Велики християнски светци: Свети великомъченик Мина Котуански

Религиите на човека | Автор: Николай Божков

Оценка на читателите: / 3
Слаба статияОтлична статия 

Икона на христовият войн Свети великомъченик Мина възседнал жребец държащ в дясната си ръка кръст – символ на вярата му в Христос Икона на христовият войн Свети великомъченик Мина възседнал жребец държащ в дясната си ръка кръст – символ на вярата му в Христос

На 11-ти ноември Българската православна църква и всички православни християни по света почитат Свети великомъченик Мина /името на когото означава "месечиан, луна"/ бърз помощник в беди, светец на спрведливостта и възмездието, помощник  за откриването на  нещо изгубено, пазител на сираците и семейството.

На неговият празник всички православни християнки се молят пред иконата му  за благополучие и радост в дома, както и за здравето на децата си.

Светецът също  е покровител на самотните жени, пътниците, бездомните, сираците, жените които не могат да заченат, знахарите и лечителите, войните, пътешествениците и охранителите.

Мина бил египтянин, роден в Александрия носел в сърцето си вярата си в Христа. Той служил известно време, като  войник във войскова част на римската армия дислоцирана в Котуанската област в Египет под командата  от военноначалника Фирмилиан.

В краят на 3 век римските императори Диоклетиан /244-311г./, и Максимиан /250-310 г./, които упрвлявали съвместно Рим започнали поредното гонение срещу християните, като издали  указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите обявени от римляните за божества.

Войнът Мина не можел да преследва своите братя християни, да ги изтезава и убива. Но в същото време бил само един обикновен войник и осъзнавал, че няма никаква власт да спре тези жестоки безчинства.  Примирен пред своята човешка безпомощност той напуснал армията и се оттеглил в пустинята Котуан. Предпочел да живее сам в компанията на зверовете, отколкото сред злите човеци. От името на пустинята днес Свети великомъченик Мина е познат и като Мина Котуански. През цялото време той постил и отправял непрестанни молитви към Господ, в които искал да има справедливост.

Веднъж на тържество в чест на езическите божества, гражданите на Котуан устроили шумни зрелища и жертвоприношения. Като научил за това, отшелникът Мина влязъл в града и започнал да изобличава самозабравилите се езичници.

Градоначалиникът наредил да бъде арестуван смутителят на тържеството. Мина бил  жестоко измъчван – бит с волски жили, тялото му стъргано с железни куки, обесен с главата надолу. Накрая бил посечен с меч на 11-ти ноември 296 година в оклоностите на град Котуан, Египет.

След екзекуцията изпълнявайки заповедта на градоначалника, войниците изпълнили присъдата над  Христовият мъченик Мина хвърлили   в огъня  многострадалното му тяло. Когато те си тръгнали вярващите християни дошли на лобното  място и събрали тайно останките на мъченика, които по чудоден начин не били унищожени от огъня, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. След прекратяването на гоненията срещу християните в Римската империя при възкачването на престола на император Константин Велики официално признат за първият християнски римски император светите останки на Христовият мъченик Мина били пренесени тържествено от Котуан в родния му град Александрия, където били  погребани с почести. Впоследствие на това място била построена църква носеща името на Светеца  и в нея станали множество чудеса.

На празника на Свети великомъченик Мина Българската православна църква почита също паметта на Светите великомъченици Виктор, Викентий и  Светата мъченица Стефанида Дамаска.

Светият великомъченик Виктор, който също бил войник като Свети Мина, бил посечен с меч при император Антонин в Италия през 161 г. Една млада християнка на име Стефанида, която присъствала на неговите страдания, започнала да слави подвига му и сама заедно с него се удостоила с мъченическа смърт.

Светият великомъченик Викентий бил дякон. Той пострадал за вярата в Христа в испанския град Валенсия също при управлението на император Диоклетиан.

С благословението на Негово Светейшество Български патриарх и Софийски митрополит  Неофит и със съдействието на Балканското Атонско Сдружение /БАС/ на 27.10.2016 г. председателят на православният храм в нашата столица посветен на Свети великомъченик Мина  протойерей Серафим и председателят на БАС  Андрей Кристов посетиха Света Гора /Атон/. Там атонските братя от монашеската килия на Каруля, възстановена от г-н Кристов, дариха на Сдружението частица от мощите на Свети великомъченик  Мина, а членовете на сдружението я предадоха за вечно съхранение и поклонение на председателя на храма носещ името на великомъченика в София.

На 11 ноември 2016 година, когато православната църква почита паметта на Светите великомъченици Мина ,Виктор и Викентий и Светата мъченица Стефанида  по повод празника на храма  „Св. Мина”, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит,  в навечерието на празника на 10-и ноември от 15:30 часа  се проведе литийно шествие с частица от светите мощи. След което беше отслужена празнична вечерня. На самия празник на Светите великомъченици Мина, Виктор, Викентий и Светата мъченица Стефанида честван  на  11-и ноември  беше отслужена Света Божествена Литургия в храма посветен на Свети велокмъченик Мина в столицата.

Частица от мощите на светеца получи тогава  и църквата носеща ивето на Свети велокмъченик Мина  във Велико Търново.

Свети великомъченик Мина Котуански

Свети великомъченик Мина бил египтянин роден в древният град Александрия. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.

Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време.

Веднъж в главния град на Котуанската област се провеждал празник, на който дошли много езичници. Те се събрали в чест на своите езически богове за различни игри, зрелища, конски надбягвания и състезания по борба, които всички жители на града можели да наблюдават от специално устроени места. Като предузнал от Светия Дух за този празник, блаженият Мина се разгорял от ревност по Бога, оставил планината и пустинята и дошъл в града. Той излязъл насред мястото за зрелища, за да го видят всички, и възкликнал високо:

- Намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене.

, При тези думи всички присъстващи устремили погледите си към него и замлъкнали, дивейки се на неговата смелост а князът на града на име Пир заповядал да хванат светеца и го запитал:

- Кой си ти?

Свети Мина пред целия народ казал високо:

- Аз съм раб на Иисуса Христа, Владиката на небето и земята.

Князът отново попитал светеца:

- Чужденец ли си или си местен? Откъде имаш смелостта насред игрите да извикаш това?

Преди светият да успее да отговори, някои от воините около княза познали Мина и възкликнали:

- Това е воинът Мина, който беше подчинен на Фирмилиан.

- Наистина ли си бил воин, както казват за тебе? - Попитал князът.

Светецът отговорил:

Да, наистина бях воин и служех в този град, но като видях нечестието на хората, прелъстени от бесовете и покланящи се на идолите, а не на Истинския Бог, оставих воинската служба и напуснах града, за да не бъда участник в беззаконието и гибелта на тези хора. До днес се скитах в пустинята, като избягвах да общувам с нечестивите и враговете на моя Бог. Но като чух, че сте устроили нечестив празник, пламнах от ревност по моя Бог и дойдох да изоблича вашата слепота и да ви проповядвам Единия Истински Бог, Който е създал със словото Си небето и земята и владее Вселената.

