Мартеницата - магическият символ на пролетта и новото начало

Понеделник, 27 Февруари 2017г. 00:03ч. Автор: Николай Божков

Класическата българска мартеница с фигурите на Пижо и Пенда, която българите окачват на връхните си дрехи на 1 март всяка годинаКласическата българска мартеница с фигурите на Пижо и Пенда, която българите окачват на връхните си дрехи на 1 март всяка година

На 1 март всички българи закичваме на ревера, ръката или шията си мартеница. Тя е символ на здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие. Изработва се от усукан памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен.

Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Бели са празничните дрехи на булката, светците и ангелите също са облечени в бели дрехи. Червеното е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв, на огъня.

В традиционната българска сватба булото на булката е в червен цвят. Червен конец се връзва на плодни дръвчета, на детска ръчичка, за да предпазва от зло и да носи здраве. Такава е магическата му сила в мартеницата.

От векове на хората е известно, че енергийното поле на Земята през месец март е силно, защото: природните сили се събуждат, настъпва пролетното равноденствие и същевременно започва следващият зодиакален цикъл. Хората от древността се мъчат да умилостивят природата и създават свои талисмани. Такава е и мартеницата по нашите земи. На 1-ви март българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите "Честита Баба Марта ".

Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е познат в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Република Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията", най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче.

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински обичаи.Ритуалното използване на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият - нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността).

Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийската и елинската античност.

Ранните писмени извори, отнасящи се до трако-елинската древност, назовават предците на мартениците ейресионе (от еrion – вълна на старогр.) Те представляват клонки, които са накичени с бели и червени вълнени конци.

Според византийската енциклопедия Етимологикум магнум (около 1150 г.) ейресионе са украсени не само с червени и бели конци, но и със сушени плодове. Макар и сравнително късна, енциклопедията съдържа сведения от доста по-ранни произведения. Самата ейресионе е носена обичайно на поне един от празниците в чест на Аполон, възнинали по подобие на празниците на Дионисий. Сред най-ранните извори за правене и носене на ейресионе е римският автор Лутаций Плацид, живял по времето на император Теодосий I (379 – 395), който е оставил описание, в което клонче с вплетени червени и бели нишки се носи на празник посветен на богинята Атина Палада.

В първомартенските обреди някои изследователи виждат следи от ритуали, свързани с посрещането на древноримската Нова година, настъпвала на 1 март. Те се изпълнявали в чест на бога Марс, на когото е наречен и месец март.

Прабългарската легенда за появата на маретеницата

Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат единни, за да бъдат силни и да не ги пречупят както става с пръчките ако ги вадят една по една от сноп.

Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и успели да пленят дъщерята на Кубрат - Хуба . Водачът на хуните хан Ашина предложил на синовете на хан Кубрат да го  признаят за техен владетел само така щял да освободи сестра им и да остави земите им. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.

Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и се разделили търсейки свободна земя за своите племена. Единият от братята тръгнал на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг по различни пътища. Преди да се разделят, братята се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят нова земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат от Ашина и да ги последват.Четиримата братя потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на врага.

Не след дълго при Хуба долетяла очакваната птица, която имала златен конец на крачето. Както получили тази радостна вест Хуба и Баян избягали от плен и достигнали земите около Дунав. Не знаели точно накъде да поемат, само птицата можела да им покаже пътя. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето й. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.

Аспарух посрещнал на Хуба и Баян и ги отвел при своите. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. Така с победоносната си войска дал началото на новата българска държава. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца когато това се случило. Тя станала символ на късмет, любов и щастие. Оттогава на първи март всички . българи се окичват с червено-бели мартенички Оттогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно -.да сме силни, щастливи И единни Да помним, от къде произлизаме и да не се разделяме задълго от снопа пръчки , който колкото по-голям ни прави по-силни.

Легендата за Пижо и Пенда

Имало едно време преди много лета нейде в Родопите един мъж и една жена!

Те много искали да си имат дете, но някак си все не ставало!

Един ден, към края на лятото, когато мъжът събирал посевите, покрай дома им минала една старица. Прегърбена, мръсна, зловеща. Тя се подпряла на портата и почукала. Жената отворила, в първия момент се стреснала, но поканила старицата! Нагостила я, напоила я и тогава старицата промълвила с дрезгав и леко страховит глас!

