You are here: Home

Актуални вести от България и света

 

Самообявилият се за халиф лидер на радикланта ислямска терористична групировка "Ислямска държава" Абу Бакр ал Багдади беше тежко ране при бомбардировка на авиацията на Коалицията в Западен Ирак /снимка:архив/Самообявилият се за халиф лидер на радикланта ислямска терористична групировка "Ислямска държава" Абу Бакр ал Багдади беше тежко ране при бомбардировка на авиацията на Коалицията в Западен Ирак /снимка:архив/

Лидерът на групировката "Ислямска държава"Абу Бакр ал Багдади е бил тежко ранен при въздушно нападение в Западен Ирак, предаде на 21 април Дарик позовавйки се на  британския вестник "Гардиън", който се позова на източник свързан с групировката на Багдади в Ирак.

Според източника, Багдади е бил тежко ранен от атака на водената от САЩ коалиция още през март. Първоначално раните му са били животозастрашаващи, но в последствие той е започнал да се възстановява. Въпреки това обаче Багдади все още не е поел ежедневния контрол над организацията.

Инцидентът е довел до спешна среща на ръководството на групировката, което смятало, ,че Багдади ще умре и ще трябва да бъде избран негов наследник.

По информация на Дарик, два независими официални източника - западен дипломат и съветник от Ирак, са потвърдили, че на 18 март е било проведено нападение в областта Нинава, близо до сирийската граница.

Досега е имало две други съобщения за нападение над Багдади - от ноември и декември, но те не са били потвърдени. "Да, той (Багдади) беше ранен в Ал Бааж, близо до селото Ум ал Рус на 18 март заедно с група, която беше с него", потвърдил пред „Гардиън“ Хишам ал Хашими, съветник на правителството в Багдад.


Дарик припомня, че преди последното му раняване Багдади е имал поне още една среща със смъртта когато американски изтребител е нападнал конвой от две коли в покрайнините на Мосул на 14 декември 2014 година. Тогава неговият приближен Ауф Абдул Рахман ал Ефери е убит след като ракета уцелва конвоя. Предполага се, че Багдади е бил в другата кола.

Какъв беше животът на самообявилият се за халиф на митичната радикална ислямистка терористична организация "Ислямска държава" кървав лидер Ибрахим ал Бедри,  известен повече, като  Абу Бакр Ал Багдади

Германски журналисти са успели да се доберат до първата лична карта на Ал Багдади. Тя е с номер 23450. В документа е записано, че той е роден на 1 юли 1971 г. в иракския град Самара, северно от Багдад.

Ибрахим ал Бедри  се ражда в семейство на бедни земеделски стопани от плмети бедри, които  обитавали скромна къща.

Той ходи на училище, но науките не му вървят, повтаря. Въпреки това през 1991 г. успява да вземе матура, но от втори път. Изпитната комисия оценява знанията му на 481 точки от възможни 600. Само че абитуриентът получава бонус и така стига до въпросните 481 точки. Според тогавашната иракска образователна система всеки зрелостник получава определен брой точки допълнително, ако някой от семейството има особени заслуги към родината. Братът на Ибрахим ал Бедри е загинал като войник от иракската армия по времето на Саддам Хюсеин и е обявен за мъченик.

Самият Ибрахим също иска да отбие военния си дълг, но е негоден за казарма – има силно късогледство.

Младежът е решен да завърши висше образование. Той подава документи в университета в Багдад, като посочва желанието си да следва правни науки. Дипломата му обаче е слаба за юридическия факултет. Не се осъществяват и другите две желания на кандидат студента – филология и педагогика. И за тях не му достига успехът от дипломата на зрелостник.

Така Ибрахим ал Бедри се записва в Университета по ислямски науки в Багдад. Първо учи във факултета по ислямско право, но после се прехвърля в друг – изучаване на Корана. Багдади  завършва бакалавърска и магистърска степен по ислямски науки в Ислямския университет. През 2000 г. получава докторска степен по ислямски шериат.

Дактарйт по ислямски шериат Ибрахим ал БедриДактарйт по ислямски шериат Ибрахим ал Бедри

До 2004 г. живее в Багдад в квартира близо до кварталната джамия, в която е служил като имам 14 г. Напуска я след скандал с човека, дал парите за построяване на джамията, и жителите на квартала. Според един от богомолците Ал Багдади бил най-добрият футболист в отбора на джамията. Футболът е бил единственият спорт, който го е увличал. Според излизащия в Лондон арабски вестник “Ал Хаят” учителят му твърди, че тогава Ал Багдади не е бил привърженик на салафизма.