Като чул тези думи, князът заповядал да отведат светия в тъмница и да го пазят до сутринта, а сам цял ден участвал в празненството и зрелищата. На другия ден князът седнал в съдилището и заповядал да доведат свети Мина. По всякакъв начин се опитвал той да го склони към идолопоклонство- обещавал му дарове и го заплашвал с мъчения. Но когато не успял да го подтикне към нечестие с думите си, започнал да го принуждава и с дело, като заповядал на четирима воини да съблекат и хвърлят светеца на земята и без пощада. да го бият с волски жили, а кръвта от раните му текла като река река. Един от присъстващите на име Пигасий казал на Свети Мина:

-. Човече, пожали себе си и изпълни княжеската заповед, преди тялото ти да бъде напълно унищожено съветвам те да се поклониш на боговете поне временно, за да се избавиш от мъченията, а после пак служи на своя Бог, Който няма да се разгневи заради отстъплението ти , ако само веднъж принесеш жертва на идолите и за кратко се обърнеш към тях по принуда, за да се избавиш от тежките мъки.

Но светият с гняв отговорил:

- Иди си от мен, беззаконнико, аз вече принесох жертва на хвала и ще я принеса отново само на моя Бог, Който ми помага и ме укрепява в търпението, така че тези мъчения ми изглеждат леки и радостни.

, Изумен от това търпение на мъченика, князът заповядал да подложат свети Мина на още по-големи мъки Светецът бил повесен език едно дърво И рязали тялото МУ С железни куки, а мъчителят се надсмивал над него и му говорел:

- Чувстваш ли някаква болка, Мина, или тези мъчения са ти приятни и искаш да ги увеличим? Но макар и да страдал силно, светият мъченик твърдо отговорил на княза:

- Няма да ме победиш с тези кратковременни мъки, защото ми помагат невидимите за теб воини на Небесния Цар. Князът заповядал на слугите си още по-силно да мъчат светеца и му казал: - Не изповядвай тук друг цар освен римските императори.

Мъченикът отговорил:

-. Ако познавахте истинския Цар, нямаше да хулите този, когото проповядвам, защото той е истинският Цар на небето и земята и няма друг освен него а вие го хулите, без да го познавате и го сравнявате с вашите създадени от прах тленни царе, на които той е дал царско достойнство и власт, защото е Господар на всичко сътворено.

Тогава князът казал на светеца:

- Кой е този, който дава власт на царете и господарува над всички?

Мъченикът отговорил:

- Иисус Христос, Синът Божий, вечно съществуващият, на Когото се подчинява всичко и на небето, и на земята. Той въздига царете на престолите им и царува, дава власт и владее. Мъчителят казал на светеца: - Нима не знаеш, че римските императори много се гневят против изповядващите Христовото име и заповядват да бъдат убивани? Свети Мина отговорил:

- "Господ царува: да треперят народите"? Ако вашите царе се гневят на Христа и на християните, изповядващи неговото име, какво ме засяга засяга аза не обръщам внимание на гнева им, защото съм раб на моя Христос и имам само едно желание- да бъда изповедник на Неговото всесвято име до самата си смърт и да се насладя на Неговата сладка любов, от която никой не може да ме отлъчи: "скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч"

, Тогава мъчителят заповядал да разтрият силно раните език светеца с власена кърпа И докато правели това, светият говорел:

- Сега събличам кожените си ризи и се обличам в ризата на спасението. Освен тона мъчителят заповядал да горят светеца със свещи, а той мълчал.

Князът попитал:

- Чувстваш ли, Мина, този огън?

Светецът отвърнал:

- "Нашият Бог е огън, който изтребя". Онзи, заради Когото страдам, ми помага и затова не чувствам огъня, с който ме горите, и не се страхувам от мъченията ви, защото помня евангелските слова на мои Господ: "И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият ".

Тогава князът казал на мъченика:

- Откъде имаш такова красноречие? Бил си воин, как така говориш като човек, който е прочел много книги? Светецът отговорил:

- Нашият Господ Иисус Христос е казал: "и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене ... не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете" '.

Князът попитал светеца:

- Знаеше ли вашият Христос, че заради Него ще претърпите такива мъчения?

Мъченикът отвърнал:

- Тъй като Той е Бог Истинен, знае бъдещето. Знаел е и знае всичко, което става, и всичко, което ще стане, Му е известно, Той знае занапред всички наши мисли.

Като не знаел какво да отговори на светеца, князът казал:

- Остави, Мина, това празнословие и избери едно от двете: или бъди един от нас и ние ще престанем да те измъчваме, или бъди Христов, но ние ще те умъртвим.

На това светецът високо възкликнал:

- Аз съм Христов и ще бъда Христов!

- Ако пожелаеш, ще те пусна за два или три дни, за да размислиш добре и да кажеш последната си дума- казал князът.

Но светецът възразил:

- Не два или три дни, а вече много години изповядвам Христовата вяра, но никога не съм си и помислял да се отрека от моя Бог и затова сега не подобава да размишлявам за това. Не се надявай, княже, да чуеш друго от мене. Ето последната ми дума: От моя Бог няма да се отрека, на вашите бесове не ще принеса жертва и няма да преклоня колена пред бездушните идоли.

Този твърд отговор силно разгневил княза и той заповядал да разсипят по земята куки, тризъбци и железни гвоздеи и да влачат по тях вързания мъченик. Но сякаш положен върху меки цветя, свети Мина още повече порицавал многобожието на езичниците и се смеел над безумието на прелъстените от бесовете. А князът заповядал да го бият с железни пръчки. И дълго измъчвали свети Мина така.

По това време един от присъстващите воини на име Илиодор казал на мъчителя:

-. Княже, нима твоя светлост не знае, че християните са безумни и не се боят от мъченията, понасят ги, сякаш са бездушни камъни и дървета, А смъртта смятат за сладко питие не се  труди повече, а заповядай по-скоро да убият този ожесточен християнин , И князът веднага изрекъл присъдата си над мъченика:

- Злия воин Мина, който падна в християнско нечестие и не пожела да изпълни царското повеление и да принесе жертва на боговете, заповядваме да бъде посечен с меч, а тялото му да бъде изгорено пред целия народ.

Воините отвели свети мъченик Мина извън града, където отсекли главата му, запалили голям огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония.

След смъртта на нечестивите и богоненавистни римски императори Диоклетиан и Максимиан на царския престол се възкачил благочестивият Константин Велики. В това време някои христолюбиви граждани на Александрия намерили мястото, където били положени честните мощи на славния Христов мъченик Мина и построили там храм, посветен нему. Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.

Чудесата на Свети великомъченик Мина

в Египет

- В родният град на Свети великъмечинк Мина Александрия пристигнал един благочестив търговец от Исаврия, за да купи стока като чул за многото чудеса и изцеления, ставащи в църквата на свети Мина, решил, че ще отиде, ще се поклони на светите мощи и ще даде дар на църквата, та Бог да го помилва по молитвите на светия страдалец.

