СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ - НАЙ- ВЕЛИКИЯТ СВЕТЕЦ РОДЕН В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ЗАСТЪПНИК И ЗАКРИЛНИК ПРЕД БОГА ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ

Понеделник, 17 Август 2015г. 23:13ч. Автор: Николай Божков

Най- великият български светец и Велик застъпник пред Бога за българският народ Свети Иван Рилски Най- великият български светец и Велик застъпник пред Бога за българският народ Свети Иван Рилски

Българската  православна църква почита на 18 август църковния празник Успение - заспиване, на най- великият светец родил се в българските земи - Свети Иван/Йоан/ Рилски, обявен от църквата за небесен покровител на българския народ. Свети Иван Рилски бил наречен още преживе от съвременниците на неговата епоха заради богоугодният живот, който водел земен ангел и небесен жител.

Денят на успението на великият рилски светец 18 август се чества, и като храмов празник на най- големият християнски манастир в България - Рилския носещ името на Свети Иван Рилски.

Великият рилски пустинник е бил съвременник на четирима български владетели от Първото българско царство: княз Борис-Михаил, неговияте  синове Владимир-Расате, цар Симеон и синът на цар Симеон, Петър.

Денят на кончината на  Свети Иван Рилски 18 август е и дата на професионалният празник на българските миньори.

Най-великият светец на българската земя, преподобният Иван Рилски се родил около 876 г. в селището Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край рeка Струма. До Най25-годишната си възраст бил пастир.

От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България се строели усилено  църкви и манастири, дело започнато от първият български християнски владетел княз борис Първи и продължено от сина му Симеон, който ще стане първият цар на българите.

Тези християнски манастири и църкви основани от първите балгарски християнски владетели Борис и Симеон не били само християнски храмове и монашески обители, но и книжовни и просветни средища. В такава обител да се посвети в служение на Бога било желанието на младия Иван.

Когато родителите му починали, той раздал своята част от наследството им на бедни и болни хора, и поел пътя на монашеството. Първоначално постъпил като послушник в близкия до родното му място манастир "Св. Димитър", под самия връх Руен.

Тук той развил своите заложби към духовно съзерцание, които доближавали макара и временно материалният човек живевещ в греховният земен свят до възвишеният духовен свят, този на Бога. В манастира "Свети Димитър" бъдещият велик христянски отшелник, който бил наречен още преживе от неговите съвременници-небесен жител Иван се научил на четмо и писмо, което му позволило да чете свещените и богослужебни книги. Не след дълго приел монашество, но не останал в манастира, а се отдал на аскетичен живот в пълна самота, молитви и пост.

Младият отшелник Иван се подвизавал на много места, едно от тях било и планината Витоша разположена близо до средновековния град Средец /дн. София/. На Витоша сухи вейки си направил колиба. И почнал да се подвизава в пост и молитва. Хранел се само с диви растения. В една нощ разбойници го нападнали, набили го и го изгонили от там. След скитане из планината наберил дълбока пещера и се заселил в нея.

Неговият братов син Лука, без да каже на баща си, тръгнал един ден да търси любимия си чичо из планината. След големи трудности го намерил. Като видял отдалече момчето, отшелникът помислил, че сънува. Толкова му се видяло чудно, че може сред това пусто място да стъпи човешки крак. С любов той приел племенника си. Много се зарадвал, като чул от него, че желае също да се подвизава. Намерило се място в пещерата и за Лука. Двамата почнали да се подвизават в труд и молитва.

Разтревожен за сина си, бащата тръгнал из планината да го търси. Намерил го в пещерата като същински отшелник. Разгневил се и се озлобил срещу брата си Иван, който е допуснал това.

Преподобният мълчал.

Бащата хванал сина си и го повел със себе си.

Отшелникът Иван коленичил и със сълзи молел Господа да устрои нужното за вечното спасение на момчето. След това седнал в пещерата и се отдал на размисли за опасностите на светския живот.