Салафизъм (от арабски салаф — предтеча, предшественик), наричано исалафитско движение, или салафитско течение, е сунитско  течение в исляма, чиито последователи се обявяват срещу елементите  привнесени в исляма от други религии или философски системи. Салафитите проповядват изначалното разбиране на исляма — чист ислям, и търсене на смисъла, изначално заложен от Аллах в Корана.

Салафия означава разбиране на религията такава, каквато са я проповядвали пророкът Мохамед и неговите сподвижници (сахабета). Салафитите имат за идеал патриархален, ранен период на исляма.

В ислямското богословие с този термин се обозначават често три мюсюлмански поколения: шахабах — „сподвижниците“, таби'ин— „последователите“, таба' ат-таби'ин — „тези след последователите“.

Основите на салафизма

Да се настоява на "таухид" – монотеизъм, божието единосъщие и единственост.

Салафистите отграничават 3 значения в това понятие.

1. Тавкид рубубийа единственост на Аллах като творец, владетел и управляващ своето творение. Tawhid uluhiya единственост на неговото обожание, вярващият трябва да посвещава всички свои действия на обожание към Аллах и единствено на него. Основната задача на пророците е да призове хората към монотеизъм – тавхид.

2."Тавхид асма вас сифьт" – единственост на божиите имена и атрибути – приемането на привидния смисъл на атрибутите и божии действия, описани в Корана и автентичната сура, без метафорична интерпретация и без да се свързват с човешките атрибути.

За салафитите божиите атрибути "божията ръка", "божието око", "божието лице", "божията усмивка" и божиите действия не бива да бъдат схващани метафорично, но и не бива да се схващат като човешки атрибути и действия. За всеки атрибут салафитите казват, че смисъла е известен, но модалността е неизвестна. Така например божията ръка е действително ръка, но не в онзи смисъл, в който сме свикнали да я разбираме, не прилича на нито една от познатите ни ръце.

3. Никоя дума или мнение не бива да стои над текста на Корана и Сунната (делата и думите на Пророка Мохамед и не бива да се цени повече от тях. Салафитите често цитират имам Малик: "Мнението на всеки човек може да бъде приеме или да се отхвърли, освен думите на този, който лежи в този гроб", казва той и посочва гроба на Пророка Мохамед (С.А.С.) и продължава: "ако думите на Хз. Пророка са автентични, а противоречат на моите, запратете думите ми срещу стената".

Салафитите обосновават особеността на знанието с хадиси (свещени думи на Пророка Мохамед: "Евреите се разделиха на 71 секти, Християните на 63 секти, а моята общност (умма или уммет) на 63 секти". В друг вариант се добавя: "Всички ще отидат в Ада, ако не приемат моята традиция и традицията на моите другари."

Абу Бакр ал Багдади се присъединява към джихадистката организация под командването на последователя на “Ал Кайда” Абу Мусаб ал Заркауи от Йордания, която се сражава в провинция Анбар. В края на 2005 г. е заловен от американските войски и остава 4 г. в затвора Бука в град Басра, който бил предназначен за привържениците на “Ал Кайда”. Там се запознава с група членове на “Ал Кайда” и се присъединява към тяхното ядро.

Според иракското вътрешно министерство “Доктор Ибрахим Ауад ал Самараи е бил известен и с името Абу Бара и е възприел салафитското учение от джихадистките ръководители, които са лежали с него в затвора”. След освобождаването си Ал Багдади се сражава срещу американските сили в страната под ръководството на Ал Заркауи до ликвидирането му от американската армия през 2006 г. После той продължава да членува в организацията, която е под ръководството на наследника на Ал Заркауи, Абу Омар ал Багдади до 2010 г., когато и той е убит.

Това е и годината, в която Абу Бакр ал Багдади оглавява терористичната организация, известна като “Ал Кайда” в Ирак (Ислямска държава в Ирак). Според “Ню Йорк Таймс”, когато той бил освободен от затвора,

Според същото издание той не е бил в специализирания затвор №14 - предназначен за най-опасните джихадисти, а бил един от обикновените 26 хиляди затворници в Бука.