Понеже настъпвала вечерта, търговецът отложил намерението си за другия ден и си потърсил място в някои дом да пренощува. Подслонили го. Стопанинът обаче, като видял, че пътникът носи торба със злато, се съблазнил. и, по внушението на злия дух, замислил да го убие и да вземе златото му. В полунощ, докато търговецът спял, стопанинът на къщата го удушил, нарязал тялото му на части, поставил ги в някакъв кош и ги скрил във вътрешната стая.

Изпаднал в смут, той не знаел къде да намери тайно място, за да зарови убития. Като размислял за това, пред очите му се явил свети Мина на кон, влетял през вратата и го попитал къде е гостът му. Убиецът се направил, че не разбира за какво става дума. Но светият, като слязъл от коня, влязъл във вътрешната стая, изнесъл коша и попитал какво е това. Убиецът така се изплашил, че се строполил като мъртъв в краката на светеца. Свети Мина наложил разсечените членове, и като се помолил, възкресил мъртвия и му казал:

- Въздай слава и благодарение на Бога.

Човекът станал, като събудил се от сън. И като разбрал, че бил пострадал от стопанина на дома, прославил Бога и с благодарност се поклонил на явилия му се войн. А светият, като взел от убиеца златото, го върнал на възкресения човек с думите:

- Иди с мир по пътя си.

Сетне се обърнал към убиеца, хванал го и здраво го набил. Убиецът се разкаял и попросил прощение. Тогава светият великомъченик му дарувал прошение за убийството и, като се помолил за него, седнал на коня си и станал невидим.

- В Александрия живеел един човек на име Евтропий. Той дал обет да пожертва за църквата на свети Мина едно сребърно блюдо. Повикал златар и му заповядал да изработи две блюда - на едното да напише: блюдо на свети великомъч еник Мина, а на другото: блюдо на Евтропий, александрийски гражданин. Златарят изпълнил поръчаното и когато двете блюда били готови, оказало се, че блюдото за свети Мина се е получило много по-красиво и блестящо от другото. Златарят надписал върху съдовете имената на свети Мина и Евтропий и му ги дал.

Веднъж Евтропий плавал по море и на трапезата си на кораба сложил двата нови съда. Като видял, че блюдото на свети Мина е много по-красиво от неговото, не пожелал да го даде в дар на светеца, а заповядал на слугите си да му поднасят ястията в него. В дар на църквата на свети Мина решил да прати блюдото със своето име. След края на трапезата слугата взел блюдото с името на мъченика и отишъл на края на палубата, за да го измие в морето. Изведнъж го обзел голям ужас, защото видял, че от морето излязъл човек, който взел блюдото от ръцете му и станал невидим. Робът, поразен от страх, се хвърлил след него в морето. Като видял това, господарят му също се уплашил и като заплакал горчиво, казал:

- Горко на мен, окаяния, че пожелах да взема за себе си блюдото на свети Мина - така погубих и блюдото, и своя роб. Но Ти, Господи Боже мой, не се гневи против мен докрай и яви Твоята милост на слугата Си. Ето, давам обещание, че ако намеря тялото на своя слуга, ще заповядам да направят същото такова блюдо и ще го принеса в дар на Твоя свят угодник Мина или ще дам на църквата толкова пари, колкото струва то.

Когато корабът стигнал брега, Евтропий слязъл и започнал да търси изхвърленото от морето тяло на своя слуга, за да го погребе. И видял роба си да излиза от морето с блюдото в ръце. Уплашен и зарадван, той високо извикал:

- Слава Богу! Наистина си велик, свети мъчениче Мина!

Щом го чули, всички хора, които били на кораба, слезли на брега и преизпълнени с удивление, прославили Бога. Когато взели да разпитват роба как е останал жив и е излязъл невредим от водата, той казал:

- Когато вчера се хвърлих в морето, един благолепен мъж заедно с други двама ме взеха и ходеха заедно с мен, а днес ме доведоха тук.

Евтропий взел блюдото и отишъл в църквата на свети Мина. Той му се поклонил и оставил обещания дар на светеца, а после си отишъл, благодарейки на Бога и прославяйки Неговия свят угодник Мина.

и в България

- Жена на име София, отивала на поклонение в храма на свети Мина, който тогава се намирал извън София близо до село Обрадовци по пътя била пресрещната от войник, който като видял, че е сама обладан от плътска похот по бесовско внушение решил да се погаври с нея. За да извърши намерението си войникът, завързал коня си за десния си крак. Жената силно се съпротивлявала и призовавала светият великомъченик Мина на помощ. И светецът не я лишил от помощта си.

Точно, когато войникът се канел да насили жената, конят му изпаднал в ярост и не само препятствал действията на господаря си, но и го задърпал по земята. Не спрял и не се успокоил, докато не го довлачил до манастира носещ името на Свети Мина. Конят често цвилел и свирепял и с това привлякъл вниманието на много хора, бил празник и в манастира било пълно с народ. Войникът, като видял толкова народ и като виждал, че конят все още е в ярост, се изплашил и изповядал пред всички нечестивото си намерение. Конят веднага се успокоил, станал кротък, а войникът влязъл в църквата, паднал на колене пред мощите на светеца и просил прощение на греха си.

- Около църквата на светият мъченик Мина заедно с много други хора имало един куц мъж и една няма жена, които очаквали Да получат изцеление В полунощ, когато всички спели, свети Мина се явил на куция и му казал да се приближи мълчешком до нямата жена и да я хване за крака. Човекът, смутено отговорил, че не е блудник и не може да направи това. Но светият на три пъти му наредил да го стори, като добавил, че ако не го стори, няма да получи изцеление.

Мъжът, за да изпълни казаното му, припълзял до жената и я хванал за крака. Тя, събудила се, започнала да крещи по куция. Той, така се изплашил, че скочил на крака и започнал да тича. По този начин и двамата получили изцеление: нямата проговорила, а куцият започнал да тича.

- Ахиерейският наместник Отец Тошко от Ботевград с радост споделя една случка, която доказва силата на светеца. "Преди време моята майка ослепя с едното око. започна да не вижда и с другото една сутрин тя ни сподели, че на сън й се явил свети Мина и казал в коя болница трябва да отиде и при кой лекар, за да се излекува. Оказа се, че и нейна приятелка беше сънувала подобен сън. Последва операция на окото и майка ми оздравя. Така че Бог и свети Мина помагат на всички, които повярват истински в тях, а не се отдават на пазарлъци, както е направило циганчето в приказката. То помолило Господ да му помогне да се нахрани и обещало, че ще му запали една голяма свещ Господ помогнал на детето Но след като се нахранило, то казало:.. "Господи, защо ли ти е такава голяма свещ."

Обрадовският манастир посветен на Свети Великомъченик Мина край София

Един от най-старите и известни манастири около София, само на около седем километра североизточно от столицата, е Обрадовският "Свети великомъченик Мина".