Като вървели по пътя към родното село, змия ухапала младия Лука и той умрял. Бащата, дълбоко нажален от станалото, се почувствал виновен за тъй неочакваната смърт на момчето. Той взел мъртвото тяло и го понесъл обратно към пещерата на брат си.

Пустинникът искал от него да погребе сина си близо до пещерата. Когато бащата си отишъл, Иван почнал редовно да ходи при гроба. Седял до него и се отдавал на мисли за суетността на тукашния живот. Това било любимото му място. Тук той си почивал от продължителните подвизи. А подвизите му били големи - срещу съблазните и изкушенията от злите духове, а също и срещу немощите на плътта.

В тая пещера Иван прекарал 12 години.

От пещерата той минал във великата Рилска пустиня, както била наричана тогава Рила планина. Поселил се в хралупата на едно грамадно дърво. Постел, молел се и плачел. Хранел се само с трева. Не виждал никъде човешко лице. Прекарвал със зверовете, които се оказали добри към него.

След известно време го открили овчари. Вестта за него бързо се разнесла из околните долини и полета.

Много хора от различни места идвали при хралупата, в която живеел преподобният за да видят и чуят тоя пустинник. Някои от тях водели със себе си болни. Със силни молитви преподобният измолвал от Бога за всички здраве.

-Един човек бил мъчен години наред от нечист дух. Като видял хора да отиват към рилската пустиня, където живеел Сети  Иван, тръгнал подир тях. Като стигнал до полите на планината, той паднал на земята и почнал да вика:

- Не мога да вървя по-нататък, огън ме изгаря!

Спътниците вързали нещастния човек и го повели към жилището на преподобния. Замолили го да излекува болния.

- Деца мои - им казал той, - това не е по силите ми. Аз съм като вас немощен човек. Само Бог може да го излекува!

Те продължили по-усилено да молят светеца. И той се помолил горещо.

Спътниците видели обхванатия от нечист дух вече оздравял. И прославили Бога.

Смиреният Иван искал да се усамоти тъй, че да скъса изцяло с тая широка известност. Напуснал любимия си дъб, който му бил оказал години наред топло гостоприемство. Продължил да се изкачва нагоре в планината.

Пещерата на Свети Иван РилскиПещерата на Свети Иван Рилски

Стигнал до грамадна скала, до която видял просторна пещера. Поселил се в пещерата, а на скалата се молел ту изправен, ту на колене. Тук той водел и непрекъсната борба с изкушенията на зли духове. Водел и борба с всички природни стихии - ветрове, бури, дъждове, снегове, виелици.

Имал на тялото си една дълга кожена дреха, който непрекъснато вехтеела.

Мълвата за духовните подвизи на Иван Рилски стигнали и до българският владетел Петър / 927-969 г. /. Както вече казахме, цар Петър е бил син на първият български цар Симеон.

Възхитен от благодатния живот на рилския пустинник, благочестивият цар се отправил към неговата обител, за да се срещне с аскетичния монах. Но поради големите стръмнини в тогавашната рилска пустош благоверният български цар Петър не успял да стигне до мястото където се подвизавал великият български отшелник.Пратил по свойслуга скъпоценности и плодове предназначени за преподобния. Освен тези царски дарове, слугата носел и писмо до Иван Рилски.

В него българският владетел искал да научи отговорите на вълнуващите го светски въпроси свързани с бъдещето на държавата. Най-много били разбира се духовните въпроси, свързани с младата тогава българска църква. Виждайки неговото благочестие преподобният Иван се съгласил да се види с българският цар.

Според преданието, двамата не са разговаряли  лично а са се видели от разстояние от два срещуположни хълма, като са се поклонили един на друг. Хълмът на който стоял цар Петър впоследствие бил нарлечен Царев връх.

Богатите царски дарове Иван Рилски върнал обратно, като изтъкнал пред владетеля, че златото и скъпоценностите са повече нужни за държавата и войската, която трябвало да пази държавата и народа от враговете им. Задържал за себе си само плодовете.