- Виждам в очите ти дъще, нещастна Си Нямаш челяд Какво ли не си опитвала ...

Мога да ти помогна ...

- Да ... Да ... да ... какво трябва да направя бих направила Всичко ... отвърнала жената

- Ще ти дам тази торбичка, сложи я под леглото и когато полумесеца се напълни, се усамоти с мъжът ти.

Жената не могла да повярва.

- Дъще! - Каза старицата - Ти ще родиш близнаци Момиче бяло като сняг и момче румено червено! Наречи ги Пижо и Пенда!

Жената била онемяла, само кимала с глава, толкова години не са имали деца а сега дори близнаци ...

Старата магьосница продължила:

- Когато навършат 16 години аз ще дойда и ще отведа Пенда с мен!

Жената изобщо не чувала вече старицата, тя била изпаднала в еуфория а и като гледала старицата едва ли тя би доживяла толкоз че да отведе момичето. Съгласила се. Взела торбичката приготвила на старицата храна и вода за из път и я изпратила по живо по здраво.

Мъжът се върнал вечерта капнал от умора, жена му сложила масата и докато вечеряли тя споделила със съпруга си тайната! Спестила му само това че на шестнадесетия рожден ден старицата ще дойде да вземе момичето!

Когато луната изпълнила цялото си величие, съпрузите изпълнили заръката на старицата!

Изминали много слънца и девет пълни луни ...

Станало така както предрекла старата жена ...

Една Мартенска сутрин се родили две прекрасни деца момиче и момче ... Нарекли ги Пенда и Пижо, както било предречено!

Пижо имал алено червени бузки и растял голям юнак!

Пенда била снежно бяла красавица, най-красива в цяло село!

Двамата били неразделни, Пижо винаги помагал на сестра си и много я обичал!

Пенда била първа в учението, тя също обичала брат си много!

Пижо винаги защитавал сестра си, заклел и се че никога няма да позволи на някои да я нарани!

Така годините си минавали, Майката на Пижо и Пенда дори забравила за обещанието дадено на старицата.Цялото семейство били много щастливи!

Така безгрижно отминали 16 лета! Била люта, много студена и дълга зима! Всички очаквали с нетърпение пролетта!

Ден преди да навършат 16 години, докато Пижо се връщал от гората за дърва видял един търговец и от него купил кутийка с чудни сини маниста за подарък на Пенда! Тръгнал си, но по едно време се обърнал, търговеца бил изчезнал в мъглата ... ..

На сутринта Пижо станал рано да подготви подаръка си за своята любима сестра и да я изненада!

Тя се била облякла в най-бялата си рокля, била като сияйно слънце и много се зарадвала на този герлянд от сини маниста, който и подарил Пижо, и побързала да си го сложи на врата!

В този момент на портата се появила старицата, когато майката я видяла краката и се подкосили. Старицата идвала да вземе Пенда!

Жената извикала.

- Не, не не мога да ти я дам! Върви си! Пенда скрий се! - И блъснала старицата

Старицата вдигнала ръка ... в този момент излезли Пижо и Пенда и видяли как старата жена превръща майка им в едно голямо вишнево дърво!

Пижо се затичал, но в този момент чул как сестра му се строполила на земята, старицата била отнела живота и ...

Тогава Пижо тръгнал след старицата умолявайки я

- Моля те върни поне сестра ми! Моля те ... За нея бих дал живота си

Но старицата не спирала ... Пижо не се отказвал. Бил решен да я следва дори на края на света ... въпреки че Пижо изпитвал страх от старицата, тя не била на себе си, в? един момент се смеела, в друг плачела , може би за стореното от нея, после пак се смеела, бесувала, плачела и пак се смеела ... но Пижо продължавал да я умолява и да я следва ...

След известно време старицата склонила и казала

- Ти Пижо наистина обичаш много сестра си, ще направя така че да сте живи заедно, завинаги и всички да се прекланят пред братскo-сестринката ви обич, но трябжа с кръвта си да обгърнеш тялото на своята сестра

Пижо се върнал, целунал сестра си за последно, пложил я до вишневото дърво / тяхната майка / и с последния си дъх прегърнал сестра си ...

Пижо и ПендаПижо и Пенда

В този момент на покрива на къщата им кацнал прекрасен щъркел ...