Ислямският теолог Ибрахим ал Бедри бърдо се издига в йерархията на  радикалната исламистка групировка "Ал Кайда" приемайки името Абу Бакр ал БагдадиИслямският теолог Ибрахим ал Бедри бърдо се издига в йерархията на радикалната исламистка групировка "Ал Кайда" приемайки името Абу Бакр ал Багдади

Ал-Багдади се възползва от началото на протестите срещу режима на Башар ал Асад в Сирия и изпраща помощника си Абу Мохамед ал Джаулани там със задачата да основе клон на “Ал Кайда”.

По-късно този клон на организацията се появява под името “Джебха ал-нусра”. Организацията започва дейността си с поредица от взривове, с които се прочу като една от най-опасните бунтовнически групировки. На 9 април 2011 г. в аудиообръщение Абу Бакр ал Багдади заявява, че “Джебха ал нусра” представлява сирийския клон на “Ислямската държава в Ирак” и съобщава, че двете структури се обединяват в “Ислямската държава в Ирак и Леванта” (ИДИЛ). След като Джаулани отказва да се подчини на общото командване на Абу Бакр и да приеме сливането на двете структури, последният му обяви война.

Самият Джаулани не признава Абу Бакр, а той на свой ред не се подчинява на призивите на ръководителя на “Ал Кайда” Айман ал Зауахири да остави Сирия на “Джебха ал нусра”. През следващите две години Абу Бакр разширява военните си действия, които обхващат области в североизточната част на Сирия. Според Ройтерс джихадист от Ислямската държава заявил, че Абу Бакр е бил единственият, който не е искал да признае лидерството на Зауахири след убийството на Осама бин Ладен.

Абу Бакр ал Багдади / Ибрахим ал Бедри/, като лидер на новооснованата от него радикална исламистка терористична групировка "Ислямска държава в Ирак и Леванта" Абу Бакр ал Багдади / Ибрахим ал Бедри/, като лидер на новооснованата от него радикална исламистка терористична групировка "Ислямска държава в Ирак и Леванта" На 29 юни 2014 Багдади обяви създаването на т.нар. “Ислямска държава”, провъзгласявайки се за неин халиф, т.е. повелител на правоверните навсякъде по света. Същевременно той призова всички джихадистки формации да му се закълнат във вярност и да се обявят за негови последователи.

Ислямска държава (на арабски:  ад-Даула ал-Ислямийя), до 29 юни 2014 г. „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ) (на арабски:  ад-Даула ал-Ислямийя фи'л-Айраак уа аш-Шаам) е непризната държава и сунитскатерористична групировка, обхващаща територии в Североизточна Сирия, Западен и Северен Ирак, части от Либия и североизточна Нигерия. Ислямска държава претендира върху целите територии на четирите страни, както и върху тези на Палестина, Ливан,Израел, Йордания, Кипър и части от Турция (Хатай).

Ислямска държава води началото си от различни терористични групировки, възникнали в Ирак след войната от 2003 година, най-вече Ал-Каида в Ирак (АКИ), тогава водена отАбу Мусаб ал-Заркауи. Бруталното насилие на АКИ и опитите ? да разпалят религиозен конфликт между сунити и шиити са прекратени с елиминирането на ал-Заркауи от американските войски. След изтеглянето им обаче иракските служби за сигурност се оказват неспособни да спрат възраждането на групировката под формата на „Ислямска държава в Ирак“, но въпреки това тя остава сравнително слаба. Нарастващото възприятие на сунитите за изолация от иракския политически живот и избухването награжданската война в Сирия допринасят за увеличаването на влиянието на групировката.Това е най-мощната опозиционна групировка в Сирия.

Карта на митичният халифат на Ау Бакр ал БагдадиКарта на митичният халифат на Ау Бакр ал Багдади

ИДИ прониква в Сирия като част от въоръжената опозиция срещу правителството наБашар ал-Асад заедно с Джабхат ан-Нусра (сирийският клон на Ал-Каида), но идеологически различия предизвикват война между двете групировки. През 2013 групировката се преименува отново на „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ и завладява сирийския град ар-Ракка, областен център на едноименната мухафаза.. В редиците на ИДИЛ се бият джихадисти от цял свят, които налагат контрол над завладените територии чрез репресии и издевателства като бичуване, разпъване на кръст, показни екзекуции и масови обезглавявания, включително на децае По сведения на правозащитни организации, при финансираната от кувейтски граждани офанзива на опозицията в мухафаза Латакия ИДИЛ и Джабхат ан-Нусра извършват масови убийства и изнасилвания на 200 или повече цивилни, а при офанзивата в северен Ирак през юни 2014 ИДИЛ организира масови екзекуции на над 1700 шиити.[16]Към 2014 година Ислямска държава е отлъчена от Ал-Каида и към юни 2014 разполага с активи от над $ 2 млрд.