Скоро за тази необикновена среща между българският цар Петър  и преподобният Иван Рилски се разчува из цялата страна и към преподобния се присъединяват нови ученици, устремени към богоугоден живот в Христа. Към Иван Рилски започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир- Рилският.Първоначално манастирският храм бил устроен в пещерата, където по-рано живеел самият пустинник

Преди смъртта си преподобният Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето "завещание" известно, като "Завета на Свети Иван Рилски"HTTP: //www.rilamonastery.pmg -blg.com/St_ivan_rilski_zavet_bg.htm /

Успението на Свети Иван РилскиУспението на Свети Иван Рилски

Велкият рилски светец се преселил в небесните селения на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес.

Когато изминало време, Божият угодник се явил на учениците си, и пожелал мощите му да бъдат пренесени в Средец /дн.София/. В изпълнение на волята му те отворили гроба и тогава открили, че тялото на преподобния било нетленно и благоуханно. Скоро след това, самият цар Петър, научавайки за чудото дал заповед Светите мощи да бъдат тържествено и с прослава пренесени в Средец. Това се случило на 19 октомври, 980 година и оттогава всяка година Светата Църква тържествено отбелязва събитието. Вероятно тогава първият и най-велик български светец е канонизиран.

Чудесата на Свети Иван Рилски

- Първите свидетелства за чудотворствата след успението на рилският светец били описани от Георги Скилица, назначен от император Мануил I Комнин / 1143-1180 / за управител на Средец това станало по времето когато българските земи били завладени от Византия. Самият Скилица бил на смъртен одър но след като се измил със светена вода, с която са били обляни мощите на преподобния рилски светец, напълно оздравял. Скоро образованият византиец станал и пряк свидетел на изцерението и на своя покровител, византийският император. През 1173 г. Мануил Комнин посетил Средец. По време на престоя му се появила болка в ръката и силен гърч, последван от сърдечен пристъп. Намазан с клей от кандилото над гроба на светеца императорът оздравял по чудо. Още след собственото си изцеление, Георги Скилица започнал да събира информация за живота и делото на Свети Иван Рилски.

Скилица попаднал на уникално житие, сътворено в народната памет. В него се разказвало как в последния миг от живота на светеца / денят е 18 август 946 г./ При смъртния му одър на Иван Рилски се явявил самият апостол и евангелист Свети Йоан Богослов, за да му съобщи, че заради богоугодния му подвиг Господ му е приготвил венец и го вика при себе си. Отнякъде прелетяла бяла пчела, влизнала в устата на преподобния Иван и той започнал да "лети духом по въздуха като орел из горите, като златогърдест гълъб" . Бялата пчела била символ на добрия ангел-хранител. Духовните чеда на преподобния Иван оплаквали своя наставник цели 40 дни, а тялото му благоухаело и изглеждало съвсем непроменено. Отецът сякаш бил заспал. Поклонници откъде ли не се стичали, за да видят това свръхестествено явление ,

- През 1183 г. , на цариградския престол се възкачил Андроник I Комнин Унгарският крал Бела III по това време в съюз със сърби нападнал Византия и навлезнал дълбоко в земите й. Завладял Белград, Ниш и Средец.

Като знаел за чудотворната сила на мощите, крал Бела ги откраднал от Средец и ги занасъл в унгарския град Остригон, днешен Естергон. За тях чул и остригонският архиепископ. Отказал да повярва в мощта им и тутакси "получил немота на езика", , разбрал за причината, духовникът се освестил навреме На лист хартия описал прегрешението си Католикът коленичил пред ковчега на Свети Иван и на "часа му се развързва езикът". Унгарският крал обхванат от ужас и с велика почит, върнал мощите в Средец.

След освобождаването на българската държава от византийска власт, през 1195 г. мощите език Рилския светец били пренесени В престолния Търновград. В новата българска столица Търново мощите на светеца престояли близо два века и половина. И в Търново ставали много изцеления и чудеса. Мощите били съхранявани в малка църквица под Трапезица. Те останали в Търново и след завладяването на града от османците през 1393 година.