Привечер, когато бащата се върнал от работа видял едно високо стройно напъпило вишнево дърво, а на комина на къщата гнездяше двойка щъркели.Когато бащата отворил портата на първия клон на вишневото дърво висели вързани за клона вплетени, пресукани бели и червени конци а по средата едно синьо манисто.

Легенда за Баба Марта

Живяла Марта със своите братя далеч, далеч в планината. Братята ? носели едно и също име – Сечко. Само че единият наричали малък, а другият – голям Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, което ставало по земята. Усмихвала ли се Марта погалвала и тревички, и гадинки. Стопляла простора с благата си усмивка, златно слънцето блестяло, прелитали весело птичките.

Веднъж една пъргава млада невеста подкарала овчиците си в планината тревица стадото да попасе, птички се обадили, топло слънчице огряло.

– Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! – думал ? свекърът, стар стария. Преживял бил много той и мъдро можел да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветровете ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.

– Кърпикожусите цъфтят сега, снахо – топло ? напомнил старецът. – Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!

– Ей, тейко, какво ще ми стори толкоз Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи – казала невестата и подбрала козите и овцете към планината.

Дочула тези думи Марта и тежка ? мъка домъчняла. Нищо че е жена и тя можела да покори слънцето като братята си, и тя имала сила хали и бури да посее, и тя знаела кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена ? думат! Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветровете забухали безмилостно напъпилата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. А непокорната млада овчарка така и не се върнала. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.

Традиции свързани с почитането на Баба Марта

Според народните вярвания Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя винаги е недоволна от тях – или са ? изпили виното (ако са ? братя), или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ? към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“.

В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания .

Българският празник „Пърлене на Баба Марта“ се празнува в края на зимата, последната събота и неделя от месец февруари. По този начин се слага край на зимата и хората се приготвят за настъпващата пролет.

25 март (Благовец)

В народната традиция празникът е свързан с поверия и практики относно змиите, кукувиците и мечките, за които се вярва че пристигат или се събуждат и излизат точно на този ден. Баба Марта е тяхна господарка.

В Северна България се извършват обреди, почитащи змията-стопанин на дома – оставя ? се храна на прага на къщата. Главата на змия, убита на Благовец се смята за лековита.

В цяла България са известни ритуали за гонене на змиите и гущерите. Помитат се дворовете, и сметта се запалва. Децата прескачат огньовете за здраве. На някои места се обикаля къщата със запален парцал. Жените и децата дрънкат с маши и ръжени по големи метални съдове, и произнасят магически формули от рода на „Бягайте змии и гущери, Благовец ще ви затисне (Благовец ви гони)!“

Смята се, че на Благовец идват прелетните птици. Специално се очаква кукане на кукувица, като по броя на кукането се гадае за продължителността на живота. Хората се стараят да носят със себе си пари и хляб, за да бъдат сити и имотни, ако ги закука кукувица. С кукането на кукувицата се вярва, че идват и самодивите. Младите моми не излизат рано сутрин, за да не срещнат самодива.

Мартеницата

В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.

Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта.

След това се поставят на дърво или под камък. В последния случай по тях може се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти. Друг обичай е мартениците да се носят докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници и досега. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.

Как се прави мартеницата?

Вземате един бял и един червен конец -. . По възможност вълнен . Завързвате двата конеца един за друг. Молите приятел да държи единия край на конците, вие хващате другия (ако няма кой да помогне, връзвате края за нещо) Опъвате конеца и започвате да пресуквате между пръстите, само в една посока. Въртите конците, докато, като отпуснете малко, не започнат да се увиват един с друг, и то на ситна шарка. Внимателно събирате двата края и отпускате. Ширитът е готов.

След като обяснихме, как се преплитат белият и червеният конец - нишките на всяка една мартеница остава да обясним, как да направим фигурите на Пижо и Пенда?

Вземате един картон с размери 5 на 6 см. Сгъвате го на две. Започвате да увивате бялата или червената прежда около него, така че от единия край да е сгънатото, от другия не. Увивате колкото пъти искате.Колкото са повече обиколките, толкова по -дебела е Пенда. Накрая режете конеца.

Прекарвате пресукания конец през сгънатата част на картона. Режете с ножица увитите конци на мястото, където не е сгънат картонът. Така се получават ресничките. Издърпвате внимателно картона и връзвате двата края на ширита. След това с друг конец или с част, отрязана от ширита , връзвате по-надолу, за да оформите глава. Така последователно може да оформите ръце, крака и Пенда или Пижо е готов.

