Успение на Света Богородица

Религиите на човека | Автор: Николай Божков

Оценка на читателите: / 3
Слаба статияОтлична статия 

УСПЕНИЕТО НА СВЕТА БОГОРОДИЦА УСПЕНИЕТО НА СВЕТА БОГОРОДИЦА

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица честван на по стар стил от Българската православна църква на 15 август всяка година е един от най-големите християнски празници, отбелязван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации.

Този ден е посветен на успението /смъртта/ на Божията майка.

Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло.

Смята се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария християнски храм.

Вярващите в деня на успението на Света Богородица  търсят покровителството на Божията майка в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

След кръстната смърт на Христос и Неговото Възкресение Дева Мария остава в Йерусалим, като за нея се грижи любимият ученик на Иисус св. Йоан Богослов. Този разказ е в унисон с библейския, според който на кръста Спасителят му поверява майка си (Йоан 18:27).

След като се върнали от Елеонската планина подир възнесението Христово, св. апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки Утешителя Св. Дух, обещан им от Спасителя. Всички вярващи живеели в единодушие и любов и непрестанно се молели. С тях била и Майката Христова и някои свети жени, които служели на Господа през последните години на живота Му. Понятно е колко радостно и утешително било присъствието на Божията Майка за учениците, които скърбели за раздялата със своя божествен Учител. Тя вероятно им предавала ония думи, които, според евангелист Лука, "спазвала, като ги слагала в сърцето си" (Лука 2:19; 2:51); и всички вярващи гледали на нея с любов и благоговение. Пресветата Дева е живяла на хълма Сион в дома на св. Йоан Богослов, когото сам Господ в последните минути на Своя земен живот отдал като син – вместо Себе Си – на Своята пречиста Майка; и от тогава Йоан, като я взел при себе си в къщи, й служел като на своя майка (Йоан 18:27).
До кръста на който е разпънат Исус Христос стоят майка му Дева Мария, една от неговите последователки биша блудница Мария Магдалена и един от любимите му ученици Йоан/бъдещият апостол и евангелист Йоан Богослов/. В предсмъртният си миг Христос поверява майка си на грижите на своят ученик ЙоанДо кръста на който е разпънат Исус Христос стоят майка му Дева Мария, една от неговите последователки биша блудница Мария Магдалена и един от любимите му ученици Йоан/бъдещият апостол и евангелист Йоан Богослов/. В предсмъртният си миг Христос поверява майка си на грижите на своят ученик Йоан
И след слизането на Св. Дух над апостолите пресвета Богородица си останала в Йерусалим. Скъпи й били ония места, гдето страдал и умрял нейният божествен Син. Често тя ходела да се моли на Голгота, на Елеонската планина, в градината, гдето било погребано тялото на Спасителя. Предполагат, че от нея християните възприели благочестивия обичай да посещават местата, осветени чрез присъствието на Господ Иисус Христос.
Когато цар Ирод почнал да гони Божията Църква, пречистата Божия Майка заминала за известно време в Ефес, гдето проповядвал св. Йоан Богослов. Има предание, че тя посетила Св. гора Атонска и остров Кипър, гдето праведният Лазар, когото нейният Син възкресил от мъртвите, бил епископ.
Ето какво разказва църковното предание за това:
"Когато апостолите хвърлили жребие кой къде да отиде, за да проповядва Евангелието, пресвета Богородица пожелала да дели с тях трудовете им и казала да хвърлят жребий и за нея.
Паднало й се Иверската земя и Св. гора Атонска. Но ангел Божи й се явил и казал да не напуска за известно време Иерусалим. Няколко години след това тя пожелала да посети св. Лазар и се отправила на кораб за остров Кипър.
По пътя се дигнала страшна буря. Корабът се отклонил от пътя си, отдалечил се от Кипър и стигнал до Св. гора. Тук имало езически храм, пълен с идоли.
Но щом пресветата Дева слязла на сухо, идолите паднали и св. Богородица проповядвала на изплашените жители за своя Син Иисус Христос. Мнозина повярвали и Божията Майка казала: "Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя Син и Бог. Няма да оскъднее Божията милост на това място и аз ще му бъда застъпница!" Затова отците на св. Атонска гора и досега считат Божията Майка своя особена покровителка и наричат Св. гора "Жребий на Божията Майка".
Когато гоненията малко поутихнали, пресвета Богородица се върнала в Йерусалим и живяла там обкръжена от благоговейна любов. Постепенно с разпространението на християнската вяра растяла и славата на Божията Майка. Мнозина дохождали от далечни страни да я видят.
В едно древно послание, приписвано от някои на свети Игнатий Богоносец четем:"Много са у нас жените, които желаят да видят Майката Иисусова. Чуваме, че тая девствуваща Майка Божия е изпълнена с всякаква благодат: в гоненията тя е благодушна, при сиромашия и лишения не скърби, на оскърбяващите я не се гневи, но им прави добро, в щастие е кротка, към бедни е милосърдна и им помага, колкото може. Но не търпи въставащите против нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на верните във всяко добро дело. А особено обича смирените, защото сама във всичко е смирена".

