Най- Великият измежду всички родени на земята християнски светец -Предтечата Господен и негов кръстител, последният от старозаветните пророци Свети Йоан

Неделя, 07 Януари 2018г. 01:08ч. Автор: Николай Божков

Православна икона на Свети Йоан КръстителПравославна икона на Свети Йоан Кръстител

На 7 януари Българската православна църква почита паметта на последният от старозаветните пророци Свети Йоан Кръстител извършил свето кръщение във водите на река Йордан нашият Господ и Спасител Исус Христос /празника известен, като Богоявление или Кръщение Господне се празнува на 6 януари/.

От този момент, от извършването на акта на светото кръщение от Свети Йоан Кръстител Христос бива осенен с благодатта на Светият дух и започва през оставащият му кратък земен път, който му остава да извърви до неговото разпятие своите проповеди съчетани с редица чудеса за прослава на Бога.

Църквата още от най-първите си времена извършва празника на събора на честния и славния пророк Йоан, Предтечата и Кръстителя на Господа. И напълно подобаващо е да се почете със специален празник този, който послужил на тайнството на Божественото кръщение, като възложи ръката си върху главата на Владиката на всички.

Свети Иоан Предтеча възпоменаваме няколко пъти в годината:

На 7 януари - Събор на св. пророк Йоан Кръстител (Ивановден) - денят след Кръщение Господне (Богоявление), 24 февруари първото и второто намиране на  честната глава на свети Йоан Кръстител, 25 май - Третото намиране главата на Предтечата господен, 23 септември - Зачатие на св. Иоан Предтеча, 24 юни - Рождение на св. Иоан Кръстител (Еньовден), 29 август - Отсичане главата на св. Иоан Кръстител.

Всеки вторник през годината е също посветен на неговата памет и има специална молитва в молитвеника,която се чете на този ден. Единствено той и Свети Николай Мирликийски ,за който има специална молитва, която се чете всеки четвъртък са удостоени с тази чест да има специални молитви за тях в молитвеника в дните от седмицата.

Църковният празник посветен на Свети Йоан Кръстител се празнува , и като народен такъв известен под името Ивановден.

Според народното вярване Св. Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера.

Народните традиции и обичаи повеляват на Ивановден кума или девера да "къпят" младоженците, сключили брак преди една година, пръскайки ги с вода. Младото семейство от своя страна носи на кума вино, кравай и месо, тъй като този ден е посветен на кумството и побратимството, чийто покровител е Св. Йоан Кръстител. Обредното къпане завършва с размяна на подаръци.

Обредите и обичаите, които се изпълняват на Ивановден, се свързват с очистителната сила на осветената вода на Йордановден. "Мръсните дни" вече са отминали и хората обръщат поглед към сбъдването на предвещанията за здраве, щастие и берекет.

На трапезата на Ивановден присъстват: фасул, варено жито, ошав, баница, кървавица, свински ребра със зеле и печена луканка.

Ивановден поставя край на периода, в който бродят маскираните новогодишни дружини.

Последният от старозаветните пророци Предтечата и Кръстителят на нашият Господ и Спасител Исус Христос Свети Йоан

Между евангелските личности, които са окръжавали Спасителя, Неговият велик Предтеча Йоан заема изключително място, както по начина на своето идване на света, така и по своето неповторимо служение. Бележит и единствен е неговият принос при покайната проповед и кръщаване на юдеите, подготвяни за посрещането на очаквания Месия – Христос.

Свети Йоан КръстителСвети Йоан Кръстител

Между всички останали пророци той се отличава още и с това, че е имал предназначението да посочи с ръка Тогова, за Когото е пророкувал на света.

Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.

На неговото строго въздържание подражавали най-великите християнски подвижници, а неговата доблестна смърт вдъхновявала всички мъченици през време на гоненията срещу християнската вяра.

Свети Йоан Кръстител, известен и като Свети Йоан Предтеча (в исляма и в християнските арабски църкви е пророк Яхия) е братовчед и предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието, предсказва пришествието на месията (на Христа). Син е на Светият пророк Закария и Света праведна Елисавета. Закария бил син на свещеник Варахия, Елисавета - сестра на Анна, майка на св. Дева Мария.

Закария бил убит в храма между жертвеника и олтара от Иродовите войници, задето не казал къде е синът му - детето Иоан, за да го погубят по наредбата за избиване на Витлеемските младенци.

В дните на цар Ирод /Ирод I също Ирод Велики е цар на Юдея /36 г.пр.е - 4 г.н.е/ , Галилея, Самария и други територии. Той е поставен от Рим като проконсул.Ирод е вторият син на Антипатър Идумейски от Идумея от съпругата му Кипрос, която е набатейка. Той е женен 10 пъти и има най-малко 15 деца.Ирод е родоначалник на управляващата Юдея царска династия на Иродиадите./, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 г. след Рождество Христово, живял в град Хеврон един свещеник на име Закария, с жена си Елисавета, която била братовчедка на света Ана, майката на св. Богородица.

Закария и Елисавета били праведни пред Бога: живеели според всички заповеди и наредби Господни. Те били в напреднала възраст. Нямали деца. На тая възраст не можели да се надяват, че ще им се роди чедо. Но въпреки това се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син, както в древността дарил с рожба престарялата Сарра.

Свещениците при Йерусалимския храм били разделени на 24 смени. Всяка смяна служела по осем дни, от събота до събота. Закария бил от осмата смяна. Когато дошъл неговия ред, той се отправил за Йерусалим. Различните длъжности в храма /каденето, принасянето на жертви, грижата за седмосвещеника, сменяването на хлябовете на предложението и др./ се разпределяли между свещеници от всяка смяна по жребие. Този път се паднало на Закария да влезе в храма Господен, за да покади. Народът се молел отвън през време на каденето.

