Религиите на човека

Велики християнски светци: Свети великомъченик Мина Котуански

Оценка на читателите: / 3
Слаба статияОтлична статия 

Религиите на човека | Автор: Николай Божков

Икона на христовият войн Свети великомъченик Мина възседнал жребец държащ в дясната си ръка кръст – символ на вярата му в Христос

На 11-ти ноември Българската православна църква и всички православни християни по света почитат Свети великомъченик Мина /името на когото означава "месечиан, луна"/ бърз помощник в беди, светец на спрведливостта и възмездието, помощник  за откриването на  нещо изгубено, пазител на сираците и семейството.

На неговият празник всички православни християнки се молят пред иконата му  за благополучие и радост в дома, както и за здравето на децата си.

Светецът също  е покровител на самотните жени, пътниците, бездомните, сираците, жените които не могат да заченат, знахарите и лечителите, войните, пътешествениците и охранителите.

Мина бил египтянин, роден в Александрия носел в сърцето си вярата си в Христа. Той служил известно време, като  войник във войскова част на римската армия дислоцирана в Котуанската област в Египет под командата  от военноначалника Фирмилиан.

В краят на 3 век римските императори Диоклетиан /244-311г./, и Максимиан /250-310 г./, които упрвлявали съвместно Рим започнали поредното гонение срещу християните, като издали  указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите обявени от римляните за божества.

Войнът Мина не можел да преследва своите братя християни, да ги изтезава и убива. Но в същото време бил само един обикновен войник и осъзнавал, че няма никаква власт да спре тези жестоки безчинства.  Примирен пред своята човешка безпомощност той напуснал армията и се оттеглил в пустинята Котуан. Предпочел да живее сам в компанията на зверовете, отколкото сред злите човеци. От името на пустинята днес Свети великомъченик Мина е познат и като Мина Котуански. През цялото време той постил и отправял непрестанни молитви към Господ, в които искал да има справедливост.

Веднъж на тържество в чест на езическите божества, гражданите на Котуан устроили шумни зрелища и жертвоприношения. Като научил за това, отшелникът Мина влязъл в града и започнал да изобличава самозабравилите се езичници.

Градоначалиникът наредил да бъде арестуван смутителят на тържеството. Мина бил  жестоко измъчван – бит с волски жили, тялото му стъргано с железни куки, обесен с главата надолу. Накрая бил посечен с меч на 11-ти ноември 296 година в оклоностите на град Котуан, Египет.

След екзекуцията изпълнявайки заповедта на градоначалника, войниците изпълнили присъдата над  Христовият мъченик Мина хвърлили   в огъня  многострадалното му тяло. Когато те си тръгнали вярващите християни дошли на лобното  място и събрали тайно останките на мъченика, които по чудоден начин не били унищожени от огъня, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. След прекратяването на гоненията срещу християните в Римската империя при възкачването на престола на император Константин Велики официално признат за първият християнски римски император светите останки на Христовият мъченик Мина били пренесени тържествено от Котуан в родния му град Александрия, където били  погребани с почести. Впоследствие на това място била построена църква носеща името на Светеца  и в нея станали множество чудеса.

На празника на Свети великомъченик Мина Българската православна църква почита също паметта на Светите великомъченици Виктор, Викентий и  Светата мъченица Стефанида Дамаска.

Светият великомъченик Виктор, който също бил войник като Свети Мина, бил посечен с меч при император Антонин в Италия през 161 г. Една млада християнка на име Стефанида, която присъствала на неговите страдания, започнала да слави подвига му и сама заедно с него се удостоила с мъченическа смърт.

Светият великомъченик Викентий бил дякон. Той пострадал за вярата в Христа в испанския град Валенсия също при управлението на император Диоклетиан.

Продължение...

Успение на Света Богородица

Оценка на читателите: / 3
Слаба статияОтлична статия 

Религиите на човека | Автор: Николай Божков

УСПЕНИЕТО НА СВЕТА БОГОРОДИЦА

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица честван на по стар стил от Българската православна църква на 15 август всяка година е един от най-големите християнски празници, отбелязван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации.

Този ден е посветен на успението /смъртта/ на Божията майка.

Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло.

Смята се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария християнски храм.

Вярващите в деня на успението на Света Богородица  търсят покровителството на Божията майка в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

Продължение...