Езичниците и юдеите, които мразели християните, негодували против Божията Майка заради уважението, с което се ползувала. Като знаели, че тя често посещава местата, гдето страдал Иисус Христос, те я следели, за да я убият. Но Господ пазел пречистата Дева и й готвил славно успение.

Пресвета Богородица била вече в преклонни години (64-годишна). Веднъж, когато се молела на Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се престави отвъд: "Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно!" И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. С най-жива радост св. Богородица приела вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа.

Свети  Архангел Гвараил, иконаСвети Архангел Гвараил, икона

Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.

Животът й можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза "Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: "възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора.

Когато тя се върнала у дома, Свети Йоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало нейното лице. Тя му известила за случилото се и започнала да се готви за своята смърт. Наредила и украсила дома като за радостно тържество, завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила Иоан да погребе тялото Й в село Гетсимания, гдето лежали нейните покойни родители Свети праведни Йоаким и Ана и нейният покоен официален съпруг Снеги Йосиф.  Св. Йоан уведомил Йресалимският епископ Яков  за близката смърт на Божията Майка. Той известил за това на всички нейни сродници и изобщо на вярващите.

Скоро всички се събрали при св. Богородица. Всички плачели и скърбели за раздялата с Божията Майка. Но тя ги утешавала, предавала им думите на архангела, показвала им райското клонче и обещала винаги да се моли за тях.

Пресвета Богородица имала още едно желание – да види още веднъж ученицениците на свояг Божествен син Исус Христос, настоящите първи хрстиянски  апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието.

И желанието й се изпълнило. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом. Заедно с другите апостоли дошъл и апастол Павел с учениците си Тимотей, Дионисий Аеропагит и Йеротей Атински.

Всички били смаяни, като се видели един друг. А когато св. Богородица известила за своята близка смърт, сърцата им се натъжили при мисълта, че те вече за последен път виждат Иисусовата Майка. Но тя, славейки и благодарейки на Господа, Който изпълнил последното й желание, молила ги да не скърбят: "Не плачете, приятели и ученици Христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! А радвайте се с мене, задето отивам при моя Син и Бог. А като погребете телото ми, върнете се всеки на своята работа!"

След това пресвета Богородица разпитала апостолите за трудовете им в проповядване словото Божие, дълго беседвала с тях, благословила ги и се молила Богу за цял свят.

Настъпил денят на нейното преставяне. От сутринта свещи горели в дома в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога. Божията Майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж в третия час (9 часа) чудна небесна светлина озарила стаята.

Покривът на къщата като че ли се разтворил и чудно явление се представило пред очите на вярващите. Сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове ангели и светци, слязъл от небесата за душата на св. Богородица.

Като Го видяла да се приближава, от радост Божията Майка възкликнала:

- Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя Мой, задето Той милостиво погледна унизеността на рабинята Си (Лук. 1:46-48).

И като се приповдигнала от одъра, сякаш искала да отиде да Го посрещне, Му се поклонила. Той се приближил, като я гледал с любов и казал:

- Ела, родна Моя, ела, гълъбице Моя, ела Мое драгоценно съкровище, и влез в обителите на вечния живот.

Божията Майка отвърнала с поклон:

Успение на Пресвета Богородица Мозайка от Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора" (Кахрие Джами) в Истанбул.Успение на Пресвета Богородица Мозайка от Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора" (Кахрие Джами) в Истанбул.