Свети Архангел Гавраил: православна иконаСвети Архангел Гавраил: православна икона

Когато Закария принасял кадилната жертва, ангел Господен му се явил отдясно на кадилния жертвеник. Като го видял, свещеникът се уплашил. Но ангелът му казал:

- Не бой се, Закарие! Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен!

Ангелът възвестил на Закария не само това, че ще му се роди син, но и това, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Свещеникът, смутен и развълнуван, не могъл да разбере веднага тая вест. Затова казал на ангела:

- По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

Ангелът му заявил:

- Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си!

Онемяването било едновременно и знамение и наказание за свещеника. Народът чакал вън и се чудел, задето Закария се бавел в храма. Когато свещеникът излязъл, не можел да продума и да благослови народа. За богомолците станало ясно, че той е имал видение.

След като изминали дните на службата, Закария се върнал у дома си.

Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост.

Като прославяла Бога, Елисавета си казала:

- Тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора между човеците.

На шестия месец след това събитие същият архистратиг Гавриил бил изпратен от Бога в галилейския град Назарет за възвести на пречистата Дева Мария, че ще бъде майка на Спасителя Господа Иисуса Христа.

Светата Дева запитала:

- Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

Небесният пратеник й отговорил:

- Дух Свети ще слезе върху тебе, и силата на Всевишния ще те осени, затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божи. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, зачена син в старините си, и е вече в шестия месец. У Бога няма да остане безсилна ни една дума!

Смирено и благоговейно светата Дева казала:

- Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.

Тогава ангелът си отишъл от нея.

Пресвета Дева Мария се отправила веднага за град Хеврон, за да сподели радостта си със своята сродница Елисавета. Тя влязла в дома на свещеник Закария и поздравила Елисавета. Когато Елисавета чула поздрава й, младенецът проиграл в утробата й. Тя се изпълнила с Дух Свети и извикала възторжено с висок глас:

Благословена си ти между жените, и благословен е пладът на твоята утроба. И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното от Господа.

Света Дева Мария разбрала от думите на Елисавета, че Бог й е открил истината; тя, смирената Девица, е избрана да стане майка на Спасителя на човечеството; и Той, Спасителя ще дойде скоро на земята! Тя не могла повече да скрива високото звание, което архистратиг Гавриил й възвестил. Затова изрекла величествената песен:

- Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостиво погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето силният ми стори велико нещо, и свято е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които се боят от Него!

Света Дева Мария останала при Елисавета около три месеца. И след това се върнала у дома си.

Родителите на Свети Йоан Кръстител Светите праведни Закария и Елисавета заедно с техният дългоочакван син, бъдещият Христов предтеча Йоан: православна иконаРодителите на Свети Йоан Кръстител Светите праведни Закария и Елисавета заедно с техният дългоочакван син, бъдещият Христов предтеча Йоан: православна икона

Когато настъпило времето, Елисавето родила обещания син. Съседите и роднините й се зарадвали с нея. На осмия ден трябвало да дадат име на мледенеца. Всички смятали, че той трябва да носи името на баща си. Но Елисавета казала:

- Не, а да се нарече Йоан.

Отгде е знаела Елисавета, че детедо трябва де са казва Йоан? - Навярно и тя е получила указание за името на детето от Светия Дух, благодатта на Когото изпълнила цялото й същество, когато света Богородица я посетила.

Тогава съществувал обичай детето да вземе името на някой роднина. А никой в рода на Захарий не се наричал Йоан. Затова близките се колебаели да изпълнят така ясно изразената воля на Елисавета. Трябвало най-после да запитат бащата. Със знаци му дали да разбере, че искат да знаят какво име желае той да се даде на детето. Той написал на дъсчица: “Йоан му е името”.

В същия миг се развързали устата и езикът му. И той проговорил, като благославял и прославял Бога. Изпълнен с Духа Свети, той пророкувал:

- Благословен е Господ, Бог Израилев, задего посети и извърши избавление на своя народ... И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа му да познае спасението чрез прощаване на греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.

Веста за всичко, което се случило при обрязването на Йоан, се разнесла по цялата планинска страна. Всички, които чули това, говорели помежду си:

- Какво ли ще бъде този младенец?

Всички се удивявали на толкова много чудеса, на които били свидетели - изумявали се, че остарялата е родила младенец, и на това, че онемелият баща мислел за името на сина си еднакво с майката, и на това, че немият, след като написал името, започнал да говори, и това, което написал с ръка, произнесъл с език, сякаш името на Иоан било ключ за устата на бащата, които след като Захария написал това име, се разтворили, за да прославят Бога. Като слушали думите на Захария, всички се дивили и ужасявали още повече и разказали на всички за това, което са видели и чули, в цялата горна иудейска страна, в пределите на свещения град Хеврон, в който бил домът на Захария.

Този град, заедно с околността му, още от дните на Иисус Навин, бил отделен за свещеническия род на Аарон. Той бил отдалечен от Иерусалим на разстояние осем часа път и бил разположен малко по-далече от Витлеем, на издигнато място. Наричал се "Планински град" заради високите планини, на които той бил разположен. Освен това пределите му били наричани "планинска страна", както за това е написано в Евангелския разказ за пътуването на Пресвета Богородица при нейната родственица Елисавета: "И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин", тоест в Хеврон, "и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета". Там, в Хеврон, в планинския град на Иудовото коляно, сред планинската страна - станали всички тези изумителни и чудесни събития, за които бе разказано по-горе.

