Велики изведнъж заличили лицемерната благонамереност от лицето и гласа на суровия велможа. Със застрашителен тон той заплашил достолепния светител с изгнание и отнемане на имота, с мъчения и смърт. Несмутимо отекнал решителният отговор на св. Василий:

- С нещо друго ме застраши, ако можеш! От заточение не се боя, защото цялата земя е Господня. Не може да се отнеме имущество от тогова, който нищо не притежава. Не са страшни за мене мъките, защото вярвам и се надявам, че страданията и смъртта ще бъдат благодеяние за мене, понеже по-скоро ще ме заведат при Господа, за Когото аз живея и се трудя.

- Така смело никога и никой не е говорил с мене – казал изуменият префект.

- Вероятно, не ти се е случвало да говориш с епископ.

- Помисли още до утре – побързал да приключи безрезултатния си разговор Модест.

- Не е потребно, утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!

На 6 януари 375 г. пристигнал в Кесария Кападокийска и самият император Валент. Той влязъл в базиликата, в която извършвал Богоявленската служба св. Василий. Императорът бил поразен от стройното пеене на богомолците и от благоговението на епископа, който дори незабелязал пристигането на владетеля. Когато Валент подал своето приношение, никой от дяконите не посмял да го приеме без разрешението на епископа. Привикнал към раболепието на придворните епископи, императорът така се стъписал, че се олюлял и малко останало да падне, ако не го задържал един от клириците. Тогава Василий Велики кимнал да приемат императорския принос. С твърдост, съобразителност, лично обаяние и разумна отстъпчивост св. Василий възтържествувал над своите врагове.

Валент разкъсал подписания вече указ за неговото заточение и се отдалечил от Кесария, като му оставил богати дарове за неговата "Василиада" - така всички наричали цялото селище от благотворителни заведения, като безплатни трапезарии, болници и приюти, които Василий бил създал още когато бил презвитер и помощник на своя предшественик Евсевий. Това бил същински град на милосърдието с разкошен храм в неговия център. Светителят бил противник на частната благотворителност и на неразумното състрадание, готово да помага на всеки просяк безразборно. Какво ли нямало в тази Василиада, която се проявила в първите десетилетия след премахването на гоненията и останала в историческия спомен като най-внушителната проява на църковна социална дейност след примера и постиженията на Йерусалимската църква от времето на св. Първомъченик и архидякон Стефан (Деян. 4:32-37). Не липсвали странноприемници и дори лепрозории, за приютяване на прокажени, и работилници за недъгави. Нямало нужди и грижи, които да не влизали в бдителната закрила на този велик мъж на делото. Св. Василий само десет години възглавявал Кесаро-Кападокийската катедра, но те били напълно достатъчни да го изявят като велик поборник на Православието, като светозарен лъч на нравствената чистота и на верската ревност, като велик богословски ум, като велик строител и стълб на Божията църква.

Василий Велики строго следял за живота, подготовката и дисциплината на своите свещеници, но и ги бранил от симонията на своите хорепископи. Клириците от цялата му област станали толкова образцови, че околните епископи търсили свои заместници между презвитерите на св. Василий.

Той особено се погрижил за благолепието на богослужението. Той установил строг ред и въвел всенощни бдения с антифонно пение на паслми, а като паметник на дейността му за реформиране на богослужебното наследство винаги ще служи и съставената от него Василиева св. Литургия, която се изпълнява десет пъти през църковната година и се запазила в Цариградска, Сирийска и Александрийска редакции. Това свидетелства, че употребяваният днес текст е претърпял през вековете някои промени допълнения на св. Василиевия оригинал.

Не случайно  Василий се учил 15 години в Атина. Той усвоил философията, риториката, поезията, астрономията и всички останали светски науки през IV век. Оставените и оцелели от него книги свидетелстват за всестранната му начетеност, за класическото съвършенство на неговия стил, за изящното остроумие на неговите полемични и апологетични трудове. Българите са били ощастливени още през "златния век" на старобългарската писменост и в първите десетилетия след своето покръстване да четат в превода на Йоан Екзарх св. Василиевия "Шестоднев" с неговите девет беседи върху 26 стиха от първата глава на първата библейска книга Битие, които и при съвременния разцвет на науката ни удивляват с високото ниво, критичния поглед и разностранните познания, които Кесарийският архиепископ е притежавал от всички клонове на природните науки.

Основното и благодатно познаване на Св. Писание позволява на . Василий Велики да тълкува несравнимо отделни негови книги и да подкрепя с библейски текстове както своите 80 нравствени правила и споменатите монашески правила, така и запазените негови проповеди и писма, които са жив паметник за тревожните противоариански борби и за неуморната архипастирска грижа на великия Кападокийски йерарх за опазване на вярата и благочестието на неговите духовни чеда.

Велик през всички дни на живота си, . Василий останал такъв и при смъртта си. Той притежавал дара и на чудотворна прозорливост. За неговата кончина е запазен див разказ. В Кесария живял един бележит еврейски лекар, който имал способност да предвижда смъртта на своите тежко болни пациенти до три и дори пет дни предварително. Св. Василий много обичал този благочестив юдеин и искал да го покръсти. Никакви доводи на великия светител не помогнали за неговото обръщане към истинската вяра. "В тази вяра съм се родил, в нея искам и да умра!" - бил почти неизменният отговор на правоверния израилтянин. Св. Василий, който през целия си живот непрекъснато боледувал, най-сетне легнал на смъртния одър. Тогава той извикал лекаря Йосиф, като да търсил медицинската му помощ. Изкусният лекар направил потребното за един основен преглед, но едва докоснал костеливата ръка на архиепископа, казал на домашните да приготвят потребното за погребение, защото болният щял да умре веднага.

