Габонската усойница – най – голямата отровна змия в света с най - дълги отровни зъби, които при ухапване инжектират най- голямо околичество отрова

Живата природа | Автор: Николай Божков

Оценка на читателите: / 11
Слаба статияОтлична статия 

 

Габонска пепелянка, пеперудена усойница, горска пуфтяща усойница, Габонска отровница, Габонска усойница. Касава. Това са имената, с които е наричана най - голямата от семейството на усойниците змия дълга цели 2,5 метра, с дебело тяло и голяма глава. Тази змия има и най - дългите отровни зъби в света 5/5.2см , които при ухапване отделят най - голямо количество отрова от всички отровни змии в света.

Габонската усойница се среща в Гвинея, Гана, Того, Нигерия, Камерун, Демократична република Конго, Централна Африканска република, Южен Судан, Уганда, Кения, Източна Танзания, Замбия, Малави, източната част на Зимбабве, Мозамбик, североизточните райони на провинция Квазулу-Натал в Южна Африка.

Първоначално името на габонската усойница е дадено от португалците, Габон (Gab?o) е името на естуара, на който е построен град Либревил в Габон и на малка територия на единия бряг от ръкава. По настоящем, Габон се свързва и със северната част на Френско Конго, източно от екватора, разположен между Атлантическия океан и 12° Източна дължина.

Габонската усойница имата нетичино за отровните змии дебело тяло, като големите змии удушвачи бои и анаконди Габонската усойница имата нетичино за отровните змии дебело тяло, като големите змии удушвачи бои и анаконди

Габонската усойница е средно дълга, много едра и мускулеста змия. Женските са по-големи. На дължина достига 0,8—1,5 метра, максимално до 2,15 m. Обикновено теглото на възрастен екземпляр е 2—5 kg. Рекорда е около 8 kg. Съществуват непотвърдени данни за 10—12 кг. Главата е ромбична, ясно отделена от тялото. Бяла или жълта до охра, покрита с кафеникави оттенъци, ромбовидни, триъгълни и правоъгълни шарки, пресечени от тъмнокафяви до черни триъгълници с жълтеникав (охрен) кант.

Коремът е светъл (светло-жълт, охрен, златист). Главата е бяла до жълтеникава, напомня на голямо листо. Много често има тъмна линия по средата. Има чифт много малки рогчета. Тази отровница има по-голяма подвижност на очите от другите змии. По хоризонтала очите могат да се движат дори и когато главата е извита нагоре или надолу под ъгъл до 45°. Ако главата е извита на 360°, едното око ще се извърти нагоре, а другото надолу в зависимост от посоката на въртене.

Също така ако едното око гледа напред другото гледа назад, все едно че са фиксирани на ос, която ги свързва. По принцип очите често бързо и рязко поглеждат напред и назад. Когато спят очите не се движат и зениците са плътно затворени. Когато животното се събуди зениците се отварят рязко и се възобновява движението на очите. Плува отлично, не се страхува от човека и ловува в близост до селищата му и в покрайнините на малките градове в географският ареал, където се среща. Понякога излиза на пътищата.

Силно развито обоняние, усеща вибрации. Габонските усойници се придвижват по права линия, с лениво „загребващо” движение на коремните люспи. Когато са застрашени могат да се движат и настрани, но само на кратки разстояния.

По принцип тези змии ловуват като дебнат жертвите от засада, но са активни след здрачаване. Атакуват жертвата и я държат здраво докато я умъртвят. Също така повдигат жертвата си от земята, за да не успее да се захване за близък предмет или растение. Плячки, достатъчно големи, за да представляват заплаха, биват пускани на свобода и търсенето продължава след няколко минути. Тези змии се хранят с различни птици и бозайници като гълъби, някои видове гризачи, зайци и мангусти. Има сведения и за някои необичайни плячки като маймуни, дългоопашати бодливи свинчета (Atherurus) и дори малки мускусни сърни (Neotragus).

Тази отровница притежава най-дългите зъби сред змиите, достигащи до 5,5 cm. Зад тях има два реда малки, неотровни зъби. Отровата е хемотоксична, слаба до средно силна. Компенсира слабата отрова с голямо количество — 200—300 mg при едно ухапване, рекордът е около 600 mg.

Челюстта на змията с най- дългите отровни зъби на нашата планета, които са дълги  повече от 5 сантиметра. Тези зъби  инжектиращи най- голямото количество отрова от всички змии в светаЧелюстта на змията с най- дългите отровни зъби на нашата планета, които са дълги повече от 5 сантиметра. Тези зъби инжектиращи най- голямото количество отрова от всички змии в светаОтровата сама по себе си не е силно токсична. При мишки количеството LD50 е 0.8 – 5.0 mg/kg IV, 2.0 mg/kg IP и 5.0 – 6.0 mg/kg SC. Но отровните жлези са огромни и произвеждат най-голямото количество отрова в сравнение с другите отровни змии. Количеството на отровата е свързано с теглото на екземпляра, но не и с интервалите на отделянето й. Браун (1973) посочва 200-1000 mg (изсушена отрова), има сведения и за 200-600 mg при индивиди с дължина 125-155 cm. Споулс и Бранч (1995) твърдят, че при едно ухапване могат да бъдат впръскани 5-7 ml (450-600 mg) отрова.