И всички, които слушали за тези събития, много се удивявали и с недоумение мислели: "какво ли ще бъде тоя младенец". И ръката Господня била с новородения отрок, умножавала в него действието на Божията благодат и го пазела от меча на Ирод. Защото слухът за чудесното раждане на Иоан достигнал и до Ирод, и той много се чудел на това, и си казвал "какво ли ще бъде тоя младенец"!

Когато се родил нашият Господ Иисус Христос във Витлеем Иудейски, и от изток дошли влъхвите и разпитвали за новородения Цар иудейски, тогава Ирод изпратил във Витлеем воини, на които било заповядано да избият всички деца от мъжки пол.

Той си спомнил и за Иоан - сина на Захария, за който бил слушал много чудни неща, и започнал да размишлява: "не е ли това бъдещият иудейски цар", затова, като изгарял от злоба, той замислил да убие и него. С тази цел изпратил убийци в Хеврон, в дома на Захария, но изпратените не намерили Иоан. Когато във Витлеем започнали безбожните убийства на деца, гласовете и воплите от Витлеем достигнали и до Хеврон, отдалечен от града Давидов на неголямо разстояние. Там разбрали и причината за този плач.

Света Елисавета взела Иоан и бързо се отправила в най-високите планини на пустинята (в това време Захария се намирал в Иерусалим и изпълнявал чредата на своето служение). Света Елисавета се скрила в планините и със сълзи се молела на Бога, и Го молела да я защити с детето й. И когато от височината на планината тя видяла приближаващите се воини, се обърнала към каменната скала и извикала:

- Планина Божия! Приеми майката с детето!

И на часа скалата се разделила, приела Елисавета с детето Иоан, и така ги скрила от настигащите ги убийци. Воините, като не ги намерили, се върнали с празни ръце.

Тогава Ирод изпратил в храма при Захария своя оръженосец да му каже: "дай ми сина си".

Захария отговорил:

- Аз служа на Господа Бога Израилев, а къде е сега моят син - това не зная.

Ирод много се разгневил и отново изпратил при Захария оръженосеца да му каже, че ако не даде сина си, сам ще умре. Тогава при него дошли воините, свирепи като зверове, готови да изпълнят заповедта на беззаконния цар, и с ярост говорели на Божия свещеник:

- Къде си скрил своя син? Дай ни го, защото царят заповяда да убием тебе, ако не ни дадеш твоя син.

На това Захария мъжествено отговорил:

- Вие ще убиете тялото, Господ ще приеме душа ми.

Убийците, изпълнявайки беззаконната заповед, се хвърлили с ярост към свещеника и го убили между църквата и олтара. Пролятата му кръв пропила мрамора и станала като камък, за свидетелство на престъплението на Ирод и за негово вечно осъждане.

Междувременно Елисавета, скрита от Бога заедно с Иоан, пребивавала в разтворилата се скала. В нея, по Божия заповед, се образувала пещера за тях. Близо до пещерата се появил извор и израснала финикова палма, пълна с плодове. Всеки път, когато настъпвало времето за храна, дървото се навеждало и след като откъснели плодове, се изправяло.

Четиридесет дни след убийството на Захария света Елисавета се преставила пред Господа в споменатата пещера. Оттогава, до пълнолетието си, Иоан бил хранен от ангел и пазен до деня, в който се явил на Израилския народ. Така Божията ръка пазела и покривала Предтеча, за да върви пред лицето Господне в силата и духа на Илия, и да Му приготви пътя, когато дойде да спасява човешкия род

Служението на Иоан Кръстител се заключавало в това, че той бил пророк, т. е. възвестявал на хората Божията воля, която се състои в покаяние: "Покайте се, защото се приближи Царството Небесно". И той завършил своето служение до край, до смърт се оказал верен на Бога. Всички пророци до един били убити, и всички апостоли, освен един, били убити. Защо обикновено така се случва с пророците? Защото човекът се е отдалечил от Бога и неговата воля върви против волята Божия, противи й се.

Малцина желаят да се изправят, затова всеки пророк бива ненавиждан. Затова ненавиждали и св. Иоан Кръстител.

Икона от втората половина на XVI век от критски майстор в църквата "Св. Архангели" (Старата църква) в Сараево. Източник: rastko.org.yuИкона от втората половина на XVI век от критски майстор в църквата "Св. Архангели" (Старата църква) в Сараево. Източник: rastko.org.yu

Йоан Кръстител бил напоен с Дух Свети, и в светлината на Божия Дух му се откривали човешките грехове. И Предтечата изобличавал всички, които идвали при него, посочвал им греховете. Той изобличавал даже царя - за това, че се оженил за жената на своя брат. Иоан казвал, че Ирод не постъпва добре, дава лош пример на своите поданици. Нали върху тези, които имат власт, лежи голяма отговорност: как се държат, какво правят. Ако царят върши такива безобразия, какво да кажем за обикновените смъртни. Е, нищо не боли както истината, и Ирод искал да убие Иоан, но се побоял, защото последният бил почитан от народа.

Знаел ли е Иоан, какво го грози, ако изобличава царя?

Знаел е, разбира се. А защо не си замълчал, а тръгнал на сигурна смърт? Защото не е могъл да постъпи иначе - неговата съвест, неговият дълг му казвали, че така трябва да постъпи в името на правдата, в името на Този Бог, Чийто пророк е той.

Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.

На неговото строго въздържание подражавали най-великите християнски подвижници, а неговата доблестна смърт вдъхновявала всички мъченици през време на гоненията срещу християнската вяра.

Христовият предтеча и кръстител Йоан кръщавал в пустинята, проповядвал покайно кръщение, за да изрече думите: „След мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.”

Той бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа (Мат. 3:1). За него бил говорил още великият Исаия: "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог" (Ис. 40:3).