Според преданието Светата обител е основана още в римско време, а през ХІ век на това място е имало огромен християнски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Света гора, където поклонниците, тръгнали за монашеската република на Атон (Гърция), получавали своеобразни "визи".

 Обрадовският манастир  посветен на Свети великомъченик Мина Обрадовският манастир посветен на Свети великомъченик Мина

През Средновековието той е част от Софийската Мала Света Гора – пръстен от манастири около днешната ни столица. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на Светата обител, но споменът за манастира на името на светеца-воин Мина остава в легендите, предавани през поколенията.

През 1927 г. селяни от Обрадовци забелязали останки от стари зидове, а баба Бона от село Григорево, която открила над 100 унищожени църкви и манастири, им показала мястото, където били основите на стара църква и олтарна абсида, до която било аязмото със светена вода на манастира. При разкопаването били намерени части от кръст и кандилница, които се съхраняват в Църковно-историческия музей. Християните започват да събират средства за възстановяване на манастира и през 1942 г. са положени основите на сегашния храм, който бил завършен и осветен след три години. По-късно са построени няколко параклиса, а в олтара на посветения на Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян, е вградено аязмото със светена вода.

Празникът на манастира е на 11 ноември, когато Църквата почита паметта на Свети великомъченик Мина.

Чудотворната икона на Свети Великомъченик Мина в Обрадовският манастир

Чудотворната икона на Свети Великомъченик Мина е нарисувана от руския художник Михаил Малецки и е донесена в манастира в началото на 1950 г. Св. Мина се е явил в сън на художника като е пожелал да бъде нарисуван. Малецки е бил светски художник и не се е занимавал с църковна иконопис, затова от начало не е обърнал внимание на съня, но той се е повторил и потретил. Човекът тогава разбрал, че действително трябва да стори нарисува светеца. Светията в съня е пожелал да го нарисуват и да отнесе иконата в Обрадовския манастир в София. Художникът даже не знаел къде се намира манастирът, разпитвал на Женския пазар в София и му казали му и. Донасянето на иконата в манастира съвпаднало с деня на честванията на Свети Великомъченик Мина на 11 ноември, без художникът да знае, че това е празникът на Св. Мина. Още с донасянето на иконата в манастира тя проявява дар на чудотворство, сляпо дете е прогледнало още на момента.

Чудотворната икона на Свети великомъченик Мина  в  Обрадовският манастир до София.Чудотворната икона на Свети великомъченик Мина в Обрадовският манастир до София.

Слепите проглеждали, куците прохождали, болните оздравявали, , изобщо няма чудо, което да не се е случвало пред иконата на Светеца.

Хората които са се молели пред иконата на Свети Мина  в негов манастир твърдят, че иконата на Свети велокмъченик Мина, на която светецът е изобразен в цял ръст наистина прави чудеса.

Не са малко и вярващите, които отиват с последна надежда, молейки Светеца да ги изцели от някоя неизлечима болест. Няма такъв, който да се е завърнал от храма и молитвата му да не е била чута. Вярващите смятат, че иконата му има могъща лечебна сила, която е неизчерпаема и когато хората силно вярват в това те получават наистина изцеление.

Стигало човек да отиде с истинска вяра и отворено сърце към него, няма как светеца да не чуе молитвите му и да не помогне.

Стотици са били жените, които ходели в Обрадовският манастир посветен на Свети великомъченик Мина и се молели на Светеца за да заченат, а след това се връщали в манастира му и кръщавали  децата си там, казвайки с благодарност към Свети Мина: „Това е чудо наистина! ”.

В старинната  църква "Света Петка Стара" посветена на  Света Петка Параскева в центъра на София на ул. „Цар Калоян“ 9, в комплекса на Софийската Света Митрополия, който е и резиденция на Българския Патриарх също се намира голяма чудотворна икона на Свети великомъченик Мина. Всеки вторник пред тази икона се чете акатист на св. Мина. Има свидетелство на хора, които след четенето на акатиста и горещата си молитва към светеца, са намирали откраднатите си вещи (включително лека кола). Известен е и случай на предпазване от пълна слепота.

Свети Мина закриля самотните жени и женската чест (необвързани и вдовици).

Свети Мина помага при откриване на изгубени вещи.

Свети Мина помага за правилното решаване на проблеми от различно естество и намиране  на душевен покой.

Лекува различни заболявания - да проходят немощни, да проговорят или оправят говора си заекващи.

На младоженците предрича щастлив брак затова в Обрадовски манастир се намира иконата на неговия помощник Свети Фанурий., който особено много помага за намирането на  подходящ партньор и щастие  в любовта.

Молитвата към Свети Мина винаги е чута, той сбъдва най-съкровените желания на вярващите в него. Веднъж помолил се на Светеца, няма поклонник, който да не се е върнал на това свято място. Хората споделят, че когато си тръгват от там душата им остава спокойна и чиста.

Друго чудо което прави молитвата към Светеца е да дарява с благополучие семейството и да скрепява разклатените бракове. Много семейства споделят, че молитвата отправена съм Свети Мина им е помогнала да разрешат проблемите си и да дарят нов живот на връзката  брака си.

Молитва към Свети великомъченик Мина от Свети Паисий Светогорец

"О, Свети великомъчениче Мино, Христов войне, доблестни и непобедим Божий угодниче, прекрасен и горещ наш защитник и винаги в скърбите и нещастията ни най- бърз помощник, който предпочете небесното войнство повече от земното, а честта, славата, богатството и временните удоволствия съумя да обърнеш в любов към Христа, само вечен и блажен живот да намериш, който жестоки мъки и нетърпими болки за него сладко си претърпял и с това си придобил благодарност от Бога, който правиш разни чудеса и помагаш на всички, които с вяра ти се молят в каквито скърби и беди да се намират. Ти, който си подражател на мъките и ученик на този, който е казал: „ Искайте и ще ви се даде”, „ търсете и ще намерете”, изпроси и направи в незримите си действия да се намерят някои от изгубените неща на твоите раби, които ти се молят за това.

О, Свети великомъчениче, Мино, изцери нащите душевни и телесни недъзи, за да прославим Господа Бога нашия Иисуса Христа, запази ни здрави и непокварени, вразуми нас, които сме потънали в духовната бездна на завистта и користолюбието, запази нашата душевна и телесна чистота от всички плътски пожелания и страстни изкушения, защити ни от нашите видими и невидими врагове, които безпричинно ни притесняват и измъчват нашата смирена душа, прогони всякакво сатанинско и лукаво на врага действие и ни очисти от нечистите духове, които зловредно влияят на нашия ум.