Никой от поробителите не посмял да посегне на светите мощти на великият рилски пустинник след, като бил чувал толково много примери за вразумителната сила на светеца.

Пренасянето на мощите на Свети Иван Рилски от Търново в Рилския манастирПренасянето на мощите на Свети Иван Рилски от Търново в Рилския манастир

- През 1496 г. със застъпничеството на  съпругата на султан Мурад. -.българката Мария, мощите на Свети Иван Рилски потеглили Към Светата Рилска обител Пътешествието на монасите, пренасящи сакрала, се превърнало в истинско изпитание братята се чудели как да преминат буйната и придошла река Росица, когато от ковчега се разнася благоуханен дим. Ароматът изпълва цялата околност.

Монасите не усетили как преминали реката и стигнали чак до подножието на Рила. Тук ги очаквали техните събратя, начело с игумена.

Вместо да бъдат уморени от предългия поход, чернодрешковците започват да тичат със скъпоценния си товар "по-силно от бързите елени и от летежа на орлите, окрилени от бързоходната лекост на божествения дух", пише Владимир Граматик в своята "Рилска повест" през 1469 година ,

http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=452&WorkID=15780&Level=1

- По времето на султан Махмуд през 1821 г. , . турски низами от Дупница се настанили В Манастира, подочули за несметните богатства в него Р ешили Да изколят монасите И Да плячкосат Всичко докато отдъхвали подготвяйки СЕ за Голямото клане на манастирските Братя ИМ СЕ явил гневният дух на Свети Иван Рилски И ГИ заплашил Със страшни последствия, ако осъществят намеренията си. Стреснатите османлии, които били чували за голямата мощ на светеца, набързо се изнизали и дори дали съвет на монасите да почитат повече своя покровител, докато са живи, защото бил запазил тях от изтребление, а техният манастир от ограбване и опустошение ,

- През Балканската война Чудотворецът Свети Иван Рилски покровителствал българските войници. Старец с бяла брада, с издигнат кръст и с патерица в ръка повеждал често нашите воини напред, точно когато загубвали сили, смелост и кураж да отбраняват позициите.си в битката при Чатладжа.

Легендата разказва, че докато се повдизавал в планината Витоша преподобният Иван Рилски е бил нападнат и насечен от разбойници и останал куц с единият си крак, като до краят на земните си дни се придвижвал с помощта на патерица.

Днес всеки вярващ може да целуне ръката на Свети Йоан Рилски, чиито нетленни мощти се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира "Рождество Богородично".

Чудотворецът Свети Иван Рилски лекувал от болест и помагал в нужда не само на българи и християни но и на чужденци и друговорци дошли с вяра да потърсят неговото молитвеното застъпничествмо за техните болки ,страдания и нужди пред Бога в Рилската Света обителносеща неговото име.

Свети Иван Рилски помага на всички нуждаещи се българи,християни, чужденци и драговерци, които потърсят с вяра неговото молитвено застъпничество пред Бога за тяхното изцеление или превъзмогване на житейските им тегоби и грижи Свети Иван Рилски помага на всички нуждаещи се българи,християни, чужденци и драговерци, които потърсят с вяра неговото молитвено застъпничество пред Бога за тяхното изцеление или превъзмогване на житейските им тегоби и грижи

- Шизофреник се сбогувал с раздвоението на личността си, след като 40 дни заспивал с ромона на река Друшлявица течаща до Рилския манастир

- Старица от Силиконовата долина, повалена от коксартроза, захвърлила патерици край "провиралото", гроба на пустинника.

- Болен от левкемия се прибрал в родния Нагазаки с чиста кръвна картина. Той пък е целунал стъклото, под което се пазят мощите на отшелника, и е кътал памучето по-добре от зениците на очите си.

- Родил се с болестта на Даун кореец от Сеул, обвързан с Буда, напирал да влезе в християнското лоно, след като се излекувал от болестта си след посещение на Рилския манастир.

