You are here: Home Вести Вести от България Никулден - празника посветен на Свети Николай Чудотворец

Никулден - празника посветен на Свети Николай Чудотворец

Оценка на читателите: / 1
Слаба статияОтлична статия 

Свети Николай Мирликийски, православна икона Свети Николай Мирликийски, православна икона

На 6 декември всяка година Българската православна църква почита паметтта на един от най- великите християнски .светци Николай архиепископ Мирликийски по волята на Бога Чудотворец почитан, както от православни християни, така и от католици.

Името Николай има гръцки произход и произлиза от гръцките думи побеждавам (niko) и народ (laos).  Светеца се назовава още Мирликийски (още Мир Ликийски) по името на града Мир, на който бил архиепископ, който се намирал в област Ликия.

Свети Николай Мирликийски се представил пред Бога на 6 декември 342 г.

Прозвището на Свети Николай Чудотворец идва от множеството чудеса, с които е известен приживе. Всичките му дела имали за цел да умиротворяват, закрилят и дават изцеление. Постигал го с чудна лекота, заради което го наричали Чудотворец. Той е единственият светец некромант – притежава силата да възкресява мъртвите със силата на молитвата си към Бога.

Всеки четвъртък през годината е също посветен на неговата памет, като в православните молитвеници  от дните на седмицата на този ден има молитва отравяна към Свети Николай. Единственият светец удостояван с такава чест да има специална молитва към него освен Свети Николай Мирликий е Предтечата Христов Свети Йоан Кръстител ,на който има посветена молитва във вторник.

Свети Николай се почита, като покровител на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката, покровител на моряците, рибарите, пътешествениците, банкерите,  търговците, пивоварите, затворниците, кираджиите, воденичарите, ловджиите, избавител на пленниците.

Той е най-популярният светец в Източноправославната църква и често се изобразява редом до Христос и Дева Мария.

Свети Николай Чуотворец е първообраз на известния у нас като Дядо Коледа белобрад старец, който раздава подаръци, а по света като Санта Клаус в Съединените щати  и Западна Европа, Пер Ноел във Франция, Дядо Мраз в Русия, до 90-те години на миналият век и в България и др.

В католическите страни на този ден вечерта на децата се правят малки подаръци, които се скриват в обувки или чорапи, за да ги намерят на сутринта. Този обичай води началото си от славата на светеца като дарител на бедните.

Паметта на Свети Николай честваме два пъти през годината :. На 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 май / 22 май - денят на пренасяне светите му мощ от град Мир (Древна Ликия) в Бари (Италия)

Деня на кончината на Свети Николай Мирликийски е празнуван също като нареден празник известен под името  Никулден. Той е последният голям християнски празник преди Рождество Христово.


Божият угодник Николай се родил  на  15 март 270 в град Патара в малоазийската област Ликия.Баща му се наричал Епифаний (или Теофан )  а майка му  Нона. Родителите на Николай са били от заможните жители на Патара.

Николай бил много религиозен от ранното си детство и посветил своя живот на християнската религия, в изучаване на Божието Писание : с дни той не излизал от църквата ,а през нощта се молил и читял книги ,и създавал в себе си достойно жилище на Светия Дух .Неговият чичо ,епископ Николай Патарски ,го направил четец и впоследствие го въвел в свещенически сан ,и го направил негов пръв помощник и му възложил да се грижи за паството .

Началото на служението на Николай, като християнски свещенник съвпаднало с периода на последните големи гонения на християните при  управлението на императорите Диоклециан (284-305 година ) и на император Максимиан (286-305 година ) .

Божият угодник Николай МирликийскиБожият угодник Николай Мирликийски

През 303 година Диоклециан издал указ ,които узаконил преследването на християните в цялата империя .Но след 1 май 305 година се случили промени и политиката на гонение се прекратила спрямо християните .

В Западната Римска империя император Констанций Хлор (управлявал в периода 305 -306 година )сложил край на гоненията след възкачването си  на престола .

В Източната Римска империя император Галерий ( управлявал през годините 305-311 година ) продължил преследването на християните до 311 година ,когато издал едикт за веротърпимост ,в момент когато бил на смъртно легло .Гоненията през 303 -311 година се считат за най-продължителни в историята на империята .

След смъртта на император Галерий неговият съуправител Лициний се отнасял търпимо към християните .В резултат на това християнските общини започнали да се развиват . Този период съвпада с епископата на Свети Николай в град Мир(сега град Демре в провинция Анталия в днешна Турция ) Разрушението на няколко езически храма се приписват на Свети Николай  сред тях е и храма на Артемида .

След смъртта на родителите си той употребил всичкото си богато наследство за добри дела, стараейки се да не го знаят тия, на които правел благодеяния. Той помнел Божията заповед - да правим добро скришом ида не търсим за него светска слава.

Един твърде богат жител на гр. Патара ненадейно изгубил състоянието си и изпаднал в голяма беднотия. Привикнал към богатство, той не бил в състояние да се бори с изкушенията на бедността и замислял вече по безчестни пътища да доставя средства за живот на себе си и на своето семейства, което се състояло от три дъщери.

Той имал намерение да пожертвува честта на дъщерите си. Но той не успял да изпълни своето греховно намерение, защото бил спасен с навременната помощ на св. Николай. Като узнал за бедственото му състояние, Божият угодник нощно време му подхвърлил през прозореца голяма кесия със злато. Като се събудил сутринта, нещастният баща едвам могъл да повярва на неочакваното богатство.Работите му се поправили и наскоро той омъжил най-голямата си дъщеря. Св. Николай решил по същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери. След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и втората дъщеря.

След завръщането на чичо му Николай сам се отправил за Божи гроб и във време на пътуването по море с молитва укротил морската буря и възкресил един моряк, който се убил при падане от върха на корабната мачта.

Все повече и повече горейки от любов към Бога, Николай се поселил в един манастир и желаел всичкия си живот да посвети на Господа и да Му служи чрез трудовете и лишенията на монашеския живот. Но волята Господня му била предназначила друг път. Една нощ Николай, стоейки на молитва, чул глас, който му говорел: "Николай, влез във всенародния подвиг, ако искаш да получиш от Мене венец!" В страх и недоумение бъдещият велик християнски светец размишлявал в себе си - какво ли означава това призоваване. Същият глас му казал отново:.!

"Николай, това не е оная нива, на която можеш да принесеш очаквания плод Обърни се към лю-дете, та в тебе да се прослави името Ми" Сега Николай разбрал, че Господ му посочва друг живот и иска от него не монашеско служение. Покорен на Божията воля, той оставил избрания от него живот и се отправил в Мир (главен град в областта Ликия), без да знае за какво го предназначава Господ, но бил готов да изпълни Неговото повеление.

В същото време в гр. Мир избирали архиепископ на мястото на неотдавна починалия епископ Йоан. Събралите се от всички градове епископи се затруднявали в избора и разбирайки, че само един Бог може да ги просвети и вразуми, готвели се към това дело чрез молитва и пост. Господ Бог чул молитвата им и на един от тях открил волята Си.

На тоя епископ във време на молитва се явил един мъж, сияещ е неземна светлина, и му заповядал същата ранна сутрин да застане на църковните врата и да очаква минаващите. "Пръв, който влезе - казал той - е избраният от Бога, името му е Николай". Епископът разказал на другите за случилото се и застанал рано сутринта на църковните врата, а другите епископи се събрали в храма. Николай пристигнал в Мир, прекарал почти всичкото време в молитва и тая сутрин, по свой обичай, отишъл. в Храма Да слуша утренята Току що прекрачил вратата, и епископът го спрял и попитал за името. - "Николай, раб на твоя светиня, Владико" - отговорил той смирено.

Тогава епископът, като го хванал за ръка, довел го в храма и го поставил сред другите епископи. Мълвата за всичко това бързо се разнесла и народът се струпал в безбройно множество. Наученият чрез видение епископ се обърнал към народа и, като посочил Николай, казал: "Приемете, братя, своя пастир, когото помаза Дух Свети и комуто Той повери ръководството на нашите души Постави го не събрание на човеци, но Божието определение.!"

Народът се радвал и благодарил на Господа. Сам Николай в дълбоко смирение, смятайки себе си недостоен за високия сан, искал да се отрече от него, но се покорил на волята Господня и приел архиепископството.

Цариградският патриарх Методий разказва, че няколко време преди това св. Николай сам имал видение. Нощем му се явил Иисус Христос, сияещ от слава, и му връчил Евангелие, украсено със злато и бисери, а от другата страна пресв. Богородица му възлагала светителски омофор.

Станал пастир на Мир-Ликийската църква, Николай бил винаги строг към самия себе си още повече засилил трудовете си. Той разсъждавал, че според новия сан и място повече от преди трябва да живее не за себе си, а за другите.

Избрал си двама достойни сътрудници от презвитерите и неуморно се грижел за благото на тия, които били поверени на грижите му.Всички приемал с бащинска любов, изслушвал всякакви молби и оплаквания, охотно давал помощ и съвет, с твърдост се застъпвал за невинните и обидените. Сред такива грижи го застигнала бурята на гонението, предприето срещу християнската Църква, която в течение на 50 години се ползувала със спокойствие и тишина.

Това страшно гонение, повдигнато от императорите Диоклетиан и Галерий, продължило 10 години. То започнало в столичния град Никомидия, където на самия празник Рождество Христово били изгорени в храма до 20,000 християни. Оттам гонението се разпространило по многобройните области на Рим-ската империя. Навсякъде издирвали християните и ги предавали на мъчения и смърт. Без да гледа на опасността, св. Николай продължавал безбоязнено да проповядва Христа, и затова заедно с много християни бил затворен в тъмница, където престоял дълго време, понасяйки с търпение и глад, и жажда, и различни страдания, като не преставал със словото Божие да утешава другите затворници.

Най-после гонението се прекратило. Новият император Константин познал истинния Бог, Който му дарувал чрез силата на Кръста победа над враговете. Той освободил проповедниците на словото Божие и навсякъде разрушавал идолските капища и строил храмове на истинския Бог. Тогава и Николай се върнал на своя архиепископски престол.

Кървавите гонения се прекратили. Но скоро за Църквата настъпило не по-малко бедствено време. Наченали се вътрешни раздори. Някои лъжеучители започнали да проповядват ереси. Така, Арий, презвитер александрийски, отхвърлял Божеството на Иисуса Христа. Той бил повлиян от гностицизма и смятал, че Бог е толкова отделен от света, че въплъщението е невъзможно, и че Бог е просто единство (монада). От това следвало, че Синът е сътворен преди създанието на света, а не е вечно роден от Отца, което противоречало на учението за Св. Троица (Божието триединство). Въпреки, че партията на полуарианите също подписала символа, тяхното учение, което въвеждало йерархия в Троицата също било отхвърлено с добавката, че Сина е единосъщен (Homousios) на Отец - т.е. че Отец и Син имат еднаква природа и същност.

Желаейки да въдвори мир в Църквата, император Константин в 325 г. свикал на Събор в гр.Никея епископите от всички области. Събрали се 318 отци. Това бил Първият вселенски събор.

Иконографско изображение на Първият вселенски съборИконографско изображение на Първият вселенски събор

Съборът осъжда учението на александрийския презвитер Арий като ерес и приема т.нар. Символ на вярата.