Къде се носи мартеницата?

Повечето от нас носят мартеницата си на китката на ръката или на дрехата. Момичетата и жените я носят и като герданче.

Но някога мартеницата поставяли също на кръста под пояса на мъжете, завързвали я на плитките на момиченцата и момите, на лактите под ръкава на ризата, на пръстите на ръцете... Момите поставяли мартениците отляво, а невестите – отдясно.

В миналото мартеничките завързвали най-напред на ръцете на децата, после на невестата и момата, след това на останалите членове от семейството и най-накрая на животните и плодните дръвчета.

Навремето ергените носели мартеница с разчепкани краища. Женените мъже трябвало да са закичени с мартеница, имаща изрязани до възела краища – за да не се заплесват по седенките на жените.

Старите хора казват, че мартеницата трябва винаги да се носи на лявата ръка. „Смята се, че лявата страна на човек е по-слаба и по-податлива на негативното. Мартеницата предпазва човек от тях.” – разказва за старите вярванията на българите  Благовеста Божинова.

На първи март, връзвайки мартеничките, стопанката благославяла всички с думите: „Да има здраве за хора и добитък, да раждат овошките, слънцето да не пърли през лятото и да не краде от хубостта на момите; да бягат змии и гущери от хората, да има сполука в рогатия добитък...”

Нещо повече. В някои селища закичвали мартенички не само на хората, на домашните животни и плодните дръвчета, но също на някои предмети от бита (например на ведрото) и селскостопански постройки.

От прастари времена е останала до днес традицията българите да окачват в дома си една голяма мартеница.

Мартеницата в различните краища на България

Мартеница за животни от Асеновградско•    В Смолянско на бяло-червения гердан закачват скилидка чесън и малко геврече.

•    А в Асеновградско правят специални мартеници за животните. Този вид мартеница е от бяла вълна и завита като кравай, в средата има чепка тъмночервена вълна. В горния край на мартеницата висят малки бяло-червени преплетени вълнени конци. На тях задължително има едно синьо мънисто.

•    Друга подобна мартеница от Асеновградско се прави само от бяла вълна. В горния край вълната е сплетена на плитка, която е завързана със син конец. В долния край вълната виси свободно като краищата са леко усукани. Задължителен елемент са трите сини мъниста.

•    В асеновградските села може да се срещне и един друг вид мартеница за животни. Тя е от бяла и оранжева вълна. Формата й наподобява на къделя: в горната част има къс усукан бяло-червен конец, в долната - вълната е сплетена на плитка, а в  средата се откроява оранжевата вълна с трите сини мъниста.

В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река "че да върви, както тече реката". Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници и досега. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.

Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. След това се поставят на дърво или под камък. В последния случай по тях може се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.

Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти. Друг обичай е мартениците да се носят докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво.

След като видите щъркел през месец март или в краят на месеца окачета мартеницата си на клон на цъфнало дърво за здраве,щастие и късмет до празника през следващата година посветен на Баба МартаСлед като видите щъркел през месец март или в краят на месеца окачета мартеницата си на клон на цъфнало дърво за здраве,щастие и късмет до празника през следващата година посветен на Баба Марта

•    Традиционни мартеници в Софийско са Пижо и Пенда.

През последните десетилетия се наблюдава тенденция към комерсиализация на празника посветен на Баба Марта. От началото на февруари започва масова продажба на мартеници на оживени публични места, особено интензивна в големите градове. Традицията на ръчно изплитане на мартеници се измества от изнесено производство в Китай, от което се възползват повечето търговци с цел реализиране на по-високи печалби, тъй като произведените в Китай мартеници са до няколко пъти по-евтини от останалите на пазара. Сред богатото разнообразие на видове мартеници се забелязват и (кичозни, нетрадициони) с образите на известни поп-фолк изпълнители, а дори и с лика на популярни политици,а също и на приказни и анимационни герои.

По повод Баба Марта на 1 март 2011 г., чрез приложението си Google Doodle, логото на търсачката Google е изписано с преплетени бели и червени конци и е разкрасено с червен и бял пискюл.

 

Честита Баба Марта на всички българи!

Да закичим себе си и приятелите си с мартеници - да прогоним лошотията и само добри неща да ни съпътстват. Да си пожелаем здраве, дълголетие и късмет!

 

 

 

 

 

 

Печат