- Благословено е името Ти, Господи на славата и Боже мой, благоволил да избереш смирената Си рабиня за служение на Твоето тайнство. Помени Ме, Царю на славата, във вечното Си царство. Ти знаеш, че с цялото си сърце Те възлюбих и опазих повереното Ми съкровище, сега приеми в мир духа ми и Ме запази от козните на тъмната сатанинска сила.

Господ я утешил с думи, пълни с любов, успокоил я да не се бои от сатанинската сила, която била победила. С любов я призовал безбоязнено да премине от земята на небето.

- Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми (Пс. 107:2) - отвърнала Пресветата Дева. - "Нека ми бъде по думата ти" (Лук. 1:38) - казала Тя, както някога, и легнала пак на одъра.

В неописуема радост при вида на пресветлия лик на Нейния Син и Господ, препълнена с духовен възторг от любов към Него, Божията Майка предала пречистата си душа в ръцете Му. Без да изпита болка, сякаш заспала сладък сън: Този, Когото заченала без накърняване на девството и родила без болка, приел душата й от пречистото тяло. И начаса се подела дивна ангелска песен, в която, повтаряни от ангелите, радостно звучали думите на Гаврииловия поздрав към Пресветата Дева: "Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените" (Лук. 1:28).

"И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си в началото на Нейния небесен живот" - Филарет - Митрополит Московски.

С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: "които си Ми дал, во веки съхрани".

Благодатното лица на Богородица "осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство", а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение.

Когато дошло време за погребение, апостолите вдигнали одъра и с псалмопение го занесли през град Йерусалим в село Гетсимания. Напред вървял св. Йоан Богослов, държейки в ръка райското клонче. Всички вярващи вървели подир пречистото тяло, над което се носел сияещ във вид на кръг облак, който озарявал цялото шествие, и ангелското пение се сливало с гласовете на вярващите. Много жители от града, като видели това чудно шествие, се присъединили към него. Но когато юдейските архиереи и началници узнали, че такава чест се оказва на починалата Майка Христова, те пратили въоръжени войници, за да разгонят събралата се тълпа и да отнемат от християните тялото на Божията Майка – те искали да го изгорят. Но когато войниците се приближили, сияещият кръг изведнъж се спуснал и като че ли с каменна стена оградил шествието, а пратените войници били внезапно поразени от слепота: По-късно някои от тях повярвали и били изцерени при гробницата на Божията Майка.

Преданието свидетелства за много чудесни събития, съпровождащи погребението на Пресветата Богородица. Едно от тях се случило с иудейския свещеник Атоний. Той си пробил път до мястото на шествието и, бидейки силен физически, се хвърлил да събори одъра с думите: "Ето каква почест въздават на тялото, родило лъстивеца, който поруга закона на нашите отци". Но, едва допрял ръцете си до одъра, те били отсечени до лактите с невеществения меч на справедливото Божие възмездие.

Откъснатите части останали залепени за одъра, а самият Атоний се хвърлил на земята с вик: "Горко ми!" Ужасен, той се покаял за деянието си и светите апостоли, като чули неговата гласна изповед и видели искреното му покаяние, духовно се зарадвали. Свети Петър му заповядал да отправи усърдна молитва към Пресветата Дева и да допре остатъка от ръцете си към частите, които висели на одъра. Тогава ръцете зараснали и се излекували. Атоний паднал пред одъра и на колене възнасял хвала на Св. Богородица и Нейния син.

Когато шествието носещо пречистото тяло на Божията майка достигнало Гетсимания, сред плач и стенания, се извършила последната раздяла с Дева Мария; привечер светите Апостоли го положили в гроб и закрили входа с голям камък. Те не се отделили три дни от мястото на погребението, извършвайки непрестанни молитви и псалмопения. През цялото това време във въздуха се носело ангелско пеене в прослава на Пренепорочната Дева.

На третия ден след успението (заспиването) на св. Богородица пристигнал ап. Тома. Той много се огорчил, че пристигнал твърде късно и не заварил жива пресвета Богородица. В желанието си да го утешат апостолите му предложили да отвалят камъка от гроба, за да може да се поклони на пречистото тяло. Но когато влезли в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала само плащаницата, с която я били покрили.