Верую или Символът на вярата (на църковнославянски вярвам, на латински Credo) е древен текст, с който християните изповядват своята вяра по време на своите съвместни и лични молитви. В дванадесетте члена на Символа са изложени накратко и точно основните истини на вярата. Първите седем члена - относно Бог Отец и Господ Иисус Христос - са съставени от светите Отци на Първия вселенски събор в Никея (325 г.).

Последните пет члена - относно Бог Дух Свети, Църквата, Кръщението, Възкресението на мъртвите и вечния живот - са добавени на Втория вселенски събор в Цариград (381 г.). Поради това Символът на вярата се нарича също Никео-Цариградско Верую (на латински Niceno /Nicene /-Konstantinopolitanum).

Тази съборно установена вероизповед се използва до днес от всички източни Православни църкви. Единствено Римската църква е направила промяна в осмия член на Символа, само два века след утвърждаването му. Така повреден, Символът е преминал и в произлезлите от нея лутерански и други протестантски църкви. В резултат на повишения контакт и богословски диалог през последното десетилетие, някои протестантски пастори се отказват от добавката и се връщат към първоначалния Символ верую.

Никео-Цариградски символ на вярата

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

2.  И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.

4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.

5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.

6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.

7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.

10.  Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

11. Чакам възкресение на мъртвите.

12. И живот в бъдещия век! Амин.

В Никея се създава и традицията всички по-важни религиозни въпроси да се решават на вселенски събори.
На този събор, освен това се взима решение Великден да се празнува отделно от еврейската Пасха на първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Така се определя разлика от 14 дни между двата празника. Съборът фиксира първенството на епископите на петте най-големи църковни центрове: Рим, Константинопол Александрия, Антиохия и Йерусалим.

Разказват, че бъдещият божи угодник Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и в присъствие на цялото събрание му ударил плесница.

За тая . му постъпка св . отци лишили Николай от архиерейски сан но някои от най-достойните отци на събора се удостоили с чудесно видение :. . видели от едната му страна Господ Иисус с Евангелие, а от другата - Божията Майка с омофор като узнали, че сам Господ и пречистата му Майка възвръщат на Своя избраник Николай отнетото от него, Св отци вече не осъждали дръзновената му постъпка и започнали да го почитат като велик Божи угодник.

Като се върнал от Никея, архиепископ Николай започнал пак да управлява своето паство, като го утвърждавал в истинското учение и опровергавал всякакви лъжливи учения, които могли да смутят вярващите. За всичко се обръщали към него и търсели неговата помощ. Всички били убедени, че. в негово лице Все намерят защитник на правдата И изобличител на всяка несправедливост Веднъж във Фригия (Мала Азия) бил повдигнат бунт и императорът изпратил там трима военачалници: Непотиан, Урс и Ерпилион, със значителна войска. Застигнати от буря около бреговете на Ликия, те били принудени да спрат недалеч от гр. Мир. Тук техните войници, като слезли от кораба, започнали да ограбват жителите, и от това произлязло кърваво сблъскване.Като чул за това, св. Николай незабавно дошъл при враждуващите и чрез съвети успял да възстанови между тях съгласие.

Свети Николай спасява трима невинни от смърт картина от Иля Репин, 1888, (Национален Руски музей).Свети Николай спасява трима невинни от смърт картина от Иля Репин, 1888, (Национален Руски музей).

В това време получил известие, че в негово отсъствие градоначалникът, подстрекаван от лоши люде, осъдил на смърт трима невинни граждани, за които всички в града скърбели и плачели.

"С нетърпение те чакат, владико - казали му известителите, - защото всички са уверени, че ако ти беше там, нямаше да допуснеш такава несправедливост".

Архиепископът бързо се отправил за града, като взел със себе си и пратените от царя военачалници. Когато той влязъл в града, нещастниците вече били доведени на мястото на наказанието.С гол меч в ръка палачът вече се готвел да изпълни присъдата, когато изведнъж народът отворил път и светителят Николай, като дошъл при палача, изтръгнал меча от ръката му и снел оковите от нещастниците, които с радостни сълзи паднали пред нозете му. Никой не смеел да се противи на великия пред Бога и людете светител. Градоначалникът, чувствувайки себе си виновен, започнал да се оправдава. Но архиепископНиколай го заплашил с гнева на Бога и царя. И той, изповядвайки своята вина, започнал смирено да моли за прошка.

След известно време същите военачалници, като се върнали в Цариград след усмиряването на бунта, били наклеветени от цариградския градоначалник, който със злато бил подкупен от завистливи техни врагове. Той донесъл на царя, че те уж замислят да вдигнат бунт срещу него.

Царят заповядал да ги затворят в тъмница, докато бъдат съдени. Но скоро злобните клеветници, боейки се, че в съда ще се разкрие невинността на затворниците, убедили градоначалника отново да донесе на царя, че те и в тъмницата продължават своите коварни замисли.

Нещастните узнали за това чрез тъмничния стражар и били поразени от ужас, като не виждали никаква вина в себе си.

Последната надежда да бъдат оправдани им била отнета, и те трябвало да загинат като злодеи. Тогава един от тях, като си спомнил как светителят Николай, спасил от смърт Тримата невинни граждани, започнал задочно да го моли за застъпничество и извикал:

- Боже Николаев, Който си избавил тримата затворници от незаслужена смърт, погледни милостиво и на нас, невинно осъдените, понеже нямаме помощник между людете. Побързай да ни помогнеш!

, Бог чул молитвата и изпратил на нещастните помощ чрез Своя угодник, великия архиерей Николай. Същата нощ на царя се явил насън Св Николай и му казал:

- Освободи тримата военачалници, които невинно страдат! Ако не послушаш, ще вдигна срещу тебе война, и ти ще загинеш.

Учуден, царят запитал:

- Кой си ти и как смееш да ме заплашваш?

Светителят отговорил:

- Аз съм Николай, архиепископ на Мир-Ликийската митрополия.

Същия сън видял и цариградският военачалник и съобщил това на царя, който на следния ден повикал тримата военачалници и им казал:

- Чрез какво магесничество сте ни изпратили такъв страшен сън, и кой е тоя страшен и разгневен мъж, които иска вашето освобождение и смее да ме заплашва с война и гибел?

Военачалниците с изумление гледали един на друг. Като не знаели какво да отговорят на царя, те могли само да го уверят в своята невинност. Но изведнъж, като вдигнали очи, те видели наред с царя светителя Николай и започнали гръмко да го молят за застъпничество.

Божият угодник Николай спасява в бурното море кораб от сигурна гибелБожият угодник Николай спасява в бурното море кораб от сигурна гибел

На въпроса на царя, кой е Николай, за когото те споменават, те му разказали всичко, що видели в Мир; Тогава царят, изумен от чудесното застъпничество на архиепископ Николай, веднага ги освободил, като казал :. "Не аз ви дарявам живота, но Николай, великият служител на Господа, когото вие викате за помощ Вървете при него, благодарете му и кажете да не се сърди на мене, понеже аз изпълних волята му". Царят им дал богати дарове за Мир-Ликийската църква.Като стигнали в Мир, те благодарили на светителя, който ги спасил от смърт и безчестие.

Божият угодник Николай извършил много други чудеса чрез Божията благодат. Той спасил от буря пътуващи по море и след това, като забелязал в тях грешни наклонности, довел ги чрез своите думи до разкаяние и изправяне. Удивително било влиянието на неговите думи и дори на неговия външен вид, сияещ с божествена благодат, върху сърцата не само на верните люде, но и на неверните, които той обръщал към Бога и укрепявал във вярата.

Като достигнал дълбока старост, той починал тихо и блажено, след кратко боледуване на 6 декември  342 година. Тялото му било погребано в катедралата на гр. Мир. Неговите нетлени мощи се оросявали от благовонно миро, от което много вярващи получавали изцерение.

Мощите на Свети Николай Чудотворец

Съдбата на светите мощи на големия Божи угодник св. Николай Чудотворец е не по-малко интересна и изпълнена с неизвестни от самия му живот. Обикновено читателите при споменаване на мощите на св. Николай веднага се сещат за град Бари в Италия. Но тук естествено възниква въпросът: защо в Бари, какво общо има този град в днешна Италия с живота и дейността на св. Николай?

На 26 август 1071 г. византийският император Роман ІV (1068-1071 г.) води при  Манцикерт решителна битка селджушките турци предвойждани  от Алп Арслан (1059-1072 г.).

Селджуците доста преди този сблъсък създават проблеми на Византия в пограничните райони в Азия и императорът се надява, че с тази битка ще отстрани проблема с турците веднъж за винаги. За съжаление, византийската армия не само претърпява сериозно поражение, но и самият император Роман е пленен. Това открива пред войската на селджуците огромно поле за нашествия и грабеж. Няколко десетилетия по-късно друг византийски император Алексей І Комнин (1081-1118 г.) ще успее да си върне контрола върху Мала Азия, но както историците отбелязват, битката при Манцикерт е началото на предизвестения край на Византия.

След като разгромяват армията на император Роман ІV селджуците се впускат в грабителски набези и скоро в ръцете им попада и района на Ликия с град Мир.

През 11 в. положението във Византия от времето на св. Николай са много различни. Египет, който е бил житницата на Римската империя и е снабдявал със зърно Рим и Константинопол в продължение на векове, вече е безвъзвратно загубен в полза на арабите.

Калабрия се превърнала в новата житница, която снабдява със зърно Антиохия, а товарите се доставяли по море от кораби на Бари и Апулия. Благодарение на тази търговия много италиански градове се въздигнали и се започнала сериозна конкуренция за първенство между тях. Едно от следствията на тази конкуренция и стремеж за превъзходство е събирането на св. мощи, като по този начин градът попада под протекцията на съответните светци, чиито мощи притежава и това спомага за укрепването на политическия и социалния му статус. Тази надпревара за мощи не е нещо ново, като началото е поставено от самия император св. Константин Велики и е продължена от наследниците му, които превръщат Константинопол в средоточие на светостта, ако по този начин можем да изразим събирането на свещени реликви и мощи в столицата на империята, изграждането на съответните култови места за тях, съпътствани от съответното литургично развитие и прослава.

Доставчиците на зърно за Антиохия от гр. Бари и Апулия отдавна ще да са били узнали за славата на големия Божи угодник св. Николай, когато решили да се възползват от този смутен за Византия период и да придобият за града си мощите на светеца. През 1087 г. на път за Антиохия те направили първи опит да ги получат, но се оказало, че в този момент град Мир бил изпълнен със селджукска войска, която погребвала свой предводител.

Посрещането  на мощите на Свети Николай в град Бари, ИталияПосрещането на мощите на Свети Николай в град Бари, Италия

След като продали зърното в Антиохия, по обратния път към Бари те решили да повторят своя опит и този път имали успех. Селджукската армия била напуснала град Мир. Голяма част от местното население все още се укривало в близките планини и гори и градът бил почти пуст. В храма, където почивали мощите на светеца, имало четирима монаси, които били заловени от моряците и заплашени със сила да кажат, къде точно се намира тялото на светеца.

