You are here: Home

Религиите на човека

Оценка на читателите: / 3
Слаба статияОтлична статия 

Свети Великомъченик ПантелеймонСвети Великомъченик Пантелеймон

На 27 юли Българската православна църква  почита  паметта на Свети Великомъченик Пантелеймон Никомедийски.

Той живял през 3 и 4 век, бил роден като езичник и носел името Пантолеон (от гръцки: "лъв във всичко"). Учил се на медицина при известния за времето си лекар Ефросин и станал придворен лекар. Впоследствие приел християнството и новото си име Пантелеймон ("всемилостив").

Отказал да се кланя на езическите богове, заради което след нечовешки изтезания на които той устоял благодарение на вярата си в нашият Господ и Спасител Исус Христос Пантелеймон бил посечен с меч на 27 юли  305 година в околностите на град Никомидия по заповед на римският император гонител  на християните Максимиан Херкулий.

Според преданието, вместо кръв след отсичането на главата на светият мъченик от раната получена при обезглавяването му потекло мляко.

Ден преди посичането на христовият страдалец се сдобиват с мъченически венец и християнският свещенник разпространител на свовото божие  Ермолай, от който Пантелеймон приел светото кръщение и неговите сподвижници в разпространението на християнската вяра Ермил и Ермократ.

Заради дейността му  приживе, като лекар Свети Великомъченик  Пантелеймон е почитан и като  закрилник на лекарите и акушерките.

Римо-католическата църква почита Свети Пантелеймон, като един  от Четиринадесетте светци-помощници от времето на чумната епидемия (1346-1349) в Западна Европа.

В месецослова на Василий се казва, че изтеклите при посичането на светеца кръв и мляко се съхранявали до Х век и давали изцеления на вярващите; за това се споменава и в гръцкия пролог в стихове от ХII век.

Паметта на свети Пантелеймон още от древност особено се почита на Изток: църквите в Севастия арменска и в Константинопол, построени в негова чест, датират към IV век.

Мощите му били пренесени в Цариград; оттам по-голямата част са пренесени в Париж - в Сен Дени, а главата - уж в Лион, през 802 г., но руският поклонник Антоний видял главата му в църквата “Света София” в Цариград през 1200 г., а според свидетелството на Стефан Новгородски (1350 г.) през ХIV век мощите на свети Пантелеймон почивали във Влахернската църква в Цариград. Днес част от мощите му се намират в Светогорския руски манастир “Свети Пантелеймон”.

Продължение...

Сретение Господне стенопис от църквата "Свети Седмочисленици" в СофияСретение Господне стенопис от църквата "Свети Седмочисленици" в СофияНа 2 февруари Българската правослвна църква чества Сретение Господне. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка и един от дванадесетте велики през годината.

40 дни след раждането на Господ Иисус Христос, света Дева Мария Богородица донесла Младенеца в йерусалимския храм, според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога. Това било установено за спомен от избавянето на израелските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък .

Затова всеки първороден като собственост на Господ бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен.

След навършване на 40 дена от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката била бедна, принасяла гургулица или два гълъба.

По същото време живеел праведен старец на име Симеон. Той очаквал с вяра идването на Месията, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен.

Преданието разказва, че Симеон бил един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетският цар Птоломей II Филаделф (285 – 246 г. пр. Хр.) назначил с тази преводаческа задача. На Симеон се паднала задачата да преведе книгата на пророк Исаия. Когато стигнал до глава 7, стих 14, помислил, че има някаква грешка, защото там е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.“ Симеон се опитал да поправи думата „Девица“, но Ангел Господен го спрял: „Писането е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш докато не видиш с очите си изпълнението на тези думи!“

По внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донесли Иисус. Той го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!“

Йосиф и Света Дева Мария се чудели на тези негови думи. А той като ги благословил, обърнал се към Богородица и ? казал: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, а на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца (Лука 2:25 - 35).