Смирено просим и с вяра Ти се молим Свети великомъчениче, Мина, помогни ни в тези нужди, в които се намираме, и изпълни нашата смирена молба: скърбите и плача на твоите раби, които с вяра ти се молят обърни по- скоро в радост и всички запази от Божия гняв и от вечното наказание, защото твърдо сме уверени, че с Твоето ходатайство и с Твоята силна помощ ще бъдем спасени и избавени от всякаква скръб, и беда, та да прославим чудния чрез твоите светии Христа Бога, който с благодатта и добросърдечието си ще ни дарува мирен, спокоен и безгрешен живот, за да го преминем благополучно, а в бъдещия- да застанем от дясната му страна на всичките светии на човеколюбието на безначалния Отец, Пресветия, Преблаг и Животворящ негов дух. Амин!"

Днес като се събрахме в свещения храм на Свети мъченик Мина, нека се поклоним с вяра на светия му лик и от дълбочината на сърцето си да извикаме: Мъчениче Мино, ние които те хвалим като събеседник на ангелите и съжител на мъчениците молим те да изпратиш мир за света, а за душите ни голяма милост! Амин!

Мозайка с лика на Свети великомъченик Мина от Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора" (Кахрие Джами) в Истанбул   Мозайка с лика на Свети великомъченик Мина от Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора" (Кахрие Джами) в Истанбул Друга молитва към Свети Мина

"О, пречуден и бърз помощниче, Христов страдлец и чудотворец, велик сред мъчениците Мина!
Ето, както виждаш, ние със сълзи прибягваме към тебе, горещ ходатай за нас пред Бога,

целуваме иконата ти с вяра и любов, и чрез тебе умоляваме Бога,Който е дивен в Своите светии! Погледни милостиво на нашите въздишки, досточудни, и изпълни всички богоугодни просби на нас,които с любов те почитаме: изцели нашите болести,излекувай недъзите ни;

ако е полезно за нас, намери изгубените от нас вещи,та да се утешим и да се усили вярата ни;

ето, гледаме на твоя образ като на тебе самия, спомняме си подвига на твоето страдание и вярваме,че в тоя миг се молиш на Бога за нас, многогрешните,стоиш заедно с нас в тоя храм и чуваш всички наши умилени просби, които отправяме към тебе. Затова без съмнение вярваме,
с надежда се помазваме с елей от твоята икона, и според вярата си получаваме изобилна благодат от Бога, поради което с веселие ти благодарим и те възхваляваме с тези думи:

Радвай се, великомъчениче Мино, бърз помощниче на тия, които те обичат!"

На 11 ноември Българската православна църква освен на Свети великомъченик Мина почита паметта и на светите великомъченици Виктор и Викентий и Светата мъченица  Стефанида. Дамаска.

При царуването на римския император Антонин под началството на воеводата Севастиян служел един воин, родом от Италия, на име Виктор. Той вярвал в нашия Господ Иисус Христос и открито пред всички изповядвал Неговото всесвято име. Когато по това време започнало гонение против християните, воеводата призовал блажения Виктор и му казал:

-. При нас пристигна царски указ да принуждаваме християните да се покланят на нашите богове, а онези, които не се подчиняват, Да бъдат предавани език тежки мъчения затова и ти , Викторе, принеси жертва на боговете, за да не се подложиш на мъчения и да не погубиш душата си.

Но Виктор отговорил на воеводата:

-. Няма да изпълня безбожното повеление на смъртния цар и не ще се подчиня на волята му, защото съм раб на безсмъртния Цар, моя Бог и Спасител Иисус Христос, чието царство е безконечно ако изпълнявам неговата воля, ще живея вечно, а вашият смъртен цар и царството му е временно, и онези, които изпълняват нечестивата му воля, ще погинат во веки.

Но воеводата казал:

- Ти си воин на нашия цар, изпълни повелението му и принеси жертва.

- Не - отговорил Виктор, -. Вече не съм воин на вашия земен цар, а на небесния дори и да съм бил временно воин на вашия цар, не съм преставал да служа на моя цар и сега няма да го оставя и няма да принеса жертва на вашите идоли. Прави каквото искаш с мене - моето тяло е в ръцете ти и ти имаш власт над него, но над душата ми има власт само моят Бог.

Тогава воеводата започнал да уговаря Виктор:

- Ти сам - казал той - си навличаш беди, като не изпълняваш царската заповед. Съветвам те да принесеш жертва на боговете, за да се избавиш от мъченията, които те очакват.

- Точно това желая - отговорил твърдо свети Виктор - да претърпя мъчения заради моя Господ и много се радвам, че ще се сподобя да пострадам за името Му.

Тогава воеводата веднага заповядал да му счупят пръстите и да ги извадят от ставите. После наредил силно да нагорещят една пещ и да хвърлят в нея свети Виктор. Там мъченикът стоял три дни и останал жив и невредим подобно на тримата момци във Вавилонската пещ. Мъчителят не очаквал това и на третия ден отворил пещта, за да вземе праха на мъченика и да го изсипе в реката. Но светецът излязъл невредим, прославяйки Бога, че огънят не го е докоснал и не му е навредил.

Като видял неуспеха си, воеводата призовал един вълшебник и му заповядал да умъртви свети Виктор с отрова. Вълшебникът сварил парче месо със смъртоносна отрова и го дал на светеца.

А Виктор казал:

- Макар и да не подобава да вземам от вас нечисто месо, ще го изям, за да разберете, че смъртоносната ви отрова не може да направи нищо против силата на Животодавеца Господ.

, После мъченикът се помолил, изял отровното месо и нинай-Малко НЕ пострадал КАТО видял, че светецът останал невредим, вълшебникът приготвил друго месо с още по-силна отрова, и казал:

- Ако изядеш това месо и останеш жив, ще оставя чародейството и вълшебството си и ще повярвам в твоя Бог.

, Свети Виктор изял и това месо, напоено с най-силна отрова, но останал невредим тогава чародеят високо възкликнал:

- Ти победи силата на моето вълшебство, Викторе, и избави от ада моята отдавна погинала душа, защото повярвах в Господ Иисус Христос, когото проповядваш.

Икона на Светите великомъченици Мина /в средата/, Виктор и ВикентийИкона на Светите великомъченици Мина /в средата/, Виктор и Викентий

След това вълшебникът отишъл в дома си, събрал всички свои магически книги и талисмани, изгорил ги и станал истински християнин.

Като видял, че нищо не може да навреди на светеца, воеводата много се разгневил и заповядал да извадят жилите от тялото му, а после да го хвърлят в кипящо масло.

А светецът в това време казвал:

- Това кипящо масло е приятно за мен, както за жадния - студената вода.

Твърдостта на свети Виктор още повече разярила мъчителя. Той заповядал светецът да бъде окачен на едно дърво и тялото му да бъде горено със свещи. А за да увеличи още повече тежестта на мъченията, заповядал да смесят отровен прах и оцет и да ги вливат в устата на мъченика.

Но той казал:

- Този оцет и смъртоносната ви отрова за мене са като мед и восъчна пита.

Тогава мъчителят, разгневявайки се все повече и повече, заповядал да избодат очите на Христовия мъченик. После воините повесили светия надолу с главата и си тръгнали, като гооставили в това положение три дни. На четвъртия ден решили, че вече е умрял и дошли да го видят, но като го намерили жив, много се учудили. Те се ужасили и ослепели и всеки започнал да си търси водач.