- Повярвай ми, владико, преди още да залезе слънцето, ти ще умреш...

- Ако оживея до утре, до шестия час (12 часа по нашето времетраене), то какво ще направиш?

- Да умра!

- Да, да умреш за греха, да оживееш за Бога!

- Зная какво говориш, владико! Ето, кълна ти се, ако ти бъдеш жив до утре, ще изпълня волята ти!

Преподобният Василий горещо се помолил на Бога да продължи живота му с няколко часа заради спасението на евреина. И Бог чул просбата на великия Си угодник. На сутринта архиепископът изпратил да повикат Йосифа. Лекарят не искал да повярва на служителя, но се затичал да види още веднъж приятеля си, макар и и мъртъв... Като срещнал бодрия поглед и кротката усмивка на живия владика, лекарят смаян коленичил пред леглото му и възкликнал:

- Велик е християнският Бог и няма друг бог освен Него! Заповядай свети отче, без отлагане да кръстят мене и целия ми дом!

- Аз ще те кръстя сам, с моите ръце!

- Ти не бива да станеш, ти си твърде слаб...

- Господ ще ме подкрепи – казал св. Василий и станал от постелята.

Успение на св. Василий Велики.  Икона от XV в., Mанастира "Св. Екатерина" в Синай, ЕгипетУспение на св. Василий Велики. Икона от XV в., Mанастира "Св. Екатерина" в Синай, Египет

Василий Велики извършил последната си Литургия, кръстил лекаря Йосиф, благодарил на Бога и се върнал у дома си. Същия ден вечерта той предал блажената си душа на Бога. Това станало на 1 януари 379 година. Смъртта на св. Василий Велики предизвикала дълбока печал у всички християни, юдеи и езичници, на които той сторил толкова добрини през живота си. Вопли и стенания огласили целия град. При изнасяне на тялото му се стекло такова огромно множество от разплакани люде, че мнозина пострадали от теснотата, защото всички търсели да докоснат светия покойник с надежда за изцеление от своите недъзи.

Свети Василий Велики обгрижвал Божията Църква осем години, шест месеца и шестнадесет дни, а всички години от живота му били четиридесет и девет.

Погребението на свети Василий представлявало знаменателно събитие и показвало с какво голямо уважение се ползвал. Не само християните, но и иудеите и езичниците на тълпи бързали по улицата в голямо множество и настойчиво се стремели към ковчега на починалия светител. За погребението му дошъл и свети Григорий Назианзин и много плакал за светеца. Събралите се тук архиереи изпели надгробни песнопения и погребали честните мощи на великия Божий угодник Василий в църквата на светия мъченик Евпсихий.

Духовно наследство на Свети Василий Велики

Сред най-ценните му възгледи са тези са сътворението и устройството на света, изложени в коментара върху първа глава на кн. Битие, озаглавен

“Шестоднев”

Там той разглежда Божия творчески акт на сътворението, служейки си с категориите и терминологията на древните елински философи, за чиито учения той винаги подчертава, че е полезно да се разглеждат, защото “първо трябва да привикнем да гледаме слънцето във водата и след това да обърнем погледа си към самата светлина” . Още повече виждайки заблудите, до които довежда това “водно” отражение на Божествената светлина, светецът чувства задължение да ги опровергае и изобличи. А за да се направи това с което и да било твърдение първо трябва да се вникне в неговата същност. Така, позовавайки се на Посидоний, Аристотел и основно на Платон (диалога “Тимей”), в своите “Девет беседи върху Шестоднева”, светителят започва процес на демитологизиране на природата, противопоставяйки християнската идея за “creatio ex nihilo” (“сътворено от нищото”) на древната гръкоримска религия с нейните олимпийски богове, самозародили се от вечния Хаос, в който се криел живецът на света . Но въпреки вниманието, което авторът обръща на елинската философия, Шестодневът не е апологетичен трактат върху разказа за Сътворението, чрез който да се обори нейната позиция. В беседите си св. Василий Велики посочва, че полемиката с езическите философи е ненужна, тъй като много от твърденията им са противоречиви .

Деветте проповеди са насочени към вярващите, намиращи се в църквата, където ги е изнасял светецът. Съпоставката между древното библейско учение за Сътворението и това на античната философия е нужна на църковния отец, за да посочи различията между двете позиции и да докаже истинността на Мойсеевия разказ, според който светът е сътворен от Бог преди началото на времето без наличието на каквато и да е субстанция, или първооснова. Това ново твърдение е в разрез с всички дотогавашни теории за появяването, целта и функционирането на космоса.

Други беседи на Свети Василий Велики:

"За милостта и за съда"

"Забравилият Бога свят е изпълнен, братя, с несправедливост към ближния и безчовечие към слабия, както казва и божественият апостол:

"А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум - да вършат онова, що не прилича, бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие; бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви" (Рим. 1:28).

А които Бог води към благочестие, тях ги научава и на въздържание от лоши дела, и за грижа към ближния. И в Закона има много заповеди за това да не се вреди на ближния, както и повели да бъдем човеколюбиви и милостиви. Ако някой остави едно от тези неща, то другото е недостатъчно за изрядността на човека. Както благодеянието към нуждаещ се, направено от неправедни придобивки, е неприятно на Бога, така е лишен от похвала и този, който, въздържайки се от неправда, не дава на никого от своята собственост."