Апостолите в недоумение молили Бога да им открие тайната на това чудно събитие и в същия ден тя им била разкрита. Като се събрали на обща трапеза, те беседвали за успението на св. Богородица.

Трябва да се има пред вид, че на своята трапеза те имали обичай да оставят едно празно място и да турят на него хляб за възкръсналия Господ Иисус Христос. След ядене те вдигали тоя хляб, наричан "част Христова", и като славели Пресвета Троица, казвали: "Господи Иисусе Христе, помагай ни!" След това разделяли тоя хляб помежду си и го изяждали като благословение от Иисуса Христа. Тоя път, в същото време, когато станали от трапезата, за да въздигнат Христовата част, изведнъж чули ангелско пение и като отправили очи към небето, видели на облаците пречистата Божия Майка, сияеща от слава и обкръжена от ликове ангели: "Радвайте се! – казала им тя, – защото с вас съм през всички дни!" Изпълнени от неизказана радост, те вместо обикновената си молитва извикали: "Пресвета Богородице, помагай ни!" Оттогава апостолите повярвали, че Пресветата Божия Майка възкръснала в третия ден след успението си и с тялото била взета на небесата.

В памет на това нейно явяване пред апостолите св. Църква наредила да се прави възношение (въздигане хляб) в чест на пресвета Богородица. Това възношение се нарича "панагия" ("пресвета").

По-късно над пещерата, гдето било положено тялото на Божията Майка, издигнали църква и оттогава започнали тържествено да празнуват Успението на Божията Майка. Тоя празник е един от дванадесетте велики  празници.

Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът - на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.

"Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево - проглася Светата Църква - съчетала девството с Рождеството и смъртта със живота. Останала дева след раждането и жива след смъртта, Ти Богородице, винаги спасяваш Твоето наследие".

Тя заспа за малко, за да се пробуди в същия миг за вечно-блажения живот и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в небесното нетленно жилище. Тя заспа след тежкото бодърстване на многоскръбния Си живот на земята и "се представи на Живота" т.е. на Източника на живота, като Негова майка, която с молитвите Си избавя от смърт земните души и със Своето успение вселява в душите им живо предусещане на вечния живот.

На празникът посветен на успението на Света Богородица известен още, като Голяма Богородица /за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка/ след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки.

Съществува  специална молитва посветена на Успението на Света Богородица ,която се чете от вярващите християни в деня на нейната кончина  15 август.

 