- Друг кореец дал последните си спестявания, за да се докосне до обителта. Когато се прибрал у дома си, неговата жена ударила джакпота от лотарията.

- "Сякаш се намираш в чистилището Когато дойдох за първи път в манастира, бях на жесток предел, нещо от рода на границата между небесните висини и ада.", Спомня си бившият банкер Майкъл Йънг от Ню Йорк.

Профукал хиляди долари за психотерапевта си. Почти насила бил тикнат зад решетките на психиатрична клиника.В една от ремисиите попада в Рилския манастир. Сънародниците му се настанили в шикозни апартаменти. Той предпочел тясна манастирска килия независимо от мизерните условия в нея. Първата нощ Йънг не мигнал.

Разговарял си мислено с вечно течащата вода - символ на живота, и с камъните, с които се бори стихията. -.Неизбежните според него бариери в човешкото Битие . Станал преди изгрев слънце Още преди монасите Да СА СЕ отправили Към сутрешната молитва Си измил Лицето Си в седемте чешми. И сякаш прогледнал за нов живот. "Носих със себе си касетофонче" Сони ". Два часа записвах песента на тази омайна вълшебница. Когато се прибрах, 40 вечери заспивах под ромона й. На 41-вата сутрин се събудих напълно здрав.", Разкавал Йънг след завръщането си в САЩ пред приятелите си.

РИЛСКИЯТ МАНАСТИР

Нека след животоописанието на най- великият от българските светци Иван Рилски да разкажем и за основаната от него Света обител носеща неговото име в Рила планина

Рилският манастир е разположен на 1,147 метра надморска височина сред ухаещите иглолистни гори на планината Рила.

Създателят на Рилската обител е първия български монах-отшелник Йоан Рилски (876-946г.), Избрал пътя на пустинножителството като способ за духовно усъвършенстване и начин на протест срещу потъпкването на високите нравствени норми на истинското християнство.

Рилският манастир " Свети Иван Рилски" погледнат отгореРилският манастир " Свети Иван Рилски" погледнат отгоре

Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м.Рилският манастир се отличава с уникална архитектура. Отвън, с 24-метровите каменни стени на основните си сгради, които образуват неправилен петоъгълник, манастирът има вид на крепост. Затова поклонникът или туристът, който попада във вътрешността през една от двете железни порти, остава изненадан от мекотата на архитектурните форми: арки и колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци, зад които са килиите - 300-400 на брой.

В средата на калдъръмения двор в странна симбиоза съжителстват суровите бойници на Хрельовата кула и бароковите сребърни куполи на главната църква. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса - впечатляваща каменна кула, създадена от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г. Непосредствено до нея стои и малка църква, която е само няколко години по-млада (1343 г.). В по-нови времена (1844 г.) към кулата е добавена и камбанария. Приблизително от същия период датира и главната манастирска черква "Рождество Богородично". Архитект е майстор Петър Иванович, който работи по нея межу 1834 и 1837 г.Храма е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Едно от най-ценните неща вътре е иконостаса със своята невероятна дърворезба. Стенописите са завършени през 1846 г.И Са дело език МНОГО майстори, но само известния Захари Зограф се е подписал под своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между 14-ти и 19-ти век.

Манастирът притежава също така своя библиотека, която е изключително богата на книжовен материал, събиран през вековете. Там се съхраняват ценни български писмени паметници - около 250 ръкописни книги от 11-19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др. Музеят, разположен на територията на манастира, също притежава богата експозиция -. историческа сбирка с 35000 експоната, богати колекции от икони, произведение на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети . Музеят притежава едно уникално произведение на изкуството наречено " Кръста на Рафаил направен от цяло парче дърво (81 х 43 см.) носещо името на своят създател монахът Рафаил. Монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Работата трае не по-малко от 12 години и е завършена през 1802 г. - Тогава автора губи и зрението си.