Ислямска държава се управлява според фундаменталистко разбиране на шериата. Забранени са алкохолът, пушенето на цигари или шиша (наргиле), музиката и снимките на хора на обществени места. Жените са принудени да носят пълен никаб / никаб  е част от традиционното облекло на мюсюлманските жени, което покрива лицето изцяло и остава само тесен процеп за очите. Традиционният му цвят е черен. В различните течения на исляма той се разглежда различно — за някои е допустим, за други задължителен. Обикновено започва да се носи през пубертета/

Бойното знаме на "Ислямска държава" Бойното знаме на "Ислямска държава" На 4 юли 2014 година ал Багдади  се появил за пръв път на живо на катедрата на Голямата джамия в Мосул, което бе заснето на видео и разпространено чрез интернет.

Самообявилият се за халиф на митичната „Ислямска държава“ Абу Бакр ал Багдади си избрал 24 заместници, повечето от които иракчани на средна възраст, които през различни периоди са лежали в американските затвори. Според разузнавателни сведения една трета от тях са висши баасистки офицери, които отговарят за военните операции. Последните носят белега на професионализма и са част от военна стратегия, която не се ограничава с партизанската война.

Псевдохалифът Ал Багдади беше неизвестен за широката публика преди 2013 г., когато американските власти обявявиха награда за главата му от 10 млн. долара. Това е сумата, която ще получи всеки, който помогне за залавянето или убийството му. Тя е и втората по големина награда от този тип, обявявана от Държавния департамент на САЩ след тази за главата на шефа на “Ал Кайда” Айман ал Зауахири.

Логото на "Ислямска държава" с нейният девиз: "Оцелява и расте"Логото на "Ислямска държава" с нейният девиз: "Оцелява и расте"Според легендата неговият произход е от пророка Мохамед, което е важна подробност в конкуренцията му с Ал Зауахири, както и коз за затвърждаване на халифската му мисия.

С прокламацията си за обявяването си за халиф Абу Бакр ал Багдади обяви война на всички светски власти в Ирак и извън страната.

Титлата “повелител на правоверните” означава обединяването на светската и религиозната власт в съответствие с традициите на ислямската религия, които го правят правоприемник на свещената мисия на Пророка. Това означава, че дълг на всички мюсюлмани е да му се закълнат във вярност въпреки различните тълкувания на съществуващите в рамките на тази религия секти. Това показва, че идеята не е възникнала случайно в еволюцията на Ислямската държава и че датира вероятно още от 2006 г. С обявяването си за халиф Абу Бакр ал Багдади прекъсва всякаква връзка със старата“Ал Кайда”под ръководството на Ал Зауахири. Според специалистите по исляма черната чалма, с която се появи в мосулската джамия, означава, че мисията му заличава различията между ислямските секти (защото такава чалма носят онези изтъкнати шиитски духовници, чиято генеалогия води началото си от пророка Мохамед).

Установяването на новата администрация на град Мосул след завладяването на града на 9 юни 2014 г. показва, че то е било предшествано от добре обмислена подготовка, която е продължила с месеци и дори години. Освен налагането на определен порядък във взаимоотношенията с местното население тактиката на “Ислямската държава” включва установяване на съюзнически отношения с баасистките структури и с различните племенни и религиозни групировки.

Приоритет стана и намирането на финансови източници чрез рекет, откупи и от износа на петрол от съществуващите петролни кладенци, както и ускоряване разработването на онези, които все още бяха на етапа на геоложките проучвания.

И докато “Ал Кайда” не успява да получи собствена територия и да обяви своя държава, принуждавайки се след войната в Афганистан да прехвърля бойците си от Афганистан и Пакистан, а след убийството на Бен Ладен, и към пустинните територии на Мали, Нигер и Сахара, Ал Багдади реализира тази идея в Ирак и Сирия.