"Узнай Тайната"

"Нека почетем с мълчание първото, особеното, Рождество Христово, свойствено за Неговото божество. Нещо повече, нека си наложим като правило въобще да не изследваме и да не любопитстваме за него с помощта на нашите понятия. Защото какво може да си въобрази ума там, където не са били посредници нито времето, нито вековете, където образът не е бил представим, където не е имало никакъв свидетел, нито някой, който да разкаже за това? Или как езикът ще помогне за разбирането? Но е бил Отец и Синът се родил. Не питай: кога? Но остави встрани този въпрос. Не изследвай как е било. Защото отговорът е невъзможен.

Та нали самият въпрос "кога" се отнася за времето, а "как" непременно води до това да си представим раждане като телесен образ. Аз мога да ви дам доказателства от Св. Писание, че Синът се ражда като Сияние от Слава (Евр. 1:3) или като Образ от Първообраза. Но тъй като този отговор няма да ти позволи да любопитстваш с помислите си, обръщам вниманието ни на неизречимостта на тази представа и признавам, че образът на Божественото рождение е непостижем за мислите и е неизречим с човешки думи.

Не казвай: "Ако Той се е родил, значи дотогава не е бил" и не се присъединявай с коварни думи към невежи разсъждения, като извращаваш истината с примери, отнасящи се към този свят, и осквернявайки богословието. Аз казах "Той се роди", за да ти покажа Неговото Начало и Причина, а не да обвинявам Единородния в това, че е по-късен по произход от времето.

Но ето че не забелязах, как като следвах логиката на разсъждение, се отвлякох към това, което исках да избегна. И така, нека оставим размишленията за вечното и неизразимо Рождение, като съзнаваме, че умът е по-ниско от предметите, за които иска да размишлява, и словото е недостатъчно за изразяване на тези мисли.

Но нека видим каква част от истината можем да разкрием, въпреки че умът не може да се приближи до природата на непостижимото. И така, Бог се яви на земята. Бог живя сред хората, говорейки с тях вече не "от огъня" (Изх. 3:2), не "с тръбен глас" (Изх. 19:6), не "в мрак" (Изх. 20:21), и не "в бурята" (Евр. 12:18), като хвърля в трепет душите на внимаващите законодатели, но със Своето Тяло, кротко и ласкаво говорейки като с приятели. Бог се яви в плът, и действаше вече не от растояние, както беше с пророците, но като съедини човешката природа със Самия Себе Си и по този начин издигна до Себе си цялато човечество, чрез посредничеството на родствената с нас Своя плът.

Но могат да попитат: как от един Източник светлината стигна до всички? Или, по какъв начин Божеството се яви в плът? Ами така, както огънят в желязото: без да сменя мястото си, но давайки му от своята сила. По същия начин, огънят не намалява, като дава от силата си на желязото, а изцяло го изпълва със себе си, като му става причастен. По такъв начин и Бог Слово не се отделя от Самия Себе Си, и "обитава с нас" (Иоан. 1:15), без да претърпи никаква промяна. И Словото стана плът (Иоан. 1:15). И небето не опустя от Съдържащия го, и зямята Ги прие в лоното си. Тук не мисли за някакво спускане на Божеството, защото на Него не Му е свойствено да преминава от място на място, подобно на телата. И не си въобразявай, че Божеството се е променило и се е превърнало в плът, защото То, като безсмъртно, е неизменно.

Но могат да попитат: А защо Бог Слово не се изпълни с човешка немощ? На това ще отговорим пак със сравнение: така, както и огънят не приема свойствата на желязото. Желязото е тъмно и хладно, а когато се нажежи, то приема формата на огъня, и само става светоносно, но огънят не става черен като желязото, той възпламенява, но не бива охлаждан. Така и човешката плът на Бога станала причастна на Божеството, но не Му придала своята немощ. От друга страна, не трябва да мислим, че Божеството действа абсолютно така, както чувственият огън.

Но ти си представяш страдание у Безстрастния, което се случва от човешка немощ и недоумяваш по какъв начин тленната природа остава недокосната от своето приобщаване с Бога?

Узнай Тайната. Бог се яви в плът, за да унищожи загнездилата се у нея смърт. Както спасителното лекарство, усвоено от тялото, унищожава смъртоносните отрови, или както царящата в стаята тъмнина се разсейва от влизането на светлината, така и господстващата над човешката природа смърт се унищожава от присъствието на Божеството.

О, дълбочина на благостта и човеколюбието Божие! Но в замяна на това човеколюбие на Бога ние се противим да станем Негови раби. Хората изследват причините, защо се яви Бог, въпреки че би трябвало преди всичко друго да се поклонят на Неговата благост."

"За неписаните установления в Църквата"

"От съхранените в Църквата установления и проповеди едни ние притежаваме благодарение на писаното учение, а други, предадени ни чрез апостолската традиция, сме приели в тайнството. Но и едните, и другите имат еднаква сила по отношение на благочестието. Срещу тях не ще възрази никой, който поне малко е запознат с църковните установления и принципи. Защото, ако решим да не спазваме неписаните обичаи, като смятаме, че нямат особено важно значение, то ние незабележимо и за нас самите ще навредим на Евангелието, засягайки основни неща и ценности в него. Дори нещо повече, ще превърнем проповедта в голи думи.

