ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИЦИ: СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Четвъртък, 02 Февруари 2017г. 01:40ч. Автор: Николай Божков

Сретение Господне стенопис от църквата "Свети Седмочисленици" в СофияСретение Господне стенопис от църквата "Свети Седмочисленици" в СофияНа 2 февруари Българската правослвна църква чества Сретение Господне. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка и един от дванадесетте велики през годината.

40 дни след раждането на Господ Иисус Христос, света Дева Мария Богородица донесла Младенеца в йерусалимския храм, според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога. Това било установено за спомен от избавянето на израелските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък .

Затова всеки първороден като собственост на Господ бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен.

След навършване на 40 дена от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката била бедна, принасяла гургулица или два гълъба.

По същото време живеел праведен старец на име Симеон. Той очаквал с вяра идването на Месията, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен.

Преданието разказва, че Симеон бил един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетският цар Птоломей II Филаделф (285 – 246 г. пр. Хр.) назначил с тази преводаческа задача. На Симеон се паднала задачата да преведе книгата на пророк Исаия. Когато стигнал до глава 7, стих 14, помислил, че има някаква грешка, защото там е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.“ Симеон се опитал да поправи думата „Девица“, но Ангел Господен го спрял: „Писането е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш докато не видиш с очите си изпълнението на тези думи!“

По внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донесли Иисус. Той го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!“

Йосиф и Света Дева Мария се чудели на тези негови думи. А той като ги благословил, обърнал се към Богородица и ? казал: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, а на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца (Лука 2:25 - 35).

Тези думи, изглеждащи напълно безсмислени по онова време, се сбъдват по време живота на Спасителя. Той дал нов закон на народите – Законът на любовта и благодатта. Но самият той и неговото учение станали поводи за много спорове и противоречия. А след като Иисус изтърпява разпъването на кръста и страданията, меч пронизва сърцето на Света Богородица.

Освен свети Симеон, пророчица Анна познала в Младенеца Иисус обещания Месия Христос. Анна била дъщеря на Фануил, овдовяла млада, но не се омъжила втори път, а се посветила да служи на Бога. Стояла постоянно в храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя. Когато видяла Иисус, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали избавление чрез Месия – Христос.

Христовата църква причислила Сретение Господни към дванадесетте велики празници в годината, а на другия ден след този празник чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).

Празнуването на Сретение Господне не е само историческо възпоминание.

Вдъхновени като Симеон от същия Свети Дух, и водени от същия Дух в Църквата на Спасителя, членовете на Църквата могат да очакват своята собствена среща с Господа. И също като праведния Симеон могат да свидетелстват, че и те могат да напуснат света с мир, след като очите им са видели Божието спасение в лицето на Христа.

В църковната служба на този ден се подчертава фактът, че Иисус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон. Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора.

Сретение Господне е един от дванадесетте велики празници през годината. По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.

Богородица закриля бременните жени, майките, раждаемостта и семейството. Според нарозните традиции на 2 февруари  не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо мъжко или женско. Девойките вярват, че бъдещият им съпруг ще прилича по външен вид и нрав на онзи мъж, когото срещнат пръв.

В народните представи чакар Света Богородица да е е покровителка на бременността и родилките тя също е "вълча Богородица", свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.

На 2 и 3 февруари, според народния календар, се честват Трифонци, Света Богородица, Симеон Бележник, Симеоновден, Вучляци, Вълчи празници двата дни след Трифоновден, които в народния календар са празници с по-особен, специфичен характер.

От народното вярване, че през този период "се бесуват вълците", произлиза почитането им. За да се предпазят от вълци, спазват се много строго някои забрани, които засягат главно жените.

Хубаво ли е времето на втори Трифонец, така ще е 40 дни. Вали ли сняг на парцали, пчелите през лятото ще се роят добре. Ако на втори Трифонец вземеш пари, ще вземаш цяла година, ако дадеш, все ще плащаш.

Третият Трифонец (Симеон) се смята за хаталия (лош) ден, един от най-лошите през годината. Особено строга е забраната за всякаква работа за бременните и неродилите жени. Вярва се, че нейното нарушаване ще доведе до раждането на симьосано (с белег) дете или добитък. В някои райони на трети Трифонец удрят главните, за да бягат змии и гущери.

Според народния календар  2 февруари се празнува още и като Петльовден, който  е посветен на децата и за предпазването им от болести се коли петле или ярка в зависимост от това, момче или момиче има в къщата. Забранено е да се работи, защото се вярва, че денят е черен и ще се зачерни къщата. Не се правят годежи и сватби.

Празникът на мъжките рожби води началото си от времето на османското  робство, когато с кръв от петли българските семейства белязвали портите си, за да заблудят властите, че от техните къщи вече са взети момчета за еничари.

Преданията разказват следната 300 годишна история:

Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък през османско време – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч - Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.

Подготовката за петльовден започва сравнително рано. Още от есента се определя един петел за “баща”, и втори за петльовден. Петелът-курбан се коли на дървотника от майката на момчето; жените, които нямат мъжки рожби, също празнуват този ден, за да се сдобият с момче, "но която няма момче не си коли петела, ами го носи дето има момчета, там да й го заколят"; с кръвта, се опръсква навсякъде; главата на заклания петел, заедно с краката, се хвърлят на покрива на къщата, като се изричат специални заклинания.

Имен ден на2 февруари  имат: Радост, Радостина, Радостин, Драго, Драгомира, Драгомир, Ралин, Ванеса, Радина, Радослава, Радослав, Средка, Средко и Сретен.

 

 

Печат