Един от тях се поддал на заплахите и показал на търговците мястото, което се намирало под олтара. Мозайката в олтарната абсида била разбита с чукове и под нея се открила гробищната камера. Един моряк се спуснал вътре с въже, но в бързината паднал върху благоухаещите мощи на светеца и ги повредил.

Търговците и моряците от Бари се страхували, че новината за този варварски акт може бързо да достигне до укрилото се в близките гори местно население и да се стигне до кръвопролитие. Ето защо се налагало да действат възможно най-бързо. Те пренесли част от мощите на корабите си, като ги полагали в предварително приготвените за случая свещенически одежди. Била взета и безценната глава на светеца.

Въпреки бързината обаче, неколцина местни жители научили за случилото се и се спуснали към пристанището. Силите на местните хора били недостатъчни, за да влязат в открит сблъсък с екипажа на корабите от Бари, но въпреки това успели да предизвикат голям скандал, който принудил търговците да върнат чудотворната икона на св. Николай, която също била похитена, както и да пожертват значителна сума за местния храм на светеца.

На 9 май 1087 г. мощите на св. Николай били тържествено посрещнати в италианският град Бари.

Базиликата в италианският град Бари посветена на Свети Николай Мирликийски където се съхранява раклата с чудотворните мироточиви мощи на светецаБазиликата в италианският град Бари посветена на Свети Николай Мирликийски където се съхранява раклата с чудотворните мироточиви мощи на светеца

Според легендата те биват поставени точно на мястото, където се спират воловете, влачещи товара на лодките. Става въпрос за днешната църква на св. архангел Михаил.

Оттогава свети Николай става патрон и закрилник на Бари, а 6 декември и 9 май - датите на смъртта на светеца и на пристигането на реликвите му в Бари, биват обявени за празници на града.

През същата 1087 г. започнал строежът на прочутия храм на светителя Николай и бил завършен в 1139 година. Град Бари се превърнал в любим поклоннически град за християните от всички страни.

Бързината, с която действали търговците и моряците от Бари, явно не им позволила да заграбят целите мощи на светеца.

Десет години по-късно венецианците, които били част от Първия кръстоносен поход, повторили грабежа над гр. Мир и взели със себе си останалата част от мощите на светеца.
Вторият грабеж, който направили венецианците, родил парадокса за паралелното съществуване на две гробници на светеца, които претендирали да имат в пълнота неговото нетленно тяло – тази в Бари и тази във Венеция.
Гробницата в Бари, която съхранявала взетото от барийците през 1087 г., не била отваряна до средата на ХХ в. С решаването на проблема с претенциите на двата града и енигмата около това, какво съдържа гробницата в Бари, се заел италианският антрополог Луиджи Мартино, който през периода 1953-1957 г. имал възможност да изследва мощите от Бари. По Божия милост и неизследим Негов промисъл този антрополог живял достатъчно дълго, за да може да изследва и мощите на светеца след отварянето на гробницата във Венеция през 1992 г. Изследването показало удивителни резултати – в Бари липсвала част от мощите на светеца, които се възпълвали от тези, открити във Венеция в съотношение приблизително 5 към 1 в полза на гробницата в Бари.

Мирото избликващо от мощите на Свети Николай

Мирото, избликващо от саркофага на свети Никола в Мира, е било събирано с пера в малки количества. Тъй като е бил най-известният по рода си феномен, той е привличал винаги най-много поклонници. Първият биограф на светеца, архимандрит Михаил, през 710-720 г. свързва "ароматнoто и благоухайнo" поведение на светеца приживе със "скъпоценното му тяло, ухаещо на аромата на добродетелите" и с последвалото отделяне на "благовонно и приятно олио, което отблъсква всяко зло".

Сребърната ракла с чудтволрните мироточиви мощи на Свети Николай Чудотворец намиращи се в едноименната базилика в италианският град БариСребърната ракла с чудтволрните мироточиви мощи на Свети Николай Чудотворец намиращи се в едноименната базилика в италианският град Бари

Мощите на св. Николай почиват в гр. Бари до днес във величествената базилика, издигната в негова чест. През 1972 година Римокатолическата църква дари части от мощите на светията на гръцкия архидиоцез на Северна и Южна Америка, където те почиват в почит.

Днес по-големи частици от мощите на Свети Николай се намират освен в Бари още и в: храма "Св. Георги Нови" в Букурещ (десницата на светеца, за което съществуват и исторически сведения); в едноименния католически храм в Римини, Италия; в митрополитския храм във Волос, в музея в Аталия. По-малки частици се пазят в храма на "Христос Спасител" в Москва, в едноименния храм в Санкт Петербург и в лаврата "Св. Александър Невски" в същия град.

Частици се намират и в параклиса Св. Николай при катедралния храм на архидиоцеза -. Свети Кръст в Ню Йорк, Църквата на Архангелите в Стамфорд, Кънектикът, църквите Св Николай във Флъшинг и Западен Вавилон в щата Ню Йорк, а също и в разрушената на 11 септември църква Св. Николай до Световния Търговски Център.

Службата, извършвана този ден в чест на светителя е съставена през 1097 г. От руския православен инок на Печерската обител Григорий И руския Митрополит Ефрем.

Чудесата извършени от Свети Николай архиепископ Мирликийски по Божията воля Чудотворец

Много чудеса извършил светителят Николай не само през живота си, но и след смъртта си. Кой няма да се удиви, слушайки за неговите дивни чудеса! Защото не една страна и не една област, но цялата поднебесна се изпълнила с чудесата на свети Николай. Иди при гърците, и там му се удивляват, иди при латинците - и там се изумяват, и в Сирия го възхваляват. По цялата земя се удивляват на светителя Николай. Ела в Русия и ще видиш, че няма нито град, нито село, където да няма множество чудеса на светителя Николай.

Спасението на три деца

Една от най-популярните легенди е и най-жестоката. Един касапин убил три деца и ги разчленил в каца за осоляване на месо. Когато Св. Никола съзрял стореното той горещо се помолил и молитвите му били чути – децата оживели като по чудо. Счита се, че тази легенда е вариант на легендата за трите дъщери получили зестра от Св. Никола. Тази история е и най-често изобразявания мотив при Св. Никола – с трите възкръснали деца.

Вразумителното чудо на Свети Николай заради пренебрежение към иконата му

При гръцкия цар Лъв и при патриарх Атанасий станало следното преславно чудо. Великият Николай в полунощ се явил във видение на един благочестив старец, обичащ бедните и странниците, на име Теофан, и казал:

Теофане, стани и иди при иконописеца Агей и му заповядай да нарисува три икони: на нашия Спасител и Господ Иисус Христос, сътворил небето и земята и създал човека, на Пречистата Владичица Богородица и на молитвеника за християнския род Николай, архиепископ Мирски, защото на мене подобава да се явя в Константинопол. Като нарисуваш тези три икони, представи ги на патриарха и на целия събор. Иди по-скоро и не се бави да изпълниш заповедта.

След тези думи светецът станал невидим. Като се събудил от сън, боголюбивият мъж Теофан се изплашил, веднага отишъл при иконописеца Агей и го помолил да нарисува три големи икони: на Спасителя Христа, на Пречистата Богородица и на светителя Николай. По волята на милостивия Спасител, на Пречистата Богородица и на свети Николай, Агей нарисувал три икони и ги донесъл на Теофан. Той взел иконите, поставил ги в горницата и казал на жена си:

- Да устроим трапеза в своя дом и да се помолим на Бога за своите прегрешения.

Тя с радост се съгласила. Теофан отишъл на пазара, купил храна и питие за тридесет златника и благолепно устроил трапеза за патриарха. След това отишъл и го помолил, заедно с целия събор, да благослови дома му и да вкуси храна и питие. Патриархът се съгласил и дошъл заедно със събора в дома на Теофан, и като влязъл в горницата, видял, че там стоят три икони: на нашия Господ, на Пречистата Богородица и на свети Николай. Като се приближил към първата икона, патриархът казал:

- Слава Тебе, Христе Боже, създал цялото творение. Достойно е било да се нарисува тази икона.

След това се приближил към втората икона и казал:

- Добре е, че е нарисувана и тази икона на Пресветата Богородица и молитвеница за целия свят.

Като се приближил към третата икона, патриархът казал:

- Това е иконата на Николай, архиепископ Мирски. Не е трябвало да бъде изобразен на такава голяма икона. Нали той е бил син на прости хора, Теофан и Нона, произхождащи от селяните.

Патриархът извикал господаря на този дом и му казал:

- Теофане, не заповядвай на Агей да рисува иконата на Николай в такива големи размери.

И заповядал да изнесат иконата на светителя, като казал:

- Неудобно е да стои редом с Христа и Пречистата.

Благочестивият мъж Теофан с голяма печал изнесъл иконата на свети Николай от горницата, поставил я в друга стая на почетно място, избрал един певец от събора, мъж дивен и разумен, на име Калист, и го помолил да застане пред иконата и да пее величание на свети Николай. Но в Писанието е казано: “Аз ще прославя ония, които Мене прославят”. Така е казал Господ Иисус Христос, чрез Когото, както ще видим, ще се прослави сам светителят.

Като прославил Бога и Пресвета Богородица, патриархът седнал на масата заедно с целия си събор, и била сложена трапеза. След нея патриархът станал, възвеличил Бога и Божията Майка и като изпил виното, се веселил с целия събор. Калист по това време славел и величаел великия светител Николай. Но ето, виното не достигнало, а патриархът и придружаващите го искали още да пият и да се веселят. И един от събралите се казал:

- Теофане, донеси още вино на патриарха и направи пира приятен.

Той отговорил:

- Няма повече вино, господарю мой, а на пазара вече не продават, и няма откъде да се купи.

Опечален, той си спомнил за свети Николай как му се явил във видение и му заповядал да нарисува три икони: на Спасителя, на Пречистата Божия Майка и своята. Той тайно влязъл в стаята, паднал пред иконата на светителя и казал със сълзи:

- О, свети Николае! Твоето раждане е чудно и животът ти е свят, ти си изцелил много страдащи. Моля те, извърши и сега чудо над мене, немощния, добави още вино.

Като казал това и благословил, той отишъл там, където стояли съдовете с вино; и по молитвата на светия чудотворец Николай тези съдове били пълни с вино. Теофан взел виното с радост и го занесъл на патриарха. Той го изпил и го похвалил, като казал:

- Никога не съм пил такова вино.

И пиещите казвали, че Теофан е запазил доброто вино за края на пира. А той скрил предивното чудо на свети Николай.

Патриархът и съборът развеселени си тръгнали. Сутринта при патриарха дошъл един велможа на име Теодор, от селото, наречено Сиердалско, от Мирския остров, и го молел да отиде при него, защото единствената му дъщеря е обсебена от беснуване, и да прочете над главата ? светото Евангелие. Патриархът се съгласил, взел свещената книга, качил се на кораб с целия събор и отплавал. Когато били в открито море, бурята повдигнала силно вълнение, корабът се преобърнал, и всички паднали във водата и плували, викайки и молейки Бога, Пречистата Богородица и свети Николай. И Пречистата Богородица умолила Своя Син, нашия Спасител Иисуса Христа, за събора, да не погине свещеническият чин. Тогава корабът се изправил и, по Божия милост, целият събор отново влязъл в него. Потъвайки, патриарх Атанасий си спомнил своя грях пред свети Николай и викайки, се молел и казвал:

- О, велики Христов светителю, архиепископ Мирски, чудотворче Николае! Съгреших пред тебе, прости ми и ме помилвай, грешния и окаяния, спаси ме от морската дълбочина, от този горчив час и от внезапна смърт.