Неговият зов: "Покайте се, защото се приближи царството небесно!" (Мат. 3:2) привлякъл вниманието дори на фарисеите и садукеите. (Мат. 3:7). С тревога и упование пристъпвали към него люде от всички слоеве на народа. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити измежду фарисеите, за да го питат: "Защо кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?" (Йоан. 1:19, 25), а Йоан им отговорил: "Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му" (Йоан. 1:26-27).Православна икона Богоявление ГосподнеПравославна икона Богоявление Господне

И ето, Този Един дошъл "от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска" (Мат. 3:13-15).

"А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб" (Лука 3:21). "И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение" (Мат. 3:17).

При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили - тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът - на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Отец изрекъл Своето свидетелство за Сина, Синът се кръстил, а Светият Дух като гълъб летял над водата. Чрез свидетелството на Йоан: "Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си греха на света" (Йоан 1:29) и чрез кръщението на Иисус беше показана Христовата мисия на света и посочен пътят на нашето спасение.

А именно: с потопяването в Йорданските води Господ взе върху Себе Си греховете на човешкия род и умря под неговото бреме, а излизането от водата показва Неговото оживяване, Неговото възкресение. И в нас трябва да умре чрез светото Кръщение старият греховен и прокълнат човек и да излезем от свещения купел като наново оживели, очистени, обновени и възродени.

След кръщението на Иисус Христос Йоан продължавал да учи народа и близо до Енон кръщавал идващите при него, като свидетелствал за Христа, че Той е Син Божи, слязъл от небето. "Той трябва да расте – казвал Йоан, - пък аз да се смалявам. Който иде отгоре, Той е над всички".

Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, Йоан не се боял да говори строгата правда дори и тогава, когато могъл за туй да се подложи на опасност. Цар Ирод наречен Антипа, бил зла издънка от зъл корен. Той бил син на по-стария Ирод, който избил витлеемските младенци, и властвал над Галилея.

Отначало той се оженил за дъщерята на Арета, аравийския цар, и живял с нея дълго време. Но после бил запленен от красотата на Иродиада, жената на брат му Филип, и се сближил с нея, защото тя благоволяла към похотта му.

По искането на прелюбодейката той прогонил първата си законна жена и се оженил за братовата си жена, престъпвайки закона. Защото, дори ако брат му бе умрял, Ирод не можел да вземе неговата жена, тъй като от техния брак се родила дъщеря, а законът повелявал да се взема вдовицата на брата само тогава, когато починалият не е оставил деца. Известно е, че Ирод отнел жената на брат си Филип още докато той бил жив, и така извършил голямо беззаконие, като хищник, прелюбодей и кръвосмесител.

И ревнителят на Божия закон , изобличителят на греховете на човеците и проповедникът на покаянието свети Иоан Кръстител не мълчал, а пред всички го изобличавал като прелюбодеец и грабител и му казвал: "Не ти е позволено да водиш братовата си жена" (Марк 6:17-18).

А Ирод не претърпял изобличението и заповядал да оковат свети Иоан и да го хвърлят в тъмница. Особено се гневяла против светеца Иродиада и силно желаела смъртта му, но не могла да го умъртви, понеже самият Ирод пазел затворника от злото намерение на жена си.

Той почитал Иоан като праведен и свят мъж, преди го слушал с удоволствие и от послушание към него вършел много добри дела, и затова се страхувал да го предаде на смърт. Но Ирод се боял не толкова от Бога, колкото от хората, както казва евангелист Матей: "И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк" (Мат. 14:5). Той се опасявал хората да не започнат бунт против него и не се осмелявал да предаде открито на смърт пророка и Кръстителя Господен, когото всички обичали и почитали, а го държал в тъмница, за да затвори незамлъкващите уста на своя изобличител.

Свети Иоан останал задълго в тъмницата. Учениците му се събирали при него и той често ги поучавал в добродетелен живот според закона Божий. Възвестявал им за вече дошлия в света Месия и както се разказва в Евангелието, ги пратил при Него: "А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици и Му каза: Ти ли си Оня, който има да дойде, или другиго да чакаме?" (Мат. 11:2-3) Той ги изпратил да питат не защото самият не знаел това. И как би могъл да не знае Този, Когото сам кръстил и над Когото видял да слиза от небесата Светият Дух, за Когото чул да свидетелства и гласът на Отца и, накрая, той сам посочвал: "Ето Агнецът Божий" (Иоан. 1:36).

Отксичането на главата на Свети Йоан Кръстител по заповед на сина на Ирод Първи Ирод Антипа: православна иконаОтксичането на главата на Свети Йоан Кръстител по заповед на сина на Ирод Първи Ирод Антипа: православна икона

Иоан пратил учениците си при Господа, за да видят те с очите си славните Му чудеса и окончателно да се убедят в това, че Той, Иисус Христос, е дошъл да спаси човешкия род.

След време настъпил денят, в който Ирод имал обичая да празнува рождения си ден. Той събрал всички велможи, воеводи, стареи и тетраси (управители на области, бел.ред.) и устроил голямо пиршество (Марк. 6:21). На него дъщерята на Иродиада играла и с танца си много угодила на Ирод и сътрапезниците му. Подучена от жестоката си майка, тя поискала от него главата на свети Иоан Кръстител и получила исканото, защото Ирод се заклел, че ще й даде всичко каквото поиска, дори и половината си царство. Окаяникът не пожелал да наруши клетвата си, не пожелал да огорчи мерзката майка на танцьорката, забравил за страха, поради който дотогава не се решавал да умъртви Иоан, забравил дори и за светия му живот и сякаш опил се с вино, се разпалил от намерението да пролее невинна кръв. Той веднага пратил палача в тъмницата, заповядал му да отсече главата на Кръстителя и да я донесе на блюдо.