А светецът ги съжалил и като се помолил усърдно на Бога, казал:

- В името на моя Господ Иисус Христос, прогледнете!

Те веднага прогледнали, отишли при воеводата и му разказали всичко. Но той още повече пламнал от гняв и им заповядал да одерат кожата на свети Виктор. Докато изпълнявали това нечестиво повеление, една християнка на име Стефанида, съпруга на един от воините, която. дошла да види мъченията на светеца, съзряла два прекрасни венеца, които се спускали от небето върху главата на Свети мъченик Виктор, а другият - върху нейната глава.

Тогава Стефанида започнала високо да прославя мъченика:

- Блажен си ти, Викторе, блажени са твоите страдания за Христа, благоприятна е на Бога твоята жертва като жертвата на Авел, защото от праведно сърце си му принесъл самия себе си Бог те е приел така, както някога праведния Енох, когото взел от земята в рая, та да не вкуси от временната смърт. Ти си праведен като Ной, изпълнен с благи дела и най-свят сред народа си. Ти повярва като Авраам, принесе се в жертва на Бога като Исаак, претърпя трудове като Иаков. Премъдър си като Иосиф, на когото бе дадено да предузнава бъдещето, претърпя изкушения като Иов, който след много страдания победи дявола и показа пример за търпение. Подобен си на Исаия, който по заповед на цар Манасия бе прерязан с трион. Не ти навреди огъня,. както на тримата момци в Навуходоносоровата пещ. Ти възложи надеждата си на Бога, както Давид, сина Иесеев Ето, виждам два венеца, пратени от небето - един голям и прекрасен, и друг -. по-Малък Големият носят За теб дванадесет ангели, а малкият е за мене, защото и аз, макар да съм немощен съсъд, съм готова да приема подвига на мъченичеството и мъжествено да пострадам за името на нашия Господ и да положа за Него душата си.

, Като чул тези думи на Стефанида, воеводата заповядал на  воините си да я хванат и да я доведат при него. Той я изгледал горделиво и попитал:

- Коя си ти?

- Аз съм християнка - отговорила светицата.

Светата мъченица Стефанида ДамаскаСветата мъченица Стефанида Дамаска

После воеводата я запитал за името и годините й и като чул, че името й е Стефанида, че е на петнадесет години и осем месеца и е омъжена от година и четири месеца, той започнал кротко да говори:

- Защо искаш тъй скоро да оставиш този прекрасен свят, хубавия живот и съпружеството и искаш да погубиш младостта си, като доброволно се обричаш на смърт заради Разпнатия?

Светицата отвърнала:

- Оставям временния и суетен свят и всички земни плътски желания и моя смъртен съпруг, за да изляза заедно с мъдрите девици насреща на моя нетленен и безсмъртен Жених, моя Спасител Христос.

Воеводата рекъл:

- Не говори такива безсмислени и безполезни думи за твоя Бог, обърни се към нашите богове и им принеси жертва.

Но света Стефанида твърдо отговорила:

-. Ти и твоите богове сте преизпълнени с лъжа, а аз говоря истината, защото истинен е моят Господ и в него няма неправда няма  да принеса жертви на лъжливите богове, но искам да стана приятна жертва на Истинския, живеещ на небесата Бог, за да не се лиша от венеца, приготвен за мен в Неговото Царство.

Тогава мъчителят заповядал да приведат към земята върховете на две палми и да вържат за тях нозете на светицата. Когато пуснали палмите, те се извили и разкъсали мъченицата на две. Светата душа на Стефанида излетяла като птица от разкъсана мрежа и си намерила гнездо на небето в приготвения за нея венец.

, След това воеводата заповядал да посекат с меч свети Виктор. Като научил за това, светият благодарил език Бога преди да отсекат главата му, той предсказал смъртта на мъчителите си:

- След дванадесет дни ще умрете, а вашият воевода след двадесет и четири дни ще бъде пленен от неприятеля.

Като казал това, светецът се помолил, преклонил главата си под меча и палачите отсекли честната му глава.

От тялото му изтекли мляко и кръв и мнозина от неверниците, като видели това чудо, повярвали в Христа. Най-много хора повярвали обаче, когато видели да се изпълнява пророчеството на мъченика, защото станало така, както той предсказал - мъчителите му загинали внезапно, а воеводата бил взет в плен от неприятеля.

Свети Виктор и светата мъченица Стефанида пострадали на единадесети ноември в град Дамаск. А днес те пребивават в онзи град, който не се нуждае нито от слънце, нито от луна, защото Божията слава го освещава и Божият Агнец е негов светилник.

Светият великомъченик Викентий

Родина на свети Викентий била Испания. Още от млади години той се посветил на служение на Бога, прилежно изучавал Божественото Писание и се поучавал ден и нощ в Божия Закон. Той имал премъдър и изпълнен с добродетели учител, блаженият Валерий, епископ на град Августопол [. Като виждал, че неговият ученик Викентий е благоразумен и благонравен, епископът го посветил в дяконски сан и го направил проповедник на Божието слово. Макар сам той добре да познавал Свещеното Писание, заеквал и не можел да говори ясно и затова поверил на своя дякон, блажения Викентий, като човек достоен, премъдър и ясно говорещ, да поучава народа в църквата и да проповядва Божието слово. Свети Викентий приел от своя епископ тази заповед и благословия и не само в църквата, но и на всяко удобно място усърдно поучавал и наставлявал народа, като посочвал пътя за спасението на душата.

По това време нечестивият император Диоклетиан пратил в Испания един съдия на име Датиан , грък, жесток по характер и яростен гонител и мъчител на християните. Датиан трябвало без пощада да предава на смърт всички, които изповядвали името Христово. Той пристигнал в испанския град Валенсия и пролял там много християнска кръв, похищавайки като вълк Христовите овци. Като научил за епископ Валерий и неговия дякон Викентий, от Августопол, Датиан изпратил воини да ги хванат и да ги доведат на съд. Воините изпълнили заповедта му, хванали двамата светии, оковали ги в тежки железни окови и ги повели към Валенсия.

По пътя ги измъчвали с глад и жажда, връзвали ги за конете си и светиите, като не можели да вървят наравно с тях, падали и били влачени по земята .Когато ги довели във Валенсия, мъчителят заповядал веднага да ги хвърлят в мрачна и смрадна тъмница , където дълго време ги държали без храна и вода. Бог ги укрепявал със Своята благодат, за да не изнемогнат и да не изгубят сили за извършването на мъченическия подвиг. А мъчителят, който се опасявал затворниците да не умрат и да няма върху кого да излее яростта си, заповядал да ги доведат при него. Като видял, че не са пострадали нито от глада, нито от жаждата, нито от тежките окови, че телата им са здрави, а лицата - светли, той казал на тъмничаря:

- Защо си им давал храна и вода много са  надебелели. Стражарят се кълнял, че не е давал нищо на затворниците.Тогава мъчителят строго заговорил с епископа, като си мислел, че ако уплаши със строгостта си него, дяконът му ще стане още по - кротък и боязлив.