О, преславно чудо! - високоумният се смирил, а смиреният чудно се възвеличил и честно се прославил.

Внезапно се явил свети Николай, вървейки по морето, като по суша, приближил се към патриарха и го хванал за ръка с думите:

- Атанасий, нима в морската дълбочина имаш нужда от помощ от мене, произхождащия от прости хора?

А той, измъчен, едва можейки да отвори уста, казал, плачейки горчиво:

- О, свети Николае, велики светителю, бърз помощниче, не си спомняй моето зло високоумие, избави ме от внезапна смърт в морската дълбочина и аз ще те славя през всички дни на живота си.

И светителят му казал:

- Не бой се, брате, ето, Христос те избавя чрез моята ръка. Но не греши повече, за да не ти се случи нещо още по-лошо. Влез в кораба си.

Като казал това, свети Николай извадил патриарха от водата и го поставил в кораба с думите:

- Ти си спасен, иди отново на своето служение в Константинопол.

И светецът станал невидим.

Като видели патриарха, всички завикали:

- Слава на Тебе, Христе Спасителю, Пречиста Царице, Господарке Богородице, избавили нашия господар от удавяне!

Сякаш събудил се от сън, патриархът ги попитал:

- Къде съм, братя?

- На своя кораб, господарю - отговорили му те, - и всички ние сме невредими.

Патриархът заплакал и казал:

- Братя, съгреших пред свети Николай, той наистина е велик: ходи по морето като по суша, взе ме за ръката и ме постави в кораба; наистина, той е бърз помощник на всички, призоваващи го с вяра.

Корабът бързо заплувал обратно към Константинопол. Като излязъл от кораба с целия събор, патриархът със сълзи отишъл в църквата “Света София” и изпратил за Теофан, като му заповядал веднага да донесе тази чудна икона на свети Николай. Когато Теофан донесъл иконата, патриархът паднал пред нея със сълзи и казал:

- Съгреших, о, свети Николае, прости на мен, грешния.

Като казал това, той взел иконата на ръце, с чест я целунал заедно с всички от събора и я отнесъл в църквата “Света София”. На другия ден той положил в Константинопол основите на каменна църква в чест на свети Николай. Когато църквата била построена, патриархът я осветил в деня на паметта на свети Николай. А светителят в този ден изцелил 40 болни мъже и жени. След това патриархът дал за украсяване на църквата 30 литри злато и много ниви и градини. И построил до нея честен манастир. И много хора идвали тук: слепи, сакати и прокажени. Докосвайки се до тази икона на свети Николай, всички те си отивали здрави, славейки Бога и Неговия чудотворец.

Свети Николай помага на слуга наклеветен за кражба

-В Константинопол живеел един благочестив мъж на име Епифаний. Той бил много богат и почетен с голяма чест от цар Константин, имал и много слуги. Веднъж поискал да си купи момче за слуга и в третия ден на декември взел литра злато от 72 златника, качил се на кон и отишъл на пазара, където търговци, дошли от Русия, продавали слуги. Не му се удало да си купи слуга и се върнал у дома си. Като слязъл от коня, той извадил златото от джоба си, сложил го някъде и забравил къде го оставил. Това му се случило от исконния зъл враг, дявола, който непрестанно воюва с християнския род, за да умножи греха на земята. Не търпейки благочестието на този мъж, той замислил да го хвърли в бездната на греха. На сутринта велможата повикал момчето, което му служело, и казал:

- Донеси ми златото, което ти дадох вчера, трябва да отида на пазара.

Като чуло това, момчето се изплашило, защото господарят не му бил давал злато, и казало:

- Ти не си ми давал злато, господарю.

Господарят казал:

- О, зла и лъжлива главо, кажи ми къде си сложил даденото ти от мене злато?

А то, нямайки нищо, се кълняло, че не разбира за какво говори господарят му. Велможата се разгневил и заповядал на слугите да вържат момчето, да го бият безмилостно и да го оковат във вериги.

А сам казал:

- Ще реша участта му, когато мине празникът на свети Николай - понеже празникът трябвало да бъде на другия ден.

Затворено само в къщата, момчето със сълзи викало към всемогъщия Бог, избавящ намиращите се в беда:

- Господи Боже мой, Иисусе Христе, Вседържителю, Сине на Живия Бог, живеещ в непристъпна светлина! Викам към Тебе, защото Ти познаваш човешкото сърце, Ти си помощник на сираците, Избавление на намиращите се в беда, Утешение на скърбящите: избави ме от тази неведома напаст. Извърши милостиво избавление, така че и моят господар, избавил се от греха и неправдата, причинени на мене, да Те прослави с веселие на сърцето, и аз, немощният Твой раб, избавил се от тази беда, постигнала ме несправедливо, да Ти въздам благодарност за Твоето човеколюбие.

Изричайки със сълзи това и подобно на него, прибавяйки молитва към молитвата и сълзи към сълзите, момчето се помолило и на свети Николай:

- О, честни отче, свети Николае, избави ме от тази беда! Ти знаеш, че съм невинен в това, което казва господарят ми за мене. Утре е твоят празник, а аз се намирам в голяма беда.

Настъпила нощта и уморено, момчето заспало. В съня му се явил свети Николай, винаги бърз помощник на всички, призоваващи го с вяра, и казал:

- Не тъгувай: Христос ще те избави чрез мене, Своя раб.

В този миг веригите паднали от него и той станал и възнесъл хвала на Бога и на свети Николай. В същия час светителят се явил и на господаря му и го упрекнал:

- Защо си сторил неправда на своя слуга, Епифаний? Ти сам си виновен, защото си забравил къде си сложил златото, измъчвал си момчето без вина, а то ти е вярно. Но тъй като ти не си намислил това сам, а те е научил исконният враг дяволът, то освободи момчето: ако не ме послушаш, ще те постигне голямо нещастие.

След това, като посочил с пръст мястото, където стояло златото, свети Николай казал:

- Стани, вземи златото си и освободи момчето.

Като казал това, той станал невидим.

Велможата Епифаний се събудил в трепет, стигнал до мястото, посочено му от светеца, и намерил златото, сложено там от него самия. Тогава, обзет от страх и изпълнен с радост, той казал:

- Слава Тебе, Христе Боже, Надеждо на целия християнски род; слава Тебе, Надеждо на безнадеждните, бързо Утешение на отчаяните; слава Тебе, показал светило на целия свят и скорошно изправяне на падналите в греха, свети Николай, който изцелява не само телесните недъзи, но и душевните съблазни.

Целият в сълзи, той паднал пред честната икона на светителя Николай и казал:

- Благодаря ти, честни отче, задето ме спаси, недостойния и грешния, и дойде при мене, немощния, очиствайки ме от греховете. Какво да ти въздам за това, че ме погледна милостиво, идвайки при мене.

Като казал това и подобно на него, велможата дошъл при момчето и като видял, че веригите са паднали от него, обзел го още по-голям ужас и упреквал себе си. Веднага заповядал да освободят момчето и всякак го успокоявал; а сам цялата нощ бодърствал, благодарейки на Бога и на свети Николай, избавил го от такъв грях. Когато камбаните забили за утреня, той станал, взел златото и отишъл с момчето в църквата на свети Николай. Тук той с радост разказал на всички с каква милост го удостоили Бог и свети Николай. И всички прославили Бога, вършещ такива чудеса чрез Своите угодници. Когато отслужили утренята, господарят казал в църквата на момчето:

- Чедо, не аз, грешният, но твоят Бог, Творец на небето и земята, и Неговият свят угодник, Николай, да те освободят от робството, та някога и на мене да бъде простена неправдата, която аз, поради незнание, извърших към тебе.

Като казал това, той разделил златото на три части: 
първата дал в църквата “Свети Николай”, втората раздал на бедните, а третата дал на момчето и казал:

- Вземи това, чедо, и няма да бъдеш длъжен на никого, освен на светителя Николай. А аз ще се грижа за тебе като чедолюбив баща.

Като благодарил на Бога и на свети Николай, Епифаний си отишъл у дома с радост.

1907 г. Джакоб Крийкс, Пенсилвания

Животът на много гръцки католици, жители на Ван Метер и Джакоб Крийкс бил спасен, защото те присъствали на празненството по случай деня на св.Николай, вместо да отидат на работа. Те работили в мините Дар и трябвало да бъдат на работа на 19 декември 1907 г.(стар стил) и въпреки страха от уволнение, те решили да не отидат на работа, а да отидат в църквата.

В същия ден избухнала огромна експлозия, която отнела живота на 200 човека. От нея се спасили членовете на гръцката католическа общност (близо 200 човека) , които решили да присъстват на Светата Литургия в чест на св.Николай.

Поправената несправедливост

На 23.12.1908 г. почина известният московски юрист Феодор Н. Плевако. Ето разказът на този високообразован вярващ човек за един вълнуващ случай от неговата младост - как великият и милостив Божий угодник св. Николай Чудотворец му „поставил на изпита петица"1, както сам се изразявал покойният:

„По това време следвах в Юридическия факултет на Московския университет. Майка ми нямаше възможност да ме издържа, затова аз сам си набавях средства като давах уроци. Една зима дори се наложи да прекарам в Берлин, където слушах лекциите по Римско право на известен немски юрист. Върнах се в Москва и отидох на изпит. Разбира се, бях се подготвил по лекциите на берлинската знаменитост. В нашия университет обаче Римско право тогава преподаваше един професор, запален патриот - Никита Иванович Крилов.

Той ме повика и ме покани да си изтегля билет с въпрос. Изтеглих го. Дойде моят ред. Струваше ми се, че отговарям добре, но - о, ужас! Професорът ми постави единица... Отначало дори не разбрах защо стана така, но не посмях да му кажа нищо -тогава не беше прието да се протестира, както е сега на мода сред студентите. Върнах се у дома, без да кажа на никого нищо.

На сутринта майка ми ме попита:

-Федя, защо не отиваш на изпит?

-Днес няма да има изпит - отговорих аз.

В Русия знанията на учениците се оценяват по петобалната

Жал ми беше да я разстроя с неприятното известие, че съм се провалил по главния предмет във факултета. Вечерта тя пак ми напомни за изпита.

-Утре, мамо - отговорих машинално аз, само и само
да се отърва от въпросите.

Настъпи и следващият ден. Вървя и си подсвирквам. „Дано - мисля си - моята старица да е забравила за изпита." А тя започва пак:

Не е ли време да тръгваш за университета?

-Изпитът ще бъде чак довечера - отговарям аз.
Ето ти и вечерта.

-Хайде, Федя, време е вече да отиваш - напомня ми
тя.

-Отивам, мамо - отговарям й и започвам да се приготвям за излизане.

-Ще те изпратя до университета - каза мама.

Нямаше как, тръгнахме заедно. Тогава живеехме в Остоженка. Минахме покрай храма на Христа Спасителя. Майка ми казва:

-Ела, Федя, да се отбием в параклиса на свети Николай. Той ще ти помогне.