Заради изобличението на беззаконното съжителство на Ирод и Иродиада Христовият Предтеча бил посечен в тъмницата късно през нощта; защото евангелист Марко посочва, че мерзкото пиршество било вечерта: даде "гощавка на своите велможи, воеводи и на стареите галилейски" (Марк. 6:21, слав. превод). Гощавката продължила далеч след полунощ и когато всички се опили с вино и дълго се наслаждавали на танца на безсрамната девица, тогава било извършено това неправедно убийство. Главата на свети Иоан била донесена на блюдо на пиршеството и кръвта още капела от нея.

След посичането главата изрекла същите изобличителни думи към Ирод: Не ти е позволено да водиш жената на Филипа, твоя брат. О, какъв голям страх обхванал всички седнали на трапеза, та когато видели обагрената с кръв човешка глава, носена като ястие на блюдо, да движи устни и да изрича тези слова.

Ирод дава обещаната на доведената си дъщеря Саломе от вторият му брак с майка й Иродиана отсечена глава на Свети Йоан Кръстител поискана от неяИрод дава обещаната на доведената си дъщеря Саломе от вторият му брак с майка й Иродиана отсечена глава на Свети Йоан Кръстител поискана от нея

Но танцьорката я взела с дръзките си ръце и я отнесла на майка си. А Иродиада се посмяла и пробила с игла езика, който изобличавал беззаконията й. Тя не позволила да се погребе главата заедно с тялото, защото се страхувала, че ако тя бъде съединена с него, Иоан ще възкръсне и ще започне отново да изобличава нея и Ирод.

Съвестта, вероятно, мъчела Ирод, защото, когато до него дошли слухове за чудесата, извършвани от Спасителя, той казал: "Това е непременно Йоан Кръстител, възкръснал от мъртвите, и затова чудеса се вършат от него." Мнозина казвали: "Това е Илия"; други "Някои от пророците"; но Ирод все повтарял: "Това е Йоан, комуто аз отсякох главата! Той е възкръснал от мъртвите".
След убийството на славния Предтеча и Кръстител Господен Иоан, окаяният Ирод извършил и друго, не по-малко злодеяние. Той се присмял на нашия Господ Иисус Христос по време на доброволното Му страдание за нас, както повествува свети евангелист Лука: "Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата" (Лук. 23:11).

Но Божието отмъщение не закъсняло да се извърши над пророкоубиеца и поругателя на Христа. Кръвта на Иоан викала против него към Бога, както някога кръвта на Авел против Каин (Бит. 4:1-16), а също и другите беззакония на Ирод особено поругаването на Господа Иисуса Христа, му навлекли справедливото Божие наказание.

И наистина, скоро той се лишил от царството и живота си заедно с Иродиада и нейната дъщеря. Отмъщавайки за безчестието и позора на дъщеря си, аравийският цар Арета събрал войска и тръгнал против него. Ирод направил същото. В разгорялата се битка войските на Арета победили и нанесли голямо поражение на Ирод: почти всичките му воини били избити, а той едва се спасил. След това римският кесар го лишил от властта и богатствата му и го пратил на заточение заедно с прелюбодейката и нейната дъщеря.

Първоначално те били изпратени в галския град Лион, а после в испанския град Илерда, където Ирод завършил живота си в лишения и бедствия. Но преди да умре, той видял смъртта на дъщеря си, която танцувала на гощавката. Това станало така. Веднъж през зимата тя пожелала да премине по някаква работа на другия бряг на река Сикорис.

Когато вървяла, ледът се пропукал, тя паднала във водата и потънала до шия. По Божието правосъдие ледът я стиснал така, че тялото й останало във водата, а главата - над леда. И както някога играла с нозете си по земята, така и сега безпомощно се мятала във водата, сякаш че танцувала, увличана от бързото течение на реката. Никой не можел да й помогне и окаяната висяла в това положение, докато острият лед не прерязал шията и. Мерзкият й труп, отнесен от течението под леда, не бил намерен, а главата й била донесена на Ирод и Иродиада както някога главата на Предтечата, но отсечена не от меч, а от леда. Така Божието правосъдие наказало танцьорката, която била виновна за отсичането на честната глава на свети Иоан.

 

След това загинал беззаконният убиец Ирод заедно с Иродиада: според преданието те били погълнати живи от земята. Учениците на светия Предтеча същата нощ взели тялото му от тъмницата и го погребали в Севастия. А главата на Кръстителя Иродиада заровила в двореца, при себе си, на едно безчестно и потайно място.
Придворната ,на  Иродиада  Йоана  жената на Хуза, домоуправителя на Ирод, която била  една от ония жени, които вярно служели на Господа по време на Неговия земен живот., не можела да търпи главата на един Божи човек да остане на това място затова затова взела главата на праведника Йоан, измила я, помазала я с елей и благоухания, поставила я в делва и тайно я отнесла в Йерусалим, където я погребала в Елеонската гора.
Божието отмъщение не закъсняло. Арабският цар, който бил оскърбен от поругаването на дъщеря си, събрал войска, нападнал и разбил Ирод, при което цялата му войска била избита.
Римската дипломация заключила, че Ирод не е правилният управител на Галилея, и той бил заточен с похотливите си жена и природена дъщеря първо в Лион, а след това в Илерда, Испания, където умрял в лишение и всякакви бедствия. Но преди това станал свидетел на мъчителната смърт на Саломе. Тя се опитала да премине през река Сикорис по дебелия лед, който обаче се пропукал и при движението си отрязал главата на безсрамницата. Това обаче станало мъчително и бавно. Тялото било отнесено от водите, а главата - занесена на родителите й. На поднос! Свидетели на тези събития разказвали, че Ирод и Иродиада скоро след това пропаднали в срутваща се подземна пещера и земята ги погълнала. И юдеите смятали тия бедствия като справедливо наказание за убиването на великия пророк.
Първо, второ и трето намиране  на главата на Свети Йоан Предтеча

Минали години. Земята на Елеонската планина преминала във владение на един знатен човек на име Инокентий. По време на строителството на църква там той намерил великата христианска светиня - главата на свети Йоан Предтеча. Той я съхранявал в новопостроената църква, но след неговата смърт църквата запустяла и реликвата била загубена.