Така например (да спомена най-първото и предстоящо по разпространение) нима някой чрез писмен? е поучил людете, уповаващи се на името на нашия Господ Иисус Христос, да полагат на себе си знака на кръста? Нима някое писание ни е научило да се обръщаме на изток по време на молитва? Нима някой от светиите ни е оставил написани думите, с които призоваваме Господ Бог, когато видим пред себе си хляба на благодарението и потира на благословението? Та нали не се задоволяваме само със споменатото в Апостола или Евангелието, но и преди, и след това изричаме и други слова, за които смятаме, че имат голяма сила в тайнството, а сме ги наследили от неписаното учение. Така благославяме както водата на кръщението, така и елея на помазанието, а наред с тях и самия кръщаван.

Та според кои писания извършваме това? Нима не според негласната и тайна традиция? Ами останалите обреди? На помазанието с елей кое писано слово ни е научило? А трикратното потапяне при кръщението, то откъде иде? Ами всичко останало, свързано с кръщението, като например отричането от Сатаната и неговите ангели, от кое писание сме го взели? Нима не произлиза от онова необнародвано и съкровено учение, което нашите отци са съхранили в мълчание, предпазвайки го от любопитство и чужда намеса, тъй като добре са знаели, че светостта на тайнствата се съхранява в мълчание?

Та нима би могло да бъде разгласено пред всички учението за нещо, което не бива да бъде дори поглеждано от непосветените в него? Или пък да си зададем въпроса какво е имал предвид великият Мойсей, когато е уредил свещенодействията в храма така, че не всички да бъдат достъпни за всекиго? Ала е поместил непосветените извън свещените ограждения и, отдавайки по-предните помещения на по-пречистените и посветени, единствено левитите е оценил като достойни да бъдат служители Божии. Що се отнася до жертвоприношенията, всесъженията и останалите свещенодействия, след като тях Той ги е отредил на свещениците, допуснал до Святая Святих само един, и то избран измежду всички. Ала дори и на него не оставил свободен достъп по всяко време, а само в един ден от годината, при това и за този ден е предписал на избраника да влиза в олтара само през определен час, така че поради отдалечението и непривикналостта си да съзерцава Святая Святих с трепет и страхопочитание. Наистина той добре е знаел в своята мъдрост, че изтърканите от употреба и лесно достъпни неща предразполагат към презрение, а недостъпното и нечестото някак си е естествено свързано с ревностния стремеж и преклонението.

По същия начин Апостолите и Отците, учредили всички обреди и закони на Църквата, са съхранили в скришност и мълчание светостта на нейните тайнства. Защото онова, което се изнася на всеослушание пред кого ли не, то не е вече никакво тайнство. Така че причината за съществуването на неписани наредби се корени в боязънта да не би познанието на догматите, като се превърне в нещо обичайно, да бъде занемарено, а впоследствие и презряно от хорското мнозинство.

Защото едно е догматът, а друго проповедта. Догматът се обгръща в мълчание, а проповедите се правят достояние на всички. А вид мълчание е и неяснотата, до която прибягва Свещеното Писание, когато придава на догматите труден за възприемане смисъл с цел да бъдат от полза за четящите.

Така всички ние, когато се молим, се обръщаме на изток, ала малцина сме тези, които знаем, че с това ние търсим нашата древна родина, сиреч райската градина, която Бог насади в Едем.

Прави изричаме молитвите си единствено в неделя, ала какъв е смисълът на това не всички знаем. Ние като че ли се възправяме и възкръсваме заедно с Христос, задължени да търсим онова, което е над нас. И не само защото чрез стоенето по време на молитва в деня на възкресението напомняме на себе си за дарената нам благодат, но и защото този ден по някакъв начин ни изглежда като изображение на очаквания век.

Поради това, макар че е самото начало на всички дни, този ден не е наречен от Мойсей първи, а един. "Биде вечер, казва той, биде утро - ден един" (Бит. 1:5), като че ли с идеята, че това е един и същи ден, който се повтаря многократно. Така че един и същ е този ден, и осми е, защото чрез самия себе си обозначава онзи действително един и истинен осми ден, за който псалмопевецът споменава в някои техни [на псалмите] заглавия: онзи осми ден, който е онова състояние, което ще последва след сегашното време; онзи непрестанен ден, недостигащ вечерта, непознаващ продължение; онзи несвършващ и неостаряващ век, сиреч вечността.

Затова и Църквата неизбежно възпитава нас, своите питомци, да произнасяме нашите молитви застанали прави, та, припомняйки си постоянно за онзи безпределен живот, да не бъдем нехайни, а усърдно да приготвим дължимата за това преселение дан.

Пък и цялата Петдесетница също е напомняне за очакваното в онзи друг век възкресение. Защото онзи един и първи ден, умножен седем пъти по седем, изпълва седемте седмици на светата Петдесетница. Като започва от първия [ден] Петдесетницата завършва със същия този ден, разгръщаща се петдесеткратно в онези също такива междинни дни. Ето защо той е подражание на вечността чрез своето подобие с нея, понеже в кръгообразното си движение потегля от един знак и се затваря пак в същия знак.

В този ден ние избираме изправения стоеж за молитвите си, като сме възпитани да постъпваме така от законите на Църквата, които с помощта на това явно напомняне, преселват, така да се каже, нашия дух от настоящето в бъдещето. С всяко коленичене и изправяне ние видимо на дело показваме, че чрез греха сме рухнали на земята, но чрез човеколюбието на нашия Създател сме призовани отново на небето.