Отидохме в параклиса, на другия бряг на река Москва, близо до Каменния мост. Майка ми влезе, купи свещ и започна коленопреклонно да се моли. Така ми стана мъчно, че я лъжа! Обърнах се с молитва към св. Николай: „Отче Николае, угодниче Божий! Наистина, аз не искам да лъжа майка си, но много ми е жал за нея - много ще се наскърби, когато узнае истината! Утеши я както ти знаеш!"
След като се помоли, майка ми рече:

-Хайде сега, синко, да вървим!

Стигнахме до университета. Майка ми окуражително се обърна към мен:

-Отивай, Федя, а аз ще те почакам тук, до паметника на Ломоносов.Нямаше как, трябваше да вляза в сградата на университета. Помислих си: „Ще отида в залата, поне да послушам как отговарят другите студенти." Когато влизах в аудиторията, лъчите на залязващото слънце неочаквано ме огряха. И изведнъж чувам силния глас на Никита Иванович, който ме извика по име:

-Плевако!

Приближих се до масата.

Цяла нощ не съм спал заради теб! - каза професорът и ме „удостои" с една не особено любезна дума. - Готов ли си да отговаряш сега?

Казах му, че по-добре от предишния път не бих могьл да отговоря, защото сьм се готвил по лекциите на професор N.

-Значи, искаш да се похвалиш, че знаеш немски и четеш немските професори в оригинал, а лекциите на твоя преподавател руснак дори не си погледнал?!

Тогава обясних на Никита Иванович по какви причини не съм присьствал на неговите лекции и как съм се надявал, че мога да се подготвя по немските.

-Е, да беше казал още тогава! Знам ли аз къде си пътувал през зимата - вече снизходително и добродушно каза професорът и ми подаде да си изтегля ново листче с въпрос.

Изтеглих и отговорих прекрасно, а професорът поправи моята единица на петица. Така свети Николай ми писа отличен! - завърши своя разказ известният юрист.

Вкаменяването на  Зоя едно от вразумителните чудеса на Свети Николай към богохулниците

В гр. Куйбишев (сега Самара) живеела благочестива жена с дъщеря си Зоя. Вечерта срещу Нова година (31 дек. н.ст.) Зоя поканила седем свои приятелки и младежи в дома си на вечеринка с танци. Било през коледния пост и майка u я помолила да не устройва вечеринка, но Зоя настояла на своето. Вечерта майката отишла в църквата да се помоли.

Гостите се събрали, само годеникът на Зоя — Николай, още не бил дошъл. Не го дочакали, започнали да танцуват. Младежите и девойките танцували двама по двама, само Зоя останала сама. Станало u досадно и без много да мисли, тя свалила от стената иконата на св. Николай Чудотворец и казала: „Ще взема този Николай и ще танцувам с него.“ Пренебрегвайки думите на своите приятелки, които я уговаряли да не върши такова кощунство, тя дръзко отвърнала: „Ако има Бог, нека да ме накаже.“

Започнал нов танц, завъртели се два пъти и изведнъж в стаята се вдигнал страшен шум, извил се вихър, блеснала ослепителна светлина, подобна на мълния. Веселието се превърнало в ужас. Всички избягали от стаята изплашени. Останала да стои само Зоя с иконата на светителя, която притискала до гърдите си. Девойката стояла вкаменена, студена като мрамор. Всички усилия на лекарите да я накарат да дойде на себе с

и и да я раздвижат били напразни. Иглите на спринцовките се чупели в тялото u като о камък. Поискали да я вземат в болница, но не могли да я помръднат от мястото: краката u били като заковани за пода. Но сърцето u биело — Зоя била жива, ала тя не можела нито да се храни, нито да пие.

Когато майка u се върнала у дома и видяла какво е станало, загубила съзнание и я откарали в болница. Върнала се оттам след няколко дни. Вярата в Божието милосърдие и горещите молитви за дъщеря u подкрепяли нейните сили. Със сълзи на очи тя молела Бога за прошка и помощ.

Първите дни домът бил обкръжен от множество народ: вярващи, дошли отблизо и далеч, любопитни, лекари, духовници. Но скоро по нареждане на властите достъпът на посетителите бил забранен. В стаята дежурели на смени по 8 часа двама милиционери. Някои от тях, още съвсем млади (28-32 годишни) побелели от ужас, защото в полунощ Зоя започвала страшно да вика. Около нея се молела майка u.

„Мамо, моли се! — викала тя — моли се! Загиваме от греховете си! Моли се!“

За всичко станало съобщили на патриарха*, с молба да се помоли за помилването на Зоя. Светейшият отговорил: „Който я е наказал, Той ще я помилва.“

От желаещите да посетят Зоя били допуснати само следните лица:

Известен професор медик, който дошъл от Москва. Той потвърдил, че сърцето на Зоя продължава да бие въпреки външната окаменелост.

По молба на майката били доведени градските свещеници, за да вземат от ръцете на Зоя иконата на св. Николай. Но и те не могли да изтръгнат неговата икона от вкаменените u ръце.

На празника Рождество Христово дошъл йеромонах Серафим (вероятно от Глинския монастир). Той отслужил водосвет и осветил стаята. След това успял да вземе иконата от ръцете на Зоя и с подобаващо благоговение я поставил на предишното u място. Накрая казал: „Сега трябва да чакаме знамение на Великден. Ако не се яви такова, значи краят на света е близо.“

Посетил Зоя и митрополит Николай, който също отслужил молебен и казал, че ново знамение трябва да се очаква на Великден, повтаряйки думите на благочестивия йеромонах.

Преди празника Благовещение (през тази година той се падал в събота на 3-тата седмица от Великия пост) дошъл благообразен старец и помолил да го пуснат при Зоя, но дежурните милиционери му отказали. Той дошъл отново на следващия ден и пак получил отказ от новите дежурни. Накрая в самия ден на Благовещение го пуснали. Пазачите чули как влизайки, той ласкаво попитал Зоя: „Е, какво, измори ли се да стоиш?“ Минало известно време и когато дежурните пазачи поискали да изпратят стареца, него вече го нямало в стаята. Всички са убедени, че това е бил самият св. Николай.

Така стояла Зоя 4 месеца (128 дни), до самия празник Пасха, който тази година бил на 23 април /6 май. В нощта на светлото Христово Възкресение тя особено силно викала: „Молете се!“ Изплашени, нощните пазачи започнали да я питат: „Защо така страшно крещиш?“ Отговорът бил: „Страшно е, земята гори! Молете се! Целият свят загива от грехове, молете се!“ От този момент тя изведнъж се съживила, в мускулите u се появила мекота и жизненост. Сложили я да легне, а тя продължавала да вика — всички да се молят за света, който гине в грехове, за земята, която гори от беззакония.

— Как живееше? — започнали да я разпитват околните. — Кой те хранеше?

— Гълъби, гълъби ме хранеха — отговорила тя. Всички разбрали, че Господ u е простил нейния грях по молитвите на Своя свят угодник, милостивия Николай Чудотворец, и заради тежките u страдания и стоене в продължение на 128 дни. Всичко, което станало така поразило жителите на гр. Куйбишев и неговите околности, че множество хора, виждайки това чудо и чувайки Зоините викове и призиви за молитва за хората, загиващи от греховете си, се обърнали към вярата. Мнозина бързали да отидат на църква с покаяние. Некръстени се кръщавали. Тези, които не носели кръстче, започнали да носят. Толкова много хора се обръщали към вярата, че в църквите не стигали кръстчета за всички желаещи.

Със страх и сълзи народът се молел за прошка на греховете си, повтаряйки думите на Зоя: „Страшно е! Земята гори, загиваме от греховете си. Молете се! Хората гинат от беззакония.“

На третия ден на Пасха Зоя умряла и отишла при Господа, след като изминала тежък път — 128 дни стоене пред Божието лице за очистване на своя тежък грях. Светият Дух пазел душата u жива и я възкресил от смъртните грехове, за да я възкреси и телесно в бъдещия вечен ден на възкресението на живите и мъртвите за безкраен живот. Защото и самото u име Зоя означава живот.

В съветския печат също се появило съобщение за Зоя. Отговаряйки на писма до редакцията, някакъв мним учен потвърдил, че станалото със Зоя не е измислица, заявявайки обаче, че това било някакав нов вид вцепеняване, неизвестно досега на науката. Това обаче е очевидна лъжа, защото първо — при вцепеняване няма такава каменна твърдост на кожата и лекарите винаги могат да направят инжекция на болния. Второ — при тази болест болният винаги може да бъде пренесен от едно място на друго и въобще той лежи, а Зоя е стояла, и то толкова дълго време, колкото не би могъл да издържи дори здрав човек и при това не са могли даже да я помръднат от мястото u. Трето — болестта сама по себе си не обръща човека към Бога и не дава откровения свише, докато при случая със Зоя хиляди хора не само са се обърнали към Бога, но са показали своята вяра с дела — кръстили са се и са станали по-нравствени. Ясно е, че не болестта е била причина за всичко това, но то е било действие на Самия Бог. С чудеса Бог утвърждава вярата, за да избави хората от греховете и от бъдещотонаказание за тези грехове.

Никола Хлебни

Разказ на Н.М.Коняев от Санкт Петербург

В храма, отдясно на стената е образът на св.Николай Чудотворец. Едва бях влязъл в църквата и веднага ме привлече образът на тази икона. "Това е Николай Хлебни" - каза ми монахинята. "Никола Хлебни? - удивих се аз. "За пръв път чувам такова наименование  на икона. "И ние не бяхме чували, преди да ни донесат иконата." - каза сестрата и издърпа чекмеджето за свещи. В него лежаха тесни хартиени ленти. Това бяха продоволствени купони от военните години. Единият купон беше издаден на името на Елисавета Хмельова - на нея и се полагало да получава по 400 гр, хляб през ноември 1941 г., вторият - на Мария Павлова, за 800 гр. хляб.
Немците настъпвали, жените попаднали в окупация. А нямало какво да се яде - тези купони немците не ги признавали. Поплакала си Елисавета Хмельова (иконата била нейна), пъхнала своя купон за хляб в чекмеджето за свещи, помолила се на св.Николай Чудотворец и легнала да спи. А сутринта гледа - на масата хляб - парче от 400 гр. И точно тогава пристигнала съседката Мария Петровна. "Ти ли Маша си донесла хляба? " - попитала я Елисавета. "Не - казала тя, - откъде у мен хляб." Елисавета и разказала за чудото и Мария Петровна измолила и тя да пусне своя купон в чекмеджето за свещи.
"Ето как преживели двете жени окупацията" - завърши разказа си монахинята. Как се е случвало това е неизвестно, но всяка сутрин намирали по парче хляб. Светителят Николай Хлебни ги хранил по време на цялата окупация, която продължила около месец.