Тези думи, изглеждащи напълно безсмислени по онова време, се сбъдват по време живота на Спасителя. Той дал нов закон на народите – Законът на любовта и благодатта. Но самият той и неговото учение станали поводи за много спорове и противоречия. А след като Иисус изтърпява разпъването на кръста и страданията, меч пронизва сърцето на Света Богородица.

Освен свети Симеон, пророчица Анна познала в Младенеца Иисус обещания Месия Христос. Анна била дъщеря на Фануил, овдовяла млада, но не се омъжила втори път, а се посветила да служи на Бога. Стояла постоянно в храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя. Когато видяла Иисус, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали избавление чрез Месия – Христос.

Христовата църква причислила Сретение Господни към дванадесетте велики празници в годината, а на другия ден след този празник чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).

Продължение...

Оценка на читателите: / 1
Слаба статияОтлична статия 

Свети Василий Велики,православна икона Свети Василий Велики,православна икона

На 1 януари Българската православна църква почита паметта на Свети Василий Велики /330 -379г./ , известен също и като Василий Кесарийски християнски светец, архиепископ на Кесария Кападокийска, църковен писател и богослов.

Един от тримата светители - отци на Църквата / ранните християнски теолози и писатели на Църквата, които оказват голямо влияние върху по-късното богословие. Почитаните в православието отци на Църквата са Светите Три Светители: Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст, като и Атанасий Велики./ заедно с Григорий Богослов и Йоан Златоуст.

Част от живота си Свети Василий Велики бил епископ на град Кесария в днешна Мала Азия.

Там, под ръководството на Свети Василий Велики е бил построен благотворителен град известен, като Василиада, в който монасите се грижели за болни, прокажени, сираци и други нещастни хора. Този град на милосърдието и днес е най-добрият пример за организирана социално-благотворителна дейност.

В Римокатолическата църква Свети Василий Велико  е наричан също доктор на църквата.

Автор на многочислени проповеди и писма на богословска тематика (от тях са съхранени до наши дни над 300).

Основните му творби са "За Светия Дух" (On the Holy Spirit), три книги срещу арианеца Евномий, проповеди върху шестте дни на сътворението на света. Неговият „Шестоднев“ е преведен на редица езици, а на български – от Йоан Екзарх в годините на Златния век по време на Първото българско царство при управлението на цар Симеон Велики.

Василий Велики е най-известен с правилата за монашески живот, които създава, съсредоточени върху живота в монашеската общност, литургичните молитви и труда.

Той особено се погрижил за благолепието на богослужението, като установил строг ред и въвел всенощни бдения с антифонно пение на паслми, а като паметник на дейността му за реформиране на богослужебното наследство винаги ще служи и съставената от него Василиева св. Литургия, която се изпълнява десет пъти през църковната година и се запазила в Цариградска, Сирийска и Александрийска редакции. Това свидетелства, че употребяваният днес текст е претърпял през вековете някои промени допълнения на св. Василиевия оригинал.

Василий Велики се представя пред Бога на 1 януари 379 година.

Почитан е като светец от Православната, Римокатолическата, Епископалната, Англиканската и Лутеранската църкви.

Свети Василий Велики е смятан за покровител на епископите,  миньорите, ораторите и проповедниците.

Лекува епилептиците, Помага за успех в работата и бизнеса, Помага срещу завист, Помага за приемане в желано учебно заведение, Помага при започване на ново начинание, Помага при работа свързана с тежък труд

Свети Василий помага срещу магии, уроки, зли сили и душевни заболявания. Той пречиства мислите и грешните желания, дава надежда при униние и отчаяние. При всяка скръб и изкушение добре е да се помолим на този светец.

Продължение...

Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 

Свети Спиридон епископ Тримитунтски Чудотворец, правослвна икона Свети Спиридон епископ Тримитунтски Чудотворец, правослвна икона

На 12 декември Българската православна църква почита паметтта на Свети Спиридон епископ Тримитунтски Чудотворец един от великите християнски светци от 4 век съвременник на Свети Николай архиепископ Мирликийски.