Понастоящем неговата“Ислямска държава”се крепи на 3 стълба:

-Възприемане на съблазнителна религиозна доктрина, която привлича все повече последователи от цял свят.

-Нейното пропагандиране сред онези общности, които са готови да я възприемат и дори да загинат в името на новия халиф.

-Предоставянето на външна политическа и морална подкрепа с оглед укрепването на контрола върху окупираните територии и постепенното им разширяване с помощта на ислямските победи, които подражават на т.нар “ислямски завоевания” от зората на тази религия.

Проектът на Ал Багдади за установяване на халифат достигна нови висоти с въвеждането на паспорти за джихадистите и поданиците, както и с основаване на халифатски министерства.

Сред тях са Министерството на общуването с неверниците ( един вид МВнР), Министерството на доносниците на повелителя на правоверните (МВР-то на „Ислямаска държава“), Министерството срещу богохулниците и нарушителите (Министерството съчетаващо функциите на правосъдното ведомство и на служба грижеща се за тишината и спокойствието в „Ислямска държава“ еквивалент на служба за обществена безопасност, от сорта на иранската „Стражи на ислямската революция, известна ощ на държавата оглвавявана от халифа Багдади) Министерство на камилите, магаретата и други превозниасдар средства (своеобразен еквивалент на Министерство на транспорта), Министерство на отвъдния живот, Министерство на вакъфите, Министерство на секса (Министерство на туризма), Министерство на клеветите (Министерство на информацията) и т.н.

Новата държавна администрация - министерства, съдилища, училища и военни лагери и ислямска полиция - се настанява в общински и държавни учреждения. Освен това са създадени и местни административни съвети и администрации, които са отговорни за предоставяне на комунални услуги за жителите на тези територии, наложени са и данъци и митнически такси за търговците и индустриалците, които внасят стоки от съседни райони и държави, както и за други професии. Създадени са различни служби в сферата на здравеопазването, образованието, земеделието и индустрията - с други думи, цялата инфраструктура на една нормална държава.

Кака се финансира "Ислямска държава"?

Ислямска държава“ е най-богатата терористична организация в историята. Начело на колосално богатство, оценявано на няколко стотици милиони долари, организацията “Ислямска държава” (ИД) има възможността да продължи да напредва в Сирия и Ирак и да плаща на 30-те хил. джихадисти, присъединили се към нея. Откъде тя черпи това богатство? Погледите се насочват най-напред към Персийския залив, където богати дарители се възползваха от войната в Сирия, за да финансират най-екстремистките бунтовнически групи, водени от желанието си да видят падането на Башар ал Асад.

Впрочем тези дарения представляват нищожна част от приходите на “Ислямска държава”. “ИД получава минимални външни дарения, които представляват едва 2 на сто от нейните приходи годишно”, твърди Жан-Шарл Бризар, международен консултант, специалист по тероризма, който направи доклад за източниците на финансиране на “Ислямска държава”. “Днес тази организация си е самодостатъчна”.

 

Завладявайки широки част от териториите на Сирия и Ирак през 2013 и 2014 г., “Ислямска държава” сложи ръка върху десетина петролни полета, които започна веднага да експлоатира. Според американския експертен сайт Ай Ейч Ес (IHS) петролното производство й носи 2 млн. долара дневно, т.е. 800 млн. долара годишно. “Джихадистите накараха служителите във всяко поле да продължат работата си, като продължиха да им плащат”, обяснява Ромен Кайе, изследовател и консултант по ислямистките въпроси в NGC Consulting. “А не бива да се забравя, че “Ислямска държава” е съставена от бивши кадри на Саддам Хюсейн, към които се присъединиха хора от Персийския залив”.

 

Осъзнавайки, че суровият петрол, който най-лесно се проследява, не им носи никакъв приход, джихадистите създадоха малки занаятчийски рафинерии, за да произвеждат свое собствено гориво. Кои са купувачите? “Голяма част отива за техните нужди, десеторно по-големи заради войната, а останалото се продава”, отбелязва Франсис Перен, президент на Strat?gies et politiques ?nerg?tiques.

 

“Ислямска държава” не разполага със свои мрежи, тя потърси онези, които съществуваха вече в региона при иракското и иранското ембарго. Става дума за икономически интереси и престъпни групи, които си купуват съучастници и се възползват от пропускливостта на границите в региона, за да правят бизнес”.