Името ми е Николай

За тази чудесна среща със светителя Николай Чудотворец в Ленинград преди блокадата разказва актрисата Любов Соколова."Спомням си през юни 1941 г. на рожденния ми ден със свекърва ми ходихме по работа в града. Слязохме от вагона и тръгнахме по улицата. Изведнъж към мен се приближи снажен старец с брада. Той ме спря по много благ начин и като ме гледаше в очите,ми каза:"Името ми е Николай. Ти ще ядеш по много малко, но ще оживееш." (тогава даже и нямахме идея за блокадата). И още каза:"Научи молитвата "Отче наш",  и научи на немски -"Gutter Mutter, hilf mir."(Майко Божия, помогни ми). Като каза това, старецът се отдалечи от нас и се скри зад дървената ограда, а свекърва ми като се опомни каза:" Но това е Николай Чудотворец! Догони го! Затичах се зад оградата, а там беше съвсем пусто и нямаше никой. Обикновен човек не можеше да изчезне толкова бързо. Ние веднага отидохме на църква и там, като погледнах иконата на св.Николай Чудотворец, видях лицето на стареца. По време на ленинградската блокада гладът покоси всички мои близки, в това число и свекърва ми. А аз оживях, и то по чудо. И молитвите, казани от светителя ги казвах всяка сутрин...".

Свети Николай Мирликийски помага на съветските войни и на техните семейства, като ги  ги избавя от сигурна смърт във Великата Отечествена война /1941-1945г./

През 1941 г. една селянка от Смоленска област останала сама с двете си деца и очаквала трето. Мъжът u бил на фронта. По това време червената  армия отстъпвала. Всички, които останали в селото, били обхванати от ужас, очаквайки настъплението на враговете. Селяните решили да раздадат по домовете всичко, което пазели в колхозните складове. Ксения — така се казвала жената — не успяла да вземе нищо за себе си.

Тя била крайно изнемощяла от болест и можела само да гледа как другите носят продуктите по домовете си. „Какво гледаш! — викнал u един селянин. — Вземи поне този чувал с картофи, за да не умреш от глад с децата си!“ И като хвърлил в краката u тежък чувал, забързал нататък. Жената с последни сили повлякла чувала към дома си, а тя живеела доста далече, отвъд едно дере, обрасло с храсталак. Едва влачела чувала, обляна в пот и сълзи, и всяка минута спирала задъхана. Изведнъж се разнесъл тревожен вик: „Немци!“ В далечината по пътя се появили кълба прах и в тях малки сивозелени фигури на мотоциклети. „Свършено е с мен! Загинах!“ — изплашено помислила Ксения и гласно възкликнала: „Свети Николай, помогни ми!“

— Какво викаш? — чул се неочаквано глас. От храстите се появил непознат старец.

— Ох, дядо, Бог те праща! Немците вече идват, а аз не мога да занеса картофите вкъщи, пък имам две деца!

— Аз ще ти ги занеса — спокойно казал старецът, вдигнал на гърба си тежкия чувал и тръгнал напред. Когато стигнали до дома на Ксения, той шумно свалил чувала и го оставил на дървената стълба пред къщата. Ксения побързала да отвори вратата, за да покани своя помощник да го нагости с нещо, и за секунда — не повече! — застанала с гръб към него. А когато се обърнала, не видяла никакъв старец! Нямало го нито на двора, нито на пътя, където тя изтичала да провери за всеки случай, макар да знаела, че е невъзможно той да излезе толкова бързо на улицата. „Седнах на чувала с картофите - разказвала по-късно Ксения, — чудя се и нищо не разбирам. Изведнъж ми мина през ума: откъде старецът знаеше моята къща и пътя към нея?! Бързо влязох в стаята, погледнах към иконите в ъгъла. Та това е моят „старец“ — на иконата на св. Николай Чудотворец! Само че там той е облечен в красиви църковни одежди, носи митра и Евангелие, а от храстите излезе в обикновени селски дрехи, даже не забелязах какви!“

През целия си живот Ксения помнела този случай и винаги го разказвала със сълзи на очи.

Божият угодник Николай - Бърз Помощник в бедите

Едно благочестиво работническо семейство имало седем деца. Живеели в Подмосковието. Случилото се било в началото на Великата Отечествена война, когато хлябът да давал с купони и в много ограничено количество. При това месечните купони при загубване не се възстановявали. За хляб ходело най-голямото от децата, тринадесетгодишният Коля.

През зимата, на Никулден, той станал по-рано и тръгнал за хляб, който стигал едва за първите купувачи. Пристигнал пръв и зачакал пред вратата на магазина. Вижда, че по улицата вървят четири момчета. Като забелязали Коля, те се насочили право към него. В главата му се стрелнала като мълния мисълта: «Сега ще ми вземат купоните за хляба». А това обричало на гладна смърт цялото семейство. В ужаса си той мислено извикал: „Свети Николае, спаси ме». Изведнъж се появил един старец, приближил се до него и му казал: «Върви с мене». Хванал Коля за ръката и пред очите на смаяните и окаменели от учудване момчета тръгнали към дома му. Като наближили, той изчезнал. Свети Николай си остава все същият „бърз помощник в бедите”.

Румените гевречета

През 1942 г. по време на Отечествената война руско семейство било евакуирано от Ленинград в Ярославска област. Там си купило малка къщичка. Всички гладували и за да се прехранват, пасяли добитък. За едно от многобройните чудаса на Свети Николай на руската земя разказва след години  едно от момчетата на евакуираното руско семейство.

-Веднъж през зимата моята малка сестричка започна да досажда на мама - искаше сухо геврече. Вкъщи нямахме даже брашно, но тя продължаваше упорито да настоява. Тогава мама загуби търпение, обърна я с лице към иконата на свети Николай и й каза: „Стой тук и се моли на свети Николай да ти изпрати геврече".

След този разговор в продължение на два дни бушуваше страшна виелица. Натрупа сняг, пред входа на къщичката ни легнаха огромни преспи. На третия ден сутринта, когато изгря слънцето, мама чу как някой леко почука на входната врата. Изпрати ме да отворя, като мислеше, че е дошла съседката. Аз отворих вратата и видях на плета да виси голяма връзка румени гевречета. Изтичах при мама и й разказах за чудото. Тя не повярва, бързо облече мен и сестричката ми и ни изпрати в селото да разпитаме - може би някой ги е забравил?

Снегът беше пресен, никъде не се виждаха никакви следи. Съседката нищо не знаеше. Разпитахме жителите на селото, но и те не знаеха за връзката с гевречета. Така се върнахме, без да намерим собственика им.Това беше явно чудо, защото никой от жителите на селото не можеше да ни направи такъв подарък - във всички къщи гладуваха. Когато се върнахме, мама ни накара да застанем пред иконата на светителя и каза; „Благодарете на свети Николай Чудотворец". След това ни даде по геврече. В тези гладни дни връзката ни стигна  за време.

Свети  Николай спасява войник

Ето какво си спомня ветеран от Великата Отечествена война на име Николай:

„Бях пленен от немците и успях да избягам. Нощем се промъквах към нашите през окупираната Украйна, а през деня се криех, където намеря.

Веднъж, след като бях вървял цяла нощ, заспах призори в една нива с ръж. Изведнъж усещам, че някой ме буди. Гледам — пред мен старец в свещенически одежди. „Стига си спал! — казва ми — Сега ще дойдат немците!“ Изплаших се и попитах:

— Накъде да бягам?

— Ей-там има храсталак, виждаш ли го? — отговори свещеникът. — Бягай по-скоро към него! 
Понечих да побягна, но се сетих, че не съм благодарил на моя спасител. Обърнах се, а него вече го няма... Разбрах, че самият свети Николай, моят светец, ми се беше явил, за да ме спаси. Затичах с всички сили към храсталака. Пред него видях да тече река, не беше широка. „Ще я преплувам“ — помислих си и се хвърлих във водата. Стигнах до другия бряг и се скрих в храстите. Гледам оттам — през ръжта вървят немци с куче. То ги заведе точно на мястото, където бях спал. Повъртя се малко, след това ги поведе към реката. А аз тихичко тръгнах през храстите - все по-надалече и по-надалече. Реката скри следите ми от кучето и аз благополучно се спасих от преследвачите.

По-късно към мен се присъедини още един войник, който също беше избягал от плен. Заедно с него се опитвахме да стигнем до нашите и много гладувахме.

Веднъж срещнахме по пътя две жени, облечени с монашески дрехи.

— Горките! — казаха ни те. — Колко изморени изглеждате, сигурно сте и гладни. Ето ви малко хлебец. 
И едната от тях ми подаде някакво късче, завито в хартия.

Продължихме да вървим. По едно време разгънах хартията и какво да видя? В нея — просфора и малка бележка, на която пишеше: „За здраве: Николай“ . След това се изброяваха и всички членове на моето семейство, като се почне от жена ми. Не изядох просфората, а грижливо я пазех. Тя сякаш ми отвори вратите на щастието. Преминахме благополучно фронтовата линия, стигнахме до нашите и отначало всичко вървеше така добре, че се надявах да ме пуснат у дома в отпуск. Но веднъж един войник ми поиска гимнастьорката, за да отиде на някаква среща. Дадох му я, но забравих да извадя от джоба си моята скъпа просфора. Като ми върна гимнастьорката, той каза:

„Знаеш ли, аз изядох това, което беше в джоба ти.“

И какво стана? Оттогава като че ли някой с един замах изтри всичките ми сполуки. И започнаха такива скърби, че не ми се иска нито да си спомням, нито да разказвам за тях.

Свети Николай спасява от сигурна смърт екипажа на руски риболовен кораб

Един капитан на риболовен кораб разказа следното: „Навлязохме в Бяло море. То не ни посрещна много любезно. Тъмни вълни се гонеха една друга, по върховете им се белееше пяна - във всичко това имаше нещо зловещо. Изведнъж видяхме, че отдалече се задава смерч! Високият воден стълб се приближаваше към нашия кораб. Разбрахме, че с нас е свършено! Спуснахме платната. Вълните вече заливаха палубата. Отвреме-навреме ни се струваше, че сме на дъното на морето. Някой от моряците извика: „Трябва да се молим на свети Николай Чудотворец! Той много хора е спасявал в морето."

Всички застанахме в редица, като на клетва, и започнахме без команда, но едновременно да викаме в хор: „Свети Николай, брате, избави ни от бедата!"

Сърцето ми ту се свиваше от умиление, ту силно туптеше в слепоочията ми. А смерчът кръжеше и величествено се приближаваше към нас. Да, тогава наистина се почувствахме прах и пепел! Да се спасим беше невъзможно, оставаше ни само едно - да викаме на помощ свети Николай.

Свети Николай спасява кораб от потъване а екипажът му от сигурна гибелСвети Николай спасява кораб от потъване а екипажът му от сигурна гибел

Лицата на всички бяха посивели и изкривени от страх. Ей-сега смърчът ще ни подхване, ще ни завърти, ще ни завлече..

Изведнъж един съвсем млад моряк — не знам дали от силната уплаха не бълнуваше - започна да вика: „Знаех си, че ще дойдеш да ни спасиш! Ти обичаш хората. И мама
винаги ти се молеше. Мили дядо, страх ме е! Вземи ни в твоята лодка и ни спаси!" Докато говореше това, момчето плачеше."

Капитанът замълча за миг, после отново продължи: „Аз го прегърнах, за да не гледа този ужас. А то изведнъж силно извика: „Ще се молим, ще се молим!".