По време на управлението на император Константин в Йерусалим идвали поклонници, желаещи да се поклонят на христианската светиня. Йоан Кръстител се явил в съня на двама пътуващи монаси и той им разкрил мястото, където е неговата глава.

Те я намерили и продължили по пътя си. Заедно с тях, в търсене на прехрана пътувал и един беден грънчар. Веднъж той чул глас, който му казал да вземе главата със себе си. Той така и постъпил, и от този момент животът му се променил. Той забогатял, и знаейки, че това което има е благодарение на светинята, щедро раздавал милостиня на бедните.

След неговата смърт главата на Кръстителя преминавала от ръка на ръка накрая била предадена на някой си йеромонах Евстатий, който живеел в една пещера недалеч от Емеса. Той бил заразен с ереста на Арий и нямал страх Божий. Болните, които идвали при него, получавали изцеление от чудесната благодат, изхождаща от главата на свети Йоан Предтеча, която той държал на тайно място.

Евстатий започнал да приписва тази благодат на себе си и на ереста си, като се стараел да скрие от хората истинската причина за тези чудесни изцеления и чрез това отклонил мнозина към своята ерес. Но емеският княз, като се посъветвал с епископа, заповядал да го изгонят от пещерата и от пределите на тази област. Евстатий започнал да умолява изпратените да го оставят през този ден в пещерата, обещавайки да си тръгне на следващата сутрин. Пратениците се съгласили. През нощта той скрил съда със светата глава дълбоко под земята, надявал се, че след време ще се върне, ще я вземе и като върши чудеса чрез нея, отново ще разпространява и утвърждава ереста си.

Но надеждите му не се сбъднали. След известно време на това място се събрали братя и бил основан манастир. Оттам по времето на император Валент (364-378) светинята е пренесена във Витиния, а по-късно от император Теодосий Велики (379-395) в Константинопол, където по негова заповед за целта бил изграден прекрасен храм, в който положили честната глава на Предтечата.

По време на ереста на иконоборците, когато много свети икони били изгорени, а други били хвърлени в морето и реките, били тъпкани с нозе и безчестени по различни начини, неколцина благочестиви християни, бягайки от изпълнения с еретици Константинопол, тайно взели със себе си главата на Кръстителя и я занесли в Комана, където някога се пред-ставил в Христа свети Йоан Златоуст. Тук те отново я скрили в земните недра, като я положили в сребърен съсъд.

Тази драгоценна светиня се съхранявала там до времето на цар Михаил, син на Теофил и на царица Теодора, която отново утвърдила Православието.

Третото намиране на главата на Кръстителя било около 850 година. Тогава светинята била намерена по божествено изволение и била пренесена в Цариград от патриарх Игнатий.

Честната глава на Предтечата отначало била положена в царските палати, а после част от нея била занесена в Студийския Предтечев манастир; друга част от главата била пренесена в Петра, в манастира Продромос; кръстоносците я пренесли в Амиен във Франция; част от нея е пренесена в Рим и се намира в църквата “Папа Силвестър”. Други части се намират в атонския манастир "Дионисиат" и в румънския манастир "Калуя".

Според други източници, главата на Йоан-Кръстител била погребана в църква, основана от майката на царица Елена, майка на Константин Велики по време на поклонението и? по Светите земи и носеща в неговото име. Църквата „Св. Йоан Кръстител“ в Дамаск просъществувала до 635 г., когато мюсюлманите завземат града и я превръщат в джамия, известна днес като Омаядската джамия или Голямата джамия в Дамаск. Една от най-големите в света, в нея и до днес се съхранява главата на Йоан Кръстител, открита при археологически разкопки.

През 2001 г. папа Йоан-Павел II посещава Дамаск и Омаядската джамия, като се покланя на светите мощи. С това става и първият папа, влязъл в джамия.

В специалния отдел на музея Топ капъ в Истанбул, бившият петстотин годишен дворец на османските владетели, са изложени и няколко от най-свещените за мюсюлмани, християни и юдеи реликви. Сред тях освен вещите на пророка Мохамед, са и: стъпка на пророка Моисей, жезълът на същия велик пророк и обкована в злато и сребро ръка на свети Йоан Предтеча, който също е почитан от мохамеданите.

Тялото на светеца най-вероятно се съхранява в Александрия, където още средновековни източници посочват, че то почива. Намереният скелет на мъж с липсваща глава и датиран към 1 в. потвърждават, доколкото е възможно, това твърдение.

Десницата на Свети Йоан Кръстител

Друга много чудотворна светиня е ръката на Йоан Кръстител. Дясната ръка на светеца, която той положил на главата на Иисус при Неговото кръщение.

За тялото на свети Йоан Кръстител се знае, че е било погребано в Севастия. Но апостол и евангелист Лука пренесъл дясната ръка на пророка в Антиохия. Впоследствие светинята се озовала в Константинопол, а оттам в Малта.

През 1799 година Малтийският орден, начело с Павел І, предал на Русия десницата на Предтечата, заедно с частица от Кръста Господен и Филермската икона на пресвета Богородица. По този повод била съставена и специална служба за пренасянето на честната ръка на Предтечата.