Дворът на Рилската света обител с главната манастирска църква "Рождество Богородично" и Хрельовата кулаДворът на Рилската света обител с главната манастирска църква "Рождество Богородично" и Хрельовата кула

Въпреки немалката площ, с която разполага, братството всъщност не е в състояние да покаже всичките си съкровища едновременно - затова наред с постоянните изложби се уреждат и временни експозиции, показвани в манастира, в различни български селища или в чужбина.

Рилският манастир е създаден през 30-години на Хв. на мястото на старата постница в планина Рила. През времето на своето съществуване манастирът е бил многократно преустройван, разрушаван и отново възстановяван. Рилската обител е придобила сегашния си облик към средата на миналото столетие. Тя е най-голямата и най-почитаната българска обител.

През XIVв. Строителната дейност на протосеваст Хрельо Драговол, чието феодално владение се е простирало в земите около р.Струма, превръща в манастира в солидно укрепен, внушителен архитектурен ансамбъл, който в същото време удивлява със своята вътрешна архитектура и декорация, меките форми на фасадите и колонадите, които ярко контрастират с външния вид на манастира. Хрельо Драговол е изградил манастира на сегашното му място, състоящ се от сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква, от които днес е останала само кулата, която носи името "Хрельова кула" . На последния етаж на кулата има малък параклис, богато украсен със стенописи, отличаващи се с голяма художествена стойност и оригинални иконографски качества.

Осъзнавайки ясно ролята на Рилската обител в борбата за народностно сплотяване, много български владетели я дарявали с привилегии, имоти и средства, скрепявайки ги с дарствени грамоти. През ХIV век манастира е щедро даряван от българските владетели Иван-Александър и Иван Шишман. Дарствената грамота на цар Иван Шишман от 1378 година се пази и до днес. От това време е и пространното житие за св. Иван Рилски, написано от патриарх Евтимий. Официалната подкрепа помага на манастира по това време да се превърне в културен и духовен център.Светата обител достига своя апогей между 12-ти и 14-ти век, а подемът й е пречупен с идването на османските нашественици в края на 14-ти в., Което е последвано от нападения и разрушаване на манастира в средата на 15-ти в,

Завладяването на българското царство от османците в края на XIVв., Това злощастно събитие за българския народ, което забавя развитието му с векове, променя съдбата и на манастира. Въпреки охранните грамоти, които получава от някои от турските султани, той е подлаган многократно на нападения и грабежи и само усилията на българското население от всички части на българските земи успяват да го запазят и възстановят след всяко насилническо действие. Пет века той остава средище на верски и културен живот, като усилията на манастирското братство са насочени към съхраняване на народното съзнание чрез християнската вяра. В него се формира книжовна школа, която обучава духовници и книжовници и поддържа връзки с просветно-религиозни средища в останалите източно-православни страни. Руската православна църква прави дарения на монасите под формата на книги, пари и църковни аксесоари. Манастирът получава подкрепа и от руските царе и молдовските воеводи.

През 1778г. манастирът "Св. Иван Рилски" става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784г. от майстор Алекси, който през 1816-1819 г. проектира И строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833г. , Като възстановяването му отново е ръководено от Алекси.

Епохата на Българското възраждане променя и разширява дейността на Рилския манастир. По това време той вече е не само пазител на историческата памет, но и огнище на разпространение на новите идеи и стремежи на формиращата се нация. Комплекса бива реконструиран и реновиран с помощта на богати българи от цялата страна (Копривщица, Тетевен, Чирпан, Стара Загора, Самоков, София). Многобройни книжовници и просветители, възпитани в него, ратуват за изграждане на национално самоосъзнаване и посредством широката мрежа от метоси и параклиси, обхванали цялата страна, разпространява тези идеи с апостолска самоотверженост.От началото на ХІХв.