"О, Пресвета Богородице Дево, Владичице, по-висша от Ангелите и Архангелите и по-честна от всички твари, велико удивление на Ангелите, висока проповед на пророците, преславна похвала на апостолите, изрядно украшение на светителите, крепка опора на мъчениците, спасително наставление на монасите, неизнемогващо въздържание на постниците, чистота и слава на девствениците, тихо веселие на майките, мъдрост и поучение на младенците, Хранителка на вдовиците и сираците, облекло на голите, здраве на болните, избавление на пленниците, тишина на плаващите по море, безбурно пристанище на обуреваемите, вярна Наставница на заблудените, лек път на пътешестващите, благ покой на трудещите се, бърза Застъпница на намиращите се в беди, Покров на обидените, вечно утешение на скърбящите, любовно смирение на ненавижданите, спасение на грешниците и усвояването им на Бога, твърда ограда, непобедима помощ и застъпничество на всички правоверни! Чрез Тебе, Владичице, Невидимият стана видим за нас, и на Тебе, Госпоже, принасяме молба ние, Твоите грешни раби: о, Премилостива и Пречудна Царице на умната Светлина, родила Царя Христа, нашия Бог, Жизнодателя на всички, прославяна от небесните и хвалена от земните, ангелски ум, светозарна звезда, по-свята от светите, Владичице на всички твари, Боголепна Девице, Нескверна Невесто, палат на Пресветия Дух, огнен Престол на Невидимия Цар, небесен кивот, носещ Словото Божие, огнеобразна колесница, покоище на Живия Бог, неизказано съставяне на Христовата плът, гнездо на Небесния Орел, Богогласна гургулице, кротка, тиха и незлобива гълъбице, чедолюбива Майко, бездна от милости, разпръсваща облака на Божия гняв, неизмерима дълбина, неизказана тайна, преславно чудо, неръкотворна Църква на Единия Цар, благоуханно кадило на всички векове, честна багреница, Богоизтъкана порфира, душевен рай, прекрасен цвят от живоносната градина, дарил ни небесно веселие, грозд на нашето спасение, чаша на Небесния Цар, в която се разтвори от Светия Дух виното на неизчерпаемата благодат, Ходатайко на закона, начало на истинната Христова вяра, непоколебим стълб, меч на Божията ярост срещу богопротивните, заплаха за бесовете, победа в борбите, истинна Пазителко на всички християни и несъмнено спасение на целия свят! О, Всемилостива Госпоже, Дево Владичице, Богородице, чуй нас, които Ти се молим, и яви Твоята милост над Твоите люде, моли Твоя Син да се избавим от всяко зло, и запази нашия храм и всяка обител, град и страна на верните, и хората, благочестно прибягващи към Тебе и призоваващи Твоето свято име, от всяка напаст, погубване, глад, трус, потоп, огън, меч, нашествие на другородци и междуособни борби, от болести и всяко нещастие, та нито с рани, нито със заплахи, нито с мор, нито с праведен Божий гняв да не се намалят Твоите раби. Но ни запазвай и спасявай със Своята милост, Владичице, като се молиш за нас, и ни дарувай полезно благоразтворение на въздуха във времето за принасяне на плодове. Облекчи, вдигни и помилвай, Премилостива Владичице, Превъзпявана Богородице, намиращите се във всяка беда и нужда. Помени Твоите раби и не презирай нашите сълзи и въздишки, и ни обнови с благостта на Своята милост, та да се утешаваме с благодарение, имайки Те за Помощница. Умилостиви се, Госпоже Пречиста, над Твоите немощни люде, наша Надеждо. Събери разпръснатите, настави на правия път заблудените, възвърни отпадналите от благочестивата отеческа вяра, подкрепи старите, вразуми младите, възпитай младенците и прослави славещите Те, и особено запази и съхрани за дълги дни Църквата на Твоя Син. О, Милостива и Премилостива Царице на Небето и земята, Богородице Приснодево! С Твоето ходатайство помилвай нашата страна и нейното воинство, и всички православни християни, като ги запазваш под покрова на Твоята милост, защити ги с Твоята честна дреха и моли безсеменно въплътилия се от Тебе Христос, нашия Бог, да ни препаше със сила свише срещу всички видими и невидими наши врагове. Спаси и помилвай, Госпоже, светейшия наш патриарх ( името), преосвещените митрополити, архиепископи и епископи, иереи и дякони и целия църковен клир и монашески чин, и всички православни християни, които се покланят и се молят пред Твоята честна икона. Погледни на нас с Твоето милостиво застъпничество, вдигни ни от дълбините на греха и просвети сърдечните ни очи, за да видим спасението; бъди милостива към нас тук, и на Страшния Съд на Твоя Син умоли за нас; преставилите се в благочестие от този живот Твои раби всели във вечния живот с Ангелите и Архангелите и с всички светии, за да застанат отдясно на Твоя Син и Бог, и с Твоите молитви сподоби всички православни християни да живеят с Христа и да се наслаждават с ангелска радост в Небесните обители. Защото Ти, Госпоже, си слава на небесните и упование на земните, Ти си наша Надежда и Застъпница на всички прибягващи към Тебе и просещи Твоята свята помощ. Ти си наша топла Молитвеница пред Твоя Син и наш Бог. Твоята Майчина молитва може да направи много пред Владиката, и по Твоето Застъпничество, макар и недостойни, дръзваме да пристъпим към Престола на благодатта на Неговите Пресвети и Животворящи Тайни. Затова, гледайки на иконата всечестния Твой образ и държания от Твоята ръка Вседържител, се радваме, грешните, и припадайки с умиление, го целуваме с любов, очаквайки, Госпожо, по Твоите свети Богоприятни молитви, да достигнем Небесния безкраен живот и непосрамени да застанем в съдния ден отдясно на Твоя Син и наш Бог, славейки Го заедно с Безначалния Отец и Пресветия, Благия, Животворящ и Единосъщен Дух във вечни векове. Амин."

На този ден според народната традиция се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

Имен ден в деня на Успението на Света Богородица 15 август празнуват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.

Използванr източници „Жития на светиите“, pravoslavieto.com, sveta-gora-zograph.com

Печат