Около 120 години трите велики светини се намирали в Санкт Петербург и Гатчин. През 1919 година, при отстъплението на Бялата армия, те били пренесени в Талин, а оттам тайно в Дания, където пребивавала в изгнание вдовицата на император Александър ІІІ, императрицата Мария Фьодоровна. След смъртта й, нейните дъщери предали светините на главата на Руската задгранична църква митрополит Антоний Храповицки. Известно време те престояли в православна църква в Берлин, а през 1932 година били предадени на югославския крал Александър І Караджорджевич, който ги съхранявал в кулата на кралския дворец.

През 1941 година германските войски окупирали Югославия и 18-годишният крал Петър ІІ и сръбският патриарх Гавриил пренесли светините в отдалечения черногорски манастир „Свети Василий Острожки”.

През 1951 година сътрудници на местните спецслужби взели реликвите и тайно ги предали в Държавното хранилище на Цетинския исторически музей. Задълго те се смятали за изчезнали. Едва през 1993 година черногорските йерарси успели да получат част от мощите на свети Йоан Кръстител и частицата от Животворящия Кръст Господен. Същите били пренесени в храма на Цетинския манастир и поставени за поклонение на вярващите.

Многократно се променяло местонахождението на десницата, но от 1799 г. тя се намира в Русия, и била пренесена от Малта. След Окт.революция я изнесли извън страната. Към днешна дата се намира в Черногорския Цетински манастир.

Мощи на Свети Йоан Кръстител бяха открити през 2010 година на созополския остров Свети Иван от екипа на проф. Казимир Попконстантинов

Реликвата изникна по време на разкопки сред руините на средновековния манастир "Свети Йоан Предтеча". Предполага се, че костите са били пренесени през IV век на островния манастир край Созопол от Патриаршията в Константинопол. Сега мощите се съхраняват в созополския храм "Св. св. Кирил и Методий" и се излагат за поклонение всяка неделя.

Реликварий с частици от мощти на Свети Йоан Кръстител намерени при проучване на едноименният български средновековен манастир на остров "Свети Иван" от екипа изследователи-археолози ръководени от професор Казимир Попконстантинов. Реликварият с мощите се намира в созополската църква "Св. Св Кирил и Методий": Снимка: chudesa.netРеликварий с частици от мощти на Свети Йоан Кръстител намерени при проучване на едноименният български средновековен манастир на остров "Свети Иван" от екипа изследователи-археолози ръководени от професор Казимир Попконстантинов. Реликварият с мощите се намира в созополската църква "Св. Св Кирил и Методий": Снимка: chudesa.net

Откритието е с изключително значение за цяла България и целия християнски свят. Има висока научна стойност, доказана чрез изследвания в Оксфорд и популяризирана с филм на National Geographic Channel, излъчен и по ред други световни телевизии. Десетки хиляди туристи от България и от цял свят посещават Созопол, за да се поклонят на мощите, с което градът се превърна в една от най-желаните дестинации на културно-историческия туризъм в България.

-Свети Иоан Кръстител” е най-големият созополски манастир, свързан и с Българската, и с Константинополската патриаршии. Един от най-големите и най-важни Черноморски манастири, с множество запазени документи и др. ценности. Има изключително важно значение за проучването на средновековната манастирска архитектура по българските земи и на Балканите, за църковните и строителни традиции и влияния, за ролята на манастирите в религиозния и културен живот в източно-православния свят в продължение на около 12 века, както и за историята на Созопол, описван от византийските хронисти през средновековието (ХІV в.) като град, „богат, многолюден и гъсто населен”.

Духовната обител е била в миналото един от най-значимите религиозни центрове. Той е бил укрепен с каменна крепостна стена, а главният манастирски храм е бил на най-видното място. В комплекса са открити и руините на средновековна църква. Разкритите останки от стенописи говорят, че някога духовното средище е процъфтявало. Археолозите са разкрили основите на манастирската трапезария с магерницата, пекарна и монашеските килии. Манастирът е имал собствен скрипторий (манастирска библиотека). От богатата средновековна библиотека са оцелели 45 кодекса с богослужебни текстове и съчинения, повечето от които днес се съхраняват във Ватикана. В началото на 17 век манастирът е разрушен от османските нашественици.

Археологическите проучвания – от 1995 г. с прекъсвания подновени в 2008 г., допълват с множество данни представите за религиозния живот в града.Манастирът е построен на мястото натракийско светилище от VII-IV в. пр. Хр., вероятно на Аполон Лечител, където се е издигала прочутата негова статуя, отнесена по-късно в Рим. В края на IV - началото на V в. върху руините на античния езически храм е построена базиликата „Св.Богородица Калеоса”. През първата половина на Х в.базиликата е възстановена и украсена в стила на преславската столична архитектура, с което се полага началото на манастира „Св. Иван Предтеча”, превърнал се във важно книжовно средище и най-голяма созополска монашеска обител.

Обновен е значително през 1263 година, когато Михаил Глава Тарханиот построява нов съборен храм - „Св. Йоан Предтеча“.Манастирът е имал статут на царски и патриаршески (ставропигален). Функционирал е до ХVІІ в.

От манастирската библиотека са оцелели 45 кодекса с богослужебни текстове и съчинения, повечето от които днес се съхраняват в библиотеката на Ватикана.

 

Иконата на свети Йоан Предтеча защитава от врагове и измяна, прогонва злото и защитава добронамерените хора

В България е съхранена средновековна икона на Свети Йоан Кръстител от 14-ти век, която е изложена за първи път в замъка “Баба Вида”. Тя е една от най-старите във Видинската епархия, датирана е към времето на видинския цар Иван Срацимир.