Но това не станало, защото Господ, низвергващ силните от престолите и възнасящ смирените, благоволил гордостта на надменния мъчител да бъде посрамена от най-младия и малък по сан.

Преди всичко Датиан запитал епископа:

- Защо се противиш на царската заповед и не се покланяш на нашите богове, а прославяш някой си Христос?

, Епископът отговарял на Датиан тихо и с кротост, някак боязливо Тогава дякон Викентий, преизпълнен със Светия Дух, пламнал от ревност по Бога и казал на епископа си:

- Отче, защо говориш така тихо, сякаш се боиш? Защо език лая език псето НЕ отговаряш С дръзновение Изповядвай високо Силата Христова И свободно изобличавай И побеждавай безумието език тоя лукав Човек, който иска да върви против Бога, своя Творец, дарувал му такава власт, и желае подобаващото на Бога почитание да въздава на бесовете. Сега трябва напълно да победим този дявол, когото мнозина са прогонвали с името Христово като немощен и страхлив и са съкрушавали главата на тази змия.

Датиан чул тези думи и като видял, че свети дякон Викентий не смята за нищо цялата му сила, власт и заплахи, казал на приближените си:

- Отведете епископа, а аз ще побеседвам с младия дякон.

После се обърнал към палачите и им казал:

- Пригответе всички оръдия за мъчение, за да отговорим с дело на онзи, който ни унижава с думите си.

След това заповядал да вържат светеца за едно дърво и да стържат и режат тялото му с железни куки. Когато воините изпълнявали заповедите на Датиан, земята се напоила с кръв, която текла като поток от разкъсваното тяло, а през дълбоките рани на мъченика се виждали костите му. Надсмивайки се над светията, мъчителят казал:

- Какво ще кажеш сега, Викентий, виждаш ли с какви рани е покрито тялото ти?

Но светият му отговорил:

-. Каквото исках, това и получих, защото такова е желанието на душата ми. Повярвай, че нямам по-силно желание от това да пострадам за моя Господ, и никой не ми оказа тази милост, освен тебе Макар Да вършиш ТОВА ОТ злоба, въпреки всичко ми оказваш благодеяние, като ме предаваш на мъчения, защото колкото повече увеличаваш мъките ми, толкова моят Господ умножава и въздаянията ми на небето. Чрез тези тежки мъчения като по стъпала се издигам при моя Бог, Който живее във висините. Като се надявам на Него, аз сякаш вече докосвам небето, а царската заповед отхвърлям и се смея над твоето безумие. Не прекратявай мъките, а измисли още по-големи. Моля те, бъди все по-жесток и заповядай на слугите ти да не престават да ме мъчат, докато не умре тялото ми.

А аз, като раб на Христа, моя Господ, съм готов да претърпя всичко заради Неговото име.Мъчителят изслушал тези думи на светеца и пламнал от гняв, викнал на слугите да не жалят сили и още по-жестоко да мъчат Христовия страдалец. Когато видял, че слугите изнемогват, Датиан скочил и започнал да ги удря. А светият му се смеел и му говорел: - Какво правиш, съднико? Защо биеш слугите си те ме мъчат, а ти им отмъщаваш заради това. Уязвен от думите на Викентий и. от неговото непобедимо търпение, Датиан се разярил още повече. Той заскърцал със зъби, побледнял и се  затресъл от гняв. После, като се успокоил малко, започнал кротко да говори: - Как така, мои верни слуги, този злодей не чувства тежестта на ръцете ви, не се страхува от мъченията и дори се смее над вас, както никой досега?

Малко ли са разбойниците, злодеите, отцеубийците и вълшебниците, които умъртвихте със своите ръце. - сред тях нямаше нито един като този, който сега ни се присмива? Нима ще понесете този срам съберете сили и още по-силно го мъчете.Но свети Викентий се смеел все по-силно над слабостта им и казал: - Не те моля, мъчителю, да престанеш да ме мъчиш, а да изнамериш още по- големи мъки, защото Христовата сила, която ми помага, е много по-голяма от твоята, която ме предава на мъчение, и аз не ще отслабна, като изповядвам и прославям Иисуса Христа, Единия Истински Бог. О, ако и ти познаеш Този Бог, като видиш голямата Му сила, явена в мен, немощния, която не можеш да победиш заедно с всичките си слуги!

Но ти гледаш и не виждаш, чуваш и не разбираш и не преставаш да изпълняваш бесовската воля за погибел на душата си! Съдията бил безсилен да постигне нещо чрез мъчения дори когато през ставите и жилите на мъченика преминавало остро желязо и достигало до вътрешностите му, но той оставал невредим. Тогава той намислил с ласкателство да склони свети Викентий към своето нечестие и кротко заговорил: - Пощади младостта си, Викентий, и не искай цветът на твоя живот да увехне преди време, не прекратявай дългите години живот, а пощади самия себе си и принеси разкаяние, за да не загинеш напълно. Аз те съжалявам и не искам да те гледам в безчестие и мъки, а в почести и слава, и ако ме послушаш, ще изпрося за тебе големи почести.

На тези лъстиви слова дякон Викентий отговорил: -. За мен е много по-лошо лукавото ти милосърдие, отколкото яростта ти, защото не се страхувам толкова от мъките, колкото от лъстивите ти слова прекрати това пагубно за душата ми лукавство и обърни против мен Силата на мъченията си, предай ме на страдания без милост и познай силата Христова, която се вселява в онези, които го обичат.

Тези думи раздразнили много мъчителя и той заповядал да приковат светеца към кръст и да измъчват тялото му. Изпълнявайки заповедта на Датиан, слугите разпънали Христовия мъченик, били го и с нажежено желязо горили раните му и тогава той изведнъж паднал на земята. Слугите помислили, че вече е мъртъв, и поискали да го отнесат. Но укрепяван от Христовата благодат, светецът се освободил от ръцете им и отново бил повесен на кръста. При това укорявал слугите в нерадение и в това, че без усърдие изпълняват заповедите на господаря си.

Тогава те се разгневили и започвали да го мъчат, докато сами не изнемогнали. После по заповед на мъчителя хвърлили свети Викентий в тъмница и там положили нараненото, с раздробени членове негово тяло върху остри чирепи. Когато паднала нощта и стражата заспала дълбоко, в тъмницата засияла светлина и при светеца слязъл от небето лик ангели, които го утешили в страданията. Свети мъченик Викентий получил чрез това ангелско посещение изцеление за раните си, изпълнил се с неизказана радост и прославял Бога. Пазачите му се събудили и чули, че той пее от радост. Като видели в тъмницата неописуема светлина, те се изплашили и отишли ?????? да съобщят на Датиан. А той, пребивавайки в голямо затруднение, цяла нощ мислел какво още да направи на непобедимия мъченик и накрая измислил такава хитрост.