Впрочем, цял ден не ще ми стигне, ако започна да разказвам за "неписаните" тайнства на Църквата."

"Изображение на сегашното състояние на църквите"

"С какво да сравним сегашното състояние? Несъмнено, то прилича на морска битка, в която мъже войнолюбиви и привикнали към морските сражения, с раздразнение се спречкват заради стари обиди. Виж това изображение! Колко страшно се устремяват от двете страни корабите и, когато гневът достигне най-високата си степен, те започват битката! Ако можеш, си представи, че корабите се подмятат от силна буря и че бързата мъгла, разляла се от облаците, така е причернила всичко, че е невъзможно да различиш нито приятели, нито врагове и в смущението не се виждат знаците, които си подавате един друг. За да е още по-ясно подобието, да предположим още, че морето се издува; от самите си дълбини изпраща вълни нагоре, че от облаците се лее проливен дъжд, че е започнало страшно вълнение, породено от бурята и ветровете от всички страни се стремят към една точка и от това корабите с трясък се удрят и от бойния си ред понякога попадат под властта на неприятеля и в следствие на самата борба преминават под тяхна власт; а често се налага да заедно да отблъскват ударите на вятъра и да се съпротивляват на корабите на нападателите, и да се убиват един друг в метежното време, дошло и от завист към превъзходството на другите, и от желанието на всеки поотделно да вземе връх. Освен това си представи, че цялото море е огласено от някакви объркани и неразличими звуци - от свистящите ветрове, от взаимните удари на корабите, от шума на кипящите вълни, от виковете на сражаващите се, които с най-различни гласове изразяват страстите си, и от всичко това не се чува гласа нито на капитана, нито на кормчията, а всичко е само ужасен безпорядък и обърканост, и безмерността на бедствието, довело ги до отчаяние, ги кара да грешат в съвършено безстрашие. Прибави и някакво неизцелимо бесовство на честолюбието у онези, които са в корабите, което ги кара да не прекратяват споровете за първенството помежду си даже и когато корабът се устремява към дъното.

Премини сега от това изображение към самия първообраз на злото. Не ни ли се струваше преди, че арианското другомислие, отделило се от Божията Църква за единоборство с нея, само, със свои собствени сили, ни противостои в редовете на неприятелите ни? Но когато, след продължителни и жестоки спорове, те встъпиха с нас в открита борба, нашата битка прие най-различни образи и се разпадна на много части - затова и по общата вражда, и по личната подозрителност, във всички се посели непримирима ненавист. И това крушение пред Църквите не е ли по-свирепо от всяко морско вълнение? То помете всички граници, положени от Отците; разколеба всички основания и всички твърдини на догматите. Клати се и се тресе всичко, поставено на гнила основа. Нападайки се един друг, един друг се низвергваме. Който противникът не повали, го уязвява защитникът. Ако врагът е низвергнат и паднал, върху теб налита предишния ти защитник. Взаимното ни общение е дотогава, докогато заедно ненавиждаме противника.

А само щом враговете си отидат, виждаме врагове един в другиго. Отгоре на всичко, кой ще изчисли множеството корабокрушения? Едни потъват от вражеско нападение, други - от тайната зла умисъл на съратниците си, трети - от некадърността на управниците си. На едно място Църквите с всичките си членове претърпяват повреди, ударили се като в подводни камъни на еретическата хитрост, а други, доскоро врагове на спасителните страдания, хващат кормилото и се провалят. А объркването, което предизвиква княза на мира сего не е ли по-силно от всяка буря и не отклонява ли от правия път цели народи? [Наистина някакво плачевно и тъжно помрачение е обхванало Църквите след като бяха изпратени на заточение светилата на света, поставени от Бога да просвещават душите на хората.] А непомерното съревнование един срещу друг прави хората безчувствени, когато страхът от всеобщото разрушение е близък.

Защото личната неприязън е по-силна от общата и народна война, когато пред общата полза се предпочита славата да победиш врага и истинското упоение от честолюбието е по-скъпо от всяка друга награда. Затова и всички, кой както може, вдигат убийствена ръка един на друг. А някакъв груб ропот на хора, дошли до сблъсък поради охота към споровете, и неясен вик, и неразличими звуци на незамлъкващата мълва изпълниха почти цялата Църква, като ту прибавят, ту отнемат, извращавайки правилния благочестив догмат. Едни се увличат от иудейството чрез сливането на Лицата, други в езичеството чрез противоположноста на Естествата. Боговдъхновеното Писание не е достатъчно за тяхното сближаване, апостолските предания не решават взаимните им условия за примирение.

Един е пределът на дружбата - да говорим в угода един на друг и един е предлогът за вражда - да не се съгласим в мненията си. А сходството в заблудите е по-вярно от всички клетви при участието в раздорите. Всеки се има за богослов, макар и хиляди петна да му лежат на душата. Затова тези "новатори" си имат мнозина помощници при създаването на метежи. Затова и в Църквите получават високи постове самодоволни и низки търсачи, отхвърлили домостроителството на Светия Дух. И така евангелските наредби с безчинство са сведени до пълна бъркотия; оттам и неописуемата блъсканица около председателските места, където всеки честолюбец със сила принуждава другите да му дадат първенството. А от такава любов към началничеството върху хората се изсипва страшно безначалие от което увещанията на началниците са станали съвършено бездействени и напразни; всеки в невежата си надменност разсъждава, че трябва не толкова да слуша някой друг, колкото сам да началства над останалите.