В България е съхранена средновековна икона на Свети Йоан Кръстител от 14-ти век, която е изложена за първи път в замъка “Баба Вида”. Тя е една от най-старите във Видинската епархия, датирана е към времето на видинския цар Иван Срацимир.В България е съхранена средновековна икона на Свети Йоан Кръстител от 14-ти век, която е изложена за първи път в замъка “Баба Вида”. Тя е една от най-старите във Видинската епархия, датирана е към времето на видинския цар Иван Срацимир.На изображението  Свети Йоан Кръстител е с криле и държи в ръце главата си на поднос . Според църковните историци иконата е била изработена за тогавашната епископска църква “Покров Богородичен”. Храмът е бил духовен център в средновековното Бдинско царство.

С молитва към Йоан Предтеча се обръщаме с молба за връщане в църквата на разкаял се човек, отделил се от Бога. Иконата на св. Йоан Предтеча помага при случаи на епилепсия, болки в главата, травми на главата.

Молитва към Свети Йоан Кръстител

„Кръстителю Христов, проповедниче на покаянието!

Не презирай мене, който се кая,

но заедно с небесните воинства моли се на Господа за мене недостойния,

който паднах в много грехове и се измъчвам от бурните помисли на моя ум.

Изпълнен съм със зли дела и няма край моят греховен навик, умът ми е прикован към земните неща.

Що да правя, не зная, и при кого да отида, за да бъде спасена душата,

освен при тебе, свети Иоане, едноимен на благодатта,

защото зная, че ти пред Господа след света Богородица си най-велик измежду всички родени на земята.

Ти се удостои да се докоснеш до главата на Царя Христа Божия Агнец, Който взе греховете на света,

моли го за моята грешна душа,

та поне отсега да понеса благото Му иго и да получа наградата с последните.

О, Кръстителю Христов, досточтими Предтече, последни пророче,

първи мъчениче, наставниче и учителю на чистотата и ближни Христов приятелю!

Тебе моля, при тебе прибягвам: не ме отхвърляй от твоята закрила,

но подигни мене, падналия в много грехове.

Обнови душата ми чрез покаяние, като с второ кръщение.

Очисти мене осквернения от греховете

и ми помогни да вляза в небесното Царство, дето нищо нечисто не влиза. Амин. „

Народният празник Ивановден

Според народното вярване Свети Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност.

На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година.

По традиция Ивановден се смята и за ден младото семейство, което е минало под венчилото през изминалата година. В тази връзка в Перушица, все още се извършва ритуала "Къпанки". Смята се, че тези, които влязат в ледената река ще заченат здраво поколение.

Обредите за "Къпанките" започват от сутринта. Най-близките се събират в дома на младото семейство, а домакинът посреща всеки с вино. По обяд гостите придружават младоженеца, който скача в реката. След него скача и кумът муОбредите за "Къпанките" започват от сутринта. Най-близките се събират в дома на младото семейство, а домакинът посреща всеки с вино. По обяд гостите придружават младоженеца, който скача в реката. След него скача и кумът муНа празника в село Реселец пък изпълняват ритуала "Пренасяне през реката за здраве и берекет", цялото село се пренася през реката, като се започва от момите. По традиция след това се играе "мокро хоро" в реката.

Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза.

Народната представа за Свети Йоан Кръстител, като покровител на кумството и побратимяването определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Обредната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

В някои краища на България всяка година на този ден още от сутринта младите мъже изчесват конете си. Подрязват опашките им и оплитат по една дебела плитка, като в горния край връзват голям красив пискюл, направен от червена и бяла вълнена прежда.

На челото на коня връзват по три малки пискюла. Поставят им нови юзди, украсени с висулки от разноцветни мъниста, Мятат на гърбовете на конете нови седла. Напетите и пременени мъже яхват празнично украсените коне и препускат из града.

Други весели компании се возят с шейни с по два коня - от единия до другия край на града. Всеки иска да се повози на Ивановден, защото е за здраве.

Много важен аспект от традициите е появата в ранно утро на маскирани и предрешени мъже с маски, които преминавайки от дом на дом, по-специално в северна България, но като цяло в цялата страна, със своите игри, музика и ритуали донасят разнообразие. Има радост и сигнал, че е време студът и снегът да дадат място на първите пролетни лъчения и цялостното преминаване на Българската земя към ново начало. Кукерските игри и ритуали са индивидуални за всеки район, но като цяло целта им е да прогонят злите сили (били те и застояло тримесечно зимно настроение) и да да донесат здраве и берекет за предстоящата година.

На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.

На 7 януари Ивановден, който е най-празнуваният имен ден в България, отбелязван от повече от 300 хиляди души празнуват: Иван, Ивана, Иванка, Иво, Ива, Йоан, Йоанна, Йолина, Иванина, Ивет, Ивета, Ванина, Ванко, Ваньо, Ваня, Ванеса, Жан, Жана, Ивайло, Ивайла, Ивелин, Ивелина, Ивалин, Калоян, Йото, Йонка, Йоана.

НА ИМЕННИЦИТЕ ЧЕСТИТ ПРАЗНИК С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА МНОГО ЗДРАВЕ, МИР, ЛЮБОВ, РАЗБИРАТЕЛСТВО, ЩАСТИЕ И БЛАГОПОЛУЧИЕ!

НЕКА ГОСПОД ПО МОЛИТВИТЕ НА СВЕТИ ЙОАН КРЪСТИТЕЛ ДА ПОМАГА, ЗАКРИЛЯ И ИЗПЪЛНЯВА ВСИЧКИТЕ ДОБРИ ЖЕЛАНИЯ НА НОСЕЩИТЕ НЕГОВОТО ИМЕ БЪЛГАРИ И БЪЛГАРКИ И НА ВСИЧКИ ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ!

Използвани източници: "Жития на светиите", pravoslavieto.com, svetlini i ikoni, chudesa.net

 

 

 

Печат