Заповядал да приготвят прекрасно ложе, да го постелят с меки завивки и да положат на него светеца. При това мъчителят заповядал да изпратят съблазнители, които да умиват кръвта му, да превързват раните му и да му служат по всякакъв начин, сякаш го съжаляват и тъжат. за него, да целуват нозете му и да го молят да помилва себе си, да не се оставя на още по-големи мъки и да изпълни царската заповед. Когато изпълнявали това повеление на Датиан, светецът казал: - За мен беше по-добро ложето върху чирепи, отколкото това, но вие, лукави съблазнители, няма да успеете да ме прелъстите. Като видял, че чрез хитрост не може да постигне нищо, мъчителят отново започнал мъчения. Той заповядал да нагорещят железни дъски и да ги допрат до тялото на светеца,

После наредил да сложат мъченика на желязна решетка, да запалят под нея голям огън и да го изгорят. Светецът твърдо понасял всичко, изповядвайки името на Иисуса Христа, и завършил подвига на своето мъченичество, като предал духа си в ръцете на своя Господ.Като видял , че светецът е мъртъв, мъчителят заповядал да хвърлят без погребение тялото му в полето на птиците и зверовете и да поставят около него стража, за да не бъде взето от християните. Но Бог, Който пази всички кости на праведниците, поставил около тялото на мъченика необикновен страж. - Заповядал да го охранява гарван.

Стражата на Датиан видяла, че когато тялото на светеца било нападнато от множество хищни птици, гарванът прогонил всички и не  позволил на нито една да кацне върху него. И макар по своята природа гарванът да се храни с леш, удържан от Божията сила, той не докоснал тялото на светеца и пречел на другите птици да сторят това. И станало още по-голямо чудо - когато се приближил един вълк, за да грабне тялото, гарванът го нападнал с всичка сила, ударил го с крилата си и го прогонил. Стражата съобщила на Датиан за това и той много се учудил, но не пожелал да види Божията сила и заповядал тялото на мъченика да бъде хвърлено в морето. Воините взели честното тяло, качили се на един кораб, отдалечили се навътре в морето и го хвърлили в морските дълбини. Когато слезли от кораба, те видели тялото на мъченика да лежи на брега. Поразени от ужас, те побягнали. А християните взели останките на мъченика и с почести ги погребали, като прославяли Отца и Сина и Светия Дух.

Според народните вярвания на българите  Свети Мина се смята за господар на вълците, защото от 11 ноември, деня на светеца, по народния календар започват "Вълчите празници".Те водят след себе си най-дългите нощи и са с различна периодичност (3, 5, 7, 9 или 10 дни) в зависимост от региона в България, в който се почитат.

Известно е, че на много места по света при приемането на християнската религия от местното население се е стигнало до компромиса съществуващите езически празници и вярвания и ритуали празнувани на дата, на която е роден или се е представил пред Бога даден християнски светец без да бъдат забранявани да бъдат адаптирани към християнската религия, като се остави местното население, което вече е приело християнството да продължи да изпълнява тези обредни ритуали при условие, че приеме че дадена дата е първо празник посветен на християнския светец, в нашият случай на Светият великомъченик Мина  и едва след това на същата дата да продължат да се изпълняват дадени ритуали останали от езичеството  свързани най- често с култ към природата, животните и растенията.

От празника на Свети Мина на 11 ноември започват според народният календар така наречените "вълчи празници"От празника на Свети Мина на 11 ноември започват според народният календар така наречените "вълчи празници"

В българските народни вярвания вълкът традиционно е смятан за представител на нечистите сили, асоцииран се с дявола, смъртта и зимата. Според българските дуалистични легенди от средновековната апокрифна книжнина, вълкът е създаден от дявола, а кучето от Господ.

Основните вярвания на българите, отнасящи се до вълка, са свързани с представата за него като опасно животно. Вълците се движат на глутница, от която най-опасен се смята последния вълк. В представите на българите това е митичния предводител на глутницата, описван е като куц или еднокрак и е наричан Куцулан, Клекуцан, Натлапан или Кривльо.

Схващането за вълка като опасен за човека и живата стока предопределя обредността през периода когато траят Вълчите празници се извършват редица обредни практики и се спазват редица забрани с цел да сЕ предпазят хората и добитъка от вълците. По време на тези празници името на вълка е табуирано - то не се произнася. По-често използваните названия са двоица, троица, девет души, братя, душмани и други подобни.

Вярва се, че вълкът е толкова лаком, че може да унищожи наведнъж цяло стадо и затова, според вярването, Бог е направил така, че устата на вълка не е отворена винаги. Смята се, че в някои дни и часове челюстите му са "заключени" и през това време той нищо не може да направи на животните, дори Да влезе В стадото между тях. Християнството използва, като основа това езическо вярване за да включи в него персонажа на Свети Мина, който е надарен от Господ с чудодейна сила да затваря хищната паст на вълците и може да им заповядва да не нападат християните и техните домашни животни , които го почитат, а според народният календар да спазват определени забрани.

Забраните, които се спазват са свързани най-вече с домакинската работа на жените. - Те не бива да работят с вълна, с остри предмети (нож, ножици, дарак, гребен, игла), тъй като оприличавани на  вълчи зъби. Ножиците не се  отварят, за да бъдат затворени челюстите на вълка. В навечерието на празника те се връзват здраво и се скриват, за да не бъдат открити случайно от някое дете, което да ги отвори. Това се отнася и до сгъваемите ножове и всички подобни предмети.

Вярва се, че през този период не трябва да се изработват никакви дрехи (особено мъжки), защото този, който носи такава дреха, ще бъде изяден от вълци. Разпространен е мотивът за това, как една жена закърпила връхната дреха на мъжа си по време на Вълчите празници. Когато след време отишъл за дърва в гората, той бил нападнат от вълк, който само откъснал кръпката от рамото му и си отишъл.

Десетте нощи от 11 до 21 ноември народът наричал "мратински", през които дебнели най-страховитите болести. Според поверията страховитата Мрата /митично същество наподобяващо голяма черна кокошка с големи очи, което прибира душите на тези, които замръкнат извън населените места или не спазват обредите / започвала да върлува от 11 ноември. Затова след тази дата хората избягвали да излизат по късна доба.

В някои райони на страната Вълчите празници траят десет дни до 21 ноември, когато се празнува така наречената Вълча Богородица.

Последният ден от цикъла е смятан за най-страшният от Вълчите празници, наречен от народа "Куцуклан". Според легендата глутница вълци тръгнала да ловува и всеки звяр си хванал плячка. Само един от тях, понеже бил куц, не могъл да се нахрани. Облегнал се на едно дърво, зад което се криел човек. Хищникът го видял и го изял. За да умилостивят вълците, прадедите ни ги почитали на този ден.

На 11 ноември празника на Свети Великомъченик Мина имен ден празнуват:  Мина, Милена, Минка, Минчо също Виктория, Виктор  и др.

Използван източник "Жития на светиите" София 1991 г.

Печат