Досега смятах, че по-полезно от думите е мълчанието, защото човешкият глас не може и да се чуе сред такова бръщолевене. Ако е справедливо казаното от Еклесиаста, че "словата на мъдреца се слушат в покой" (Екл. 9:17), то при сегашното положение на нещата би било неприлично това да се каже за тези хора. Спира ме и това изречение на пророка: "гледай в такова време да мълчиш, защото времето е лукаво" (Ам. 5:13). Сега едни подлагат крак, дурги ругаят падналите, а трети ръкопляскат; и няма човек, който от състрадание да подаде ръка на подхлъзналия се, макар че по ветхозаветния закон няма да се избави от осъждение дори онзи, който отмине, като види "осела на врага си паднал под бреме" (Изх. 23:5). Това днес не се прави. Защо? Защото във всички е охладняла любовта, изчезнало е братското единодушие и думата "единомислие" е станала непозната; престанали са дружеските увещания, никъде няма християнско милосърдие, никъде няма сълза на състрадание. Няма кой да подкрепи немощния във вярата, а напротив - такава взаимна ненавист се е разгоряла между сънародници, че всеки се радва от падението на ближния си повече от собствените си добри дела. Както по време на епидемия и тези, които най-щателно пазят здравето си, заболяват заедно с останалите, заразявайки се от едното само общуване с болните, така и сега всички сме станали еднакви - завзелата душите ни страст към споровете ни увлича всички в едно лошо състезание. Затова и имаме толкова много неумолими и жестоки ценители на неудачите, непризнателни и неприязнени съдители на успехите и злото сякаш се е вкоренило така, че сме станали по-неразумни от безсловесните животни, защото те, когато са от една порода, живеят в едно стадо, а ние водим жестока война с домашните си.

За всичко това трябваше да се мълчи, но към друго ни влечеше любовта, която "не търси своето си" (1 Кор. 13:5) и обича да преодолява всички затруднения на времето и обстоятелствата. Вавилонските отроци също ни научиха да изпълняваме задълженията си, даже и никой да не го е грижа за благочестието. Те и сред пламъците славеха с песни Бога, без да мислят за множеството, отклонило се от истината, а щастливи един за друг, когато са били само трима. Затова и облакът от врагове не ни приведе в бездействие, а като възложихме упованието си на помощта на Духа, със всяко дръзновение възвестяваме истината. В противен случай, всичко би било много по-трагично, когато хулителите на Духа с такова спокойствие нападат благочестивото учение, ние, имайки такъв застъпник и защитник, да не послужим на учението, което от преданието на Отците в непрекъсната памет е запазено до наши дни. Но най-много възбудиха нашата ревност пламенността на твоята нелицемерна любов, непоколебимостта и спокойствието на нрава ти, които гарантират, че казаното от мен няма да се разгласи на мнозина, не защото е недостойно за разгласа, а за да не се хвърлят бисери на свинете. И това ми стига.

А за теб, ако ти е достатъчно казаното, нека тук сложа края. А ако ти се стори недостатъчно, няма да ти завидя, когато в люботрудно изследване продължиш по-нататък в умножаването на знанието чрез любознателни въпроси. Защото Господ, или чрез нас, или чрез други, ще изпълни недостигащото по мярата на знанието, каквото достойно ни съобщава Духът."

Молитвите на Свети Василий Велики прогонват демони и бесове

Магизмът като състояние на съзнанието може да бъде открит навсякъде. Красноречив пример за това в християнската практика са кръщението, причастяването, венчанието и монашеското пострижение поради чисто светски подбуди (например, за да не боледуваш), а не по вяра, както говори за това Господ Иисус Христос (Марк 16:16).

Израз на това магическо съзнание се явява разпространяващият се през последните десетилетия, т. нар. екзорцизъм.

Лаодикийският събор (364 г.) постановява: „Не-произведеният от епископа не трябва да заклинава нито в църквата, нито в дома” (пр. 26). Правилото ясно засвидетелства както нецърковния характер на тази практика, така и духовното състояние на заклинаващите. Преподобният Йоан Касиан Римлянин изяснява: „Който желае да заповядва на нечистите духове или чудесно да дарява здраве на болните, или да изявява пред народа някое от чудните знамения, той макар да призовава името Христово, остава чужд на Христа, защото, воден от надменна гордост, не следва Учителя на смирението... Затова и нашите отци никога не са смятали тези монаси за добри и свободни от заразата на тщеславието...”

Екзорцизмът имал своето място в древната църква по силата на особените дарования, изпратени през този период, но впослед-ствие е прекратен. В „Апостолските постановления” (III в.) се забранява поради следните мотиви: „Славният подвиг на заклинанието е дело на доброволното благоразположение и благодатта Божия чрез Христа, наитието на Светия Дух, защото получаването на дара на изцелението се разкрива чрез откровение от Бога и благодатта, която е в Него, става явна за всички.” В IV век вече не се споменават екзорцисти. Специалният чин за прогонване на демони в требника на митрополит Петър Могила (XVII в.) има католически произход и в Руската църква той не е получил практическо признание. Нито един от руските светци не е заклинавал, но те са притежавали дара на Светия Дух, Който и извършвал изцелението.