В свое изследване Марш и Уейлър (1984) дават сведения за максимален добив на 9.7 ml течна отрова, която се равнява на 2400 mg изсушена отрова. Те прикрепили „крокодилни” електроди на краищата на отворената челюст на упоени екземпляри (дължина 133-136 cm, обиколка 23-25 cm, тегло 1.3 – 3.4 kg) и добивали 1.3-7.6 ml (средно 4.4 ml) отрова. Два-три електрически импулса по пет секунди всеки били достатъчни, за да изпразнят жлезите. От змиите, използвани за изследването, е била добивана отрова 7-11 пъти за 12-месечен период, през който те са били в добро здраве и силата на отровата им се е запазила една и съща.

Имайки предвид чувствителността на маймуните към тази отрова Уейлър (1971) преценява, че 14 mg отрова биха били достатъчни да убият човек: еквивалентно на 0.06 ml отрова, или 1/50 – 1/1000 от това, което може да се добие при еднократно изпразване на жлезите. Бранч (1992) е на мнение, че 90-100 mg биха били фатални за човека. Марш и Уейлър (1984 г.) пишат, че 35 mg са достатъчни, за да убият 70-килограмов човек (1/30 от средния добив отрова от този вид змии).

Поради кроткия си нрав и факта, че географското им разпространение е ограничено предимно в тропическите гори, ухапвания се наблюдават сравнително рядко. Въпреки всичко ако това се случи, винаги трябва да се потърси лекарска помощ. Дори и среднодълбоко ухапване от екземпляр със средни размери е потенциално фатален.

При човека ухапването причинява бързо и силно подуване, остра болка, силен шок и образуване на мехури по кожата. Други симптоми могат да бъдат некоординирани движения, дефекация, уриниране, оток на езика и клепачите, конвулсии и изпадане в безсъзнание. Възможно е образуването на мехури, синини и дори некроза на голяма площ от тялото. Внезапна хипотензия, увреждане на сърцето и задух са също вероятни. Като възможни последици от ухапването са и затруднения в съсирването на кръвта и вътрешни кръвоизливи, които да доведат до наличие на кръв в урината и кръвоповръщане. При локални увреждания на тъкани може да се наложи хирургическа намеса и дори ампутация. Лечението е бавно и не са рядкост случаите с фатален край.

По време на половата си активност мъжките водят борба помежду си – единият мъжки трие брадичката си по гърба на другия. Вторият повдига главата си възможно най-високо. Когато и двамата направят това шиите им се преплитат. Когато главите се изравнят, те се обръщат един към друг и започват да се блъскат. Телата им се преплитат и си разменят местата.

Те не обръщат внимание на нищо друго и продължават дори и когато паднат на земята или във водата. Понякога те се преплитат и притискат толкова силно, че люспите им се изправят от натиска. Наблюдавани са да се борят помежду си и със затворени усти. Понякога съперниците се уморяват и прекратяват борбата по „взаимно съгласие”, почиват си за известно време, преди да продължат отново. Борбата приключва, когато един от двамата успее да натисне главата на другия до земята и да повдигне своята на 20-30 cm. Тези борби могат да се провеждат и по 4-5 пъти в седмицата, докато приключи ухажването и копулацията

Бременността продължава около една година, което предполага цикъл на размножаване 2-3 години. Възможен е и 5-годишен цикъл на размножаване. Обикновено раждат през късното лято. B. g. gabonica ражда 8-43 живи малки, а B. g. rhinoceros и до 60. Но реалният брой на потомството рядко надвишава 24. Новородените са с дължина 25-32 cm и тежат 25-45 g.

Габонската усойница се среща в тропически гори, близо до гористи местности, предимно на малки надморски височини, но понякога и на 1500 m. В Танзания, габонски усойници са откривани в гъсталаци, плантации за отглеждане на кашу, и в земеделски земи под храсти и в гъсталаци. В Уганда такива змии са намирани в гори и близо до пасища. Те живеят добре и в разработени горски местности: какаови плантации в Западна Африка и кафеени плантации в Източна Африка. Откривани са и във вечнозелените гори на Замбия. В източната част на Зимбабве, се появяват само в региони с голямо количество валежи по залесените склонове. Изобщо те могат да бъдат открити и в блатисти местности, но също и в застояли и течащи води. Обикновено се срещат в земеделски райони близо до гори и нощем по пътищата.

 

Печат