Бeзскрупулни близкоизточни търговци, които забогатяха покрай програмата “Петрол срещу храна” по времето на Саддам Хюсейн, се възползват от пробива на “Ислямска държава”, за да реактивират своите мрежи. “Колкото по-рискована е търговията - какъвто е случаят с "Ислямска държава" -, толкова по-голям е отбивът от цената”, подчертава Франсис Перен. При цена на един барел, който се продава от 25 до 30 долара - мизерна сума в сравнение с 85-те долара по нормалния курс -, петролът на “Ислямска държава” е много по-търсен. Той преминава през иракски Кюрдистан, Турция или Йордания.

 

В Сирия, където извличат по-голямата част от черното си злато, джихадистите се опират на местните племена, които вече управляваха петролните полета по времето на Башар ал Асад. За да спре тази печеливша търговия, американската авиация се прицели в края на септември в рафинериите на “Ислямска държава” в Сирия. Необходима стъпка, за да бъде пресушено финансирането на организацията, което обаче в никакъв случай няма да е достатъчно, за да я унищожи. Защото извън петрола “Ислямска държава” се държи като истинска мултинационална компания.

 

Добив на природен газ или фосфат, на жито, ечемик или цимент, джихадистите подновиха производството в обширната територия, с която разполагат, и която е по-голяма от Обединеното кралство.

 

В Сирия те произвеждат достатъчно хляб, за да нахранят всеки ден един милион души”, подчертава Ромен Кайе. “Всъщност, дори и “Ислямска държава” да не е призната за държава, тя има силата на такава и днес е по-организирана, отколкото някои африкански страни”. Анализ на Жан-Шарл Бризар, според когото продажбата на продукти на тяхната производствена цена цели преди всичко “да привлече симпатията на местното население”.

 

В замяна на това, “на жителите на “Ислямска държава” са наложени безброй данъци - “джебая” (събирането на данъци в бившите халифати - б.а.), всеки от които отговаря на някакъв ислямски императив.

Данък върху заплатата, удръжки при теглене на пари, налог за защита на малцинствата, такса за преминаването на коли със стоки, десятък върху газа, електричеството, търговските транзакции, всичко е добре дошло за финансирането на новата самопровъзгласила се държава. Всичко това е контролирано от истинско финансово министерство, което има комитети във всеки район и публикува своите резултати с графики към тях. Общата сума е 360 млн. долара годишно, което според Жан-Шарл Бризар представлява около 12  на сто от годишните приходи на “Ислямска държава”. Дори и тези данъци, вземани с принуда, да остават по-ниски в сравнение с онези, които са в сила в Сирия и Ирак.

 

Истинска главоблъсканица за Запада, които има слаби възможности да санкционира тази неформална икономика, заобикаляща международната финансова система. Още повече, че към тази финансова манна се прибавят откупите за освобождаване на  заложници, кражбите (като 425-те милиона долара, откраднати от основната банка в Мосул през юни), рекета и вземането насила на собственост. Златна мина, която позволява на “Ислямска държава” да покрива засега всичките си разходи (най-добрите й оръжия са били взети от американския арсенал на разпадащата се иракска армия), но които рискуват скоро да не достигат, за да задоволява нуждите (електричество, заплати на служители) на своята “държава”, особено ако тя се разшири.

“Ислямска държава” напразно се държи като държава, тя със сигурност няма достатъчно ресурси, за да установи трайно функциониране на всички обществени услуги в своите територии”, изтъква Жан-Шарл Бризар. Защото, след като провъзгласи своя “халифат” през юли, организацията “Ислямска държава” трябва сега да се залови със съвсем друга мисия: да ръководи всекидневието на своите 8 млн. жители.

В поредната си закана срещу САЩ в периода на подготовката на сегашните атаки срещу “Ислямската държава” Абу Бакр ал Багдади разпространи в интернет видеофилм, озаглавен “Пламъкът на войната” с продължителност 55 минути. Според експертите това е най-амбициозната продукция на джихадистите, в която са заснети последните победи на “Ислямската държава” и установяването на джихадистки контрол върху територии в Ирак и Сирия. В посланието САЩ и НАТО се заплашват, че ги чака поражение и разрушения. Според телевизия “Ал-Арабия” американските експерти проучват кадрите във видеозаписа, за да намерят ключа към личността на Абу Бакр ал Багдади, превърнал се в плашилото на целия свят.