Започва строителното обновяване на манастира и за половин век той се превръща в паметник на най-доброто, което художествения опит на Възраждането може да сътвори. Ето защо Рилския манастир е зримо, материално въплъщение на естетическия идеал на Възраждането. В него работят най-опитните творци на епохата, които, водени от желанието да създадат величав паметник на своя народ и своето време, се стремят да постигнат съвършенство, подчинявайки на тази цел всички лични амбиции и дори, когато е нужно, собствената творческа индивидуалност. Затова е много трудно да се определят творбите, принадлежащи на точно определена група майстори или на отделен зограф. Това уеднаквяване, извършено с почти религиозно смирение, е позволило художественото творчество, осъществявано в манастира, да надмогне рамките на локалните школи - родови или селищни, и да придобие чертите на общонационално изкуство. Единната спонтанна насоченост на хиляди усилия, мисли и воля, които са вложени в манастирския ансамбъл, са го превърнали в материален израз на най-съкровеното, което всеки българин от тази епоха е носел в сърцето си - желанието за красота, свобода и самоутвърждаване.

Поколения строители са вложили своя труд в сградите на манастира. Те са работили неуморно, за да ги изградят и укрепят със стенописи, дърворезба и каменна пластика, влагайки най-доброто, на което са били способни, и са успели да сътворят съвършен паметник на художественото умение на българския народ. Изграден и поддържан с дарените от населението по българските земи средства и труд, веществен израз на отправените чистосърдечно и с дълбоко упование хиляди човешки молитви и съкровени надежди, манастира излъчва и внушава душевно спокойствие и ведра жизнерадост.

Стенопис в манастирската църква "Рождество Богородично" на Рилската света обител в центъра на който е Свети Иван Рилски Стенопис в манастирската църква "Рождество Богородично" на Рилската света обител в центъра на който е Свети Иван Рилски

Ярко потвърждение за международното признание на историческата, културната и художествената стойност на Рилския манастир като документ за историческото развитие на човечеството е признаването му за световна културна ценност и вписването му през 1983г. в "Листата на световното културно наследство", която наброява не повече от 200 обекта от всички краища на планетата. Манастирът, в който се съхраняват някои от най-старите и най-ценни творби на българския дух, е музей на българската история, култура и изкуство.От 1961 г. Рилският манастир Е превърнат В Национален музей, а ЮНЕСКО обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значение. Достъпът до неговите ценности е свободен за всички изследвачи на историческата истина.

През април 1991г. с постановление на Министерския съвет на Република България бе възстановен монашеския статут на манастира и неговата автономия в рамките на Българската православна църква.

Когато днес се възхищаваме от Рилския манастир като архитектурен паметник и съкровищница на културни и художествени ценности, трябва винаги да споменаваме с признателност онези, чиято работа и усилия са допринесли за проучването и опазването на неговото културно наследство. Между тях са имената на големия български учен и пламенен патриот Иван Дуйчев, на Кръстю Миятев, на Христо Христов и Георги Стойков. А на вдъхновеното перо на възрожденския просветител и духовен водач Неофит Рилски дължим първото описание на манастира и най-ценните сведения за изграждането му през ХІХв.

Нашата епоха има свой принос в манастирската дълговековна история главно с грижите, полагани за разкриването и консервацията на събраните в него архитектурни и живописни паметници, привеждане в известност на ръкописите и ценните книги в неговата библиотека и на документите и предметите в музейните фондове. На десетки специалисти дължим утвърждаването на Рилския манастир като познавателен, културен и туристически център, който има задачата да възпитава съвременниците и бъдещите поколения в дълбоко хуманен дух, да продължи делото на манастира, основан от българския светец, св. Йоан Рилски.

 

Великият светец помага на всички нуждаещи се от неговата помощ от цялата земя, дошли с вяра да се поклонят и да потърсят помощ изцеление от болестта или сполетялата ги беда пред неговите свети мощи в Рилската света обител, която е оцеляла при всички бурни исторически поврати в нашата история и е била и продължава да бъде стожер на българската духовност съхранила ни като народ.

С такъв Велик застъпник пред Бога, като Свети Иван Рилски всеки народ ще пребъде през хилядолетията.

Използван източник: http://www.rilamonastery.pmg-blg.com/

 

 

 

 

Печат