Православната църква винаги е следвала думите на Спасителя: „тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост” (Мат. 17:21), т. е. с правилен аскетичен живот, благодарение на който християнинът според смирението си достига безстрастие и получава от Бога дар за побеждаване на злите духове. Само достигналият безстрастие е способен да встъпи в открита борба с тъмните духове, без да навреди на болните и на себе си. Такива в древност са били единици. Затова свещеникът, дори и най-благочестивият, но дръзващ сам с помощта на особени молитви и свещенодействия да изгонва зли духове, рискува не само себе си да подхвърли на поругание от тях, за което промислително се говори в книга „Деяния на св. апостоли”, но да подложи и бесноватия на още по-големи болести и страдания. Без да се притежава дарът на Св. Дух, не трябва да се търси външна изява на действието на Неговия дар.

Само светците можели да изгонват бесовете, но не всички, а единствено тези, които им посочвал Сам Господ. Един от тези светци е бил Свети Василий Велики.

При това тези светци изцелявали „просто” с молитва, преди всичко вътрешна, невидима за другите (например молитвата на св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст), извършвайки тайнствата Покаяние и Евхаристия, без каквото и да е специално заклинателно чинопоследование, доколкото такова се извършва над всички вярващи при тайнството Кръщение и се явява освещаване на техния акт на съзнателно отричане от сатаната и неговите дела.

СПЕЦИАЛНИ МОЛИТВИ НА  СВЕТИ ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ ЗА ПРОГОНВАНЕ НА БЕСОВЕТЕ!

МОЛИТВА ПЪРВА

"Боже на боговете и Господи на господарите, Създателю на огнените чинове, Творче на безплътните сили и Художниче на небесното и земното, Когото никой от човеците не е видял, нито може да види, и от Когото се бои и тръпне всичката твар!

Ти, Който някога си повалил на земята дигналия глава и нарушил службата си чрез непокорство военачалник и си захвърлил в мрачната пропаст на ада отстъпилите заедно с него ангели, които станали демони!

Направи, щото това заклинание, извършвано чрез Твоето страшно име, да бъде за страх на тоя водител на злината и за всички негови пълчища, паднали заедно с него от небето, дето са били носители на светлина; обърни го в бягство и запрети нему и на демоните му, та съвсем да отстъпят, за да не правят никаква вреда на запечатания с Твоя знак образ, а нека тези, които са запечатани, да приемат властна сила, за да настъпват на змии и скорпии и на всяка вражеска сила. Защото се възпява и величае и от всичко, що диша, се слави със страх Твоето всесвето име — на Отца, и Сина, и Светаго Духа, сега и винаги, и во-веки веков. Амин."

МОЛИТВА ВТОРА

"Заклевам тебе, злопричинителя на богохулството, предводителя на бунта и виновника на злото! Заклевам тебе, изхвърления от небето, дето си бил носител на светлина, и сваления в мрака на глъбината поради гордост! Заклевам тебе и всичката паднала сила, която следва твоята воля!

Кълна те, душе нечистий, в Бога Саваот и в Бога на всичкото ангелско войнство, Адонай, Елой, Бога Вседържителя: излез и отстъпи от Божия раб /Божията рабиня/Заклевам те в Бога, Който е всичко създал с дума, и в Господа нашето Иисуса Христа, Единородния Негов Син, Който е преди вековете неизразимо и без страдания роден от Него, направил видимата и невидима твар, създал човека по Свой образ, ръководил по-рано, човеците чрез естествен закон и ги запазвал чрез ангелски надзор, потопил греха във вода отгоре и разтворил земните бездни, та погубил нечестивите великани, кулата на нечистите разтърсил, земята на содомци и гоморци обърнал на пепел чрез огън и жупел, чийто свидетел – неугасимнят пушек – димй; с тояга разделил морето, та превел народа със сухи нозе, а мъчителя фараон, богоборното войнство и нечестивите врагове потопил във вълните на веки; в последно време неизказано се въплотил от чиста Дева и запазил непокътнати печатите на чистотата; благоволил да измие чрез кръщение старата наша сквернота, която сме си навлекли чрез престъплението.

Заклевам те в Оногова,Който се е кръстил в Йордан и по благодат е дал нам знак на нетление във водата; на Когото ангелите и всички небесни сили се почудиха, виждайки въплотения Бог в смирен вид, когато безначалният Отец откри безначалното раждане на Сина, и слизането на Светия Дух засвидетелства троичното единство.

Кълна те в Оногова, Който запретил на вятъра и укротил морската буря, изгонил демонското пълчище, с калчица сторил да прогледат слепите очни зеници, от майчина утроба лишени от зрение, обновил ветхото създание на нашия род, оправил неми да говорят, очистил проказни струпи, възкресил мъртви от гробовете, беседвал с човеците до самото Си погребение, опленил с възкресението Си ада и направил цялото човечество непреодолимо за смъртта. Кълна те в Бога Вседържителя, Който е вдъхновявал човеците с боговдъхновеното слово, съдействувал на апостолите и изпълнил цялата вселена с благочестие: убой се, бягай, махни се, отстъпи!