В този момент смерчът изведнъж рязко зави. Аз казах на момчето: „Заобиколи ни, отървахме се!" А то радостно отговори: „Свети Николай дойде в лодка до нашия кораб и не позволи на бурята да ни помете". Никой от екипажа, освен това момче, не видя свети Николай, но аз добре чух как то разговаряше с някакъв невидим за мен човек.

Още дълго се носехме по морето. Буталата отказаха да работят, запасите с провизии свършиха. А гладът не е шега работа! Но сега същото момче ни успокояваше: „Дядо Николай ни спаси от смърт, а да ни нахрани пък съвсем няма да му е трудно. Само че той ми поръча преди обяд да се молим, даже с пръст ми се закани и тогава му обещах: „Ще се молим, ще се молим!" Аз потвърдих пред всички, че сьм чул тези думи на момчето, но тогава мислех, че бълнува от страх.

Веднага отидохме в кухнята. Готвачката набожно се прекръсти, след нея се помоли и целият екипаж. Седнахме около празната маса, а момчето уверено каза: „Свети Николай няма да ни излъже!" Помня как го потупах по рамото и си помислих: „С такава вяра човек може и морето да укроти." Изведнъж готвачката радостно извика: „Гледайте, приближаваме някакъв остров!" Спуснахме лодка, а на острова - цял птичи базар! Как благодарихме на свети Николай Чудотворец! По брега на всяка крачка се виждаха купища яйца от чайки и морски гмурци. Насьбрахме, пържихме и варихме. Така преживяхме!"

Спасение в степта

Това се случило в гр. Ташкент, в средата на 80-те години. Един руснак посетил православния храм в града и там видял мюсюлманин, който с голямо благоговение се кланял на иконата на св. Николай Чудотворец и палел пред нея свещи. Завързал се разговор и мюсюлманинът разказал чудото, което светителят извършил над него.

Една зимна нощ той вървял през степта към далечно село. Внезапно съвсем наблизо чул вълчи вой. Само след няколко минути го обкръжила цяла глутница. В ужас и отчаяние мюсюлманинът завикал: „Руски Боже и Никола, помогнете!" Неочаквано задухал силен вятър, вдигнала се виелица, която връхлетяла върху глутницата вълци, завъртяла ги във вихър и ги отнесла в степта.
Когато вятърът утихнал, мюсюлманинът видял до себе си беловлас старец, който му казал: „Търси ме в руската църква!" и веднага след това станал невидим. Без да отлага, мюсюлманинът отишъл в православния храм в Ташкент. Там с изумление и голяма радост познал в лика на св. Николай същия онзи старец, който му се явил през нощта в степта.

Св. Николай Чудотворец. Мозаична икона в манастира Ставроникита в Света ГораСв. Николай Чудотворец. Мозаична икона в манастира Ставроникита в Света Гора

Тайственият спътник

В една късна вечер вярваща девойка вървяла през гората, за да навести болната си майка на село и да й занесе парче бял хляб, който по това време бил по-ценен от злато. Вече съвсем се стъмвало. Дострашало я да върви сама. Тогава тя си спомнила една кратка молитва-единствената, която знаела и която навремето била научила от своята баба. Започнала да си я повтаря и страхът й постепенно я напуснал. Не минало и минута - ето че насреща й се задал възрастен човек, когото тя познавала. Това бил съседът на, майка й Павел Иванович. Той й казал, че е ходил в гората да погледне купата сено и - слава Богу! - сеното си е на мястото. Разговаряйки, те незабелязано стигнали до селото. Пред дома на майка си девойката се сбогувала със съседа и му благодарила, че я е придружил.

Като видяла дъщеря си, болната се зарадвала, но в същото време се и разтревожила - как е могла тя да мине така късно през гората. Момичето разказало как го хванал страх, как започнало да си казва тропара на св. Николай „Правило вери и образ кротости..." и как веднага след това на пътя се появил съседът Павел Иванович, с когото благополучно стигнали до селото.

Сутринта майка й я пратила при него по някаква работа. Като го видяла, девойката казала: „Колко лесно и бързо стигнахме снощи с Вас до селото, Павел Иванович!" А той учудено я запитал: „Къде, казваш, сме ходили вчера заедно с теб? Та аз снощи цяла вечер си седях вкъщи и си кърпех
валенките!"

Свети Николай спасява рибарски кораб от потъване  запушвайки пробойна с голяма риба

Из спомените на капитан на руски риболовен кораб за далечно плаване.

„Нашият кораб -  както обикновено излезе на риболов в открито море. Изведнъж съвсем неочаквано ни връхлетя силен вятьр, започна буря. Платната се откачиха, корабът стана неуправляем и се наклони настрана, връзката с брега се прекъсна. Огромните вълни подхвърляха кораба като кибритена кутийка. Не можехме да очакваме помощ отникъде и всички чувствахме, че смъртта е неизбежна.

Аз се изкачих на палубата, вдигнах ръце и високо, със сълзи на очи, започнах да се моля на св. Николай Чудотворец за помощ. Не зная колко време измина, но бурята започна да стихва. „Момчета - викам на моряците, - бързо опъвайте платната!" А те ми отговарят отчаяно: „Вече няма смисъл, има пробой на дъното и водата залива кораба." Започнах да настоявам.

Събрахме се трима души и опънахме платната за броени минути, макар че обикновено стова не можеха да се справят и десет човека. Бурята вече стихваше. Изтичахме долу в трюма и удивени видяхме, че пробойната на дъното бе запушена от една голяма риба.

Моряците ме наобиколиха и развълнувани започнаха да ме питат: „Капитане, кажи, кой се моли на Бога за теб?" А в тия времена вярата се преследваше. Аз им отговорих: „Майка ми и баба ми се молят за мен, а ето, вижте кой ни спаси!" - и извадих от портфейла си малка иконичка на св. Николай.

След случилото се ме наградиха с извънреден отпуск, а моряците помолиха да им купя иконички на Свети  Николай и да поръчам в църква благодарствен молебен. Всички, които бяха на кораба, поискаха да предам земен поклон на майка ми и баба ми за техните молитви за нас."

Среща със светеца

Жителка на гр. Солнечногорск, по време на посещението си в Москва разказва как през зимата на 1991 г. решила да се разходи по брега на езеро Сенеж. В чантата си взела необяснимо защо "Молитвослов". Седнала на една пейка, на която стояла старица. Те започнали да си говорят, който от дума на дума преминал на теми, свързани с Бога, Божията помощ, православната вяра и т.н. Старицата разказала, че не посещава църква, никога не се е молила, и затова не знае молитви. Тук Екатерина разбрала какво и е подсказала интуицията.

Тя извадила "Молитвослова" от чантата си и го подарила на старицата. Тя изведнъж, я погледнала уплашено и я попитала няма ли да изчезне моментално. Екатерина много се изумила, и я попитала какво и става. Тогава старицата разказала следната история, която и се случила миналата седмица.
В семейството, в което живяла, се държали с нея като излишна, и я довели до състояние, в което тя решила доброволно да прекарти живота си. Преди да се хвърли в морето, тя седнала на една скамейка. Малко след това на същата скамейка седнал беловлас старец, с много благо изражение. Неговото лице излъчвало доброта, и той без да я разпитва и задал въпрос накъде се е запътила. И знае ли тя, какъв грях ще си донесе, като е решила да стане самоубийца. В мястото, където отиват самоубийците е много по-страшно, отколкото в нейното семейство. Попитал я, защо не ходи в църквата, и не се моли на Бога. "Не са ме учили, не умея." - отговорила тя. "А как са греховете ти?" - попитал стареца. "А какви са греховете ми?" - се удивила старицата. И в този момент, той започнал да изрежда всички недобри деяния, грешни дела, за които тя била забравила, но само тя би могла да ги знае.

Старицата даже се изплашила, и си казала, как ще се моля, като не знам нито една молитва. Старецът и отговорил, че тя ще дойде на това място след 1 седмица, и ще получи молитви, само остава да започне да ходи на църква и да се моли. Старицата попитала стареца как се казва, и той отговорил, че се казва Николай. В този момент тя се разсеяла за малко, и когато се обърнала, старецът вече го нямало.

Екатерина веднага разбрала, че този старец е св. Николай Чудотворец и той тихо и подсказал да вземе със себе си молитвеника.

Спасение от удавяне

С молитва, отправена към него била спасена майка с дете. Това се случило на река Велетме, където бреговете са стръмни. Тригодишното момченце паднало, докато гонело топката си, майка му скочила след него, но не умеела да плува. Двамата започнали да потъват. Майката започнала да моли св.Николай за спасение. В този момент от реката се появила голяма вълна, която ги изнесла на брега, на сухо дърво. Майката поднесла в знак на благодарност към Николай Чудотворец благодарствена молитва.

Свети Николай Чудотворец спасява морякът Николай Димитров от българският кораб „Ванеса“ след корабокрушението му в Азовско море на 3 януари 2008 г. От 11-членният екипаж на кораба, от които  10 българи  след корабокрушението единствено Николай Димитров оцелява.

Трагедията, която разтърси Бургас и България се случира на 3 януари 2008 г.Тогава 11-членният екипаж на потъналия български кораб превозващ метал"Ванеса" намери смъртта си във водите на Креченския проток. като единствено оцеля моряка Николай Димитров, който никога няма да забрави последните минути от потъването на кораба.

Единственото нещо, което е взел със себе си,  хвърляйки се в студените води на Азовско море напускайки потъващият кораб, било  иконата на Свети Николай. Иконата на Свети Николай Чудотворец. Иконата била  над 100-годишна и му е била завещана от дядо му - Николай Станиславски дни преди да почине. Предал му я с посланието да я пази и тя да бди над него, а после да я завещае на внуците си.

Силната вяра  в Свети Николай Чудотворец и неговата икона спасиха от сигурна смърт моряка от кораба "Ванеса" Николай Димитров след корабокрушението в Азовско море на 3 януари 2008 годинаСилната вяра в Свети Николай Чудотворец и неговата икона спасиха от сигурна смърт моряка от кораба "Ванеса" Николай Димитров след корабокрушението в Азовско море на 3 януари 2008 година

Дядото на оцелелия моряк е дошъл от Русия в България през 1917 г. с кораб. И тогава плавателният съд попада на буря и същата икона е спасила и неговия живот.

"Хвърляйки се във водата след потъването на "Ванеса", усещах присъствието на Свети Николай, знаех, че не съм сам, че ме закриля и ще ме спаси", спомня си корабният механик. Докато го открие спасителният екип, той оцелява в бурното море десет часа и половина.

Спасителната икона е от дърво и метал. Въпреки че е престояла толкова часове във водата, тя си е останала непокътната.

“Ванеса” е товарен кораб с единадесет души екипаж на борда. От тях десет са българи, а един е украински линеен лоцман. Бедствието става на 22 морски мили от Керченския пролив. В района се разразила страховита буря. Минути преди 2 часа след полунощ в сряда срещу четвъртък миналата седмица Мирослав Димитров, капитан на кораба, позвънява по телефона на Дойчин Дойчев, шеф на фирмата оператор “Борд Марин” - Бургас и му докладва, че отляво ги е ударила огромна странична вълна и се е откъртила част от фалшборда.

Следва и втори разговор по телефона. Тогава капитанът съобщава, че има вода във втори и четвърти баластен танк в лявата част на плавателния съд.