Роден през 270 година при управлението на император Константин Велики в селището Асия, Кипър. Син на прости хора, той и сам бил простодушен, смирен и добродетелен. От детските си години Спиридон бил пастир, а когато станал пълнолетен, се оженил и имал деца. От тях по име до нас е достигнала само дъщеря му Ирина, която за себе си избрала девството и умира преди своя баща.

Спиридон водел чист и богоугоден живот, подражавайки на Давид в кротостта, на Иаков в сърдечната простота и на Авраам - в любовта към странниците. Живеейки така в света, той благоугодил на Бога и се удостоил с дара на чудотворството - изцелявал неизлечими болести, прогонвал бесовете, като същевременно межел да прониква в душите на хората, да чете техните мисли и да дава съвети,които да ги предпазват от влиянието на лукавия.

Заради богоугодният му и свят живот Спиридон бил поставен за епископ на град Тримитунт при царуването на император Константин Велики и на сина му Констанций.

И на епископската катедра той продължавал да върши големи чудеса.

Участвал в Първият Вселенски събор в Никея през 325 година свикан по нареждане на император Константин Първи с цел да се спрат разногласията в църквата предизвикани от арианството. Съборът осъжда учението на александрийския презвитер Арий като ерес и приема т.нар. Символ на вярата. В Никея се създава и традицията всички по-важни религиозни въпроси да се решават на вселенски събори.

На прочутия Никейски събор, в разгара на люти дебати божият угодник Спиридон, за да убеди опонентите си, стиснал керемида в ръка. От единия ? край излязъл огън, от другия потекла вода.

Той бил и сред избранниците взели участие и в поместният Сердикийски събор. свикан през 342 г. в Сердика (днешна София) от императорите Констанс и Констанций II, за да се осигури църковен мир в Римската империя.

Според житието му Свети Спиридон изхранвал сиромаси и бедняци и приемал много странници в дома си. Излекувал император Констанций II от тежка болест. В живота си е сторил много добри дела за християнската вяра, да разберат хората нейната доброта и човечност, да повярват в силата на Христовата вяра, която помага и закриля.

Умира на 12 декември  343 година в Кипър тленните му останки са положени в църква  в град Тримитунт. В средата на 7 в. мощите на светеца са извадени и тържествено пренесени в Константинопол.

През 1453 г. преди превземането на Константинопол от турците мощите на Свети Сипиридон епископ Тримитунтски Чудотворец са  били изнесени от там и за кратко са пребивавали в Сърбия, от където през 1460 година са били пренесени на остров Керкира (Корфу), където се намират и до днес в църква носеща името на Свети Спиридон епископ Тримитунтски.

Саркофагът, в който са положени е със сребърен обков, украсен с орнаменти и сцени от живота и чудесата на Божия угодник.

Мощите на Свети Спиридон се изнасят за поклонение, само три пъти годишно – на Великден, на 11 август – датата, на която св. Спиридон е спасил острова от нападението на турците, и на празника му - 12 декември.

На два пъти през годината се сменят одеждите, с които са облечени мощите на светеца. Удивителното в случая е, че винаги тялото му се облича в нови одежди и обувки, а след шест месеца те са силно захабени, а обувките много износени, затова и мнозина вярват, че и до ден днешен светецът обикаля по света и помага на нуждаещите се. Друг удивителен факт, който науката не може да обясни е, че тялото на св. Спиридон има постоянна телесна температура от 36.6 градуса.

Римокатолическата църква също, като православната почита паметта на Свети Спиридон епископ Тримитунтски Чудотворец но с два дена по-късно на 14 декември.

Продължение...

Back to top

Copyright © Вселена нюз 2019

joomla templates by Free Joomla Templates & Projektowanie stron Szczecin.