Демоне нечист и престъпен, подземен, преизподен, лъжлив, безобразен, видим по безсрамието си, невидим поради лицемерието си, дето и да си, или да отидеш, било че си самият Веелзевул, или че произвеждаш сътресение, или си змиевиден, или звероличен, или като пара, или като дим се явяваш, или като мъжко, или като женско, или като влечуго, или като птица, или нощедумник, или глух, или ням, или че плашиш с нападение, или че разкъсваш, или че зломислиш, или че в тежък сън, или в болест, или в немощ, или в смях правиш да бродят, или че причиняваш любосластни сълзи, или си блуден, или смраден, или похотлив, или прелъстващ с наслада, или отроволюбив, или правиш да беснеят от престъпна любов, или си звездогадател, или домомагесник, или безсрамен, или препирлив, или непостоянен, или с месеца променлив, или по някое време изменчив, или утрен, или пладнешки, или среднощен, или ненавременен, или от светкавица, или случайно си се срещнал, или от някого си пратен, или си налетял незапно, или в море, или в река, или изпод земя, или от кладенец, или от урва, или от щерна, или от блато, или от тръстика, или от пръст, или от връх, или от нечисто място, или от дъбрава, или от гора, или от дърво, или от птици, или от гръмотевица, или от бански покрив, или от водна къпалня, или от идолски гроб, или откъдето знаем или не знаем, познат или непознат, или от ненадейно място: отстрани се и се махни!

Засрами се от образа, създаден и украсен от Божията ръка! Убой се от подобието на въплотения Бог и се не крий в Божия раб /Божията рабиня/.

Тебе те чака заради непокорството ти железен жезъл, огнена пещ, тартар и скърцане със зъби. Убой се, млъкни, бягай! Да се не върнеш, да се не скриеш с друго лукавство на нечисти духове, но иди в земя безводна, пуста, неработна, дето човек не живее, а само Бог наглежда, свързвайки всички, които клеветят и зломислят срещу Неговия образ, като е и тебе, дявола, изкусителя и изнамервача на всички злини, свързал с мрачни вериги и предал на тартара за дълги нощи и дни. Защото е велик страхът Божий, и велика е славата на Отца, и Сина, и Светаго Духа, сега и винаги, и во-веки веков. Амин."

МОЛИТВА ТРЕТА

"Боже на небесата! Боже на светлините! Боже на ангелите, които са под Твоята сила!

Боже на архангелите, които са под Твоето владичество!

Боже на славните господства! Боже на светиите!

Отче на Господа нашего Иисуса Христа, Който си освободил свързаните от смъртта души, просветил си чрез единородния Твой Син прикования към мрака човек, отървал си ни от нашите болки, всяка скръб си разпръснал и всяко нападение на врага си отстранил от нас!

И Ти, Сине и Слово Божие, Който си ни обезсмъртил с Твоята смърт и си ни прославил с Твоята слава, дарил си ни с Твоето възкресение, да се отдалечаваме от човеците към Бога, понесъл си с Твоя кръст всичкия товар на греховете ни, възприел си и си излекувал съкрушението ни, Господи, отворил си ни път към небесата и тлението си изменил в нетление!

Послушай ме, като съм викнал с любов и страх към Тебе, от страх пред Когото се топят планините земни с твърдта; от силата на Когото тръпнат неми душите на стихиите и пазят своите предели; от Когото се сдържа огънят на отмъщението, та не преминава положените му предели, а чака замаха на Твоята воля; за Когото всичката твар се мъчи, като въздиша с неизказани въздишки и чака определеното време; от Когото е побягнало всяко противно естество, победено е войнството на врага, паднал е дяволът, стъпкана е змията, и проклета е ламята; чрез Когото народите, като Те изповядаха, се просветиха и укрепиха в Тебе, Господи; чрез Когото се яви животът, изпълни се надеждата, утвърди се вярата, проповяда се Евангелието; чрез Когото човекът се възсъздаде от земята, като повярва в Тебе.

Защото – кой е като Тебе, Боже Вседържителю? Заради това молим Ти се, Боже на отците и Господи на милостта, предвечний и свръхестествений: приеми дошлия /дошлата/ пред Тебе в Твоето свето име и в името на възлюбения Твой отрок Иисуса Христа и на светия, всесилния и животворящ Твой Дух.

Изгони от душата му /душата й/ всяка немощ, всяко неверие, всеки дух нечист, мъчителен, подземен, огнен, зловонен, похотлив, златолюбив, сребролюбив, бурен, блуден, – всеки бяс нечист, тъмен, безобразен, безсрамен.

О Боже, отгони от раба /рабинята/ Си всяко дяволско въздействие, всяко вълшебство, всяка отрова, идолослужение, звездогадание, звездословие, мъртвогадание, птицегадание, сладострастие, любовно пожелание, сребролюбие, пиянство, блудство, прелюбодействие, необузданост, безсрамие, гняв, препиране, непостоянство и всяко лошо подозрение.

О, Господи, Боже наш, вдъхни му /й/ Твоя мирен Дух, та, запазван /запазвана/ от Него, да стори плод на вяра, добродетел, мъдрост, непорочност, въздържание, любов, благост, надежда, кротост, дълготърпение, твърдост, целомъдрие, разсъдливост; защото Твоят раб е призован /Твоята рабиня е призована/ в името на Иисуса Христа, по вяра в единосъщната Троица, при засвидетелствуването на ангели, архангели, славните господства и всичкото небесно войнство. Запази с него /нея/ и нашите сърца, защото си силен, Господи, и затова на Тебе слава отправяме — на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и винаги, и во-веки веков. Амин."


Използвани източници: ""Жития на светиите",София 1991г.,pravoslavieto.com,sveta-gora-zograph.com,c-dikovski.blogspot.bg

 

Печат PDF

Back to top

Copyright © Вселена нюз 2019

joomla templates by Free Joomla Templates & Projektowanie stron Szczecin.