По последна информация раните получени от лидерът на "Ислямска държава" Абу Бакр ал Багдади  при въздушното нападение на съюзнициницете воюващи срещу радикалната ислямистка групировка на 18 март са много  тежки и е възможно да се случи с него най- лошото и логично възниква въпросът, кой ще наследи кървавият халиф?

Използвани източници: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4333619, http://glasove.com/komentari/43302-islqmska-dyrjava-naj-bogatata-teroristichna-organizaciq-v-istoriqta

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 

 

Номинираният за председател на ДАНС Димитър Георгиев /снимка: архив/Номинираният за председател на ДАНС Димитър Георгиев /снимка: архив/

Правителството предложи на   19 март сряда  на президента Росен Плевнелиев да издаде указ за назначаване на Димитър Георгиев за председател на Държавната агенция „Национална сигурност”.Решението е било одобрено на днешното заседание на министрите, съобщи dir.bg позозовавйки се на правителствената информационна служба.

На 13 март  премиерът Бойко Борисов заяви, че вицепремиерът Меглена Кунева му е направила по думите му от името на Реформаторският блок „добро предложение „ за председател на ДАНС Пред журналисти тогава  премиерът обяви, че има готовност да обяви новия шеф на ДАНС, но щял да го  направи в сряда на заседанието на МС. Тогава правителството щяло предложи въпрсното име на президента, който трябва да издаде указ.

За наследници на подалият оставка председателна ДАНС се спрягаха тогава  имената  освен на бившият заместник -министър на вътрешните работи от първия кабинет на ГЕРБ Димитър Георгиев, чиято номинация беше най- вероятна и тези на един от сегашните заместник-министри - Цвятко Георгиев, и изпълняващият в момента дължността председател на ДАНС Недялко Недялков който досега беше заместник на подалия оставка Писанчев.

В крайна сметка както се очакваше превес получи  кандидатурата на Димитър Георгиев.

Продължение...

Вътрешният министър Веселин Вучков подаде оставка, като шеф на ведомството на заседание на Министерски съвет от 4 март 2015 година /снимка: архив/Вътрешният министър Веселин Вучков подаде оставка, като шеф на ведомството на заседание на Министерски съвет от 4 март 2015 година /снимка: архив/

Министърът на вътрешните работи Веселин Вучков подаде оставка по време на заседание на кабинета на 4 март, сряда, съобщи dir.bg позовавйки се на  пресслужбата на Министерския съвет.

Причината за оставката на Вучков, като вътрешен министър е, че не са одобрени предложенията му до правителството от петък миналата седмица  за смяната на председателя на ДАНС и на главния секретар на МВР, уточни  БНР.

Премиерът Борисов е разговарял с Вучков като е изтъкнал становището и е подчертал че не е уместно да се сменят тези ключови постове точно в момент, кагато в България идва на посещение шефът на ФБР.

След приемането на промените в Закона за МВР от 1 фефруари тази година, премиерът заяви, че не вижда причина главният секретар на МВР Светлозар Лазаров и шефът на ДАНС Владимир Писанчев да бъдат сменяни, защото щели да го обвинят в чистка.

В денят ,когато подаде оставка  министърът на вътрешните работи Веселин Вучков трябваше да внесе за обсъждане на правителственото заседание няколко кандидатури за главен секретар на ведомството. Той обяви намерението си преди по-малко от седмица, без да посочи конкретните кандидатури.

Премиерът Бойко Борисов прие оставката на Вучков същият ден. За колегите на доскорощният вътрешен министър в Министерския съвет, както и за депутатите оставката е била изненадаща.

Продължение...

Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 

Номинираната от премиерът Бойко Борисов за поста вътрешен министър на мястото на подалият оставка титуляр на вътрешното ведомство Веселин Вучков досегашен вицепремиер Румяна Бъчварова /снимка: архив/Номинираната от премиерът Бойко Борисов за поста вътрешен министър на мястото на подалият оставка титуляр на вътрешното ведомство Веселин Вучков досегашен вицепремиер Румяна Бъчварова /снимка: архив/

Вицепремиерът Румяна Бъчварова е номинирана за поста вътрешен министър, обяви самият  премиер Бойко Борисов в Народното събрание на 5 март, предаде standartnews.com

"Ще предложа за министър човек, който ще гарантира спокойствието и гражданската квота във вътрешното министерство. Ще положа огромни усилия по никакъв начин милиционерските номера да не минават повече", уточни премиерът

По-рано днес съпредседателят на коалиционният партньор Радан Кънев каза, че оставката на вътрешния министър Веселин Вучков ще бъде приета и даде уверението, че вече се обсъжда нова кандидатура за вътрешен министър.