На третото, което се оказва и последно позвъняване, Мирослав Димитров алармира, че положението на кораба вече е неудържимо.

Той съобщава на Дойчев, че е подал сигнал за помощ и е поискал от украинските власти влекач и хеликоптер. Капитанът информира, че е раздал хидрокостюмите на екипажа, разпоредил да спуснат на вода спасителните платформи и издал заповед екипажа да напуска кораба.

Последните му думи са: ”Братле, заминаваме си!”

SOS-сигналът обаче е подаден от “Ванеса” в 2,05 ч. - най-малко 10 минути след разговорите. Зовът за помощ е приет от морския сателитен център в Москва, а оттам веднага е препратен до пристанищата в Севастопол, Одеса и Новоросийск, които са най-близките в района и са снабдени с техника за оказването на помощ. От порт Новоросийск веднага са изпратени спасителите. Първи на помощ се притекли корабите “Колпа” и “Тимус”, но заради силното вълнение не могли да вземат хора на борда си. След това потеглили и “Меркурий” и “Задорожний”. Сутринта в спасителната операция се включили и два хеликоптера – руски и украински. Около 7 ч. на борда на “Меркурий” е изтеглен силно премръзналият механик Николай Димитров и телата на двама загинали. Спасителите видели и телата на още двама от моряците, но не успели да ги качат на борда. Около 15 ч. от единия спасителен хеликоптер долетява съобщението, че са забелязали сал с четирима души, но не разбрали в какво състояние са моряците. "Аз преживях чудото. Показвайки иконата на съгражданите ми, искам да им кажа: осланяйте се на вярата и нямайте колебания, че Свети Николай е наш закрилник", ще заяви ден по- късно на родна земя  в Бургас оцелелият моряк.
Пред иконата на Свети Николай архиепископ Мирликийски  може да се молим във всякакви жизнени ситуации, за изцеление от тежки душевни и телесни заболявания, за просвещение на ума на децата, за съединение на любещите се в законен брак, за омъжване на дъщерите по молитва на родителите им. Молитвата пред иконата помага за прекратяване на всякакви междуособици - семейни, съседски, военни. Молитвата пред св.Николай помага за изпълнение на много желания.Пред иконата на Свети Николай архиепископ Мирликийски може да се молим във всякакви жизнени ситуации, за изцеление от тежки душевни и телесни заболявания, за просвещение на ума на децата, за съединение на любещите се в законен брак, за омъжване на дъщерите по молитва на родителите им. Молитвата пред иконата помага за прекратяване на всякакви междуособици - семейни, съседски, военни. Молитвата пред св.Николай помага за изпълнение на много желания.
Целебната молитва към Свети Николай Мирликийски, която възвръща душевния баланс, чисти физическите последствия от стреса, давайки оптимизъм и радост от живота!

"О, всехвални и всечестни архиерею, велики чудотворецо, Христов светителю отче Николае, избран съсъд и стълп църковен, бърз помощник, горещ защитник и предобър пастир, спасяващ словесното си стадо от беди.

Тебе прославяме и възвеличаваме като надежда на всички християни, извор на чудеса, защита на вярващите, премъдър учител, прехрана на гладуващите, веселие за плачещите, облекло за голите, лекар за болните, водач за пътуващите по море, освободител за пленниците, прехрана и закрила за вдовици и сираци, пазител на целомъдрието, кротък наставник на младежите, подкрепа на старците, наставник на постниците, отдих на трудещите се, за бедни и убоги изобилно богатство.

Чуй нас, които ти се молим и прибягваме под твоя закрила, застъпи се с богоприятните си молитви пред Всесишния и изпроси всичко що е полезно за душите и телата ни.

Запази с молитвената си мощ този свети храм и всеки град и село в отечеството ни и Св. ни Църква, благочестивия и христолюбив български народ и всички православни християни наши братя, от всяка злочестина, от външни и вътрешни врагове, от мор, земетресение, градушка, глад, наводнения, с огън и меч нашествие на другоплеменници и от междуособици. В беди и скърби протягай ни ръка за помощ и ни отвори дверите на Божието милосърдие.

Ние признаваме, че не сме достойни да подигаме очи към небето поради многото наши грехове и неправди; свързани сме с веригите на греха, не изпълняваме волята на Създателя си, нито пазим повеленията Му.

Затова прекланяме коленете на нашето съкрушено и смирено сърце и просим твоето бащинско застъпничество пред бога и наш Спасител: помогни ни, Божи угодниче, да не загинем в беззаконията си; избави ни от всяко зло и отстрани от нас всичко, което спъва нашия духовен подем; управи ума ни; укрепи сърцето ни в правата вяра.

Прогони с молитвената си мощ, както някога в Никея, духовните вълци, които налитат, късат и погубват стадото Христово. Спри стихията на развилнялото се безверие, безбожие и нравствено разтление в света.

Подкрепи усилията и начинанията на всички Божии работници за мир и правда Божия в света, любовта Христова да покори човешките сърца и да зацарува в тях, та да се съкратят дните на земното изпитание и по-скоро да възсияе царството Божие и на земята, както е на небето.

Тебе, Свети Николае, заедно със всички Божии угодници и праведни души, топло молим: усърдно молете Всеблагия Бог за милост и пощада кьм цял свят и към нас, които с вяра и упование на Бога чакаме да възсияе светлият ден Господен, когато с едно сърце и една душа цял свят ще слави, заедно с ангели и всички праведни души, името на Триединнаго Бога, Отца и Сина и Светаго Духа, сега и всякога и во веки веков.

Амин“

Други молитва  към Свети Николай

-"О, пресвети Николае, превъзходни угодниче Господен, горещ наш застъпниче, добри пастирю, учителю и наставниче!

Ти, като поживя ангелски на земята, се яви същински благ ангел и в твоята чудна прослава.

Ние вярваме от всичката си душа и мисъл, че ти, добросърдечни помощниче и молитвениче наш, с твоите истински ходатайства и с благодатта, която изобилно ти е дадена от Господа и Спасителя, винаги ни помагаш за нашето спасение.

И така, приеми, блажени угодниче Христов, и в този час нашите молби и ни запази с твоето застъпничество.

Моли се на Господа, Който дава мир на всички, да изпрати мир на църквите, като събере разделените в едно, и да запази страната ни в мир и тишина.

Моли милосърдния Господ да ни спаси от нашите прегрешения по каквито пътища Той знае.

Моли Него Благия, милостиво да даде на нас и на целия свят всичко потребно.

Помогни на мене грешния и падналия духом в този живот.

Измоли Господа Бога да дарува прошка на всичките ми грехове, които сторих още от младини през целия си живот с дело, с думи, с мисъл и с всичките си чувства.

Моли Господа да ме избави от вечните мъки, та винаги да славя Отца и Сина и Светия Дух и твоето покровителство, сега и винаги, и во веки веков.

Амин!

В Московска Русия и Руската империя Свети Николай е заемал първо място сред светците (следван от Дева Мария) в броя на храмовете и посветените икони.

Руска икона на Свети Николай ЧудотворецРуска икона на Свети Николай Чудотворец

До началото на 20 век името му е сред най-предпочитаните за новородените в Русия. Името на Свети Николай, или почетното прозвище "Николаевски" са носили военноморската академия на Руската империя, военни училища, войскови подразделения,  институти и гимназии

Лика на Свети Николай Чудотворец е бил изобразен също на руски императорски държавни отличия.

От началото на 21 век множество държави започват да емитират монети с лика на светеца – Беларус, България, Лаос, Македония, Ниуе, Острови Кук, Полша, Румъния, Русия, Тристан да Куня, Турция, Хонконг и Чад.

Народният празник Никулден

Празникът Никулден у нас  се отбелязва на 6 декември. По принцип  по нов стил се пада на 19 декември, но той е сред празниците, които се отбелязват по стар стил, след като през 1970 г. българската църква връща „стария стил“, т.е. Юлианския календар (по „нов стил“ се празнуват само празници като Гергьовден и празника на св. св. Кирил и Методий).

В православната вяра на българите светецът Николай, чието име означава "Побеждаващ", се почита и като патрон на рибарите. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата

Според народно-християнския мит за подялбата на света, на Свети Николай се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят -. рибите И водните демони На този ден се украсяват коледните елхи, а на трапезата се поднася риба, чието тяло е покрито с люспи (най-често това е пълнен шаран).

В народната представа Свети Николай носи първият сняг - разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Ако на Никулден се появи скреж, това е добре за зърнените култури. Известна е поговорката: "Днес му е денят, утре му е снегът".На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта.

Трапезата на Никулден

Основно празнично ястие на празничната трапеза е рибата, по-специално шаранът. Поверието разказва, как веднъж светецът влязъл в морето, но по време на буря лодката му била пробита. Той извадил един шаран от морето и запушил дупката с него.Затова шаранът се смята за жертвена риба на трапезата в този специален ден. Шаранът трябва да бъде прясно уловен и задължително с люспи. По време на почистването домакинята трябва да внимава люспите да не падат на земята, защото това вещае неприятности.

Празнична трапеза за НикулденПразнична трапеза за Никулден

На Никулденската трапеза традиционно трябва да присъства рибник -. Шаран, приготвен в тесто и пълнен с ориз, стафиди И ядки традиционно се приготвят и два обредни хляба, които заедно с рибника трябва да бъдат осветени в църква или вкъщи, а късовете от тях се раздават на съседите.

Приготвя се и курбан, който задължително е рибен. Обредните колаци, които жените приготвят днес са познати с наименованията "никулденски кравай", "светец", "боговица" и "Богов хляб".

Друг вариант за приготвяне на шаранът е пълнен с булгур, орехи и стафиди и печен във фурна. Освен риба и хляб, на днешната трапеза присъстват фасул, сарми, постни чушки с ориз, царевица и други постни ястия, напоени със зехтин.

Тъй като Никулден е по време на Коледните пости (който свършват на 24 декември), на трапезата освен рибата присъстват и други постни ястия - постни сърми и пипер с ориз, боб, варена царевица, жито и други.

не бива да се вдига трапезата  през целия ден, за да бъде на разположение на гости и домакини. Костите на никулденския шаран (или рибата, която е приготвена за празника) не се изхвърлят. Те трябва да се изгорят в огнището или камината, да се заровят на двора или да се пуснат в реката. По този начин ще се вярва, че здравето, плодородието и благополучието в семейството ще се умножат. Теменната костица на шарана се запазва и се пришива в шапките на децата срещу зли очи и уроки.

На 6 декември  имен ден празнуват: Николай, Никола, Николина, Николета,Никол, Николчо, Ненка, Нина, Нино, Кольо, Колчо и други.

Честит Никулден на всички, които носят името на  Свети Николай архиепископ Мирликийски и на всички християни които почитат великият светец!

Нека Бог по молитвеното застъпничество на Свети Николай да бди над всички нас и да ни помага в нужда, Амин!

Използвани източници:pravoslavieto.com,dveri.bg,"Св. Николай чудотвори и днес"-Православно издателство "СВ.АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА"

 

 

Печат PDF

Back to top

Copyright © Вселена нюз 2019

joomla templates by Free Joomla Templates & Projektowanie stron Szczecin.