По думите му той снощи е провел продължителна среща с премиера Бойко Борисов, на която е станало ясно, че оставката на министър Вучков е безвъзвратна.


 

Продължение...

Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 

Лидерите на "Нормадската четворка": руският президент Владимир Путин, герамнският канцлер Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд и украинският президент Петро Порошенко се договориха на 12 февруари 2015 година в белоруската столица Минск за прекратяване на огъня в Източна Украйна между украинските правителствени войски и проруски настроените опълченци от 00:00 часа на 15 февруари, вляво на снимката домакинът на срещата белоруският президент Александар ЛукашенкоЛидерите на "Нормадската четворка": руският президент Владимир Путин, герамнският канцлер Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд и украинският президент Петро Порошенко се договориха на 12 февруари 2015 година в белоруската столица Минск за прекратяване на огъня в Източна Украйна между украинските правителствени войски и проруски настроените опълченци от 00:00 часа на 15 февруари, вляво на снимката домакинът на срещата белоруският президент Александар Лукашенко

След интензивни среднощни дипломатически преговори в белорустката столица Минск започнали вечерта на 11 февруари между  руският президент  Владимир Путин, украинският Петро Порошенко, германският канцлер Ангела Меркел,френският президент Франсоа Оланд наричани от медиите лидерите на „Нормандската четворка“ беше постигнато споразумение за прекратяване на огъня в Източна Украйна от 00:00 часа на 15 февруари 2015 година , предаде  offnews.bg, позовавайки се на руският президент Владимир Путин огласил новината пред представителите на средствата за масово осведомяване отрязаващи историческата среща след приключването  й  на 12 февруари.

Постигнато е споразумение  за оттегляне на тежкото въоръжение от днешната линия на съприкосновение за украинските войски и от линията, обозначена на 19 септември миналата година в рамките на Минските споразумения – за проруските бунтовници в Донбас.

Дългосрочното урегулиране в Донбас предполага промени в Конституцията на Украйна, които ще отчитат правата на жителите на региона.

Постигнати са споразумения за пограничните въпроси по съгласуване с бунтовниците, хуманитарните въпроси, въвеждане в действие на приетия закон за специалния статут на Донецка и Луганска области, както и по различни въпроси от икономически и хуманитарен характер.

В рамките на преговорите бяха подписани два документа.

Единият от тях е комплекс от мерки за привеждане в действие на мирното споразумение подписано  в Минск ,септември миналата година. То предвиждаше прекратяването на огъня от двете страни, изтегляне на тежкото въоръжение от фронтовата линия и размяна пленници.

Участниците в тристранната Контактна група за украинската криза са подписали документа, предаде ТАСС, цитирана от БТА.

Подписи са положили специалната пратеничка на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа  Хайди Талявини, бившият президент на Украйна Леонид Кучма, посланикът на Русия в Киев Михаил Зурабов и ръководителите на самообявилите се Донецка  и Луганска народна република Александър Захарченко и Игор Плотницки. Длъжностите на Захарченко и Плотницки не са посочени в документа.

По непотвърдена информация в постигнатото споразумение е предвидена зона за сигурност между 50 и 140 км., в която да няма тежка артилерия.

Вторият документ е заявление от президентите на Франция, Русия, Украйна и Германия за това, че ще подкрепят този процес.

Облекчението, което породи постигнатото споразумение в края на безсънната нощ на преговори в Минск обаче беше попарено от нови обвинения на Киев срещу Москва. Според говорителя на украинската армия Андрий Лисенко по времето, когато лидерите са преговаряли в Минск, 50 танка, 40 бронетранспортьора и друга тежка техника са преминали на украинска територия от Русия.

Продължение...

Back to top

Copyright © Вселена нюз 2019

joomla templates by Free Joomla Templates & Projektowanie stron Szczecin.